Защо трябва да се придържам към мезхеб?

Защо трябва да се придържам към мезхеб? Какво означава таклид?

mezheb

Това вече не са деветдесетте години [на безпроблемно и безгранично проникване на уаххабизма/селефизма]! Бях попитан за това и пожелах да напиша нещо по въпроса с надеждата, че то ще помогне на някого. На когото и да било!

Ще [ми се наложи да] използвам два термина с различно изговаряне. Когато използвам думата селеф, с нея обозначавам ранната общност на първите три поколения [мюсюлмани; а когато използвам] селефии, обозначавам съвременното течение, [претендиращо за завръщане към Корана и суннета], затова не ги бъркайте!

Защо се налага да се придържаме към мезхеб, а не може директно да отворим Корана и Сахих ел-Бухари и да учим от тях, както правят уаххабиите и селефиите? Сподвижниците [сахабетата] не са следвали мезхеб, защо пък ние трябва да го правим? Твърдения като тези не само, че са нереалистични, но не почиват на никаква основа. Повечето уаххабии/селефии не са изучавали формално арабски език [т.е. под надзора на компетентен преподавател, използвайки класически учебник], та дори и самите те да са араби! И без правилно разбиране на езика, човек просто се лута от една заблуда към друга. И точно това правят те. Техните водещи учени смятат, че сподвижниците [сахаба] и останалите праведни предци [селеф] са действали по този начин.

Е, добре! В действителност никой от тях не е постъпвал по този начин. Никой от тях не е избирал случайни цитати от Корана, след което да започне да преподава. Вие щяхте ли да ми се доверите да ви направя мозъчна операция само защото съм отварял няколко пъти учебник по хирургия? Щяхте ли да ми се доверите да извърша ремонт на колата ви, само защото съм отварял няколко пъти наръчника с техническите й спецификации, без да съм преминал през каквото и да било обучение? Всяка професия има своите изисквания за компетентност и натрупан опит; защо тогава смятаме, че преподаването на Ислям е по-различно [и няма каквито и да било изисквания]?

Защо хора, които не са преминали през класическо обучение по отношение на религията, чисто и просто отварят Корана и започват да преподават, при положение, че не са квалифицирани за това? Толкова ли е евтина нашата религия? Сподвижниците [сахаба] се доверяваха единствено на най-големите учени сред тях, а чрез придържането към мезхеб ние правим същото нещо. В действителност придържането към мезхеб е следване на онези, чиято висота бе засвидетелствана от самите селеф. Докато онези, които следваха своите собствени схващания, нито бяха възхвалени от селеф, нито от основоположниците на четирите [правни] школи [т.е. мезхеби във фикх], нито от когото и да било. За повече детайли вижте кратките биографии, изложени по-долу.

В рамките на суннизма [Ехлю-с-суннет уе-л-джемаат] ние имаме системата на иджазетите [иджазе], където учителят дава разрешение за преподаване на своя ученик, [когато той достигне нужната висота]. Освен това сборникът “Сахих ел-Бухари” не е бил наличен почти до самата смърт на имам ел-Бухари, която е през 256-та година. А какво са правили селеф преди това? Чакали са да се роди имам ел-Бухари ли?

Четирите суннитски школи са окончателно установени около единадесети век, защото дотогава всички други школи изчезват окончателно. И така всяка една от тези школи се явява продължение [единственото продължение] на становищата на водещите учени от селеф. Те имат непрекъснати вериги на предаване [от поколение на поколение], които стигат до самия имам, който е основоположник на съответната школа. Вместо това бихте ли предпочели за учител уаххабит/селефит, който няма каквато и да било непрекъсната връзка с учените от миналото, а се гмурка самостоятелно в източниците, без да има никакво разбиране? По този начин те нямат непрекъсната връзка към селеф, въпреки че носят тяхното име!

Те претендират, че следват селеф, но въпреки това, становищата им са базирани единствено на техните собствени предположения. В науката хадис, хадис, който няма верига, не може да бъде доказателство, защото неговата достоверност не може да бъде проверена. Защото именно проверката на разказвачите е един от основните механизми, чрез които се установява надеждността на преданието, а при положение, че разказвачите са неизвестни тази проверка е невъзможна. И така съответното предание бива отхвърлено. Същото важи с пълна сила и за течението на уаххабиите/селефиите. Те подлежат на тотално отхвърляне, защото нямат нито основа, нито право, нито компетентност да говорят, а камо ли да преподават Ислям. По този начин при уаххабиите/селефиите всичко зависи единствено от интерпретацията на лектора. Той може сам да си реши кое е халал и кое харам. Докато четирите мезхеба са [истинското продължения] на пътя на селеф!

В същото време уаххабиите/селефиите чисто и просто избират произволен хадис, без да проверят коментарите към него и скритите дефекти, които може да съдържа. Все едно да изберем продукти за храната си, разхождайки се из полето и късайки съвсем случайни плевели, без дори да знаем дали са вредни или не. За съжаление в наши дни суннитите правят съвсем същото нещо, което е истински срам!

Какво е иджтихад?

Това е достигане до становище по даден въпрос, базирайки се на солидни доказателства. Само човек, който е на най-голяма висота във владеенето на арабски език, запознат е с всички становища, свързани с даден хадис, запознат е с всички позиции по отношение на кораничните айети и пророческите хадиси [свързани с конкретния въпрос], различаващ отменящите от отменените айети и хадиси и т.н. [може да даде самостоятелно и независимо становище, без да се съобразява с мезхеб]. Такова ниво на ислямската наука не съществува в наши дни. Защото дори бедуините от нашето съвремие не познават арабския език [за разлика от техните предшественици].

Таклид

فَاسْأَلُوا أَهْلَ الذِّكْرِ إِنْ كُنْتُمْ لاَ تَعْلَمُونَ

Питайте хората [носещи] споменаването [знанието], в случай, че не знаете!” [сура ен-Нехл, 43-айет]

Кои са “хората на споменаването”? Това са учените, разбира се! По-късно ще споменем какво казват мнозинството учени по въпроса за придържане към един от четирите суннитски мезхеба. Този айет показва, че трябва да питаме хората, които са квалифицирани да [дадат отговор и са достойни да] бъдат сметнати за учени. Този айет също е доказателство, че ние трябва да се придържаме към компетентните учени. В крайна сметка той потвърждава необходимостта от таклид – следването на школа.

Втората форма на думата “таклид” означава “поверяване”, “възлагане” [речник на Hans Wehr, 919 стр.], а също има значение и на “сляпо следване”. И така уаххабиите/селефиите отричат необходимостта от придържане към школа, но в същото време призовават хората да следват тях самите! Те отхвърлят придържането към когото и да било друг, освен тях самите! По тази причина приемат таклида, когато някой следва тях, но го отхвърлят, когато стане въпрос за следване на друг, освен тях. Те ни обвиняват в “сляпо подражаване”, но това обвинение е много далеч от истината и в същото време то съдържа клевета към хилядите учени от селеф. Например много често учениците на имам Ебу Ханифе са стигали до становища, противни на неговото, и всичко това е добре документирано. Дори понякога официалната позиция на школата е различна от тази на нейния основоположник. Или пък учените, които следват директно методологията [усул] на съответната школа, могат да стигнат до различно становище от официално приетото в нея. Така че обвиненията в сляпо подражаване, отправено както към учените, така и към мукаллидите в рамките на дадена школа, са напълно неоснователни. Но ако човек въпреки всичко иска да е наясно с доказателствата на мезхеба по даден въпрос, трябва да пита съответния експерт или пък [още по-добре] самият той да стане ученик и да започне да изучава тази материя. Ако пък нямате волята за това, за вас е достатъчно да знаете, че придържайки се към школа, вие се доверявате на нещо, което е подлагано на изпитания и на проверки в продължение на повече от хиляда години. В противен случай вие се излагате на произвола на някого, който може би дори не е способен да разчете правилно самите текстове [камо ли да стигне до коректно заключение]!

Някои важни цитати

Повечето от приведените по-долу цитати са от трудовете на шейх Абдулгани ен-Набулси, Аллах да го помилва, по темата.

وقال إمام الحرمين الجويني في البرهان ( 2 \ 744 ) : “ أجمع المحققون على أنّ العوام ليس لهم أن يتعلقوا بمذاهب أعيان الصحابة رضي الله عنهم ، بل عليهم أن يتبعوا مذاهب الأئمة الذين سبروا ونظروا وبوّبوا الأبواب وذكروا أوضاع المسائل وتعرضوا للكلام على مذاهب الأولين ، والسبب فيه أنّ الذين درجوا وإن كانوا قدرة في الدّين وأسوة للمسلمين ، فإنّهم لم يعتنوا بتهذيب مسالك الإجتهاد وإيضاح طرق النظر والجدال وضبط المقال ، ومن خلفهم من أئمة الفقه كفوا من بعدهم النظر في مذاهب الصحابة فكان العامي ماموراً باتباع مذاهب السابرين “ .

Казва Имам ел-Харамейн ел-Джувейни в “ел-Бурхан” (2/744): “Всички компетентни лица [мухаккикун] са постигнали съгласие, че обикновените хора [т.е. неквалифицираните да извършват иджтихад] нямат право да се придържат към школите на самите сподвижници [сахаба], Аллах да е доволен от тях. Вместо това те са длъжни да се придържат към школите на онези имами, които са изпробвали, изследвали и отворили вратите [на иджтихада] и са установили различните категории, в които попадат различните въпроси, и са били изложени и запознати със становищата в школите на онези, преди тях. Причината за това е, че отминалите [учени от първите поколения на сахаба и табиин], макар и да са изключително вещи в религията и да са пример за мюсюлманите, не са се занимавали специално със задачата да класифицират формално методите на иджтихада [въпреки че самите те са били муджтехиди] и да пояснят начините за извличане на заключения, за противопоставяне на доказателствата и за уточняване на смисъла на казаното [в източниците]. А пък за имамите във фикх от следващите ги поколения е било достатъчно само да направят сверка с школите на сахаба [за да стигнат до коректното заключение, тъй като са били техни ученици и са разбирали начина им на аргументация, макар и тяхната методология да не е била формално разработена и документирана]. Затова обикновените хора са длъжни да следват школите с цялостно развита методология.”

Имам ел-Харамейн ел-Джувейни, който е учител на имам ел-Газали [Аллах да се смили над тях!] е нареждал на хората да се придържат към една от четирите суннитски школи.

وقال ابن نجيم في الأشباه والنظائر ( 1\131 ) : “ .. وما خالف الأئمة الأربعة مخالف للإجماع وإن كان فيه خلاف لغيرهم ، فقد صرّح في “ التحرير “ أنّ الإجماع انعقد على عدم العمل بمنصب مخالف للأربعة لإنضباط مذاهبهم واتشارها وكثرة أتباعهم“

Ибн Нуджейм [Аллах да го помилва!] казва в “ел-Ишбах уе-н-Незаир” (1/131): “И онзи, който е в разрез с установеното от четиримата имами, е в разрез с иджма [единодушието на мюсюлманите], макар и [в действителност] да има [становища на други имами] различни от тяхното. И в “ет-Техрир” е ясно указано, че има ясно установено съгласие за невалидността на приложението на становище, което е в разрез с четиримата [имами], заради прецизността, с която са разработени техните школи, широкото им разпространение и многобройните им последователи.”

وجاء في الفروع ، لإبن مفلح ، ( 6\374 ) : “ وفي الإفصاح : إنّ الإجماع انعقد على تقليد كل من المذاهب الأربعة ، وأنّ الحق لا يخرج عنهم ، ويأتي في العادلة لزوم التمذهب بمذهب وجواز الإنتقال عنه “ .

А в “ел-Фуруа” на ибн Муфлих [Аллах да го помилва!] (6/374) се казва: “Споменава се в “ел-Идах”: Постигната е иджма относно придържането към която и да било от четирите школи и че правилното не се намира извън тях. А също едно от условията за адале [надеждността на свидетелството на даден човек] е придържането към определена школа, като той има право да се пренесе към друга школа.”

وقال الزركشي في “ البحر المحيط “ ( 8\240 ) : “ وقد وقع الإتفاق بين المسلمين على أنّ الحق منحصر في هذه المذاهب وحينئذ فلا يجوز العمل بغيرها „

И казва ез-Зеркаши [Аллах да го помилва!] в “ел-Бехр ел-Мухит” (8/240): “И мюсюлманите са постигнали единодушие, че истината се намира в рамките на тези школи и по тази причина не е позволено да се практикуват становища, които са извън тях.

وقال ابن علاّن  الصدّيقي في شرحه على رياض الصالحين المسمّى “ دليل الفالحين “ ( 1\415 ) : “ أمّا في زماننا فقال بعض أئمتنا : لا يجوز تقليد غير الأئمة الأربعة : الشافعي ومالك وأبي حنيفة وأحمد ، لأنّ هؤلاء عرفت مذاهبهم واستقرت أحكامها وخدمها تابعوهم وحرروها فرعاً فرعاً وحكماً حكماً ، فقلّ أن يوجد فرع إلاّ وهو منصوص لهم إجمالا أو تفصيلا  بخلاف غيرهم فإنّ مذاهبهم لم تحرر وتدوّن كذلك ، فلا يعرف لها قواعد يتخرج عليها أحكامها فلم يجز تقليدهم فيما حفظ عنهم منها ، لأنّه قد يكون مشترطاً بشروط أخرى وكلوها إلى فهمها من قواعدهم ، فقلّت الثقة بخلّو ما حفظ عنهم من قيد أو شرط فلم يجز التقليد حينئذ “ .

И казва Ибн Аллян ес-Сиддики [Аллах да го помилва!] в неговия шерх към “Рияд ес-салихин”, наречен “Делил ел-фалихин” (1/415): “А що се касае до нашето време, някои от имамите ни са казали: Не е позволено придържането към никого, освен [школите на] четиримата имами: еш-Шафии и Малик, и Ебу Ханифе, и Ахмед. Защото именно тези школи са добре известни, правилата им – ясно установени, а последователите им не престават да ги доразвиват – клон по клон и правило по правило [и до ден днешен]. И рядко се случва да възникне въпрос, който вече да не е засегнат косвено или пък да не е разработен съвсем подробно [в изворите на съответната школа]. За разлика от другите имами, чиито школи не са били разработени и развити след тях, по същия начин и по тази причина те нямат установени принципи, на базата на които да се отсъжда точно. Затова не е позволено придържането към онова, което е оцеляло до наши дни като остатък от тези школи, тъй като оцелялото становище е възможно да е било обвързано със специфично условие [останало скрито за нас] или пък принцип [също недостигнал до нас], който е основополагащ за правилното разбиране на въпроса. И поради тези причини достоверността на съответното становище е компрометирана, а практическото му приложение – забранено.

وقال ابن رجب  في “ الرد على من اتبع غير المذاهب الأربعة “ ص 13 : “ فإن قيل : نحن نسلّم منع عموم النّاس من سلوك طريق الإجتهاد ، لما يفضي ذلك أعظم الفساد ، لكن لا نسلّم منع تقليد إمام متبع من أئمة المجتهدين غير هؤلاء الأئمة المشهورين ، قيل : قد نبهنا علة المنع من ذلك وهو أنّ مذاهب غير هؤلاء لم تشتهر ولم تنضبط ، فربما نسب إليهم ما لم يقولوه أو فهم عنهم ما لم يريدوه ، وليس لمذاهبهم من يذبّ عنها وينبه على ما يقع من الخلل فيها ، بخلاف هذه المذاهب المشهورة ، فإن قيل : فما تقولون في مذهب إمام غيرهم قد دوّن مذهبه وضبط وحفظ كما حفظ هؤلاء ، قيل : أولا : هذا لا يعلم وجوده الآن ، وإن فرض وقوعه الآن وسلّم جواز اتباعه والإنتساب إليه ، فإنّه لا يجوز ذلك إلاّ لمن أظهر الإنتساب إليه والفتيا بقوله والذّبّ عن مذهبه “ .

И казва ибн Рaджеб [Аллах да го помилва!] в “ер-Радд аля мен иттебеа гайра мезахиб ел-ербеа” [“Опровержение на онзи, който следва школа извън четирите установени”] (стр. 13): “И ако някой каже: Приемаме забраната за иджтихад на обикновените хора, заради огромната развала, до която води това. Но не приемаме забраната за придържане [таклид] на който и да било имам муджтехид, освен известните имами.” Отговаря му се: “Вече пояснихме причината за забрана на това. А тя е, че школите на другите имами не са се разпространили толкова широко [и вследствие] не са разработени толкова прецизно. Затова е твърде вероятно на някой от тях да е приписано становище, което самият имам не е изказал, или пък становищата им да бъдат разбрани със смисъл, различен от онова, което са имали предвид, а пък в същото време няма хора, които да защитят тази школа и да пояснят изопаченията, които са й приписани, за разлика от широко разпространените школи.” И ако каже: “А какво ще кажете по отношение на школите на онези имами, освен четиримата, чиито школи са добре развити, прецизно разработени и опазени и предадени без изопачения?” Отговаря му се: “Първо: Не е известно да съществуват такива школи в наши дни. Но ако хипотетично предположим, че такива съществуват и че придържането към тях е позволено, то това е позволено само за хората, които са се убедили в принадлежността на съответното становище към дадената школа, по същия начин са сигурни и относно неговото практикуване и съхранението на школата като цяло.

وقال المرداوي في التحبير : ( 1\128 ) : “ فإنّ مدار الإسلام واعتماد أهله قد بقي على هؤلاء الأئمة وأتباعهم ، وقد ضبطت مذاهبهم وأقوالهم وأفعالهم وحرّرت ونقلت من غير شك في ذلك ، بخلاف مذهب غيرهم وإن كان من الأئمة المعتمد عليهم ، لكن لم تضبط الضبط الكامل وإن كان صح بعضها فهو يسير فلا يكتفى به وذلك لعدم الأتباع „

Казва ел-Мердауи [Аллах да го помилва!] в “ет-Техрир” (1/128): “Защото оста на Исляма и опората на мюсюлманите е чрез тези имами и техните наследници. Защото техните школи са разработени прецизно, а техните становища и действия са съхранени без изопачение и в принадлежността им [към съответния имам] няма съмнение. За разлика от школите на другите имами, които макар и да са безспорни авторитети, прецизността [на разработката и съхранението] на техните школи не е достигнала нужното съвършенство. И дори някои техни становища да са пренесени по достоверни пътища до наши дни, то те са много малко и не са достатъчни [за да отговорят на цялостните нужди на мюсюлманина]. По тази причина придържането към тях е изоставено.

و ابن تيمية رحمه الله تعالى في الفتاوى المصرية ص81 : “ وقول القائل : لا أتقيّد بأحد من هؤلاء الأئمة الأربعة ، إن أراد أنّه لا يتقيّد بواحد بعينه دون الباقين فقد أحسن بل هو الصواب من القولين ،وإن أراد أنّي لا أتقيّد بها كلّها ، بل أخالفها فهو مخطيء في الغالب قطعاً ، إذ الحق لا يخرج عن هذه الأربعة في عامة الشريعة „

И казва Ибн Теймиййе, Всевишният Аллах да го помилва, във “Фетауа ел-Мисриййе” (81 стр.): “И ако някой каже: “Няма да се придържам към когото и да било от тези четирима имами.” Ако с това има предвид, че няма да се придържа изцяло към конкретен човек от тях за сметка на останалите – това е добре, а дори това е по-точното от двата варианта. Но ако той има предвид: “Няма да се придържам към когото и да било от тях, влизайки в противоречие с всичките едновременно.” – той със сигурност ще бъде в грешка в мнозинството от случаите, защото като цяло истината не се намира извън тези четири по отношение на законодателството.”

وفي شرح مجلة الأحكام ، لعلي حيدر ( 1 \ 34 ) : “ إنّ للمجتهد شروطاً وصفات معينة في كتب أصول الفقه ، فلا يقال للعالم مجتهد ما لم يكن حائزا على تلك الصفات ، ومع ذلك فالمتأخرون من الفقهاء قد أجمعوا على سدّ باب الإجتهاد خوفاً من تشتت الأحكام ، ولأنّ المذاهب الموجودة وهي ( المذاهب الأربعة ) قد ورد فيها ما فيه الكفاية “ .

А в “Шерх Меджеллету-л-ехкям” на Али Хайдар (1/34) се казва: “За да бъде муджтехид, има определени условия и качества, които човек трябва да притежава и които са описани в книгите по усул ел-фикх [основи на фикха, основи и методология на ислямското законодателство]. И затова на никой учен не се казва муджтехид, ако той не притежава тези качества. Затова учените факихи от по-късните поколения са постигнали съгласие да се затвори вратата на иджтихада от страх от настъпване на хаос в ислямското законодателство. А също и защото съществуващите школи (които са четирите известни школи) съдържат достатъчно [материал за разрешаването на почти всеки проблем].”

Шейх Нух Ха Мим Келлер казва в книгата си “Sea Without Shore” [“Море без бряг”] (248-ма стр.): “Онзи, който следва една от четирите школи, следва Аллах и Неговия Пратеник, Аллах да го благослови и приветства!

Шах Уелиййуллах ед-Дехлеуи казва в “Худжджетуллах ел-балига” (1-ви том, 286-та стр.), по отношение на единодушието да се следва една от четирите школи: “Това е най-добрата позиция, особено в наши дни, когато последователите [на различните школи] намаляха толкова много, а също имайки предвид, че те са потънали в собствените си страсти и его и всеки от тях е доволен да следва свое собствено становище.” По-нататък той продължава, посочвайки как сахаба [сподвижниците] са правели таклид [придържали се] към най-учените сред тях, като Умер ибн ел-Хаттаб, Али ибн Ебу Талиб, Абдуллах ибн Месуд, Ибн Умер, Ибн Аббас, Аише – майката на вярващите. (пак там, 289-290 стр.) Ибн Месуд е сподвижникът, от когото идва ханефийският мезхеб, а Ибн Умер – от когото идва маликийският мезхеб.

В същото време школата на уаххабиите/селефиите е самовъзникнала [без да има непрекъсната верига от учени и последователи от поколение на поколение, която да стига чак до сахабе [сподвижник] на Пратеника на Аллах, Аллах да благослови и приветства него и семейството му!], като те вземат за източник онова, което си харесат. Тяхната школа няма никаква друга връзка със сподвижниците [сахаба], освен честото споменаване на техните имена. Как тогава е възможно да поверите религията си в ръцете на тези хора, вместо да се придържате към една от тези четири школи.

Имам Сауи казва в своя коментар към “Джеухера ет-теухид” (337-ма стр.) на имам ел-Леккани [Аллах да се смили над тях!]: “Необходимо е да се следват водещите сред тях. Всеки човек, който не е способен да извършва абсолютен иджтихад [като цяло – никой в наши дни], трябва да усвои нужното му знание по пътя на една от четирите школи и за него не е позволено да се придържа към никоя друга, вследствие на постигнатото единодушие.” Абсолютен иджтихад означава нивото, при което човек е способен да извежда правила на базата на свещените текстове, без да се съобразява със становищата на който и да било учен. За целта той трябва да владее арабски език на нивото на поезията от предислямския период и да знае официалните позиции [по различните въпроси] на всички правни [по фикх] и теологични [по келям] школи. А поради високите изисквания, това ниво не е постигано от никого в рамките на последните триста години. Затова в наши дни няма човек, квалифициран да извърши абсолютен иджтихад. А всяка друга школа означава всичко извън тези четири, като шиити, уаххабити, селефити и каквито и да било други. Също така обърнете внимание, че това [т.е. “Джеухера ет-теухид”, която е класически текст по ислямска теология] е споменато в книга свързана с вярата [акида], което още веднъж показва важността на този въпрос.

Ибн Хазм се противопоставя на четирите школи, но неговата позиция е отхвърлена от мнозинството учени. Също така Ибн Хазм е източник на всякакви странни [и слаби] становища, които са в разрез с консенсуса на мнозинството учени. А изолираната позиция на отделен учен не се приема, ако тя е в разрез с болшинството.

Предизвикват ли хаос мезхебите?

Това всъщност е аргументът, който използват симпатизантите на “Мюсюлманско братство” [Ихуан] и UKIM [United Kingdom Islamic Mission], и той е невалиден аргумент. Да, наистина има някакво съперничество между мезхебите, но то е като съперничеството между братята по отношение на бащата.

Има исторически сведения за инциденти на противопоставяне между последователите на различните школи, но те са толкова малко и се случват през толкова отдалечени един от друг периоди от време, че това не може да бъде какъвто и да било аргумент. По-скоро те са аргумент, че това придържане не трябва да е фанатизирано. Защото фанатиците от какъвто и да било сорт винаги са проблем. Да споменем случката с имам еш-Шафии, когато отива на гроба на имам Ебу Ханифе [Аллах да е доволен от тях!] Въпреки, че шафиите вдигат ръцете си по време на молитва на места, където ханефиите не ги вдигат, имам еш-Шафии отслужил своята молитва съобразно ханефийския мезхеб от уважение, защото бил при гроба на Ебу Ханифе. Затова ние приемаме различията помежду ни, без да изпадаме във фанатизъм.

Все още не съм убеден!

Може би все още не сте убедени. Нека да разгледаме случката между имам ел-Еузаи и имам Ебу Ханифе, [Аллах да е доволен от тях!] предадена от молла Али ел-Кари в “Шерх Шерх Нухбету-л-фикр” на Ибн Хаджер ел-Аскаляни (262-263-та стр.): “Имамите Ебу Ханифе и ел-Еузаи се срещнаха на пазара в Мекка при шивачите. Ел-Еузаи попита: “Защо не вдигаш ръцете си, когато се навеждаш и се изправяш?” А той [Ебу Ханифе] отговори: “Защото такава практика не е потвърдена [като необходима] от Пратеника на Аллах [Аллах да благослови и приветства него и семейството му]!” – имайки предвид, че това не е задължително действие, заради дискусиите и разногласията около него. Това става ясно и от самата случка. Ел-Еузаи каза: “Как така не е потвърдено? Ез-Зухри ми предаде от баща му Салим, от неговия баща [Ибн Умер], че Пратеника на Аллах [Аллах да благослови и приветства него и семейството му!] е вдигал ръцете си при започване на молитвата, при навеждане и при изправяне!” Ебу Ханифе отговори: “[На мен пък] Хаммад ми предаде от Ибрахим от Алкаме от ел-Есуед от Абдуллах ибн Месуд, че Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му!] не е вдигал ръцете си освен в началото на молитвата и после не повтарял [това действие].” Ел-Еузаи каза: “Аз ти цитирам [безупречна верига разказвачи] от ез-Зухри от Салим от баща му, а ти ми отговаряш с Хаммад и Ибрахим!” Ебу Ханифе каза: “Хаммад е по-голям факих от ез-Зухри, Ибрахим – по-голям факих от Салим, а Алкаме [макар, че е от табиин] не е на по-ниска степен от Ибн Умер, въпреки че последният е сахаби [сподвижник] и притежава превъзходството на сподвижничеството. Ел-Есуед бе отличен [факих], а пък Абдуллах ибн Месуд е имал повече знание [от всичките тях]!” И по този начин веригата, представена от имам Ебу Ханифе, натежа пред тази, представена от имам ел-Еузаи.”

Както сами виждате, това изобщо не е проста материя. Това е много дълбока наука и ударението при изследването на хадиса пада върху самата верига на предаване. И виждаме как при проследяването на веригата имам Ебу Ханифе дава първенство на големите учени факихи над онези, които не са достигнали тяхната висота. Даваме тази случка само като пример, без да целим с нея критика към вдигането на ръцете, което е прието като правило в шафиийската или която и да било друга школа. Но това също е пример за класическо разногласие по въпрос във фикха, където всяка от школите се придържа към собствената си позиция, като при ханефийската школа няма вдигане на ръцете.

Ако искате да видите пример колко повърхностно и неаргументирано се извеждат становища в наши дни, може да прочетете тази статия за прословутото докосване на краката при подреждане на сафовете [редиците] по време на групова молитва:

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2015/01/touching-feet-in-prayer-misunderstanding.html

Кои са водещите учени на селеф?

Кои са истинските селеф? Периодът на селеф са хората, живели след Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му!] от първото до третото поколение. Селеф означава онези, които вече са отминали.

Кои са водещите учени на това време? Джунейд ел-Багдади, имам ел-Еузаи, Хасан ел-Басри, ет-Табери, Ебу Ханифе, имам Малик, имам еш-Шафии, имам Ахмед ибн Ханбел. Школата на Давуд ез-Захири също била известна, но отхвърлена почти навсякъде.

Школите на всички посочени по-горе имами или изчезнали или били погълнати от други школи. Сегашните селефийски учени нямат никакво право да носят тази титла, защото времето на селеф е приключило още осми век, преди повече от хиляда години. Никой от сегашните селефии не следва някоя от оцелелите до нас школи, така че претенциите им за придържане към селеф са напълно неоснователни. Как може да твърдиш, че следваш селеф и в същото време да се противопоставяш на четирите школи, при положение, че техните основоположници са били най-големите учени сред селеф?

Ние обаче имаме пълното право да се наричаме “ханефии” например, защото тази школа продължава своето съществуване, без никакво прекъсване [чак до времето на селеф. Ето и кратка извадка на биографиите на имамите, основоположници на четирите школи:]

Имам Ебу Ханифе

Ибн ел-Джеузи ел-Ханбели [Аллах да се смили над него!] казва в своята “ел-Мунтезим”: “Няма човек, който да отрича дълбокото разбиране и правната компетенция на Ебу Ханифе!” (от “Мекалят” на имам ел-Кеусери, 314-та стр.) Суфян ес-Сеури и Ибн ел-Мубарак казват: “Ебу Ханифе е най-ученият измежду хората!” (пак там) Имам Малик бил попитан: “Какво ще кажеш за Ебу Ханифе?” Той отговорил: “Видях човек [имайки предвид Ебу Ханифе], който, ако пожелаеше да докаже, че тази камила е златна, щеше да намери нужните доказателства!” Имам еш-Шафии казва: “Всички хора опират до имам Ебу Ханифе във въпросите на фикха!” Всичко това са водещите учени сред селеф и всички те казват, че Ебу Ханифе е най-добрият за тяхното време – златната епоха на ислямските науки. А вие все още мислите, че някой, появил се преди двеста години [Мухаммед ибн Абдулвеххаб] може да надмине тази висота? И то при положение, че уаххабиите/селефиите са повсеместно опровергани и от четирите школи едновременно?

Ахмед Тимур казва в “History of the Four Schools” [“История на четирите школи”]: “Тя е първата от четирите школи. Неин основоположник е великият имам Ебу Ханифе ен-Нуман ел-Куфи [Аллах да е доволен от него!]. Роден е седемдесета година по хиджра и умира в Багдад през сто и петдесета година, според най-силното предание. [Други казват, че е роден през 80-та и умира през 148-ма година.] Тази школа е основана в Куфа – града, в който имамът живееше, а от там се разпространи във всичките градове на Ирак.”

Следните два хадиса са доказателство за ханефийския мезхеб: “Дори и религията да беше окачена на Плеядите, потомък на персийците щеше да я достигне.” [Предаден от ел-Бухари, Муслим и ет-Тирмизи.] А Ебу Ханифе е потомък именно на перси. [Източник: “Prophet Muhammad and his Miracles” – “Пророкът Мухаммед и неговите чудеса” от Бедиуззаман Саид Нурси, 56-та стр.]

Тъй като Ебу Ханифе е бил персиец, това е едно от нещата, което ханефиите посочват в своя полза.

[Също] Пратеника на Аллах [Аллах да благослови и приветства него и семейството му!] казва: “Наистина вие ще завладеете Константинопол. И колко прекрасен водач ще е този водач, и каква прекрасна войска ще е тази войска!” Предаден от имам Ахмед.

Водачът на войската, който превзел Константинопол, бил султан Мехмед, който се придържал към ханефийския мезхеб [по отношение на фикха, в акидата – към матуридийската теологична школа] и към духовната тарика на имам Некшибенд. Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му!] е бил доволен от последовател на ханефийската школа във фикх. Щял ли е той [Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му!] да бъде доволен от човек на нововъведенията [бидат], ако той [султан Мехмед] в действителност е бил такъв? В допълнение към това [не само султан Мехмед], а цялата му армия е била ханефийска! И това е една от главните причини защо османлиите решават да разпространят този мезхеб [в рамките на цялата империя]. И дори и до ден днешен Турция продължава да бъде ханефийска страна.

По-късно имам Мухаммед [един от главните ученици на имам Ебу Ханифе] учи при имам Малик и след това коригира имама [Ебу Ханифе] на някои места, когато пише своя вариант на сборника  “ел-Муветта”.

Освен това имам Ебу Ханифе среща сахабия Енес ибн Малик [Аллах да е доволен от тях!] и поне още един друг сахаби.

Извинявам се на уважаемите читатели [за краткото представяне на другите биографии], тъй като не разполагам с много информация относно имам еш-Шафии, имам Малик и имам Ахмед.

Имам Малик

Имам Малик ибн Енес ел-Есбехи, Аллах да е доволен от него, е роден през деветдесет и трета година, което е добре известно, и има достоверна информация, че умира в Медина през сто седемдесет и девета година.

Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му!] казва: “Много скоро ще дойде време, когато хората ще удрят хълбоците на камилите си в търсене на знание и те няма да намерят по учен от Учения на Медина.” Предаден от ет-Тирмизи.

Кади Ияд, ез-Зехеби и други предават от Суфян ибн Уйейна, Абдурраззак, Ибн Мехди, Ибн Меин, Шуайб ибн Имаме, Ибн ел-Медини и други, че те са считали имам Малик ибн Енес за въпросния учен. Също от Ибн Уйейна се предава, че по-късно той считал, че този учен е Абдуллах ибн Абдулазиз ел-Умери. Ез-Зехеби казва по отношение на последния: “Той притежаваше много знание и имаше добро разбиране по правните въпроси, говореше истината, повеляваше доброто, и стоеше настрани от обществото. Той подканваше Малик, когато бяха насаме, да се откаже от света и да се изолира от хората.”

[Вижте http://www.sunnah.org/publication/khulafa_rashideen/malik.htm]

Известно е, че имам Малик не обичал [хипотетичните] въпроси за неща, които още не са се случили. Но след неговата смърт неговите ученици използват като шаблон въпросите, които са коментирани от ханефиите, и отговорят на тях по начина, по който смятат, че имам Малик би отговорил.

Имам еш-Шафии

Имам Мухаммед ибн Идрис еш-Шафии ел-Курайши, Аллах да е доволен от него, е роден в Газа, през сто и петдесета година и умира в Египет през двеста и четвърта година.

Едно от най-големите доказателства за валидността на шафиийската школа е следният пророчески хадис: “Учен от Курайш ще изпълни различните части на света със знание.” Предаден от имам ел-Бейхеки, Ахмед и Ибн Хаджер.

В младите си години имам еш-Шафии учи при имам Малик, а след това – с имамите Мухаммед и Ебу Юсуф, учениците на имам Ебу Ханифе. Това е и една от причините хората, придържащи се към тази школа да твърдят, че тя превъзхожда останалите.

Имам Ахмед

Имам Ахмед ибн Ханбел еш-Шейбани, Аллах да е доволен от него, е роден в Багдад през сто шестдесет и четвърта година и умира през двеста четиридесет и първа година. Някои казват, че той е роден в Мара [Персия], а се е преселил в Багдад като дете. Неговата школа е четвъртата суннитска школа, която все още се прилага според единодушието на мюсюлманите.

Имам Ахмед е известен с това, че е наизустил един милион хадиси, заедно с техните вериги на предаване. Той е учил за кратко при имам еш-Шафии, като по този начин разбираме как всички четири школи са свързани помежду си.

Известни учени от различните школи

От ханефийската школа:

Имам Мухаммед, имам Ебу Юсуф, Ибн ел-Мубарак, Давуд ет-Таи, Бишр ел-Хафи, имам Керхи, имам ел-Джессас, имам ел-Матуриди, Али ел-Кари, Али Хиджвири, имам ер-Руми, Яхя ибн Муин, имам ет-Тахави, Ибн Абидин, имам Рида Хан, имам Ебу Лейс ес-Самарканди, преобладаващата част от Османската империя и др.

От шафиийската школа:

Имам ен-Невеви, имам ел-Газали, имам ес-Суюти, шейх Юсуф ен-Небхани, имам ел-Бейхеки, Ибн Кесир, Ибн Хаджер ел-Хайсеми, Ибн Хаджер ел-Аскаляни, имам ез-Зехеби, Саляхуддин ел-Ейюби и много други.

От маликийската школа:

Имам Ебу-л-Хасен еш-Шазили, Ибн Ебу Зейд, Яхя Ебу Лейс, Ибн Халдун, Кади Ияд, Усман дан Фодио, имам еш-Шатиби, Ибн Муфлех, имам ел-Карафи и много други.

От ханбелийската школа:

Имам Абдулкадир ел-Джейляни, имам Мекдиси, имам Ибн ел-Джеузи, имам Ибн Кудейме, Ибн Раджеб и много други.

В такъв случай коя школа трябва да следвам?

Следвайте онази школа, при която ще имате най-лесен достъп до учител, от когото да учите и на когото да задавате въпросите си. Имате свободен избор в рамките на тези четири.

Една от благословиите в тези школи е, че истината има различни проявления, които да улеснят живота на хората и да ги избавят от затруднения.

Те пропускали ли са хадиси [останали неизвестни за тях]?

Това е глупаво твърдение, защото те са живели във време, когато хадисите са били достъпни за всеки, желаещ да ги чуе. И дори да допуснем, че са пропуснали нещо, по-късно техните ученици са коригирали пропуска или дори да допуснем и че те са пропуснали, онези учени от школата от още по-късните поколения непременно са направили корекция. Както и да разглеждаме въпроса, тези школи водят началото си от [най-учените сред] самите сподвижници [на Пратеника на Аллах, Аллах да благослови и приветства него и семейството му!], а да приписваме такава неграмотност на сподвижниците не е основателно. Имам Малик има сборник с хадиси наречен “ел-Муветта”, имам Ебу Ханифе – сборник, наречен “Муснед”, имам еш-Шафии е автор на “ел-Умм” и на “ер-Рисале”, а имам Ахмед – на неговия “Муснед”. Всички те са майстори в областта на науката хадис и не е логично да предполагаме, че те биха пропуснали който и да било важен аспект от религията, който по-късно да бъде магически преоткрит, например от Ибн Абдулвеххаб. Това е абсурдно!

Също така, всичко това се случва във времето преди превземането на Багдад от монголците, когато водите на реките почерняват от мастилото на книгите. Затова много често откриваме трудове по хадис, които са известни единствено, заради това, че са цитирани в книгите по фикх.

И въпреки това съвременната уаххабийска/селефийска култура има самосъзнанието, че учените й са по-добре запознати с хадисите, отколкото имамите на школите, въпреки че единственото, което правят е да отварят и цитират от сборници [с хадиси], които те самите не разбират. И дори не са наясно дали книгата, от която цитират, е автентична. Например най-автентичният вариант на сборника на имам ел-Бухари е неговото предание от имам ел-Фарабри, а той дори не е широко публикуван и разпространен. Останалите версии съдържат грешки. И така те предават хадиси, без да имат нужната квалификация за това, нито пък нужното разбиране, нито пък правилната версия на самия текст! Мислите ли, че такива хора ще намерят истината? Това е нелогично и нерационално.

Заключение

Вече пояснихме отвъд всякакво съмнение, че следването на уаххабийската/селефийска пропаганда и подобните на тях идеологии е равносилно на пускането на огромен трактор във вашата всекидневна, без да очаквате никакви щети от това! Не само, че от всекидневната ви нищо няма да остане, а дори цялата ви къща ще пропадне.

Те нямат каквато и да било връзка с учените [от миналото], към които се приписват, и техните претенции са фалшиви и неоснователни.

Ако четете техните книги [на уаххабиите/селефиите] ще забележите, че те рядко цитират някой извън кръга на Ибн Баз, Ибн Усеймин и Албани [съответно Ибн Теймиййе и Ибн ел-Каййим]. Тези хора през първите три века на Исляма ли са родени? Какво право имат те да преподават? Къде е следването на селеф при това положение?

Суннитите имат правни принципи, които са положени върху Курана и хадисите. А уаххабиите/селефиите могат ли да се похвалят със същото? Веднъж един от тях бе казал, че след като кажеш “Бисмиллях!” [“С името на Аллах!”] е позволено да ядеш каквото пожелаеш! Как може да вземаш такъв човек насериозно, без да му се изсмееш, заради липсата на каквото и да било разбиране? Същите тези уаххабии/селефии се разпространиха сред мюсюлманските земи чрез външно финансиране, с преднамерената цел да се подкопае ролята на тези традиционни школи.

Ако приемем тяхното твърдение, че тези школи са нововъведение, то тогава следва, че никога никой шериатски закон, извън времето на Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, не е бил валиден! И чак когато уаххабиите/селефиите се появиха, те магически прескочиха в този пророчески период. Наистина? Как може милиони учени от златните поколения, всички, които са се придържали към школа, да са били заблудени едновременно? Това е толкова нелогично!

Доверяването на такава [класическа] школа е все едно да учиш от дърво, което е засадено от селеф. А ученето при уаххабиите/селефиите по-същество представлява научаване, че всеки един в продължение на цялата ислямска история е бил в грешка и заблуда, освен самите тях!

Затова намерете учен специалист в някоя от тези школи и изучете поне един класически текст във фикх при него! А по отношение на теологичните школи, имам Ебу Ханифе написва “Фикх ел-екбер” и диктува “Акиде ет-Тахавиййе”. И така всичките главни текстове на двете теологични школи, “Ешари” и “Матуриди”, произлизат от тези текстове.

И така дефиницията за Суннитски Ислям означава именно тези четири школи във правото-фикх, тези две школи в теологията-акида и различните духовни тарики в тасаввуфа по отношение на пречистването на сърцето. Това е мнозинството, за което се предава, че Пророка, Аллах да благослови него и семейството му, казва: “Моята общност няма да се събере върху заблуда!”

Целият този хаос в наши дни, че всеки има право на всичко, е следствие на външно влияние. И не само че това е истинска катастрофа, но то също е главната причина за всички спорове между мюсюлманите по целия свят. Колкото по-скоро се събудим – толкова по-добре за нас. Не очаквайте произведение на изкуството от човек, който никога не се е занимавал с изкуство. Това е глупост от най-висока степен и точно такава глупост извършвате, когато дадете на неквалифициран човек достъп до вашата религия. Те няма да намерят покой, докато не разрушат всичко!

И когато човек престане да следва тези класически школи, той започва да следва заблудата. Нека Всевишният Аллах напътства всички ни!

Автор: сеййид Арфан Шах ел-Бухари, 7 юни 2015 г.

Забележка: Текстът в правоъгълните скоби не е част от оригинала, а пояснение на преводача.

За по-нататъшно четене:

Какво му е нередното да бъдеш уаххабит/селефит?

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2013/11/whats-wrong-with-being-wahabiselefi.html

Как суннитският ислям бе повлиян от уаххабизма

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2013/09/how-sunni-islam-has-been-affected-by.html

И превод на български:

https://bgislam.wordpress.com/2015/04/05/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D1%83%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC-%D0%B1%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D1%83/

Фетвата на шейх Мурабит ел-Хадж относно следването на мезхеб

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2010/09/sheikh-hamza-yusuf_11.html

Таклид – да се довериш на муджтехид

http://marifah.net/articles/taqlid-tahirkiani.pdf

История на четирите мезхеба

http://straighttranslations.blogspot.co.uk/2012/11/history-of-spread-of-four-sunni-schools.html

Ебу Ханифе предава от сахаба

http://masud.co.uk/upholding-the-opinion-that-imam-abu-hanifa-was-one-of-the-tabiin/

Защо трябва да се следва мезхеб?

http://masud.co.uk/why-does-one-have-to-follow-a-madhhab-2/

Различията между мезхебите

http://masud.co.uk/ikhtilaf-differences-among-the-madhhabs-in-islam/

Published in: on 11.07.2015 at 2:13  Коментарите са изключени за Защо трябва да се придържам към мезхеб?  
Tags: , , , , ,

Имам Ебу Ханифе [Аллах да е доволен от него] и Божественият разум

Имам Ебу Ханифе [Аллах да е доволен от него] и Божественият разум

Зад всяка божествена заповед има логика [стои мъдрост] (освен ако не смятате, че следвате тъпа религия). Но тази логика не може да бъде открита в отделни цитати [от айети или хадиси], а по-скоро трябва да бъде извлечена от наблюдаването на моделите и на сходствата, намиращи се в хиляди различни случаи [на законодателство], а също и от много близкия прочит на Корана и Суннета.

Този модел на разпознаването на Суннета в Божествената логика и Неговите закони е характерна, но въпреки това забравена, пренебрегвана и силно критикувана черта на школата на имам Ебу Ханифе р.а. Той се стремеше да разбере Суннета чрез цялостния и съвместен прочит на Корана и хадисната литература, чрез който прочит да състави универсална формула [универсални принципи]. В резултат от извеждането на тази формула всеки единичен хадис [изолирано предание], което беше в разрез с нея, беше отхвърляно като шазз [дефектно] или теуил [разтълкувано], за да може да се вмести в рамките на общия смисъл на Корана и масово предадения мутеуатир суннет.

Например: Да вземем серията от числа: 2, 4, 6, 8, Х.
Кое е числото Х?
Вие ще кажете: Числото 10.
Но откъде знаете това? Знаете го, защото това е логически модел. И ако някой каже: “Не! Числото Х е 9 или 11, защото еди-кой си предава хадис, че е толкова!” – то Ебу Ханифе р.а. няма да повярва на това.

За Ебу Ханифе р.а. ислямското законодателство е като сграда със сложна структура. И преди да премахне или замени която и да било тухла [съотв. хадис] от сградата или да направи промяна в нея, той винаги задава въпроса: “Какви ще бъдат цялостните последствия върху сградата от това?” И ако премахването на някоя тухла ще доведе до дефект в цялата сграда, то Ебу Ханифе р.а. ще остави тази тухла недокосната, имайки предвид целостта на самата сграда.

Тук ще спомена само един пример измежду хиляди такива.
Имам Ебу Ханифе р.а. отхвърля следния хадис от Сборника на ел-Бухари: “Мюсюлманинът не трябва да бъде убиван като наказание за убийството на немюсюлманин.”, защото той противоречи на по-висша инстанция с по-голяма познавателна стойност, т.е. на Корана. Отхвърлянето от негова страна на този хадис с иначе перфектна верига от разказвачи е на базата на това, че той не цени стойността на човешкия живот, което пък, от своя страна, е в противоречие с ученията на Корана и масово предадения суннет. Всевишният Аллах казва в Корана [по смисъл]: “О, вярващи, за вас е предписано възмездие за убийството.” [ел-Бакара: 178]. И още Всевишният казва [по смисъл]: “И предписахме за тях в нея [Тората]: Душа за душа…” [ел-Маиде: 45]

Някой бе казал много верни думи: “Ебу Ханифе не беше коранист, а бе кораноцентрик.”

За нещастие днес неговите последователи са изоставили пътя на логиката и рационалния подход. Един учител и много добър приятел бе казал следните верни думи: “Ние обичаме името Ебу Ханифе, но не следваме неговите идеи. Повечето днешни мюсюлмани биха го нарекли еретик, заради идеите му по негово време.”

А аз казвам: “Да наричаш себе си “ханефи”, а в същото време да си тъп [като галош] е позор за тази школа!”

Аз съм горд да бъда ханефи – най-рационалната и правилно насочена школа.

Автор: шейх Уаджахат Хусейн ел-Ханефи.

Published in: Без категория on 23.05.2015 at 15:11  Коментарите са изключени за Имам Ебу Ханифе [Аллах да е доволен от него] и Божественият разум  
Tags:

Фикху-л-Имам – доводи за намаза според ханефитската школа

Фикху-л-Имам – доводи за намаза според ханефитската школа

Много мюсюлмани днес се объркват от различните начини, по които се кланят другите. Онези от тях, които не са наясно, че има четири традиционни суннитски школи (мезхеб) в ислямското право (фикх), са особено податливи на подобно объркване. Последното може да доведе до отправяне на критики към другите с думите, че начинът им на молитва е погрешен и че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) се е кланял по различен начин.

Тук предлагаме превод на книгата „Фикху-л-Имам“ на мюфтия Абдуррахман ибн Юсуф Мангера, в която са изложени доказателства за таклида (придържането към определен мезхеб), както и доводи за ханефитското тълкуване на хадиса на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем):

Кланяйте се, както ме виждате аз да се кланям. (Сахих ел-Бухари)

Ако човек прочете веднъж тази книга, ще почувства намаза си преобразен. Ако до момента се е кланял съгласно правните постановления (фетви), то след прочитане на книгата ще се усили убеждението му, че начинът, по който стои, чете, покланя се в руку и седжде, и седи в намаза, е без съмнение цялостно следване и подражаване на Милостта на световете Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем).

Първа част

1. Таклид: следване на школа в ислямското право [фикх]

2. Имам Азам Ебу Ханифе и хадисите

3. Абдуллах ибн Месуд (радийеллаху анх)

4. Правилното становище при Аллах Теаля

Втора част

1. Разстоянието между краката в намаза

2. Положението на ръцете в намаза

3. Четенето на Фатиха зад имама

4. Въпросът за гласното или тихо казване на „амин“

5. Вдигането на ръцете за руку

6. Начинът на сядане в намаза: теверрук или ифтираш

7. Двата ракята суннет на сутрешния намаз

8. Броят на ракятите на намаза витр

9. Кланянето на намаз след икиндия

10. Кланянето на намаз по време на петъчното хутбе

11. Броят на ракятите на намаза теравих

12. Събирането на два намаза

13. Движенето на показалеца по време на тешеххуд – шейх Рияду-л-Хак*

14. Разликите в намаза между мъжа и жената – шейх Рияду-л-Хак*

Published in: on 03.02.2014 at 1:26  Коментарите са изключени за Фикху-л-Имам – доводи за намаза според ханефитската школа  
Tags: , , ,

Имам Аʿзам Ебу Ханифе и хадисите

Имам Аʿзам Ебу Ханифе и хадисите

80 г. по Хиджра е била свидетел на раждането на една велика личност – личност, която заангажирала себе си с изучаване на религиозните науки при големите учени от времето си; личност, която продължила да подрежда и систематизира това знание, особено в областта на правото [фикх], за благото на уммата на Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем). Тази личност била Ебу Ханифе Нуʿман ибн Сабит от Куфа. Интелигентността, мъдростта, разсъдливостта, благочестието, отдадеността, щедростта и доброто поведение, което той показал, го сторили неповторим за времето си. Той постигнал много високо ниво в различни области на свещеното знание [ʿилм] и му било дадено званието ел-Имам ел-Аʿзам, или „Най-великия имам“.

Тъй като тази книга има връзка по-специално с ханефитската школа по фикх, подобаващо е тази глава за основателя на ханефитската школа да следва главата за таклид. Тук разказваме за живота на тази велика личност, която е известна в целия свят заради своите заслуги към Исляма и която е приета с единодушието на учените на тази умма като надежден тълкувател на свещените текстове. Неговата школа по фикх [мезхеб] продължава да бъде приемана и следвана от мнозинството от хората на сунната и множеството [ехл ес-сунна ве-л-джемаʿа] до ден днешен.

За съжаление има хора, които си позволяват да отправят възражения срещу Имама и да го клеветят. Те се опитват да снижат ранга му и да го покажат като слаб в областта на хадисите. Въпреки това, всеки, който изучава обективно страниците от историята, със сигурност ще бъде впечатлен от неговите знания в различните области на ислямската наука, особено проницателността му по отношение на хадисите, познаването на които е задължително за всеки правовед, камо ли за някого, считан за ел-Имам ел-Аʿзам.

Цялостна биография на Великия имам е извън обхвата на този труд, така че тази глава ще се съсредоточи основно върху няколко аспекта от живота му: неговото място като последовател на сподвижниците [табиʿи], като най-знаещия човек на времето си и като разказвач и експерт по хадиси [хафиз]. Само изказванията на учените по хадис [мухаддиси], на видни правоведи [факихи], на тълкуватели на Корана [муфессири] и на други религиозни експерти ще бъдат представени в това отношение. Аллах Теаля да позволи да бъде представен достоверен образ на истинското място на Имама и на знанията му в областта на свещените науки и особено в областта на хадисите.

Имам Ебу Ханифе: последовател [табиʿи]

Според мнозинството от хадисолозите, табиʿи, или „последовател“, е някой, който се е срещнал със сподвижник на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) или просто го е видял, бидейки в състояние на вяра [иман]. Не е необходимо да е оставал в компанията му или да е предавал от него. Хафиз Ибн Хаджер ел-Аскаляни казва, че това определение е най-предпочитаното. (Иʿля ес-сунен 19:306) Алляме Ираки, Ибн ес-Салях, Невеви и Хаким също приемат това определение.

Съгласно това широко прието мнение, имам Ебу Ханифе се счита за табиʿи и това се потвърждава от много биографи и историци. Тази негова позиция е забележителна, тъй като същото не може да се каже и за другите велики имами, като Шафиʿи, Малик и Ахмед ибн Ханбел (Аллах да е доволен от всички тях).

Алляме Зехеби пише в Тезкират ел-хуффаз, че Ебу Ханифе се родил през 80 г. по Хиджра. Той видял Енес ибн Малик (радийеллаху анх) повече от веднъж (всеки път, когато Енес отивал в Куфа). Хафиз Абдулгани ел-Макдиси казва:

Ебу Ханифе видял Енес (радийеллаху анх). (Тезкират ер-рашид 427)

Ибн Хаджер ел-Мекки пише:

Вярно е, както посочва и Зехеби, че, когато бил млад, Ебу Ханифе видял Енес ибн Малик (радийеллаху анх). (ел-Хайрат ел-хисан)

Хатиб ел-Багдади потвърждава в Тарих ел-Багдад:

Ебу Ханифе видял Енес ибн Малик (радийеллаху анх). (Тезкират ер-рашид 281)

Хамза ес-Сехеми казва:

Чух Даракутни да казва: „Ебу Ханифе не е срещнал друг сподвижник на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), освен Енес ибн Малик (радийеллаху анх).“ (Тебйид ес-сахифе 502)

Следователно, както потвърждават много учени, имам Ебу Ханифе несъмнено е бил табиʿи.

Имам Ебу Ханифе е предавал от сподвижниците

Имам Абдулкадир ел-Мисри казва:

Сподвижниците, от които Ебу Ханифе е предал [хадиси], са Абдуллах ибн Унейс, Абдуллах ибн Джез’е ез-Зебиди, Енес ибн Малик, Джабир ибн Абдуллах, Маʿкил ибн Ясар, Василе ибн ел-Ескаʿ и Аише бинт ел-Еджрад. (ел-Феваид ел-бехиййе 42)

Абдуллах ибн Джаʿфер ер-Рази предава, че Ебу Юсуф е казал:

Чух Ебу Ханифе да ни казва: „Извърших хадж с баща си през 93 г. по Хиджра, когато бях на 16 години. Имаше  учител [шейх] с много хора около себе си и аз попитах баща ми кой е той. Каза ми, че той е сподвижник на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), познат като Абдуллах ибн ел-Харис ибн Джез’е. „Какво притежава той [че хората се събират около него],“ попитах аз баща си. Той ми отговори: „Хадиси, които е чул от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем).“ Тогава аз поисках от баща ми да ме отведе по-близо, за да мога да [го] слушам. Той ме поведе през множеството, докато отидох достатъчно близо, за да слушат. Чух го да предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който се сдобие с разбиране на религията на Аллах, Аллах му е достатъчен за грижите му и Той му дава препитание оттам, откъдето не очаква.“

Големият маликитски учен Ебу Умер ибн Абдулберр предава същата случка. (ел-Джевахир ел-муди’е 1:273) Алляме Хваризми казва:

Сред достойнствата и добродетелите, които не са споделени от никого след Ебу Ханифе, е, че той е предавал [пряко] от сподвижниците на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Учените са единодушни относно този факт, въпреки че има разногласие по отношение на точния брой сподвижници. (Джамиʿ ел-месанид 1:22)

От горните твърдения става ясно, че имам Ебу Ханифе не само е видял някои от сподвижниците, но е и предавал от тях.

Имам Ебу Ханифе: най-ученият човек за времето си

Хафиз ес-Семʿани пише:

Имам Ебу Ханифе се отдал на придобиването на знание и положил усилия, докато не постигнал онова, което другите не успели. Веднъж той посетил Менсур [аббасидския халиф] и открил Иса ибн Муса с него. Иса казал на Менсур: „Днес това е ученият на света.“ (ел-Енсаб 247)

Mекки ибн Ибрахим веднъж се сетил за имам Ебу Ханифе и казал:

Той е бил най-големият учен за времето си. (Иʿля ес-сунен 18:308)

Мекки ибн Ибрахим е бил шейхът на имам Бухари, чрез когото имам Бухари е разказал повечето от преданията си, чиито вериги достигат до Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) само чрез трима разказвачи [сулясийят]. Абдуллах ибн ел-Мубарак казва :

Влязох в Куфа и попитах учените кой е най-ученият човек в града? Те ми казаха, че това е Ебу Ханифе. После ги попитах кой е най-благочестив и най-зает с придобиване на знание. Отново ми казаха, че това е Ебу Ханифе. За всяко добро качество, за което ги питах, те отговаряха: „Не познаваме никого, на когото може да се припише това качество, освен на Ебу Ханифе. (ел-Мизан 58)

Мухаммед ибн ел-Бишр казва:

Посещавах Ебу Ханифе и Суфян ес-Севри. Когато посещавах Суфян, той ме питаше от къде идвам. Казвах, че от Ебу Ханифе, а той отбелязваше: „Идваш от най-великия правовед на света.“

Ебу Вехб Мухаммед ибн Музахин казва:

Чух Абдуллах ибн ел-Мубарак да казва: „Най-великият правовед е Ебу Ханифе. Не съм виждал някого като него в областта на правото.“

Имам Шафиʿи предава, че имам Малик бил попитан дали се е срещал с Ебу Ханифе. Отговорът му бил:

Да, виждал съм човек, който, ако каже, че може превърне този стълб в злато, ще може да приведе доказателства за това. (Тебйид ес-сахифе 16)

Самият имам Шафиʿи веднъж казал:

Хората са зависими от Ебу Ханифе в областта на правото. (Техзиб ет-техзиб 10:450)

Алляме Шаʿрани пише:

Имам Шафиʿи посетил гроба на Ебу Ханифе във времето за сутрешния намаз [феджр]. Той кланял намаза, без да прочете кунут [специална дуа, която шафиʿитите четат в сутрешния намаз] и отбелязал: „Как бих могъл да прочета кунут в присъствието на този имам, когато мнението му е било да не се чете.“ (ел-Мизан)

Мнението на имам Ебу Ханифе е да се чете кунут в сутрешния намаз в продължение на четиридесет дни само по време на бедствия.

Когато вестта за смъртта на Ебу Ханифе достигнала Шуʿбе, той възкликнал: „На Аллах принадлежим и при Него ще се завърнем [инна лилляхи ве инна илейхи раджун].“ После казал:

Светлината на свещеното знание бе угасена в Куфа. Никога няма да открият отново друг като него. (ел-Хайрат ел-хисан 71)

Имам Зехеби пише:

Логиката, споровете и придобиването на мъдрост от предците не са били, кълна се в Аллах, областите на учене, преследвани от сподвижниците и последователите [табиʿин], имамите Евзаʿи, Севри, Малик и Ебу Ханифе. Техните полета на наука са били Коранът и хадисите. (Тезкират ел-хуффаз 192)

Това показва, че онова, което отличавало имам Ебу Ханифе, били науките за Корана и хадисите, а не само другите предмети.

Имам Ебу Ханифе: експерт в хадисите [хафиз]

Големият хадисолог Абдуллах ибн ел-Мубарак казва:

Ако Аллах не бе ме облагодетелствал чрез Ебу Ханифе и Суфян ес-Севри, щях да съм като всеки обикновен човек. (Тебйид ес-сахифе 1617)

Предава се, че Ибн Маʿин е казал:

Никога не бих поставил някого над Векиʿ. Той издавал фетвите си съгласно мнението на Ебу Ханифе и наизустил всички хадиси от него. Той е чул много хадиси от Ебу Ханифе. (Иʿля ес-сунен 19:315)

Горните две твърдения показват, че имам Ебу Ханифе е предал много хадиси, а не само няколко, както някои казват. Мухаммед ибн Семаʿа казва:

Имама е споменал повече от седемдесет хиляди хадиса в книгите си и е подбрал Асар от четиридесет хиляди хадиса.

Големият хадисолог Зафер Усмани, след като цитира това твърдение, пише, че за правотата на това свидетелства онова, което учениците му са предали от него. Например имам Мухаммед предава от него в своите шест книги, известни като Захир ер-ривайе, и в другите книги, известни като ен-Невадир; Ебу Юсуф в своите Амали и Китаб ел-харадж; Абдуллах ибн ел-Мубарак в своите книги; както и Векиʿ и други ученици в своите книги.

Тези постановления [меса’ил] са толкова многобройни, че броят им е неизброим, а пределите им – недостижими. Ако тези постановления, които са или ясно, или по подразбиране в съответствие с мерфуʿ [достигащи до Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)] или мевкуф [достигащи до сподвижниците] предания, бъдат събрани, те със сигурност ще достигнат това голямо число [т.е. четиридесет хиляди]. Това е без да се вземат предвид постановленията, които Имама е направил чрез собствени заключения [иджтихад].

Алляме Зафер Усмани посочва още, че всички тези постановления [месаил] всъщност са хадиси, които Имама е разказал под формата на правни постановления, а не като „официални хадиси“. Фактически невъзможно е неговият иджтихад да е в съответствие с толкова голям брой хадиси, ако не е имал никакви знания за тях.

Алляме Зафер изтъква също, че има много хадиси, които имам Ебу Ханифе официално е предал чрез свои вериги. Това са онези предания, които хадисолозите са събрали, като неговия сборник Месанид, както и онези, които учениците му са предали от него, като имам Мухаммед в своите Китаб ел-асар, Муватта, Худжадж и други трудове; Ебу Юсуф, Ибн ел-Мубарак, Хасан ибн Зияд в своите произведения; Векиʿ ибн ел-Джеррах в Муснед; Ибн Ебу Шейбе и Абдурраззак в своите Мусаннеф; Хаким в Мустедрак други свои трудове; Ибн Хиббан в Сахих, Сикат и други свои книги; Бейхеки в Сунен и други свои произведения; Таберани в своите три Муʿджем; Даракутни в творбите си; и други хадисолози в своите сборници. Ако всички тези предания бъдат събрани заедно, те ще образуват много голям брой хадиси. [виж: Иʿля ес-сунен 18:316]

Имам Ебу Ханифе: познавач и критик на хадисите

Алляме Зехеби пише във въведението към своята Тезкират ел-хуффаз:

Това е преглед на онези личности, които съм оценил като надеждни и притежатели на пророческото знание [ел-ʿилм ен-небеви], както и на онези, чиято преценка на достоверността или слабостта [на предания] и надеждността или слабостта [на разказвачи] може да се взема предвид. (1:2)

Алляме Зехеби включва и имам Ебу Ханифе сред тях, което показва ясно, че той е бил притежател на пророческото знание, знаел е много предания и е бил считан за авторитет в областта на хадисите.

Сувейд ибн Сад предава, че Суфян ибн Уйейне е казал:

Първият човек, който ме поощри да предавам хадиси, бе Ебу Ханифе. Когато пристигнах в Куфа, той обяви, че този човек знае най-големия брой предания от Амр ибн Динар. [Чувайки това] хората започнаха да се събират около мен и аз започнах да им разказвам. (Иʿля ес-сунен 19:315)

В друго предание Суфян ибн Уйейне казва:

Първият човек, който ме направи хадисолог, бе Ебу Ханифе. (ел-Джевахир ел-муди’е 1:30)

Имам Ебу Юсуф казва:

Никога не намерих някого с по-голямо прозрение за тълкуването на хадисите от Ебу Ханифе. (Джамиʿ ел-ʿилм 1:29)

Изказването на Ебу Юсуф може да бъде разбрано по-добре със следното предание на Мулля Али ел-Кари:

Имам Eбу Ханифe [веднъж] бил заедно с Аʿмеш, който го попитал за нещо. Имам Ебу Ханифе отговорил: „Моето мнение по този въпрос е такова и такова.“ След като чул това, Аʿмеш попитал как е достигнал до това [становище]. Имам Ебу Ханифе казал: „Ти ни предаде от Ебу Салих, който е предал от Ебу Хурайра; ти ни предаде и от Ебу Ваил, който е предал от Абдуллах; ти ни предаде и от Ебу Иляс, който е предал от Ебу Месуд ел-Енсари, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал това и това. Ти ни предаде същото и от Ебу Миджлез, който го е предал от Хузейфе, той – от Ебу-з-Зубейр, а той – от Джабир и Язид ер-Раккаши, а те – от Енес (радийеллаху анх).

Аʿмеш възкликнал: „Достатъчно, достатъчно! Онова, което ми отне сто дни, за да го разкажа, ти го повтори само в един пример. Не знаех, че практиката ти се основава на тези хадиси.“ После извикал: „О, група правоведи, вие сте лекарите, а ние сме просто аптекарите; а ти [обръщайки се към Ебу Ханифе] си и двете.“ (Менакиб ел-Имам 484)

Имам Ебу Юсуф също казва:

Никога не се противопоставях на Ебу Ханифе по някой въпрос, а се връщах и размишлявах над него и откривах, че мнението му бе по-добро от моето и по полезно за отвъдното. Понякога аз се хващах за определен хадис, но той доказваше, че имаше по-добра представа относно достоверността му. Имаше пъти, когато силно защитаваше определено мнение, и аз посещавах учените на Куфа, за да видя дали мога да открия някакви [други] хадиси в подкрепа на мнението му. Понякога се връщах с два или три хадиса, а той отбелязваше относно някой от тях: „Този не е силен“, или относно друг: „Този човек не е мерфуʿ“. Възкликвах с изумление: „Как казваш това, когато те подкрепят мнението ти?“, а той отговаряше: „Аз съм проницателен за знанието на Куфа.“ (ел-Хайрат ел-хисан 69)

Яхя ел-Химмани казва:

Чух Ебу Ханифе да казва: „Не съм виждал по-голям лъжец от Джабир ел-Джуфи и никой по-достоен от Ата.“ (Техзиб ет-техзиб 2:48; Китаб ел-ʿилял ли-т-Тирмизи 13:309)

Ебу Саид ес-Санʿани попитал Ебу Ханифе какво е мнението му относно предаването от Суфян ес-Севри. Той казал:

Записвайте хадисите му, защото е надежден [сика], освен преданията му от Ебу Исхак от Харис; и избягвайте преданията му от Джабир ел-Джуфи. (ел-Джевахир ел-муди’е 1:30)

Предадено е също, че имам Ебу Ханифе е казал относно Зейд ибн Аяш, че „той е неизвестен“ [меджхул] (Техзиб ет-техзиб 3:424) Също така Великия имам не само е знаел името на Амр ибн Динар, но е знаел и прозвището му [кунйе]. Ибн eл-Мехди казва:

Никога не съм виждал някого с по-голямо знание за сунната от Ебу Ханифе. Узнахме прозвището на Амр ибн Динар само чрез него.

От тези изказвания на имам Ебу Ханифе относно статута на различни разказвачи става ясно, че за тях е отсъдено само от експерт в проучванията и критиката на разказвачи и хадиси.

Големият историк и социолог на мюсюлманския свят Ибн Халдун пише убедително за статута на правоведите в областта на хадисите. Той казва:

Някои хора със склонност към негодуванието с омраза твърдят, че има правоведи, които знаят само няколко хадиса, и че това е причината да има толкова малко хадиси [разказани] от тях. Това не може да е възможно, особено в случая с големите имами, защото ислямското право [Шериʿа] може да бъде извлечено само от Корана и сунната. Ако някой притежава само повърхностно знание в тази област, за него ще бъде необходимо да се заеме с изучаването му, защото само тогава той ще може да усвои религията [нейните постановления] от правилния източник, т.е. от онзи, който е бил определен да я разпространява [т.е. от Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем)]. (Мукаддиме Ибн Халдун 371)

Това доказва, че е невъзможно някой, когото мнозинство от уммата е приела като компетентен правовед, да притежава само повърхностно знание за хадисите. Доверието към школата на имам Ебу Ханифе от Хората на сунната през по-голямата част от ислямската история, както и високото уважение, с което се вземат мненията му относно приемането или отхвърлянето на хадисите и техните разказвачи, всичко това установява неговото величие в областта на хадисите.

Заключение

От горната дискусия станаха ясни няколко неща. Научихме, че не е възможно някой да бъде правовед, без да познава добре сунната. Имам Ебу Ханифе е бил вникнал дълбоко в науката за хадисите и е бил определен като авторитет в тази област. Алляме Зехеби го е наредил сред експертите в хадисите [хуффаз] в своята книга Тезкират ел-хуффаз и много са го посочили като най-големия учен за времето си.

Много правоведи са предавали хадиси под формата на „религиозно постановление“, което означава, че те са имали по-малко „официални предания“. Това обаче не може да се използва като основание за критика, тъй като задачата на правоведа е да проучи хадисите и да извлече постановления от тях, както научихме от разговора между Имама и големия хадисолог Аʿмеш. Затова е неправилно да се критикува който и да е велик правовед, на основание, че не е знаел хадиси, особено пък някого от величината на имам Ебу Ханифе.

Завършваме настоящата глава, споменавайки някои от значимите аспекти на събранията на имам Ебу Ханифе и как неговата правна школа е била систематизирана:

Хатиб ел-Багдади предава чрез своя верига, че Ибн Кераме е казал: „Бяхме в присъствието на Векиʿ ибн ел-Джеррах, когато някой отбеляза, че Ебу Ханифе е сгрешил. Векиʿ рече: „Как може Ебу Ханифе да е сгрешил, когато е имал в компанията си хора като Ебу Юсуф, Зуфер и Мухаммед с тяхната сила в аналогията [кияс] и умозаключението [иджтихад]; хора като Яхя ибн Зекерийя ибн Ебу За’иде, Хафс ибн Гияс, Хиббан и Мендел – синове на Али, с тяхното наизустяване и разбиране на хадиси; Касим ибн Маʿн с неговото разбиране на арабския език; Давуд ибн Нусайр ет-Та’и и Фудайл ибн Ияд с тяхното въздържание [зухд] и благочестие [вера]? Как може някой, който има такива хора за сподвижници, да допусне грешка? Дори ако е щял да допусне някаква, те със сигурност са щели да го насочат към истината. (Тарих ел-Багдад 14:247)

Имам Тахави предава от Есед ибн ел-Фурат, че е казал:

Сподвижниците на Ебу Ханифе, които събирали и записвали трудовете [на неговата школа] били четиридесет. В предните редици били Ебу Юсуф, Зуфер, Давуд ет-Та’и, Есед ибн Амр, Юсуф ибн Халид ес-Семти, Яхя ибн Ебу Зекерийя ибн Ебу За’иде, който бил техен писар в продължение на тридесет години…

След като цитира горните две изказвания, големият хадисолог Зафер Ахмед Усмани коментира:

Който има експерти по хадис [хуффаз] от такава величина за свои главни ученици, пред които хадисолозите са свели глава в знак на признание на тяхното наизустяване [на хадиси] и обширните им знания, тогава как може да е възможно такъв човек да е предал само няколко хадиса? (Иʿля ес-сунен 19:331)

Аллах Теаля да премахне булата на невежеството и измамата, които изопачават и скриват истината, и нека Той да я разкрие в нейния истински вид и да ни даде възможността да я следваме, амин.

Published in: on 02.02.2014 at 23:52  Коментарите са изключени за Имам Аʿзам Ебу Ханифе и хадисите  
Tags: ,

Срещата между имам Малик и имам Ебу Ханифе

Срещата между имам Малик и имам Ебу Ханифе

 

Преди Малик и Ебу Ханифе да се срещнат, имам Малик често казвал: „Пазете се от хората на мнението!“ Именно школата на Ебу Ханифе се наричала „Школата на мнението“. Преди да се срещнат, между тях имало доста размяна на писма, но двамата успели да говорят чак като се срещнали по време на хадж.

Когато се срещнали, те избрали да дискутират три въпроса, които всеки един от двамата разглеждал по различен начин. Първият от тях бил, какво трябва да бъде отношението ни към хипотетичните въпроси – неща, които все още не са се случили. В школата на имам Малик не било прието да се измисли дадена хипотетична ситуация и да се пита относно неща, които не са се случили, защото това отвлича вниманието на хората от реалните проблеми и води до противоречия. Имам Малик привел своите доказателства от различни айети и хадиси. Той цитирал следния айет, в който Аллах Теаля казва [по смисъл]: „И те питат за новолунието. Кажи: То е фиксирано време за хората и за хаджът.“ [Т.е. това е въпрос, в който се съдържа полза за хората.]

Друго негово доказателство било случаят, в който Умер ибн ел-Хаттаб проклел човека, питал за ситуация, която все още не се била случила. Той [Аллах да е доволен от него!] казвал: „Не ни занимавайте с онова, което не се е случило, а вместо това занимавайте хората с истината!“

Когато хората идвали при имам Малик и го питали за неща, които все още не са се случили, той се ядосвал и им казвал да не го питат за такива неща. Обикновено тези хора били от Ирак – там, където се помещавал и Ебу Ханифе, който, от своя страна, подкрепял този начин на мислене.

Що се отнася до Ебу Ханифе, неговият подход включвал използването на хипотетични ситуации. Съществуват над 60 000 такива примери.

И така, когато се срещнали, имам Малик изразил своето неодобрение към този подход. Ебу Ханифе отговорил, че положението в Ирак е различно от положението в Медина. В Ирак била столицата на Халифата и там всеки ден възниквали все нови и нови проблеми, и хората трябвало да са подготвени за тях. Докато проблемите в Медина били малък брой определени неща.

Тогава Ебу Ханифа представил пред имам Малик пример, който бил обсъждал със своите ученици – мъж, който пътува и отсъства толкова дълго време, че жена му го смята за починал и вследствие се жени отново. Но изведнъж старият й съпруг се завръща. Как трябва да се постъпи в такъв случай? Тогава имам Малик изразил своето учудване каква полза има в дискутирането на един такъв въпрос? Ебу Ханифе отговорил, че в Ирак, където войниците излизат на най-различни походи, това е съвсем реална ситуация. Малик замълчал.

Също така имам Ебу Ханифе припомнил на своя колега хадиса, в който човек отива при Пророка [Аллах да го благослови и приветства!] и казва: „Представи си, че някой човек дойде и поиска да отнеме парите ми. Какво да сторя?“ Пророкът [Аллах да го благослови и приветства!] му отговорил да не му ги дава. Този човек продължил: „Представи си, че той започне да се бие с мен?“ Пророкът [Аллах да го благослови и приветства!] му казал той също да се бие с него. Мъжът продължил: „Представи си, че ме убие?“ Пророкът [Аллах да го благослови и приветства!] отговорил: „В такъв случай ти ще бъдеш шехид!“ Тогава човекът попитал за последно: „Представи си че аз го убия?“ А Пророкът [Аллах да го благослови и приветства!] отговорил: „Той пак ще отиде в Огъня!“

Ебу Ханифе обърнал внимание на факта, че Пророкът [Аллах да го благослови и приветства!] бил попитан за хипотетична ситуация цели четири пъти. Имам Малик възразил: „Но това е било с определена цел!“ А Ебу Ханифе отговорил: „Това, което правим в Ирак, също е с определена цел!“ Тогава имам ел-Лейс ибн Саад [най-големият факих на Египет по онова време, който наблюдавал този диспут] казал: „Елхамдулиллях, кълна се в Аллах, вие обогатявате [разбирането на] Исляма!“ Имам Малик предпазвал хората от това да се занимават с безполезни неща. В същото време имам Ебу Ханифе се стараел да предпази хората от капаните, в които могат да попаднат в бъдеще. Точно това правел и Пратеника на Аллах [Аллах да го благослови и приветства!] – той забранил да се пита за измислени ситуации, като в същото време отговарял за важните неща, които можело да се случат в бъдеще.

Всеки от двамата имами стигнал до заключението да се придържа главно към своя досегашен подход, но да има предвид и неговата алтернатива, за да може да донесе по-голяма полза за мюсюлманската общност.

Различията в мненията са съвсем естествено нещо, тъй като освен, че хората мислят по различен начин, обстановките, в които живеят, също са различни. Средата в Медина [Хиджаз] била различна от тази в Куфа [Ирак]. В същото време това различие в мненията довело до обогатяване и усъвършенстване в разбирането на Религията на Аллах. Искреният и спокоен диалог, в който се представят различни гледни точки, винаги спомага истината да бъде обхваната във всичките й аспекти. В същото време тонът на разговора между двамата продължил да бъде цивилизован и любезен през цялото време, макар че принципите, които обсъждали, съвсем не били маловажни. В днешно време наблюдаваме точно обратното – изоставяме задълженията си, които се отнасят до единството на общността ни, заради спорове, касаещи тривиални неща.

Втория въпрос, по който двамата имами изразили своето различие, бил принципът на единодушие – иджма. В Исляма отговорът на всеки един въпрос се търси в Свещения Коран. Ако не бъде намерен отговор там, се търси в хадисите на Пратеника [Аллах да го благослови и приветства!] Ако и там не бъде открит отговор, се търси дали има единодушие на мюсюлмански учени по дадения въпрос и това единодушие се прилага като правило.

Имам Малик твърдял, че въпросното единодушие е консенсусът на жителите на Медина, защото сподвижниците – сахаба на Пратеника на Аллах [Аллах да го благослови и приветства!] живели и умрели там и защото деветте негови съпруги, които били очевидци на всичките му действия [Аллах да го благослови и приветства!] също живели и умрели там. Броят на сахаба, които били в Медина, бил над 10 000 – Аллах да е доволен от всички тях.

Веднъж човек дошъл при имам Малик и го попитал какво да прави по отношение на спорните въпроси? Той му отговорил: „Потърси становището на жителите на Медина. Намериш ли го, бъди сигурен, че това е истината!“ А на друг човек казал: „Ще намериш знанието в Медина, тъй като Коранът не бе низпослан в Ефрат [имайки предвид Ирак и школата на Ебу Ханифе].“

Имам Ебу Ханифе бил 13 години по-възрастен от имам Малик, но въпреки това го уважавал много. Той му отвърнал: „О, Малик, завоеванията по време на възхода при Умер ибн ел-Хаттаб разпръснали сподвижниците по целия свят. Ти казваш, че в Медина имало 10 000 сахаба. В последната битка на Пратеника [Аллах да го благослови и приветства!] имало около 120 000 сахаба. Къде са останалите? Ти не може да отречеш факта, че Умер ибн ел-Хаттаб изпратил сахаба в различни страни специално, за да учат хората.“

И той изброил някои сподвижници, като Муаз ибн Джебел [Аллах да е доволен от него!], когото Пророкът [Аллах да го благослови и приветства!] описал като най-знаещия и когото изпратил в Йемен. Също така споменал Ибн Месуд [Аллах да е доволен от него!], чийто начин на четене на Свещения Коран бил препоръчан от Мухаммед [Аллах да го благослови и приветства!] и който бил изпратен в Куфа. Също така споменал Ебу Зерр, Зубейр ибн ел-Аууам и Саад ибн Еби Уеккас, които били в Египет, Хузейфе ибн ел-Йеман, Ибн Месуд и Али ибн Еби Талиб, които били в Ирак, Ебу Убейде ебн ел-Джеррах, Билял и Ебу ед-Дерда в Сирия и т.н. Аллах да е доволен от всички тях.

След това споменал хадиса на Пророка [Аллах да го благослови и приветства!], в който се споменава, че сахаба са като звездите – всяка от тях може да напъти хората. Ебу Ханифе също казал, че от гениалността на Умер ибн ел-Хаттаб била това, че изпратил сахаба по целия свят, но също така задържал голяма част от тях в Медина, за да имало баланс. И така имам Ебу Ханифе показал на имам Малик, че разселването на сахаба било с цел добрата интеграция и единството на цялата общност.

Ел-Лейс ибн Саад казал: „Кълна се в Аллах, това също е обединение на общността!“

Когато погледнем от друг ъгъл, виждаме друг аспект на истината. Това е благодатта на разнообразието. Ако всички хора мислеха еднакво, щяха да виждат истината само от един ъгъл, на Аллах Теаля, Чието име е ел-Хакк – Истината, желае да видим истината от всичките й ъгли.

Третата тема, която обсъдили в срещата си, била относно „школата на мнението“ и „школата на текста [Корана и хадисите]“. Ебу Ханифе до такава степен използвал даден хадис, че бил в състояние от него да изведе до 100 различни правила от него! Имам Малик възразявал, че това е преувеличаване и претоварване на хадиса, при което в него можело да се вложи смисъл, който не бил желан от Пратеника [Аллах да го благослови и приветства!]. Ебу Ханифе отговорил, че хората били завладени от учени и философи от Ирак, Гърция, Рим и Персия с най-различни идеи. Затова той искал да привлече вниманието им върху думите на Пратеника на Аллах [Аллах да го благослови и приветства!]. И затова той търсел в хадисите на Пратеника [Аллах да го благослови и приветства!] нещо, с което да се противопостави на тези нови идеи. От друга страна, болшинството хора, които живеели в Медина, били от сахаба и табиин и затова там нямало нужда от такова претоварване на смисъла на хадисите.

Ел-Лейс ибн Саад казал: „Това също е обединение на общността!“ И така двамата имами отново допълвали един друг в опазването на Исляма.

Ако вие обсъдите проблемите си спокойно и искрено със своята съпруга или съпруг, голяма част от тях ще бъдат решени. Ако нашите политици, имами и учени правеха същото, много от проблемите на общността също щяха да бъдат решени.

След като разговора между двамата имами приключил, ел-Лейс ибн Саад, чиято школа била на същата висота, както и останалите четири школи в наши дни, с разликата, че на него му липсвали ученици, които да разпространят знанието му, се поинтересувал да разбере какви били впечатленията на всеки един от тях.

Отишъл при имам Малик и го попитал, а той, бършейки потта си, отговорил: „Кълна се в Аллах, Ебу Ханифе ме накара да се изпотя! Кълна се в Аллах, той е истински факих [юрист]! Не съм виждал човек, който да се аргументира по такъв начин. Кълна се в Аллах, ако той ти каже, че този железен прът е направен от злато, той е способен да те убеди в това!“

После ел-Лейс отишъл при Ебу Ханифе, а той му казал: „Разисквал съм със стотици хора, но никога не съм виждал човек, който да приема истината по-бързо от него!“

Ние трябва да възпитаваме подрастващите поколения в тези маниери. Това важи са всички: журналисти, политици, хора, работещи в медиите, учени, съпруги и съпрузи, родители и деца.

Какво се случило по-късно? Най-напред имам Ебу Ханифе изпратил своя син Хаммад да бъде обучаван от имам Малик и да изучи неговия сборник „ел-Муветта“. По-късно последният поискал копия от книгите на първия, за да се възползва от тях.

В същото време в Ирак видният ученик на Ебу Ханифе – Мухаммед ибн ел-Хасен – провеждал уроци, в които представял школата на имам Малик.

Известно време по-късно Ебу Ханифе пожелал да се консултира с Малик, преди да изкаже публично своето становище. Ебу Ханифе не бил съгласен с това грешник да бъде наричан неверник. Имам Малик потвърдил неговото становище. И това не било следствие на един единствен разговор, между двамата продължила да се разменя огромна кореспонденция.

Веднъж аббасидският халиф ел-Менсур дошъл при имам Малик, като му предложил всички останали правни школи да бъдат премахнати и да се запази единствено неговата, а също неговия сборник „ел-Муветта“ да бъде изписан със златни букви върху Кяабе и да се съхранява вътре в нея.

Самият имам Малик, който навремето не зачитал никоя друга школа освен становището на жителите на Медина, му отговорил да не го прави, защото сподвижниците на Пратеника [Аллах да го благослови и приветства!] били разпръснати по целия свят. А това били точно думите на Ебу Ханифе от техния дебат.

Вижте великолепния начин и прекрасния нрав, по който някой може да изрази своето несъгласие, като по същия начин не престава да се държи за истината!

Първият принцип показва, че различията са заложени в самата ни природа и те трябва да бъдат уважавани. Различията са част от нашето съществуване и те трябва да бъдат зачитани. Вторият принцип показва, че различията ни допълват и че те са предимство, а не недостатък. Трябва да гледаме на тях, като на предимство, което ни обогатява. Третият принцип показва, че по време на разискване спокойствието и искреността ни помага да видим истината от всичките й ъгли. Истината е една, но тя може да има много проявления. Четвъртият принцип е, че по време на конфликт никога не трябва да губим доброто си държание. Това са принципите на съвместното съществуване. Слава на Аллах, Господарят на световете!

 http://www.muwatta.com/meeting-of-imam-malik-imam-abu-hanifa/

Published in: on 16.10.2013 at 22:44  Коментарите са изключени за Срещата между имам Малик и имам Ебу Ханифе  
Tags: , ,