BGISLAM.COM

Загубата на едеб, изопачаването на знанието, модернисткото движение и духовното объркване на ислямския свят

Възходът на модернисткото движение, чиито лидери били сред „улемите” с по-малък авторитет, възвестява не толкова появата на мюсюлманско религиозно и интелектуално пробуждане и здравомислие, колкото началото на широко разпространеното и систематично подронване на интелектуалния и религиозен авторитет на миналите учени, оставяйки ни в наследство днес културен, интелектуален и религиозен безпорядък. Те и техните подражатели и последователи сред традиционните „улеми”, както и учени и интелектуалци, които черпят вдъхновение главно от Запада, са отговорни за това, което нарекох загуба на едеб, а това именно е ефектът от изопачаването на ислямското знание и ислямския мироглед; както и за появата на фалшиви лидери във всички области; поради загубата на капацитет и способност да бъдат разпознавани и признавани истинските авторитети. Заради интелектуалната анархия, която охарактеризира тази ситуация, обикновените хора стават определящите интелектуалните решения и биват издигани до нивото на авторитети по въпросите за знанието. Автентични определения биват отменяни, а на тяхно място остават съмнения и противоречия. Невъзможността да се формулират, да се идентифицират и изолират проблеми; да се осигуряват правилните решения; създаването на псевдопроблеми; свеждането на проблемите до чисто политически, социално-икономически и правни фактори стават очевидни. Претенденти изобилстват, причинявайки голямо зло чрез унижаване на ценности, заблуждаване на невежите и насърчаване на посредствеността. Няма да е изненада, ако подобно положение осигурява плодородна почва за появата на сектанти и екстремисти от различни видове, които вземат невежеството за свой капитал.

С възхода на ориенталистките изследвания, приведени в съответствие с колониалната идеология, ние за първи път откриваме намека, че ел-Газали е причината за мюсюлманската интелектуална застоялост, което постепенно, в продължение на векове е било насаждано, след като той е нанесъл фатален удар на гръцката философия. Можем да разберем тяхната антипатия към ел-Газали, виждайки, че в историята на западната култура всяка глава, било то в логиката, науката, изкуството, политиката или дори в теологията започва с гърците. Гръцката философия е върхът на мисълта, ненадминатото олицетворение на самия разум! Западната религиозна и ориенталистка мисъл, техните учени и дори тяхната наука винаги са работели против християнския произход на проблема за Бога – проблема за несъответствието между откровението и разума, което не е проблем в исляма. Твърдението им, че всичко философско в исляма е взето от гърците, е пресилено и трябва да бъде отхвърлено. Те не осъзнават, че много основни идеи в самата гръцка философия са били взети от техните философи от низпослана религия или откровение, или както казва Ибн Рушд: „нещо подобно на откровение”; тези идеи не произлизат от интелекта и разума им без помощта на откровението. Поради тази причина ислямските философи, теолози и метафизици не отхвърлят всичко гръцко в своята мисъл, защото много неща, които гръцките философи са казали по метафизични, етични и политически въпроси, те вече са били открили в Корана. Забележката на ел-Кинди в книгата, адресирана до ел-Мутахим, който искал да допълни онова, което гръцките философи не били напълно изказали, показва факта, че ислямските мислители не гледат на гръцките философи от позицията на имитатори; напротив, въпреки че те ги уважавали заради рационалните им усилия и постижения, в същото време те видели грешките им и неспособността им да достигнат знанието за висшата същност на реалността само чрез разума. Всъщност провалът на рационалните усилия на гръцката философия за постигане на истинност и убеденост в знанието за висшата същност на реалността е достатъчно доказателство за проумяващите, че само с разум без помощта на откровение, не може да бъде постигнато такова знание. Трябва да бъде ясно, че атаката на ел-Газали срещу философите, както срещу гръцките, така и срещу ислямските, не е насочена към философията като такава, защото тя е хикма, а, както е казано в Корана, хикма е дар от Бога; и хикма е онова, което аз мисля, че Ибн Рушд е имал предвид, когато говори за „нещо подобно на откровение” в своята книга „Фасл ел-макал”. Използването на разума заедно с мъдрост не само в религията, но и в областта на философията и науките, е похвално. Важно е да се отбележи, че в Корана най-големите пророци не са били дарени само с Книгата (ел-Китаб), но и с мъдростта (ел-хикма), което мисля, че обяснява нашето съответствие между откровение и разум. Онова, против което е бил ел-Газали, са били метафизичните и религиозните теории на гръцките философи и техните убеждения, а също и твърдението на мюсюлманските философи за върховенството на интелекта като единствен пътеводител към знанието за висшата реалност.

Но модернистките мюсюлмански мислители, техните последователи и онези, с подобно мислене, са станали пленници на лукавите лъжи на учените ориенталисти, подели са техните инсинуации и те обвиняват до ден днешен ел-Газали за упадъка на мюсюлманската мисъл и дейност. Сред тях има не само араби, турци и перси, но и мислители от Индийския субконтинент, по-специално Икбал, който бил силно повлиян от западните християнски проблеми на религията и философията и ги смесил с тези на исляма и мюсюлманите. Те определят Ибн Теймиййе за лидер, на когото да подражават, и в техните мисли и действия са отразени същият онзи спорен характер и същите противоречия. Те не са успели да видят, че, ако ел-Газали не е съществувал, щяло е да бъде невъзможно за Ибн Теймиййе да се заеме с гръцките философи и да се изправи срещу мюсюлманските философи, защото голяма част от онова, което ханбелитите знаели за логиката и ефективната методология, е било извлечено от уроците, преподавани и доказвани от ел-Газали. Всъщност Ибн Теймиийе е бил онзи, който замахнал срещу логиката, отрекъл определението, потъпкал силогизма, нападнал аналогичното мислене, така че ако търсим виновен за упадъка на мюсюлманската мисъл и дейност – въпреки че има други причини за това – тогава със сигурност влиянието на Ибн Теймиййе е основна причина за днешния ни интелектуален безпорядък. Затова неспособността да се формулират, да се идентифицират и изолират проблемите; да се осигуряват правилните решения; създаването на плевдопроблеми; свеждането на проблемите до чисто политически, социално-икономически и правни фактори стават видни днес. Влиянието на Ибн Теймиййе също е видно в свеждането на знанието и правилното разбиране на исляма и ислямския мироглед до чисто ритуални и правни аспекти. По този начин значението на ибадет бива ограничено, защото основното знание, задължително за всеки мюсюлманин (фард айн), е било ограничено до неговите чисто ритуални и правни основи и застопорено на нивото на недоразвитост. Интелектуалните и познавателните аспекти на фард айн, придаващи точния баланс в ибадета, който ги изисква, за да достигне пълна зрялост, са били пренебрегнати. Ограничаването на значението на амел, или дело, до неговите материални аспекти следва и води до вид активизъм, който е продукт на социални, политически и правни вълнения и ограниченост. Модернистите и техните последователи трябва да видят, че активизмът, насърчен в ибадета, е не само физически, но и мисловен. Мисловният активизъм, искам да кажа, не е от модернисткия вид и не трябва да се бърка с идеята на Икбал за търсене на рационални основи в исляма. Необходимостта от рационална основа в религията е създадена, за да бъде приета от усвоилите интелектуално западната култура модернисти, които несъзнателно са станали участници в западния схоластичен и интелектуален контекст на проблемите, свързани с тяхната религия. Религия, според нас, от гледна точка на доктрината, не е просто „система от общи истини”, както е определена от Икбал, подражавайки на Уайтхед, а по-късно възприета и от Фазлюррахман. „Система от общи истини, чиято специфика не трябва да остава объркана” – това е разбирането за религия на Уайтхед, базирайки се единствено на своя опит и на отражението на своята собствена религия. Няма основание такова „определение” за религия да се използва и за исляма. Ислямът, от гледна точка на неговата доктрина, няма нужда от рационална основа, защото рационалната основа вече е била вградена в самата основа на религията и нейния мироглед.

Окуражени от обвиненията в противоречивост срещу ел-Газали, отправени от страна на Ибн Рушд, който по-късно бил последван и от Ибн Теймиййе, учените ориенталисти и техните модернистки ученици, сред които е и Фазлюррахман, ел-Газали бива представян като някаква ограничена загадъчна личност. Въпреки това техните несправедливи обвинения в противоречивост никога не са били убедително доказани! Защо човек като ел-Газали да не бъде философ, теолог и ешʿарит едновременно, без да бъде въвлечен в противоречия? Всъщност за мюсюлманите като цяло ел-Газали е олицетворение на синтез между религия и философия, синтез, чийто огромна и полезна стойност е призната от различните интелектуални нива на общността. Но онези, които се занимават с филологически упражнения, текстови критики, непрестанни изследвания, за да определят произхода на концепциите, говорят само помежду си в своите академични среди и са забравили или са неспособни да отнесат идеите на ел-Газали за решаването на съвременните проблеми. Ще припомня историята за слона и четиримата слепи умници. Тъй като те не можели да виждат с очите си, трябвало да опипват с ръце, за да опишат във въображението си съществото, което стояло пред тях. Първият от тях погалил крака на слона и рекъл: „Това е стълб”. „Не!”, казал вторият, който сграбчил хобота на слона: „Това е една голяма змия”. Третият не се съгласил, тъй като опипал широкия гръб на слона, и рекъл: „Това е престол”. „Вие всички грешите!”, възразил четвъртият, чувствайки огромното ухо на слона: „Това е килим”. След това всеки от тях написал книга, оспорвайки другите и твърдейки, че неговото  въображаемо описание на съществото е истината.

Проблемът с изопачаването на знанието се дължи на нашето собствено положение, в което цари безпорядък, както и на влиянието, идващо от философията, науката и идеологията на съвременната западна култура и цивилизация. Интелектуалният безпорядък се е появил като резултат от промени и ограничения в значението на ключовите термини, които съставляват мирогледа, проектиран от Откровението. Последиците, произтичащи от този интелектуален безпорядък, се проявяват в моралното и културно объркване, което е симптоматично на упадъка на религиозното знание, вярата и ценностите. Промените и ограниченията в смисъла на тези ключови термини се дължат на разпространението на секуларизма като философска програма, която господства над сърцата и умовете, оплетени в кризата на истината и кризата на идентичността. Тези кризи, от своя страна, са станали актуални в резултат на секуларизираната система на образование, което води до отклоняване, ако не прекъсване, от историческите корени, които твърдо са били установени от нашите мъдри и знаменити предшественици върху основите на религията. Човек трябва да види, че проблемът, стоящ пред нас, е толкова голям, че е обхванал всички основни елементи на нашия мироглед, и той не може да бъде решен просто чрез вървене слепешкоп през лабиринтите на легализма или чрез борба на социално-политическата арена на активизма – неща, които пулсират във вените на ислямския модернизъм.

Важна и оригинална идея на ел-Газали, на която ориенталистите и мюсюлманските учени не са отдали нужното внимание, поради факта, че не са успели да я открият и да осъзнаят нейната необикновеност и огромното й значение за нашето време, е идеята за това как промяната на смисъла и ограничението на ислямските основни термини, отнасящи се до знанието в дадена наука, която се счита за похвална, прави тази наука порицаема; и това в крайна сметка води до объркване на знанието и изопачаването му. Това е така, защото ключовите термини в основната лексика на ислямския език обслужват идейна мрежа от взаимосвързани значения, които в крайна сметка проектират в мюсюлманския ум мирогледа, който са предназначени да описват. Ел-Газали посочва в „Ихя”, че дори по негово време основни термини като фикх, илм, теўхид, зикр и хикма са били изопачавани чрез промяна и ограничение на техните оригинални и автентични значения. По подобен начин в „Тахафут” той доказва, че философите са променили оригиналния и автентичен смисъл на важните понятия, предадени с термините фиʿл и фаʿил, за да подхождат на техните собствени идеи, които противоречат на ученията на исляма относно същността на Бога и сътворението. Виждаме, че дори ако няколко от ислямските основни термини са били променени или ограничени в тяхното значение, или са били пригодени да предават значения, които не са достоверни – имам предвид онези термини, чиито значения вече не отразяват онова, което са разбирали ранните мюсюлмани – тогава това неизбежно ще създаде объркване и заблуда в умовете на мюсюлманите и разрушаване на интелектуалното и духовно единство между тях. Нещо повече, това би направило науки, които някога се считали за похвални, да станат порицаеми. Единството има два аспекта: външно единство, което се проявява в обществото като общностна и национална солидарност, и вътрешно единство на идеи и умове, проявяващо се в интелектуално и духовно сближаване, което обхваща области извън общностните и националните граници. Разбирането се отнася до втория аспект, който е от основно значение за реализирането на първия. Съгласуваността с този втори аспект зависи от достоверността и непокътнатостта на езиковите понятия – инструмента на разума, който влияе на своите потребители. Ако достоверността и непокътнатостта на понятията в езика е нарушена, то това се дължи на объркване в мирогледа, причина за което е изопачаването на знанието. Аз не предлагам нещо, което може да се изтълкува като забрана за развиването на езика. Аз само предлагам, извличайки от уроците, на които ел-Газали учи, че основната лексика в ислямския език може да се развива само от своите корени, да не се отделя от тях и че тя не може да се развива от корени, осакатени от ограничения. Светската и материалистичната ценностна система заемат своето място в съзнанието, после те биват преобразувани в езикови символи и след това те се проявяват във външния свят – първо в градските райони, а оттам се разпространяват като зараза към провинциалните маси. Проблемът, свързан с езика и промяната на езиковите значения, не е просто проблем на езика като такъв, а е проблем на мирогледа. Езиковият безпорядък като резултат на неправилното прилагане на термини, означаващи ключови понятия в ислямската основна лексика, оказва неблагоприятно въздействие върху мюсюлманското възприемане на ислямския мироглед, проектиран от Книгата и мъдростта.

В езиците на мюсюлманските народи, включително и в арабския, има основна лексика, състояща се от ключови термини, които определят тълкуването на ислямския поглед върху реалността и истината и проектират в мюсюлманския ум ислямския мироглед в правилната перспектива. Защото думите, които съставляват този основен речник, водят своя произход от Корана и пророческата традиция; тези думи са естествено на арабски и се проявяват по еднакъв начин във всички мюсюлмански езици, отразявайки интелектуалното и духовно единство на мюсюлманите по целия свят. Този основен речник се състои от ключови термини, означаващи важни понятия, свързани едни с други по смисъл и заедно определящи идейната структура на реалността и съществуването, проектирани от тях в съответствие с Корана. Езикът е отражение на онтологията. Въвеждането на ключови понятия, които са чужди на даден език, включва не само превода на думите, но и превода на символични форми, принадлежащи на свръхсистемата на чужд мироглед, който не е съвместим с мирогледа на езика, в който са въведени такива понятия. Отговорни за въвеждането им и защитаващи тяхната употреба са учени, академици, журналисти, критици, политици и любители, които не се основават на знание за същността на религията и нейния поглед върху реалността и истината. Една от основните причини за появата на интелектуалния безпорядък и анархията са промените и ограниченията, които те са извършили в значенията на основните термини, които проектират мирогледа на исляма, извлечен от Откровението.

Но модернистките мислители и техните преки ученици и последователи, сред които има и някои традиционалисти, пренебрегнали автентичното използване на кораничния арабски и нарушили неговите етимологични принципи, за да въведат чужди значения в основните термини чрез промени и ограничения, които противоречат на оригиналния им смисъл. По отношение на тълкуването на Корана, от който е извлечена нова форма на арабския език, те последователно проповядвали методи на тълкуване, чиито характер зависел до голяма степен от научни предположения и субективни размишления и от идеята за историческата относителност. Те не са наясно, че мюсюлманите са изправени пред същите предизвикателства както в миналото, дори сега те са по-интензивни и с по-големи размери; те трябва да се борят с чужди понятия и да намерят подходящи думи и термини, за да ги обозначат, без да нарушават етимологичната и семантичната структура на арабските думи и термини. В стремежа си да асимилират чужди понятия без да разбират, че те служат на едно различно възприемане на реалността и истината, и без да са наясно със собственото си възприятие на мирогледа, модернистките мислители и интелектуалци са въвели в днешната мюсюлманска мисъл и в езиковата употреба един голям безпорядък. Тяхното изопачаване на важна терминология, спадаща към идейната система, която описва мирогледа на исляма, бива широко разпространявана чрез техните преводи и интерпретации на чужди термини и понятия в речниците на модерния арабски език, в различните арабски научни речници, в модернистките произведения в арабската литература, в списанията и трудовете на светски учени и интелектуалци и на техните двойници сред традиционалистите, както и в средствата за масово осведомяване. Промените в значението биват извършвани чрез: 1) ограничаване или съкращаване на оригиналната структура на значението и широтата на неговата многозначност в зависимост от контекста; 2) въвеждане на ново значение, което надминава онова, което се изисква от етимологията и контекстуалната прецизност; 3) въвеждане на ключови понятия от друг мироглед, които не са съвместими с този на исляма, чрез арабизиране и разпространение в общоприетата употреба; 4) въвеждане на нова интерпретация на мироглед, който е повлиян от съвременните научни разработки; 5) имитиране от други мюсюлмански езици на това, което е актуално в модернистката арабска употреба и мисъл. Тяхното арабизиране и въвеждане на понятия, характерни за секуларизма като философска програма, в съвременната мюсюлманска мисъл, като „развитие”, „промяна”, „свобода”, „напредък”, както и други понятия, значително допринесоха за безпорядъка в мюсюлманското разбиране на смисъла на самата религия и на основните елементи, които проектира мирогледът й, като естеството на Бога, на Откровението, на пророчеството, на човека и психологията на човешката душа, на знанието и познавателната способност, на етиката и нейната цел, на целенасочената концептуализация на смисъла на образованието. Ние, мюсюлманите, трябва да осъзнаем, че нашият диалог днес е с мощните сили на секуларизма като философска програма, чиято основна философия и идеология е създала разделение между истина и реалност, между истина и ценности. Само чрез задълбочено познаване на исляма и неговия мироглед, заедно с познаване на западната мисъл и цивилизация и разбиране на нейната еволюционна история на интелектуалното и религиозното развитие, ние можем да се ангажираме в този труден диалог с успех, както ел-Газали е показал при подобни обстоятелства и в собствената си среда.

Сеййид Накиб ел-Аттас