Позволено ли е носенето на муска в исляма?

Носенето на муски за защита или лечение е позволено, ако са спазени следните изисквания:

1. Муската трябва да съдържа Коран, дуа, имена на Аллах или Негови качества.
2. Муската трябва да е на арабски език.
3. Муската не трябва да съдържа нещо, което води до ширк (съдружаване) или куфр (неверие).
4. Не трябва да се вярва, че самите думи носят някаква полза, а че Аллах е този, който им дава сила.
5. Трябва да се знае, че муската е само причината, а само Аллах е Онзи, Който помага и предпазва.

Предава се от Амр ибн Шуайб, от баща му, от дядо му (Абдуллах ибн Амр ибн ел-Ас) (радийаллаху анхум), че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е учел сподвижниците при страх да четат следните думи: „Търся убежище при съвършените думи на Аллах от Неговия гняв, от лошите Му раби, от нашепванията на шейтаните и тяхното идване при мен.”

Абдуллах ибн Амр е учел на тези думи онези от синовете си, които можели да четат, а ги пишел и ги закачвал на онези от тях, които не можели да четат. (Предаден от Ебу Давуд и ет-Тирмизи, който го класифицирал като добър хадис)

В „Ел-Мусеннеф” на имам Ебу Бекр ибн Ебу Шейбе се предава от много сподвижници и ранни мюсюлмани (селеф), като Саид ибн ел-Мусеййеб, Ата`, Муджахид, Абдуллах ибн Амр, Ибн Сирин, Убейдуллах ибн Абдуллах ибн Умер и др. (радийаллаху анхум), че е допустимо да се носят муски.

Въз основа на това повечето от учените са обявили, че носенето на муски е позволено, ако са изпълнени горните изисквания. Това е подобно на вземането на лекарства, което не противоречи на концепцията за уповаването в Аллах (тевеккул) или на единобожието (тевхид). Обаче не е позволено да се смята, че самите муски помагат, тъй както не е позволено да се смята, че самите лекарства помагат.

Колкото до онова, което е предадено от някои като Ибн Месуд (радийаллаху анх), че носенето на муски е ширк, то това се отнася за онези муски, които се носели през Епохата на невежеството (джахилия), за муски, които съдържат непозволени дуи и за муски, чието значение е неясно.

Великият ханефитски правовед имам Ибн Абидин (рахимехуллах) пише в „Радду-л-Мухтар”: „Носенето на муски няма да е позволено, ако те не са написани на арабски език и значението им не е известно. Такива муски може да съдържат черна магия, неверие или непозволени дуи. Обаче ако муските съдържат айети от Корана или предписани дуи, тогава няма нищо лошо да се носят.”

Във „Фетава ел-Хиндиййе”, една от основните книги в мезхеба Ханефи, се казва: „Няма нищо лошо да се носи муска, но тя трябва да се свали преди влизане в тоалетна и преди полово сношение.”

Имам Ибн Теймийе (рахимехуллах) пише във „Фетава”: „Разрешено е за болен или нещастен човек да се напишат определени айети от Корана с чисто мастило, след което да се измият с вода и тя да се изпие от болния. Предадено е, че Ибн Аббас (радийаллаху анх) е споменал дуа, която трябва да се напише и да се постави близо до жена с тежки родилни болки. Али (радийаллаху анх) е казал: „Тази дуа трябва да се напише и да се превърже на ръката на жената. Забелязали сме, че няма нищо по-удивително от това!”

Ученикът на Ибн Теймийе Ибн ел-Каййим също предава от няколко ранни мюсюлмани (селеф), включително и от Ахмед ибн Ханбел (рахимехуллах), че е позволено използването на муски. Самият Ибн ел-Каййим цитира редица муски. („Зад ел-Меад”)

В „Ел-Мевсу`а ел-фикхиййе” (Авкаф, Кувейт) се казва: „Забранени са муските, носени в предислямския период. Това е голям грях, водещ до неверие. Муските, които са разрешени според мнозинството от ислямските учени, са онези, които съдържат Словото на Аллах или Неговите имена, при условие, че човек не смята, че самата муска защитава и лекува, а че това става чрез силата на Аллах и по Негова воля.”

От всичко това става ясно, че по принцип носенето на муска не е нещо забранено или водещо до ширк. Необходимо е обаче, да са спазени петте изисквания.

В днешно време има хора, които твърдят, че всички муски водят до ширк или неверие. За други пък муските са всичко. Тези две разбирания са грешни. Използването на муски е позволено, но с умереност.

Ако има опасност, че болният ще вярва, че самата муска ще му донесе полза, то тогава на такъв човек не трябва да се дава муска. Има и много хора, които никога не правят дуа, не спазват заповедите на исляма, но винаги разчитат на муски. На такива хора също не трябва да се дават муски.