Срещата между имам Малик и имам Ебу Ханифе

Преди Малик и Ебу Ханифе да се срещнат, имам Малик често казвал: „Пазете се от хората на мнението!“ Именно школата на Ебу Ханифе се наричала „Школата на мнението“. Преди да се срещнат, между тях имало доста размяна на писма, но двамата успели да говорят чак като се срещнали по време на хадж.

Когато се срещнали, те избрали да дискутират три въпроса, които всеки един от двамата разглеждал по различен начин. Първият от тях бил, какво трябва да бъде отношението ни към хипотетичните въпроси – неща, които все още не са се случили. В школата на имам Малик не било прието да се измисли дадена хипотетична ситуация и да се пита относно неща, които не са се случили, защото това отвлича вниманието на хората от реалните проблеми и води до противоречия. Имам Малик привел своите доказателства от различни айети и хадиси. Той цитирал следния айет, в който Аллах Теаля казва [по смисъл]: „И те питат за новолунието. Кажи: То е фиксирано време за хората и за хаджът.“ [Т.е. това е въпрос, в който се съдържа полза за хората.]

Друго негово доказателство било случаят, в който Умер ибн ел-Хаттаб проклел човека, питал за ситуация, която все още не се била случила. Той [Аллах да е доволен от него!] казвал: „Не ни занимавайте с онова, което не се е случило, а вместо това занимавайте хората с истината!“

Когато хората идвали при имам Малик и го питали за неща, които все още не са се случили, той се ядосвал и им казвал да не го питат за такива неща. Обикновено тези хора били от Ирак – там, където се помещавал и Ебу Ханифе, който, от своя страна, подкрепял този начин на мислене.

Що се отнася до Ебу Ханифе, неговият подход включвал използването на хипотетични ситуации. Съществуват над 60 000 такива примери.

И така, когато се срещнали, имам Малик изразил своето неодобрение към този подход. Ебу Ханифе отговорил, че положението в Ирак е различно от положението в Медина. В Ирак била столицата на Халифата и там всеки ден възниквали все нови и нови проблеми, и хората трябвало да са подготвени за тях. Докато проблемите в Медина били малък брой определени неща.

Тогава Ебу Ханифа представил пред имам Малик пример, който бил обсъждал със своите ученици – мъж, който пътува и отсъства толкова дълго време, че жена му го смята за починал и вследствие се жени отново. Но изведнъж старият й съпруг се завръща. Как трябва да се постъпи в такъв случай? Тогава имам Малик изразил своето учудване каква полза има в дискутирането на един такъв въпрос? Ебу Ханифе отговорил, че в Ирак, където войниците излизат на най-различни походи, това е съвсем реална ситуация. Малик замълчал.

Също така имам Ебу Ханифе припомнил на своя колега хадиса, в който човек отива при Пророка [Аллах да го благослови и приветства!] и казва: „Представи си, че някой човек дойде и поиска да отнеме парите ми. Какво да сторя?“ Пророкът [Аллах да го благослови и приветства!] му отговорил да не му ги дава. Този човек продължил: „Представи си, че той започне да се бие с мен?“ Пророкът [Аллах да го благослови и приветства!] му казал той също да се бие с него. Мъжът продължил: „Представи си, че ме убие?“ Пророкът [Аллах да го благослови и приветства!] отговорил: „В такъв случай ти ще бъдеш шехид!“ Тогава човекът попитал за последно: „Представи си че аз го убия?“ А Пророкът [Аллах да го благослови и приветства!] отговорил: „Той пак ще отиде в Огъня!“

Ебу Ханифе обърнал внимание на факта, че Пророкът [Аллах да го благослови и приветства!] бил попитан за хипотетична ситуация цели четири пъти. Имам Малик възразил: „Но това е било с определена цел!“ А Ебу Ханифе отговорил: „Това, което правим в Ирак, също е с определена цел!“ Тогава имам ел-Лейс ибн Саад [най-големият факих на Египет по онова време, който наблюдавал този диспут] казал: „Елхамдулиллях, кълна се в Аллах, вие обогатявате [разбирането на] Исляма!“ Имам Малик предпазвал хората от това да се занимават с безполезни неща. В същото време имам Ебу Ханифе се стараел да предпази хората от капаните, в които могат да попаднат в бъдеще. Точно това правел и Пратеника на Аллах [Аллах да го благослови и приветства!] – той забранил да се пита за измислени ситуации, като в същото време отговарял за важните неща, които можело да се случат в бъдеще.

Всеки от двамата имами стигнал до заключението да се придържа главно към своя досегашен подход, но да има предвид и неговата алтернатива, за да може да донесе по-голяма полза за мюсюлманската общност.

Различията в мненията са съвсем естествено нещо, тъй като освен, че хората мислят по различен начин, обстановките, в които живеят, също са различни. Средата в Медина [Хиджаз] била различна от тази в Куфа [Ирак]. В същото време това различие в мненията довело до обогатяване и усъвършенстване в разбирането на Религията на Аллах. Искреният и спокоен диалог, в който се представят различни гледни точки, винаги спомага истината да бъде обхваната във всичките й аспекти. В същото време тонът на разговора между двамата продължил да бъде цивилизован и любезен през цялото време, макар че принципите, които обсъждали, съвсем не били маловажни. В днешно време наблюдаваме точно обратното – изоставяме задълженията си, които се отнасят до единството на общността ни, заради спорове, касаещи тривиални неща.

Втория въпрос, по който двамата имами изразили своето различие, бил принципът на единодушие – иджма. В Исляма отговорът на всеки един въпрос се търси в Свещения Коран. Ако не бъде намерен отговор там, се търси в хадисите на Пратеника [Аллах да го благослови и приветства!] Ако и там не бъде открит отговор, се търси дали има единодушие на мюсюлмански учени по дадения въпрос и това единодушие се прилага като правило.

Имам Малик твърдял, че въпросното единодушие е консенсусът на жителите на Медина, защото сподвижниците – сахаба на Пратеника на Аллах [Аллах да го благослови и приветства!] живели и умрели там и защото деветте негови съпруги, които били очевидци на всичките му действия [Аллах да го благослови и приветства!] също живели и умрели там. Броят на сахаба, които били в Медина, бил над 10 000 – Аллах да е доволен от всички тях.

Веднъж човек дошъл при имам Малик и го попитал какво да прави по отношение на спорните въпроси? Той му отговорил: „Потърси становището на жителите на Медина. Намериш ли го, бъди сигурен, че това е истината!“ А на друг човек казал: „Ще намериш знанието в Медина, тъй като Коранът не бе низпослан в Ефрат [имайки предвид Ирак и школата на Ебу Ханифе].“

Имам Ебу Ханифе бил 13 години по-възрастен от имам Малик, но въпреки това го уважавал много. Той му отвърнал: „О, Малик, завоеванията по време на възхода при Умер ибн ел-Хаттаб разпръснали сподвижниците по целия свят. Ти казваш, че в Медина имало 10 000 сахаба. В последната битка на Пратеника [Аллах да го благослови и приветства!] имало около 120 000 сахаба. Къде са останалите? Ти не може да отречеш факта, че Умер ибн ел-Хаттаб изпратил сахаба в различни страни специално, за да учат хората.“

И той изброил някои сподвижници, като Муаз ибн Джебел [Аллах да е доволен от него!], когото Пророкът [Аллах да го благослови и приветства!] описал като най-знаещия и когото изпратил в Йемен. Също така споменал Ибн Месуд [Аллах да е доволен от него!], чийто начин на четене на Свещения Коран бил препоръчан от Мухаммед [Аллах да го благослови и приветства!] и който бил изпратен в Куфа. Също така споменал Ебу Зерр, Зубейр ибн ел-Аууам и Саад ибн Еби Уеккас, които били в Египет, Хузейфе ибн ел-Йеман, Ибн Месуд и Али ибн Еби Талиб, които били в Ирак, Ебу Убейде ебн ел-Джеррах, Билял и Ебу ед-Дерда в Сирия и т.н. Аллах да е доволен от всички тях.

След това споменал хадиса на Пророка [Аллах да го благослови и приветства!], в който се споменава, че сахаба са като звездите – всяка от тях може да напъти хората. Ебу Ханифе също казал, че от гениалността на Умер ибн ел-Хаттаб била това, че изпратил сахаба по целия свят, но също така задържал голяма част от тях в Медина, за да имало баланс. И така имам Ебу Ханифе показал на имам Малик, че разселването на сахаба било с цел добрата интеграция и единството на цялата общност.

Ел-Лейс ибн Саад казал: „Кълна се в Аллах, това също е обединение на общността!“

Когато погледнем от друг ъгъл, виждаме друг аспект на истината. Това е благодатта на разнообразието. Ако всички хора мислеха еднакво, щяха да виждат истината само от един ъгъл, на Аллах Теаля, Чието име е ел-Хакк – Истината, желае да видим истината от всичките й ъгли.

Третата тема, която обсъдили в срещата си, била относно „школата на мнението“ и „школата на текста [Корана и хадисите]“. Ебу Ханифе до такава степен използвал даден хадис, че бил в състояние от него да изведе до 100 различни правила от него! Имам Малик възразявал, че това е преувеличаване и претоварване на хадиса, при което в него можело да се вложи смисъл, който не бил желан от Пратеника [Аллах да го благослови и приветства!]. Ебу Ханифе отговорил, че хората били завладени от учени и философи от Ирак, Гърция, Рим и Персия с най-различни идеи. Затова той искал да привлече вниманието им върху думите на Пратеника на Аллах [Аллах да го благослови и приветства!]. И затова той търсел в хадисите на Пратеника [Аллах да го благослови и приветства!] нещо, с което да се противопостави на тези нови идеи. От друга страна, болшинството хора, които живеели в Медина, били от сахаба и табиин и затова там нямало нужда от такова претоварване на смисъла на хадисите.

Ел-Лейс ибн Саад казал: „Това също е обединение на общността!“ И така двамата имами отново допълвали един друг в опазването на Исляма.

Ако вие обсъдите проблемите си спокойно и искрено със своята съпруга или съпруг, голяма част от тях ще бъдат решени. Ако нашите политици, имами и учени правеха същото, много от проблемите на общността също щяха да бъдат решени.

След като разговора между двамата имами приключил, ел-Лейс ибн Саад, чиято школа била на същата висота, както и останалите четири школи в наши дни, с разликата, че на него му липсвали ученици, които да разпространят знанието му, се поинтересувал да разбере какви били впечатленията на всеки един от тях.

Отишъл при имам Малик и го попитал, а той, бършейки потта си, отговорил: „Кълна се в Аллах, Ебу Ханифе ме накара да се изпотя! Кълна се в Аллах, той е истински факих [юрист]! Не съм виждал човек, който да се аргументира по такъв начин. Кълна се в Аллах, ако той ти каже, че този железен прът е направен от злато, той е способен да те убеди в това!“

После ел-Лейс отишъл при Ебу Ханифе, а той му казал: „Разисквал съм със стотици хора, но никога не съм виждал човек, който да приема истината по-бързо от него!“

Ние трябва да възпитаваме подрастващите поколения в тези маниери. Това важи са всички: журналисти, политици, хора, работещи в медиите, учени, съпруги и съпрузи, родители и деца.

Какво се случило по-късно? Най-напред имам Ебу Ханифе изпратил своя син Хаммад да бъде обучаван от имам Малик и да изучи неговия сборник „ел-Муветта“. По-късно последният поискал копия от книгите на първия, за да се възползва от тях.

В същото време в Ирак видният ученик на Ебу Ханифе – Мухаммед ибн ел-Хасен – провеждал уроци, в които представял школата на имам Малик.

Известно време по-късно Ебу Ханифе пожелал да се консултира с Малик, преди да изкаже публично своето становище. Ебу Ханифе не бил съгласен с това грешник да бъде наричан неверник. Имам Малик потвърдил неговото становище. И това не било следствие на един единствен разговор, между двамата продължила да се разменя огромна кореспонденция.

Веднъж аббасидският халиф ел-Менсур дошъл при имам Малик, като му предложил всички останали правни школи да бъдат премахнати и да се запази единствено неговата, а също неговия сборник „ел-Муветта“ да бъде изписан със златни букви върху Кяабе и да се съхранява вътре в нея.

Самият имам Малик, който навремето не зачитал никоя друга школа освен становището на жителите на Медина, му отговорил да не го прави, защото сподвижниците на Пратеника [Аллах да го благослови и приветства!] били разпръснати по целия свят. А това били точно думите на Ебу Ханифе от техния дебат.

Вижте великолепния начин и прекрасния нрав, по който някой може да изрази своето несъгласие, като по същия начин не престава да се държи за истината!

Първият принцип показва, че различията са заложени в самата ни природа и те трябва да бъдат уважавани. Различията са част от нашето съществуване и те трябва да бъдат зачитани. Вторият принцип показва, че различията ни допълват и че те са предимство, а не недостатък. Трябва да гледаме на тях, като на предимство, което ни обогатява. Третият принцип показва, че по време на разискване спокойствието и искреността ни помага да видим истината от всичките й ъгли. Истината е една, но тя може да има много проявления. Четвъртият принцип е, че по време на конфликт никога не трябва да губим доброто си държание. Това са принципите на съвместното съществуване. Слава на Аллах, Господарят на световете!

 http://www.muwatta.com/meeting-of-imam-malik-imam-abu-hanifa/