Ранните учени за суфизма

Имам Ебу Ханифе (85-150г. по Хиджра): „Ако не бяха две години, щях да загина. В продължение на две години бях в компанията на Джафер ес-Садик и придобих духовното знание, което ме направи гностик в Пътя.” [Ед-дурр ел-мухтар, том 1]

Имам Малик (95-179г. по Хиджра): „Който учи фъкъх, но не учи тасаввуф, ще се поквари, и който учи тасаввуф, но не учи фъкъх, ще стане еретик. А който комбинира двете, ще стигне до Истината.” [Али ел-Адави, том 2]

Имам еш-Шафи’и (150-205г. по Хиджра): „Бях в компанията на суфии и научих от тях как да говоря, как да се отнасям с хората с търпимост и меко сърце и те ме въведоха в пътищата на суфизма.” [Кешф ел-Хафа, Аджлюни, том 1]

Имам Ахмед бин Ханбел (164-241г. по Хиджра): „О, сине, трябва да седиш с хората на суфизма, защото те са извор на знания и пазят споменаването на Аллах в сърцата си. Те са аскети и притежават най-възвишената сила.” [Танвир ел-кулюб]

Имам ел-Газзали (450-505г. по Хиджра): „Наистина знаех, че суфиите са търсачите по пътя на Аллах, както и че тяхното поведение е най-доброто поведение, както и че пътят им е най-добрият път, както и че техните навици са чисти от грехове. Те са премахнали от сърцата си всичко друго, освен Аллах, и са ги превърнали в корита на течащи реки, чрез които получават знания за Божественото присъствие.” [Ел-мункиз]

Фахруддин ер-Рази (544-606г. по Хиджра): „Пътят на суфиите за търсене на знания е да се разделят с този светски живот и те постоянно са заети със споменаване на Аллах във всички свои действия и в поведението си.” [Итикадат фурак ел-муслимин]

Имам ен-Невеви (620-676г. по Хиджра): „Характерно за пътя на суфиите е, че винаги пазят Присъствието на Аллах в сърцата си, независимо дали са сред хора или са сами, следват сунната на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), щастливи са с това, което Аллах им е дал.” [Макасид ет-тевхид]

Ибн Tеймиййе (661-728г. по Хиджра): „Суфизмът има своите реалности и познания, за които суфиите говорят в науката. Някои от тях са, че суфи е човек, който се пречиства от всичко, което го възпира от споменаването на Аллах и който е изпълнен със знание за сърцето и знание за ума до такава степен, че златото и камъкът са едно и също нещо за него. Суфизмът е защита на ценните неща и изоставяне на призива за слава и суета, за да се достигне до състояние на праведност, защото най-добрите от хората след пророците са праведниците, тъй като Аллах е казал: „Които се покоряват на Аллах и на Пратеника, те са с онези, които Аллах е дарил: пророците, всеправдивите, жертващите се за вярата и благочестивите. Колко добри са те за другари!” (ен-Ниса, 69) Някои хора критикуват суфиите и тасаввуфа и казват, че те са новатори и че са извън сунната, но истината е, че те се стремят към подчинение пред Аллах [муджтехидин фи таатиллях], така както други от хората на Аллах са се стремили към подчинение пред Аллах. Така че сред тях ще откриеш първенците по приближеност, заради техния стремеж [ес-сабик ел-мукарраб бихасаб иджтихадихи]. А някои от тях са от хората на Десницата [Асхаб ел-йемин, споменати в Корана в сура ел-Вакиа], но са по-бавни в развитието си. И това е произходът на суфизма. След това е той бил разпространен и той има своя основна линия и клонове.” [Меджму фетава Ибн Теймиййе ел-кубра, том 11, Книга за суфизма] Чудесата на светците са абсолютно истински и точни като това се приема от всички мюсюлмански учени. И Коранът е посочил това на различни места, както и хадисите на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) са го споменали, и само новаторите и техните последователи отричат чудотворната сила на светците.” [Ел-мухтасар ел-фетава, 603 стр.] Ибн Теймиййе казва: „Това, което се смята за чудо на светец, е, че понякога светецът може да чуе нещо, което другите не чуват, и да види нещо, което другите не виждат, без да е заспал, а да е в будно състояние на зрението. И той може да узнае нещо, което другите не могат, чрез откровение или вдъхновение.” [Меджму фетава Ибн Теймиййе, том 11]

Ибн Халдун (733-808г. по Хиджра): „Пътят на суфиите е пътят на селеф, на предходните учени между сахаба и табиин – тези, които са следвали доброто ръководство.” [Мукаддимат Ибн Халдун]

Таджуддин ес-Субки (727-771г. по Хиджра): „Нека Аллах да ги похвали [суфиите] и да ги приветства и нека Аллах ни събере с тях в Рая. Твърде много неща са казани за тях и твърде много невежи хора са казали неща, които нямат нищо общо с тях. А истината е, че тези хора са изоставили света и са се заели с богослужения. Те са хората на Аллах, чиито молби и молитви Аллах приема, и посредством които Аллах поддържа човешките същества.” [Муид ен-ниам, глава „Тасаввуф”]

Джелялюддин ес-Суюти (849-911г. по Хиджра): „Тасаввуфът сам по себе си е най-доброто и най-почетното знание. Той показва как да се следва сунната на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и да се страни от нововъведенията.” [Тайид ел-хакикат ел-алиййе]

Ибн ел-Каййим (691-751г. по Хиджра): „Можем да сме свидетели на величието на хората на суфизма в лицето на ранните поколения мюсюлмани от това, което е споменато от Суфян ес-Севри (починал в 161г. по Хиджра) – един от най-великите имами на втория век и първенец сред правоведите. Той е казал: „Ако не беше Хишам Ебу ес-Суфи (починал в 115г. по Хиджра), никога нямаше да усетя въздействието на най-леките форми на лицемерието на душата… Сред най-добрите хора са суфиите учени по фъкъх.” [Меназил ес-саирин]

Ибн Абидин (1198-1252г. по Хиджра): „Търсачите по пътя на суфизма, не чуват, освен от Божественото присъствие, и не обичат друг, освен Него. Като си спомнят за Него, плачат, а като Му благодарят, са щастливи; Аллах да ги благослови.” [Рисаил Ибн Абидин]