Защо трябва да се придържам към мезхеб? Какво означава таклид?

Това вече не са деветдесетте години [на безпроблемно и безгранично проникване на уаххабизма/селефизма]! Бях попитан за това и пожелах да напиша нещо по въпроса с надеждата, че то ще помогне на някого. На когото и да било!

Ще [ми се наложи да] използвам два термина с различно изговаряне. Когато използвам думата “селеф”, с нея обозначавам ранната общност на първите три поколения [мюсюлмани; а когато използвам] “селефии”, обозначавам съвременното течение, [претендиращо за завръщане към Корана и суннета], затова не ги бъркайте!

Защо се налага да се придържаме към мезхеб, а не може директно да отворим Корана и Сахих ел-Бухари и да учим от тях, както правят уаххабиите и селефиите? Сподвижниците [сахабетата] не са следвали мезхеб, защо пък ние трябва да го правим? Твърдения като тези не само, че са нереалистични, но не почиват на никаква основа. Повечето уаххабии/селефии не са изучавали формално арабски език [т.е. под надзора на компетентен преподавател, използвайки класически учебник], та дори и самите те да са араби! И без правилно разбиране на езика, човек просто се лута от една заблуда към друга. И точно това правят те. Техните водещи учени смятат, че сподвижниците [сахаба] и останалите праведни предци [селеф] са действали по този начин.

Е, добре! В действителност никой от тях не е постъпвал по този начин. Никой от тях не е избирал случайни цитати от Корана, след което да започне да преподава. Вие щяхте ли да ми се доверите да ви направя мозъчна операция само защото съм отварял няколко пъти учебник по хирургия? Щяхте ли да ми се доверите да извърша ремонт на колата ви, само защото съм отварял няколко пъти наръчника с техническите й спецификации, без да съм преминал през каквото и да било обучение? Всяка професия има своите изисквания за компетентност и натрупан опит; защо тогава смятаме, че преподаването на Ислям е по-различно [и няма каквито и да било изисквания]?

Защо хора, които не са преминали през класическо обучение по отношение на религията, чисто и просто отварят Корана и започват да преподават, при положение, че не са квалифицирани за това? Толкова ли е евтина нашата религия? Сподвижниците [сахаба] се доверяваха единствено на най-големите учени сред тях, а чрез придържането към мезхеб ние правим същото нещо. В действителност придържането към мезхеб е следване на онези, чиято висота бе засвидетелствана от самите селеф. Докато онези, които следваха своите собствени схващания, нито бяха възхвалени от селеф, нито от основоположниците на четирите [правни] школи [т.е. мезхеби във фикх], нито от когото и да било. За повече детайли вижте кратките биографии, изложени по-долу.

В рамките на суннизма [Ехлю-с-суннет уе-л-джемаат] ние имаме системата на иджазетите [иджазе], където учителят дава разрешение за преподаване на своя ученик, [когато той достигне нужната висота]. Освен това сборникът “Сахих ел-Бухари” не е бил наличен почти до самата смърт на имам ел-Бухари, която е през 256-та година. А какво са правили селеф преди това? Чакали са да се роди имам ел-Бухари ли?

Четирите суннитски школи са окончателно установени около единадесети век, защото дотогава всички други школи изчезват окончателно. И така всяка една от тези школи се явява продължение [единственото продължение] на становищата на водещите учени от селеф. Те имат непрекъснати вериги на предаване [от поколение на поколение], които стигат до самия имам, който е основоположник на съответната школа. Вместо това бихте ли предпочели за учител уаххабит/селефит, който няма каквато и да било непрекъсната връзка с учените от миналото, а се гмурка самостоятелно в източниците, без да има никакво разбиране? По този начин те нямат непрекъсната връзка към селеф, въпреки че носят тяхното име!

Те претендират, че следват селеф, но въпреки това, становищата им са базирани единствено на техните собствени предположения. В науката хадис, хадис, който няма верига, не може да бъде доказателство, защото неговата достоверност не може да бъде проверена. Защото именно проверката на разказвачите е един от основните механизми, чрез които се установява надеждността на преданието, а при положение, че разказвачите са неизвестни тази проверка е невъзможна. И така съответното предание бива отхвърлено. Същото важи с пълна сила и за течението на уаххабиите/селефиите. Те подлежат на тотално отхвърляне, защото нямат нито основа, нито право, нито компетентност да говорят, а камо ли да преподават Ислям. По този начин при уаххабиите/селефиите всичко зависи единствено от интерпретацията на лектора. Той може сам да си реши кое е халал и кое харам. Докато четирите мезхеба са [истинското продължения] на пътя на селеф!

В същото време уаххабиите/селефиите чисто и просто избират произволен хадис, без да проверят коментарите към него и скритите дефекти, които може да съдържа. Все едно да изберем продукти за храната си, разхождайки се из полето и късайки съвсем случайни плевели, без дори да знаем дали са вредни или не. За съжаление в наши дни суннитите правят съвсем същото нещо, което е истински срам!

Какво е иджтихад?

Това е достигане до становище по даден въпрос, базирайки се на солидни доказателства. Само човек, който е на най-голяма висота във владеенето на арабски език, запознат е с всички становища, свързани с даден хадис, запознат е с всички позиции по отношение на кораничните айети и пророческите хадиси [свързани с конкретния въпрос], различаващ отменящите от отменените айети и хадиси и т.н. [може да даде самостоятелно и независимо становище, без да се съобразява с мезхеб]. Такова ниво на ислямската наука не съществува в наши дни. Защото дори бедуините от нашето съвремие не познават арабския език [за разлика от техните предшественици].

Таклид

فَاسْأَلُوا أَهْلَ الذِّكْرِ إِنْ كُنْتُمْ لاَ تَعْلَمُونَ

“Питайте хората [носещи] споменаването [знанието], в случай, че не знаете!” [сура ен-Нехл, 43-айет]

Кои са “хората на споменаването”? Това са учените, разбира се! По-късно ще споменем какво казват мнозинството учени по въпроса за придържане към един от четирите суннитски мезхеба. Този айет показва, че трябва да питаме хората, които са квалифицирани да [дадат отговор и са достойни да] бъдат сметнати за учени. Този айет също е доказателство, че ние трябва да се придържаме към компетентните учени. В крайна сметка той потвърждава необходимостта от таклид – следването на школа.

Втората форма на думата “таклид” означава “поверяване”, “възлагане” [речник на Hans Wehr, 919 стр.], а също има значение и на “сляпо следване”. И така уаххабиите/селефиите отричат необходимостта от придържане към школа, но в същото време призовават хората да следват тях самите! Те отхвърлят придържането към когото и да било друг, освен тях самите! По тази причина приемат таклида, когато някой следва тях, но го отхвърлят, когато стане въпрос за следване на друг, освен тях. Те ни обвиняват в “сляпо подражаване”, но това обвинение е много далеч от истината и в същото време то съдържа клевета към хилядите учени от селеф. Например много често учениците на имам Ебу Ханифе са стигали до становища, противни на неговото, и всичко това е добре документирано. Дори понякога официалната позиция на школата е различна от тази на нейния основоположник. Или пък учените, които следват директно методологията [усул] на съответната школа, могат да стигнат до различно становище от официално приетото в нея. Така че обвиненията в сляпо подражаване, отправено както към учените, така и към мукаллидите в рамките на дадена школа, са напълно неоснователни. Но ако човек въпреки всичко иска да е наясно с доказателствата на мезхеба по даден въпрос, трябва да пита съответния експерт или пък [още по-добре] самият той да стане ученик и да започне да изучава тази материя. Ако пък нямате волята за това, за вас е достатъчно да знаете, че придържайки се към школа, вие се доверявате на нещо, което е подлагано на изпитания и на проверки в продължение на повече от хиляда години. В противен случай вие се излагате на произвола на някого, който може би дори не е способен да разчете правилно самите текстове [камо ли да стигне до коректно заключение]!

Някои важни цитати

Повечето от приведените по-долу цитати са от трудовете на шейх Абдулгани ен-Набулси, Аллах да го помилва, по темата.

وقال إمام الحرمين الجويني في البرهان ( 2 \ 744 ) : “ أجمع المحققون على أنّ العوام ليس لهم أن يتعلقوا بمذاهب أعيان الصحابة رضي الله عنهم ، بل عليهم أن يتبعوا مذاهب الأئمة الذين سبروا ونظروا وبوّبوا الأبواب وذكروا أوضاع المسائل وتعرضوا للكلام على مذاهب الأولين ، والسبب فيه أنّ الذين درجوا وإن كانوا قدرة في الدّين وأسوة للمسلمين ، فإنّهم لم يعتنوا بتهذيب مسالك الإجتهاد وإيضاح طرق النظر والجدال وضبط المقال ، ومن خلفهم من أئمة الفقه كفوا من بعدهم النظر في مذاهب الصحابة فكان العامي ماموراً باتباع مذاهب السابرين “ .

Казва Имам ел-Харамейн ел-Джувейни в “ел-Бурхан” (2/744): “Всички компетентни лица [мухаккикун] са постигнали съгласие, че обикновените хора [т.е. неквалифицираните да извършват иджтихад] нямат право да се придържат към школите на самите сподвижници [сахаба], Аллах да е доволен от тях. Вместо това те са длъжни да се придържат към школите на онези имами, които са изпробвали, изследвали и отворили вратите [на иджтихада] и са установили различните категории, в които попадат различните въпроси, и са били изложени и запознати със становищата в школите на онези, преди тях. Причината за това е, че отминалите [учени от първите поколения на сахаба и табиин], макар и да са изключително вещи в религията и да са пример за мюсюлманите, не са се занимавали специално със задачата да класифицират формално методите на иджтихада [въпреки че самите те са били муджтехиди] и да пояснят начините за извличане на заключения, за противопоставяне на доказателствата и за уточняване на смисъла на казаното [в източниците]. А пък за имамите във фикх от следващите ги поколения е било достатъчно само да направят сверка с школите на сахаба [за да стигнат до коректното заключение, тъй като са били техни ученици и са разбирали начина им на аргументация, макар и тяхната методология да не е била формално разработена и документирана]. Затова обикновените хора са длъжни да следват школите с цялостно развита методология.”

Имам ел-Харамейн ел-Джувейни, който е учител на имам ел-Газали [Аллах да се смили над тях!] е нареждал на хората да се придържат към една от четирите суннитски школи.

وقال ابن نجيم في الأشباه والنظائر ( 1\131 ) : “ .. وما خالف الأئمة الأربعة مخالف للإجماع وإن كان فيه خلاف لغيرهم ، فقد صرّح في “ التحرير “ أنّ الإجماع انعقد على عدم العمل بمنصب مخالف للأربعة لإنضباط مذاهبهم واتشارها وكثرة أتباعهم“

Ибн Нуджейм [Аллах да го помилва!] казва в “ел-Ишбах уе-н-Незаир” (1/131): “И онзи, който е в разрез с установеното от четиримата имами, е в разрез с иджма [единодушието на мюсюлманите], макар и [в действителност] да има [становища на други имами] различни от тяхното. И в “ет-Техрир” е ясно указано, че има ясно установено съгласие за невалидността на приложението на становище, което е в разрез с четиримата [имами], заради прецизността, с която са разработени техните школи, широкото им разпространение и многобройните им последователи.”

وجاء في الفروع ، لإبن مفلح ، ( 6\374 ) : “ وفي الإفصاح : إنّ الإجماع انعقد على تقليد كل من المذاهب الأربعة ، وأنّ الحق لا يخرج عنهم ، ويأتي في العادلة لزوم التمذهب بمذهب وجواز الإنتقال عنه “ .

А в “ел-Фуруа” на ибн Муфлих [Аллах да го помилва!] (6/374) се казва: “Споменава се в “ел-Идах”: Постигната е иджма относно придържането към която и да било от четирите школи и че правилното не се намира извън тях. А също едно от условията за адале [надеждността на свидетелството на даден човек] е придържането към определена школа, като той има право да се пренесе към друга школа.”

وقال الزركشي في “ البحر المحيط “ ( 8\240 ) : “ وقد وقع الإتفاق بين المسلمين على أنّ الحق منحصر في هذه المذاهب وحينئذ فلا يجوز العمل بغيرها „

И казва ез-Зеркаши [Аллах да го помилва!] в “ел-Бехр ел-Мухит” (8/240): “И мюсюлманите са постигнали единодушие, че истината се намира в рамките на тези школи и по тази причина не е позволено да се практикуват становища, които са извън тях.

”وقال ابن علاّن  الصدّيقي في شرحه على رياض الصالحين المسمّى “ دليل الفالحين “ ( 1\415 ) : “ أمّا في زماننا فقال بعض أئمتنا : لا يجوز تقليد غير الأئمة الأربعة : الشافعي ومالك وأبي حنيفة وأحمد ، لأنّ هؤلاء عرفت مذاهبهم واستقرت أحكامها وخدمها تابعوهم وحرروها فرعاً فرعاً وحكماً حكماً ، فقلّ أن يوجد فرع إلاّ وهو منصوص لهم إجمالا أو تفصيلا  بخلاف غيرهم فإنّ مذاهبهم لم تحرر وتدوّن كذلك ، فلا يعرف لها قواعد يتخرج عليها أحكامها فلم يجز تقليدهم فيما حفظ عنهم منها ، لأنّه قد يكون مشترطاً بشروط أخرى وكلوها إلى فهمها من قواعدهم ، فقلّت الثقة بخلّو ما حفظ عنهم من قيد أو شرط فلم يجز التقليد حينئذ “ .

И казва Ибн Аллян ес-Сиддики [Аллах да го помилва!] в неговия шерх към “Рияд ес-салихин”, наречен “Делил ел-фалихин” (1/415): “А що се касае до нашето време, някои от имамите ни са казали: Не е позволено придържането към никого, освен [школите на] четиримата имами: еш-Шафии и Малик, и Ебу Ханифе, и Ахмед. Защото именно тези школи са добре известни, правилата им – ясно установени, а последователите им не престават да ги доразвиват – клон по клон и правило по правило [и до ден днешен]. И рядко се случва да възникне въпрос, който вече да не е засегнат косвено или пък да не е разработен съвсем подробно [в изворите на съответната школа]. За разлика от другите имами, чиито школи не са били разработени и развити след тях, по същия начин и по тази причина те нямат установени принципи, на базата на които да се отсъжда точно. Затова не е позволено придържането към онова, което е оцеляло до наши дни като остатък от тези школи, тъй като оцелялото становище е възможно да е било обвързано със специфично условие [останало скрито за нас] или пък принцип [също недостигнал до нас], който е основополагащ за правилното разбиране на въпроса. И поради тези причини достоверността на съответното становище е компрометирана, а практическото му приложение – забранено.

”وقال ابن رجب  في “ الرد على من اتبع غير المذاهب الأربعة “ ص 13 : “ فإن قيل : نحن نسلّم منع عموم النّاس من سلوك طريق الإجتهاد ، لما يفضي ذلك أعظم الفساد ، لكن لا نسلّم منع تقليد إمام متبع من أئمة المجتهدين غير هؤلاء الأئمة المشهورين ، قيل : قد نبهنا علة المنع من ذلك وهو أنّ مذاهب غير هؤلاء لم تشتهر ولم تنضبط ، فربما نسب إليهم ما لم يقولوه أو فهم عنهم ما لم يريدوه ، وليس لمذاهبهم من يذبّ عنها وينبه على ما يقع من الخلل فيها ، بخلاف هذه المذاهب المشهورة ، فإن قيل : فما تقولون في مذهب إمام غيرهم قد دوّن مذهبه وضبط وحفظ كما حفظ هؤلاء ، قيل : أولا : هذا لا يعلم وجوده الآن ، وإن فرض وقوعه الآن وسلّم جواز اتباعه والإنتساب إليه ، فإنّه لا يجوز ذلك إلاّ لمن أظهر الإنتساب إليه والفتيا بقوله والذّبّ عن مذهبه “ .

И казва ибн Рaджеб [Аллах да го помилва!] в “ер-Радд аля мен иттебеа гайра мезахиб ел-ербеа” [“Опровержение на онзи, който следва школа извън четирите установени”] (стр. 13): “И ако някой каже: Приемаме забраната за иджтихад на обикновените хора, заради огромната развала, до която води това. Но не приемаме забраната за придържане [таклид] на който и да било имам муджтехид, освен известните имами.” Отговаря му се: “Вече пояснихме причината за забрана на това. А тя е, че школите на другите имами не са се разпространили толкова широко [и вследствие] не са разработени толкова прецизно. Затова е твърде вероятно на някой от тях да е приписано становище, което самият имам не е изказал, или пък становищата им да бъдат разбрани със смисъл, различен от онова, което са имали предвид, а пък в същото време няма хора, които да защитят тази школа и да пояснят изопаченията, които са й приписани, за разлика от широко разпространените школи.” И ако каже: “А какво ще кажете по отношение на школите на онези имами, освен четиримата, чиито школи са добре развити, прецизно разработени и опазени и предадени без изопачения?” Отговаря му се: “Първо: Не е известно да съществуват такива школи в наши дни. Но ако хипотетично предположим, че такива съществуват и че придържането към тях е позволено, то това е позволено само за хората, които са се убедили в принадлежността на съответното становище към дадената школа, по същия начин са сигурни и относно неговото практикуване и съхранението на школата като цяло.

”وقال المرداوي في التحبير : ( 1\128 ) : “ فإنّ مدار الإسلام واعتماد أهله قد بقي على هؤلاء الأئمة وأتباعهم ، وقد ضبطت مذاهبهم وأقوالهم وأفعالهم وحرّرت ونقلت من غير شك في ذلك ، بخلاف مذهب غيرهم وإن كان من الأئمة المعتمد عليهم ، لكن لم تضبط الضبط الكامل وإن كان صح بعضها فهو يسير فلا يكتفى به وذلك لعدم الأتباع „

Казва ел-Мердауи [Аллах да го помилва!] в “ет-Техрир” (1/128): “Защото оста на Исляма и опората на мюсюлманите е чрез тези имами и техните наследници. Защото техните школи са разработени прецизно, а техните становища и действия са съхранени без изопачение и в принадлежността им [към съответния имам] няма съмнение. За разлика от школите на другите имами, които макар и да са безспорни авторитети, прецизността [на разработката и съхранението] на техните школи не е достигнала нужното съвършенство. И дори някои техни становища да са пренесени по достоверни пътища до наши дни, то те са много малко и не са достатъчни [за да отговорят на цялостните нужди на мюсюлманина]. По тази причина придържането към тях е изоставено.

”و ابن تيمية رحمه الله تعالى في الفتاوى المصرية ص81 : “ وقول القائل : لا أتقيّد بأحد من هؤلاء الأئمة الأربعة ، إن أراد أنّه لا يتقيّد بواحد بعينه دون الباقين فقد أحسن بل هو الصواب من القولين ،وإن أراد أنّي لا أتقيّد بها كلّها ، بل أخالفها فهو مخطيء في الغالب قطعاً ، إذ الحق لا يخرج عن هذه الأربعة في عامة الشريعة „

И казва Ибн Теймиййе, Всевишният Аллах да го помилва, във “Фетауа ел-Мисриййе” (81 стр.): “И ако някой каже: “Няма да се придържам към когото и да било от тези четирима имами.” Ако с това има предвид, че няма да се придържа изцяло към конкретен човек от тях за сметка на останалите – това е добре, а дори това е по-точното от двата варианта. Но ако той има предвид: “Няма да се придържам към когото и да било от тях, влизайки в противоречие с всичките едновременно.” – той със сигурност ще бъде в грешка в мнозинството от случаите, защото като цяло истината не се намира извън тези четири по отношение на законодателството.”

وفي شرح مجلة الأحكام ، لعلي حيدر ( 1 \ 34 ) : “ إنّ للمجتهد شروطاً وصفات معينة في كتب أصول الفقه ، فلا يقال للعالم مجتهد ما لم يكن حائزا على تلك الصفات ، ومع ذلك فالمتأخرون من الفقهاء قد أجمعوا على سدّ باب الإجتهاد خوفاً من تشتت الأحكام ، ولأنّ المذاهب الموجودة وهي ( المذاهب الأربعة ) قد ورد فيها ما فيه الكفاية “ .

А в “Шерх Меджеллету-л-ехкям” на Али Хайдар (1/34) се казва: “За да бъде муджтехид, има определени условия и качества, които човек трябва да притежава и които са описани в книгите по усул ел-фикх [основи на фикха, основи и методология на ислямското законодателство]. И затова на никой учен не се казва муджтехид, ако той не притежава тези качества. Затова учените факихи от по-късните поколения са постигнали съгласие да се затвори вратата на иджтихада от страх от настъпване на хаос в ислямското законодателство. А също и защото съществуващите школи (които са четирите известни школи) съдържат достатъчно [материал за разрешаването на почти всеки проблем].”

Шейх Нух Ха Мим Келлер казва в книгата си “Sea Without Shore” [“Море без бряг”] (248-ма стр.): “Онзи, който следва една от четирите школи, следва Аллах и Неговия Пратеник, Аллах да го благослови и приветства!”

Шах Уелиййуллах ед-Дехлеуи казва в “Худжджетуллах ел-балига” (1-ви том, 286-та стр.), по отношение на единодушието да се следва една от четирите школи: “Това е най-добрата позиция, особено в наши дни, когато последователите [на различните школи] намаляха толкова много, а също имайки предвид, че те са потънали в собствените си страсти и его и всеки от тях е доволен да следва свое собствено становище.” По-нататък той продължава, посочвайки как сахаба [сподвижниците] са правели таклид [придържали се] към най-учените сред тях, като Умер ибн ел-Хаттаб, Али ибн Ебу Талиб, Абдуллах ибн Месуд, Ибн Умер, Ибн Аббас, Аише – майката на вярващите. (пак там, 289-290 стр.) Ибн Месуд е сподвижникът, от когото идва ханефийският мезхеб, а Ибн Умер – от когото идва маликийският мезхеб.

В същото време школата на уаххабиите/селефиите е самовъзникнала [без да има непрекъсната верига от учени и последователи от поколение на поколение, която да стига чак до сахабе [сподвижник] на Пратеника на Аллах, Аллах да благослови и приветства него и семейството му!], като те вземат за източник онова, което си харесат. Тяхната школа няма никаква друга връзка със сподвижниците [сахаба], освен честото споменаване на техните имена. Как тогава е възможно да поверите религията си в ръцете на тези хора, вместо да се придържате към една от тези четири школи.

Имам Сауи казва в своя коментар към “Джеухера ет-теухид” (337-ма стр.) на имам ел-Леккани [Аллах да се смили над тях!]: “Необходимо е да се следват водещите сред тях. Всеки човек, който не е способен да извършва абсолютен иджтихад [като цяло – никой в наши дни], трябва да усвои нужното му знание по пътя на една от четирите школи и за него не е позволено да се придържа към никоя друга, вследствие на постигнатото единодушие.” Абсолютен иджтихад означава нивото, при което човек е способен да извежда правила на базата на свещените текстове, без да се съобразява със становищата на който и да било учен. За целта той трябва да владее арабски език на нивото на поезията от предислямския период и да знае официалните позиции [по различните въпроси] на всички правни [по фикх] и теологични [по келям] школи. А поради високите изисквания, това ниво не е постигано от никого в рамките на последните триста години. Затова в наши дни няма човек, квалифициран да извърши абсолютен иджтихад. А всяка друга школа означава всичко извън тези четири, като шиити, уаххабити, селефити и каквито и да било други. Също така обърнете внимание, че това [т.е. “Джеухера ет-теухид”, която е класически текст по ислямска теология] е споменато в книга свързана с вярата [акида], което още веднъж показва важността на този въпрос.

Ибн Хазм се противопоставя на четирите школи, но неговата позиция е отхвърлена от мнозинството учени. Също така Ибн Хазм е източник на всякакви странни [и слаби] становища, които са в разрез с консенсуса на мнозинството учени. А изолираната позиция на отделен учен не се приема, ако тя е в разрез с болшинството.

Предизвикват ли хаос мезхебите?

Това всъщност е аргументът, който използват симпатизантите на “Мюсюлманско братство” [Ихуан] и UKIM [United Kingdom Islamic Mission], и той е невалиден аргумент. Да, наистина има някакво съперничество между мезхебите, но то е като съперничеството между братята по отношение на бащата.

Има исторически сведения за инциденти на противопоставяне между последователите на различните школи, но те са толкова малко и се случват през толкова отдалечени един от друг периоди от време, че това не може да бъде какъвто и да било аргумент. По-скоро те са аргумент, че това придържане не трябва да е фанатизирано. Защото фанатиците от какъвто и да било сорт винаги са проблем. Да споменем случката с имам еш-Шафии, когато отива на гроба на имам Ебу Ханифе [Аллах да е доволен от тях!] Въпреки, че шафиите вдигат ръцете си по време на молитва на места, където ханефиите не ги вдигат, имам еш-Шафии отслужил своята молитва съобразно ханефийския мезхеб от уважение, защото бил при гроба на Ебу Ханифе. Затова ние приемаме различията помежду ни, без да изпадаме във фанатизъм.

Все още не съм убеден!

Може би все още не сте убедени. Нека да разгледаме случката между имам ел-Еузаи и имам Ебу Ханифе, [Аллах да е доволен от тях!] предадена от молла Али ел-Кари в “Шерх Шерх Нухбету-л-фикр” на Ибн Хаджер ел-Аскаляни (262-263-та стр.): “Имамите Ебу Ханифе и ел-Еузаи се срещнаха на пазара в Мекка при шивачите. Ел-Еузаи попита: “Защо не вдигаш ръцете си, когато се навеждаш и се изправяш?” А той [Ебу Ханифе] отговори: “Защото такава практика не е потвърдена [като необходима] от Пратеника на Аллах [Аллах да благослови и приветства него и семейството му]!” – имайки предвид, че това не е задължително действие, заради дискусиите и разногласията около него. Това става ясно и от самата случка. Ел-Еузаи каза: “Как така не е потвърдено? Ез-Зухри ми предаде от баща му Салим, от неговия баща [Ибн Умер], че Пратеника на Аллах [Аллах да благослови и приветства него и семейството му!] е вдигал ръцете си при започване на молитвата, при навеждане и при изправяне!” Ебу Ханифе отговори: “[На мен пък] Хаммад ми предаде от Ибрахим от Алкаме от ел-Есуед от Абдуллах ибн Месуд, че Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му!] не е вдигал ръцете си освен в началото на молитвата и после не повтарял [това действие].” Ел-Еузаи каза: “Аз ти цитирам [безупречна верига разказвачи] от ез-Зухри от Салим от баща му, а ти ми отговаряш с Хаммад и Ибрахим!” Ебу Ханифе каза: “Хаммад е по-голям факих от ез-Зухри, Ибрахим – по-голям факих от Салим, а Алкаме [макар, че е от табиин] не е на по-ниска степен от Ибн Умер, въпреки че последният е сахаби [сподвижник] и притежава превъзходството на сподвижничеството. Ел-Есуед бе отличен [факих], а пък Абдуллах ибн Месуд е имал повече знание [от всичките тях]!” И по този начин веригата, представена от имам Ебу Ханифе, натежа пред тази, представена от имам ел-Еузаи.”

Както сами виждате, това изобщо не е проста материя. Това е много дълбока наука и ударението при изследването на хадиса пада върху самата верига на предаване. И виждаме как при проследяването на веригата имам Ебу Ханифе дава първенство на големите учени факихи над онези, които не са достигнали тяхната висота. Даваме тази случка само като пример, без да целим с нея критика към вдигането на ръцете, което е прието като правило в шафиийската или която и да било друга школа. Но това също е пример за класическо разногласие по въпрос във фикха, където всяка от школите се придържа към собствената си позиция, като при ханефийската школа няма вдигане на ръцете.

Ако искате да видите пример колко повърхностно и неаргументирано се извеждат становища в наши дни, може да прочетете тази статия за прословутото докосване на краката при подреждане на сафовете [редиците] по време на групова молитва:

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2015/01/touching-feet-in-prayer-misunderstanding.html

Кои са водещите учени на селеф?

Кои са истинските селеф? Периодът на селеф са хората, живели след Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му!] от първото до третото поколение. Селеф означава онези, които вече са отминали.

Кои са водещите учени на това време? Джунейд ел-Багдади, имам ел-Еузаи, Хасан ел-Басри, ет-Табери, Ебу Ханифе, имам Малик, имам еш-Шафии, имам Ахмед ибн Ханбел. Школата на Давуд ез-Захири също била известна, но отхвърлена почти навсякъде.

Школите на всички посочени по-горе имами или изчезнали или били погълнати от други школи. Сегашните селефийски учени нямат никакво право да носят тази титла, защото времето на селеф е приключило още осми век, преди повече от хиляда години. Никой от сегашните селефии не следва някоя от оцелелите до нас школи, така че претенциите им за придържане към селеф са напълно неоснователни. Как може да твърдиш, че следваш селеф и в същото време да се противопоставяш на четирите школи, при положение, че техните основоположници са били най-големите учени сред селеф?

Ние обаче имаме пълното право да се наричаме “ханефии” например, защото тази школа продължава своето съществуване, без никакво прекъсване [чак до времето на селеф. Ето и кратка извадка на биографиите на имамите, основоположници на четирите школи:]

Имам Ебу Ханифе

Ибн ел-Джеузи ел-Ханбели [Аллах да се смили над него!] казва в своята “ел-Мунтезим”: “Няма човек, който да отрича дълбокото разбиране и правната компетенция на Ебу Ханифе!” (от “Мекалят” на имам ел-Кеусери, 314-та стр.) Суфян ес-Сеури и Ибн ел-Мубарак казват: “Ебу Ханифе е най-ученият измежду хората!” (пак там) Имам Малик бил попитан: “Какво ще кажеш за Ебу Ханифе?” Той отговорил: “Видях човек [имайки предвид Ебу Ханифе], който, ако пожелаеше да докаже, че тази камила е златна, щеше да намери нужните доказателства!” Имам еш-Шафии казва: “Всички хора опират до имам Ебу Ханифе във въпросите на фикха!” Всичко това са водещите учени сред селеф и всички те казват, че Ебу Ханифе е най-добрият за тяхното време – златната епоха на ислямските науки. А вие все още мислите, че някой, появил се преди двеста години [Мухаммед ибн Абдулвеххаб] може да надмине тази висота? И то при положение, че уаххабиите/селефиите са повсеместно опровергани и от четирите школи едновременно?

Ахмед Тимур казва в “History of the Four Schools” [“История на четирите школи”]: “Тя е първата от четирите школи. Неин основоположник е великият имам Ебу Ханифе ен-Нуман ел-Куфи [Аллах да е доволен от него!]. Роден е седемдесета година по хиджра и умира в Багдад през сто и петдесета година, според най-силното предание. [Други казват, че е роден през 80-та и умира през 148-ма година.] Тази школа е основана в Куфа – града, в който имамът живееше, а от там се разпространи във всичките градове на Ирак.”

Следните два хадиса са доказателство за ханефийския мезхеб: “Дори и религията да беше окачена на Плеядите, потомък на персийците щеше да я достигне.” [Предаден от ел-Бухари, Муслим и ет-Тирмизи.] А Ебу Ханифе е потомък именно на перси. [Източник: “Prophet Muhammad and his Miracles” – “Пророкът Мухаммед и неговите чудеса” от Бедиуззаман Саид Нурси, 56-та стр.]

Тъй като Ебу Ханифе е бил персиец, това е едно от нещата, което ханефиите посочват в своя полза.

[Също] Пратеника на Аллах [Аллах да благослови и приветства него и семейството му!] казва: “Наистина вие ще завладеете Константинопол. И колко прекрасен водач ще е този водач, и каква прекрасна войска ще е тази войска!” Предаден от имам Ахмед.

Водачът на войската, който превзел Константинопол, бил султан Мехмед, който се придържал към ханефийския мезхеб [по отношение на фикха, в акидата – към матуридийската теологична школа] и към духовната тарика на имам Некшибенд. Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му!] е бил доволен от последовател на ханефийската школа във фикх. Щял ли е той [Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му!] да бъде доволен от човек на нововъведенията [бидат], ако той [султан Мехмед] в действителност е бил такъв? В допълнение към това [не само султан Мехмед], а цялата му армия е била ханефийска! И това е една от главните причини защо османлиите решават да разпространят този мезхеб [в рамките на цялата империя]. И дори и до ден днешен Турция продължава да бъде ханефийска страна.

По-късно имам Мухаммед [един от главните ученици на имам Ебу Ханифе] учи при имам Малик и след това коригира имама [Ебу Ханифе] на някои места, когато пише своя вариант на сборника  “ел-Муветта”.

Освен това имам Ебу Ханифе среща сахабия Енес ибн Малик [Аллах да е доволен от тях!] и поне още един друг сахаби.

Извинявам се на уважаемите читатели [за краткото представяне на другите биографии], тъй като не разполагам с много информация относно имам еш-Шафии, имам Малик и имам Ахмед.

Имам Малик

Имам Малик ибн Енес ел-Есбехи, Аллах да е доволен от него, е роден през деветдесет и трета година, което е добре известно, и има достоверна информация, че умира в Медина през сто седемдесет и девета година.

Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му!] казва: “Много скоро ще дойде време, когато хората ще удрят хълбоците на камилите си в търсене на знание и те няма да намерят по учен от Учения на Медина.” Предаден от ет-Тирмизи.

Кади Ияд, ез-Зехеби и други предават от Суфян ибн Уйейна, Абдурраззак, Ибн Мехди, Ибн Меин, Шуайб ибн Имаме, Ибн ел-Медини и други, че те са считали имам Малик ибн Енес за въпросния учен. Също от Ибн Уйейна се предава, че по-късно той считал, че този учен е Абдуллах ибн Абдулазиз ел-Умери. Ез-Зехеби казва по отношение на последния: “Той притежаваше много знание и имаше добро разбиране по правните въпроси, говореше истината, повеляваше доброто, и стоеше настрани от обществото. Той подканваше Малик, когато бяха насаме, да се откаже от света и да се изолира от хората.”

[Вижте http://www.sunnah.org/publication/khulafa_rashideen/malik.htm]

Известно е, че имам Малик не обичал [хипотетичните] въпроси за неща, които още не са се случили. Но след неговата смърт неговите ученици използват като шаблон въпросите, които са коментирани от ханефиите, и отговорят на тях по начина, по който смятат, че имам Малик би отговорил.

Имам еш-Шафии

Имам Мухаммед ибн Идрис еш-Шафии ел-Курайши, Аллах да е доволен от него, е роден в Газа, през сто и петдесета година и умира в Египет през двеста и четвърта година.

Едно от най-големите доказателства за валидността на шафиийската школа е следният пророчески хадис: “Учен от Курайш ще изпълни различните части на света със знание.” Предаден от имам ел-Бейхеки, Ахмед и Ибн Хаджер.

В младите си години имам еш-Шафии учи при имам Малик, а след това – с имамите Мухаммед и Ебу Юсуф, учениците на имам Ебу Ханифе. Това е и една от причините хората, придържащи се към тази школа да твърдят, че тя превъзхожда останалите.

Имам Ахмед

Имам Ахмед ибн Ханбел еш-Шейбани, Аллах да е доволен от него, е роден в Багдад през сто шестдесет и четвърта година и умира през двеста четиридесет и първа година. Някои казват, че той е роден в Мара [Персия], а се е преселил в Багдад като дете. Неговата школа е четвъртата суннитска школа, която все още се прилага според единодушието на мюсюлманите.

Имам Ахмед е известен с това, че е наизустил един милион хадиси, заедно с техните вериги на предаване. Той е учил за кратко при имам еш-Шафии, като по този начин разбираме как всички четири школи са свързани помежду си.

Известни учени от различните школи

От ханефийската школа:

Имам Мухаммед, имам Ебу Юсуф, Ибн ел-Мубарак, Давуд ет-Таи, Бишр ел-Хафи, имам Керхи, имам ел-Джессас, имам ел-Матуриди, Али ел-Кари, Али Хиджвири, имам ер-Руми, Яхя ибн Муин, имам ет-Тахави, Ибн Абидин, имам Рида Хан, имам Ебу Лейс ес-Самарканди, преобладаващата част от Османската империя и др.

От шафиийската школа:

Имам ен-Невеви, имам ел-Газали, имам ес-Суюти, шейх Юсуф ен-Небхани, имам ел-Бейхеки, Ибн Кесир, Ибн Хаджер ел-Хайсеми, Ибн Хаджер ел-Аскаляни, имам ез-Зехеби, Саляхуддин ел-Ейюби и много други.

От маликийската школа:

Имам Ебу-л-Хасен еш-Шазили, Ибн Ебу Зейд, Яхя Ебу Лейс, Ибн Халдун, Кади Ияд, Усман дан Фодио, имам еш-Шатиби, Ибн Муфлех, имам ел-Карафи и много други.

От ханбелийската школа:

Имам Абдулкадир ел-Джейляни, имам Мекдиси, имам Ибн ел-Джеузи, имам Ибн Кудейме, Ибн Раджеб и много други.

В такъв случай коя школа трябва да следвам?

Следвайте онази школа, при която ще имате най-лесен достъп до учител, от когото да учите и на когото да задавате въпросите си. Имате свободен избор в рамките на тези четири.

Една от благословиите в тези школи е, че истината има различни проявления, които да улеснят живота на хората и да ги избавят от затруднения.

Те пропускали ли са хадиси [останали неизвестни за тях]?

Това е глупаво твърдение, защото те са живели във време, когато хадисите са били достъпни за всеки, желаещ да ги чуе. И дори да допуснем, че са пропуснали нещо, по-късно техните ученици са коригирали пропуска или дори да допуснем и че те са пропуснали, онези учени от школата от още по-късните поколения непременно са направили корекция. Както и да разглеждаме въпроса, тези школи водят началото си от [най-учените сред] самите сподвижници [на Пратеника на Аллах, Аллах да благослови и приветства него и семейството му!], а да приписваме такава неграмотност на сподвижниците не е основателно. Имам Малик има сборник с хадиси наречен “ел-Муветта”, имам Ебу Ханифе – сборник, наречен “Муснед”, имам еш-Шафии е автор на “ел-Умм” и на “ер-Рисале”, а имам Ахмед – на неговия “Муснед”. Всички те са майстори в областта на науката хадис и не е логично да предполагаме, че те биха пропуснали който и да било важен аспект от религията, който по-късно да бъде магически преоткрит, например от Ибн Абдулвеххаб. Това е абсурдно!

Също така, всичко това се случва във времето преди превземането на Багдад от монголците, когато водите на реките почерняват от мастилото на книгите. Затова много често откриваме трудове по хадис, които са известни единствено, заради това, че са цитирани в книгите по фикх.

И въпреки това съвременната уаххабийска/селефийска култура има самосъзнанието, че учените й са по-добре запознати с хадисите, отколкото имамите на школите, въпреки че единственото, което правят е да отварят и цитират от сборници [с хадиси], които те самите не разбират. И дори не са наясно дали книгата, от която цитират, е автентична. Например най-автентичният вариант на сборника на имам ел-Бухари е неговото предание от имам ел-Фарабри, а той дори не е широко публикуван и разпространен. Останалите версии съдържат грешки. И така те предават хадиси, без да имат нужната квалификация за това, нито пък нужното разбиране, нито пък правилната версия на самия текст! Мислите ли, че такива хора ще намерят истината? Това е нелогично и нерационално.

Заключение

Вече пояснихме отвъд всякакво съмнение, че следването на уаххабийската/селефийска пропаганда и подобните на тях идеологии е равносилно на пускането на огромен трактор във вашата всекидневна, без да очаквате никакви щети от това! Не само, че от всекидневната ви нищо няма да остане, а дори цялата ви къща ще пропадне.

Те нямат каквато и да било връзка с учените [от миналото], към които се приписват, и техните претенции са фалшиви и неоснователни.

Ако четете техните книги [на уаххабиите/селефиите] ще забележите, че те рядко цитират някой извън кръга на Ибн Баз, Ибн Усеймин и Албани [съответно Ибн Теймиййе и Ибн ел-Каййим]. Тези хора през първите три века на Исляма ли са родени? Какво право имат те да преподават? Къде е следването на селеф при това положение?

Суннитите имат правни принципи, които са положени върху Курана и хадисите. А уаххабиите/селефиите могат ли да се похвалят със същото? Веднъж един от тях бе казал, че след като кажеш “Бисмиллях!” [“С името на Аллах!”] е позволено да ядеш каквото пожелаеш! Как може да вземаш такъв човек насериозно, без да му се изсмееш, заради липсата на каквото и да било разбиране? Същите тези уаххабии/селефии се разпространиха сред мюсюлманските земи чрез външно финансиране, с преднамерената цел да се подкопае ролята на тези традиционни школи.

Ако приемем тяхното твърдение, че тези школи са нововъведение, то тогава следва, че никога никой шериатски закон, извън времето на Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, не е бил валиден! И чак когато уаххабиите/селефиите се появиха, те магически прескочиха в този пророчески период. Наистина? Как може милиони учени от златните поколения, всички, които са се придържали към школа, да са били заблудени едновременно? Това е толкова нелогично!

Доверяването на такава [класическа] школа е все едно да учиш от дърво, което е засадено от селеф. А ученето при уаххабиите/селефиите по-същество представлява научаване, че всеки един в продължение на цялата ислямска история е бил в грешка и заблуда, освен самите тях!

Затова намерете учен специалист в някоя от тези школи и изучете поне един класически текст във фикх при него! А по отношение на теологичните школи, имам Ебу Ханифе написва “Фикх ел-екбер” и диктува “Акиде ет-Тахавиййе”. И така всичките главни текстове на двете теологични школи, “Ешари” и “Матуриди”, произлизат от тези текстове.

И така дефиницията за Суннитски Ислям означава именно тези четири школи във правото-фикх, тези две школи в теологията-акида и различните духовни тарики в тасаввуфа по отношение на пречистването на сърцето. Това е мнозинството, за което се предава, че Пророка, Аллах да благослови него и семейството му, казва: “Моята общност няма да се събере върху заблуда!”

Целият този хаос в наши дни, че всеки има право на всичко, е следствие на външно влияние. И не само че това е истинска катастрофа, но то също е главната причина за всички спорове между мюсюлманите по целия свят. Колкото по-скоро се събудим – толкова по-добре за нас. Не очаквайте произведение на изкуството от човек, който никога не се е занимавал с изкуство. Това е глупост от най-висока степен и точно такава глупост извършвате, когато дадете на неквалифициран човек достъп до вашата религия. Те няма да намерят покой, докато не разрушат всичко!

И когато човек престане да следва тези класически школи, той започва да следва заблудата. Нека Всевишният Аллах напътства всички ни!

Автор: сеййид Арфан Шах ел-Бухари, 7 юни 2015 г.

Забележка: Текстът в правоъгълните скоби не е част от оригинала, а пояснение на преводача.

За по-нататъшно четене:

Какво му е нередното да бъдеш уаххабит/селефит?

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2013/11/whats-wrong-with-being-wahabiselefi.html

Как суннитският ислям бе повлиян от уаххабизма

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2013/09/how-sunni-islam-has-been-affected-by.html

И превод на български:

https://bgislam.wordpress.com/2015/04/05/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D1%83%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC-%D0%B1%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D1%83/

Фетвата на шейх Мурабит ел-Хадж относно следването на мезхеб

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2010/09/sheikh-hamza-yusuf_11.html

Таклид – да се довериш на муджтехид

http://marifah.net/articles/taqlid-tahirkiani.pdf

История на четирите мезхеба

http://straighttranslations.blogspot.co.uk/2012/11/history-of-spread-of-four-sunni-schools.html

Ебу Ханифе предава от сахаба

http://masud.co.uk/upholding-the-opinion-that-imam-abu-hanifa-was-one-of-the-tabiin/

Защо трябва да се следва мезхеб?

http://masud.co.uk/why-does-one-have-to-follow-a-madhhab-2/

Различията между мезхебите

http://masud.co.uk/ikhtilaf-differences-among-the-madhhabs-in-islam/

Как суннитският ислям бе засегнат от уаххабизма и селефизма

 

Модернистките корени

Двете течения имат различни корени, но и двете били подхранвани от британската външна политика. Селефитите идват от Египет по пътя на учениците на Мухаммед Абдух (1905). Абдух бил известен масон, който не отрекъл, когато бил обвинен в това. (виж: Afghani and Abduh by Eli Kedourie) Най-известният ученик на Абдух бил Рашид Рида (1935), който се занимавал с писателска дейност и успял да разпространи голяма част от идеите на своите учители, както и свои собствени идеи.

Основната им идея била, че чуждата окупация е настъпила в резултат на упадъка на исляма, и затова, според тях, ако той се реформира, тогава ще се постигне победа. Историята е показала, че това не е вярно и че политическият ислям се провали, защото не се базира на традиционните корени. Възходът на идеята на Рашид Рида се осъществил заради подкрепата му за британската външна политика да подронва репутацията на традиционните ислямски учени. И това проработило – погледнете хаоса, в който се намираме в момента, когато идеите за противопоставяне на суфизма са толкова зрели, колкото са били и тогава.

В крайна сметка идеята му суфизмът да бъде отстранен от публичното пространство и да се остави на заден план повлияла мнозина в Египет. Сеййид Кутб също косвено бил повлиян, тъй като пишел, пропагандирайки тези идеи, както и мутезилитски такива. Той е описван като баща на фундаментализма и спомогнал за внасянето на марксистките идеи в съвременния дискурс.

Уаххабистските корени

Мухаммед Абдул Уаххаб (1792) се родил в Неджд, откъдето е казано, че ще излезе рога на шейтана. Баща му и брат му били известни ханбелитски учени и по-късно съветвали хората да не го следват.

Той проповядвал, че сред уммата се е разпространило кланянето на гробове и че мнозина са станали езичници. В крайна сметка той сключил договор с Mухаммед ибн Сауд да пропагандира идеите си с меч. Така че в момент, когато мюсюлманите бивали убивани из цяла Европа, заради въстанията срещу Османската империя [от страна на друговерците], както и в други части на мюсюлманските земи, уаххабитите се развилнели и избили голяма част от населението на Мекка и Медина.

Впоследствие османският султан наредил на Мухаммед Али Паша (1849), тогавашният управител на Египет, да се бори срещу уаххабитите.  Така повторното завладяване на свещените земи приключило през 1803 г.

Уаххабитите отстъпили към Кувейт и изчакали до 1920 г., когато се върнали в Мекка и Медина и избили отново голяма част от жителите им, а също се насочили и към Таиф. (виж: History of Middle East by Peter Mansfeild) Едно от най-отвратителните кланета било проливането на кръвта на четири хиляди хаджии. Жените били взети за роби и можете да се досетите как са се отнесли с тях. Уаххабитите били финансирани в размер на 26 000 от британците. (Пак там)

Защо ли? За да разклатят основите на Османската държава. Тук се проследяват корените на уаххабизма. Крал Абдулазиз (1953) бил лидерът, чиито действия уверили, че няма да остане племе в Арабия, което да се бунтува срещу него.

Той се сродил с всяко племе, за да се затвърди тяхната лоялност към него. Също така оттогава насам, благодарение на петродоларите, те пропагандират своите и селефитските идеи. Ако Абдулазиз е бил загрижен за исляма и мюсюлманите, защо той подкрепил унищожаването на Османската империя и основаването на Израел?

Ислямът се гради върху това да се следват законите на Корана и пророческата традиция, а не нечие мнение!

Така че корените на тези групи са различни, но общо взето представляват един и същи проблем. И двете групи били основани, за да се бунтуват срещу Османската държава, а също и двете групи са против Запада. Изглежда, че в резултат на подкопаването на исляма, били засегнати и самите британци. Тези течения се противопоставят на западните си господари и така върху тях пада натиска за омразата към Запада! Всъщност повечето хора мразят работодателите си!

Опровержения

Има множество опровержения на тези две течения. Някои са по-добри от други, а два от последните превода, които намираме за полезни, са The Notions That Need Correcting (Идеите, които се нуждаят от поправяне) от шейх Мухаммед Алеуи ел-Мекки и The Realities of Sufism (Реалностите на суфизма) от Шейх Абдулкадир Иса. И двете заглавия са издадени от Sunni publications.

Има и други издания, но те не са полезни, а и използват реторика, която не е градивна, тъй като не може да се загаси огън, като се налива бензин отгорему. Много опровержения са написани в отбранителен и обиждащ стил.

Враждебност

И двете групи подкопават ролята на традиционните суннитски учени. Защо?  Те могат да подкопаят авторитета на вековната суннитска традиция. Нападат учени и повлияват обикновения човек, като му предлагат идеи, които той не може да опровергае лесно. Объркват го с неща, за които той няма достатъчно знание и на които не може да им отговори по друг начин, освен да се съгласи с тях. Например те проповядват, че мюсюлманите се кланят на гробове, въпреки че това никога не е било така. Хората, които посещават гробовете на евлиите, го правят, за да отправят дуа към Аллах на тези места [защото те са изпълнени с берекет]. Изобщо не съществува такова нещо като кланяне на гробове!

Също така неправилно изобразяват концепцията за единството на Аллах (теухид), а също и че нововъведенията са широко разпространени сред мюсюлманската умма. Затова те се стремят към реформи чрез своите идеи, но всичко това е безсмислено, тъй като единствената причина да говорим за уаххабизма сега са петродоларите. Ако те ги нямаха, щяха да отдавна да са изчезнали в пустинята, откъдето са дошли! Странното е, че те унищожават религиозни обекти, но пък построиха часовникова кула, която засенчва Кяаба, а твърдят, че са нейни служители! Това не е ли нововъведение? Това е най-голямото нововъведение на тази група.

Тук трябва да се обърне внимание на две важни неща. Много от тях са самозвани учени, които могат да издават фетви, без да е необходимо да са учили някъде. Ако аз ви кажа, че мога да извърша операция на сърце, защото съм прочел някаква книга, бихте ли ми имали доверие? Няма начин! Тогава религията ли е по-важна или операцията? По-важна е религията, така че я научете от онези с нужната квалификация. Второто нещо е, че те се бунтуват срещу учените и това е много важен момент, който всички трябва да отбележим.

Те спорят и объркват хората относно техния зикр и това се прави, за да се откажат суннитите от правенето на зикр! Те са мюсюлмани, които имат изключително големи бради, приличащи по размер на еврейските. Ако си мислите, че се шегувам, тогава хвърлете един поглед на занемарената брада на някой евреин и ще видите, че приликите са налице. Не се подигравам, а просто констатирам, защото това е много страшно.

Тяхната версия на исляма се свежда само до два цвята: черно и бяло. Те игнорират цветовете на исляма, защото твърдят, че дъгата няма цветове.

Мечтата на ориенталиста

Ориенталистите описвали мюсюлманина като човек, който има ненаситен апетит за жени и за убиване на неверници. Пример за това никога не би могъл да бъде открит, докато тези две групи не излезли на преден план. Сякаш ориенталистите са предсказали това.

Антимезхебизъм

Както всички знаем, четирите мезхеба на суннитския ислям са нещо, което определя един мюсюлманин, а горната група категорично ги отхвърля. Да се отхвърлят тези школи е нещо повече от катастрофа, защото учените от тези течения никога няма да достигнат високото ниво на разбиране на арабския език, но въпреки това се опитват да вадят постановления от език, който не разбират!

Вие не сте хора като тях, защото те са от златните три поколения и техните учители са били сподвижници. Затова ако вашите учители са били обучени от сподвижници, може би и вие щяхте да сте като тях, но вие следвате некомпетентни възгледи, които сте си измислили, защото вашите преводи не са нищо друго, освен заблуда. Вие сте заблудени и ще заблудите всеки, който се допита до вас. Забравете за учение – всичко, което ви трябва, за да изведете постановление, е Коранът и Сахих ел-Бухари, дори не е нужно да знаете арабски език!

Ако някой каже, че сподвижниците не са имали мезхеби, то това е вярно, но само ако и вие сте сподвижници, тогава мога да приема аргументите ви, в противен случай се нуждаете от мезхебите. Следвайте учените, които мнозинството от уммата е следвала в продължение на 1400 години! Сподвижниците не са гледали в сборника с хадиси на Бухари, за да изведат постановление! Той е написан двеста и петдесет години по-късно! Вместо това, те учили при учители, за разлика от уаххабитите, които не учат.

Въстания

Исторически суннитите не се бунтували срещу своите лидери, най-вече защото лидерите от вчера не са като днешните лидери. Днес повечето, ако не всички, са марионетни правителства, които подават купичките си за просия към богатите страни за пари, които отиват в тайни банкови сметки. Най-лошият бунт е бунтът срещу учените. Той се осъществява чрез оспорване лице в лице или чрез публикуване в чатове и интернет форуми и отправяне на обвинения за това как са допуснали грешка.

Това е нормално за уаххабитите и селефитите, тъй като те мислят, че са учени. Въпреки че не могат да четат Корана правилно, мислят, че могат да извеждат постановления от него. Как може да разбираш дадена книга, ако дори не можеш да я четеш правилно?

Отношението към учените

Суннитите в днешно време са резервирани спрямо много учени и често уронват репутацията дори на собствените си духовни наставници. Те поправят „грешките им“, които често са просто валидно различие в мненията.

Онези с най-малко знания създават най-големи проблеми, понеже си мислят, че знаят повече от учените. И това не е друго, освен пряк резултат от влиянието на уаххабизма и селефизма.

Уважението към някого се изпарява веднага щом той не се съгласи с вас по даден въпрос. Тогава ги нападате със същия хъс, както бихте нападнали враг.

Уважението към обикновения мюсюлманин си е отишло, а уважението спрямо Ехл ел-Бейт също вече не съществува.

Интелектуалност

Интелектуално уаххабитите и селефитите изгубиха своите видни имена, защото те бяха унищожени от англоезични учени в края на 90-те години. Тогава видяхме връщане към суннитския ислям на много последователи на тези групи, както и на последователи на Мюсюлманско братство (Ихуан ел-муслимун). Въпреки че влиянието им все още е налице, то е в много по-малка степен.

Трябва също да се отбележи, че урдуговорящите не унищожиха интелектуалната сила на тези групи, а това го сториха именно англоезични учени. Виждате ли необходимостта от англоговорящи учени? Учени като шейх Хамза Юсуф, Абдулхаким Мурад, шейх Нух Ха Мим Келлер и шейх Мухаммед ел-Якуби и други. Независимо дали ви харесва или не.

Реакции

Основната цел на някои групи е да се борят с уаххабизма и селефизма, без да имат друга цел. Това не е благородно, защото тези групи се опитват да направят и нещо практично, като например да допуснат жените до джамиите и учението и т.н. Това е нещо, което жените не получават в много традиционалистки общности. Също така те се занимават с реални въпроси, като значението на молитвата, хиджаба и вредата от наркотиците. Все неща, които по принцип не се обсъждат от урдуговорящите, защото те не познават средата, в която са били доведени.

Когато спорим помежду си, ние се проклинаме и показваме неуважение един към друг. Мислите ли, че някой ще се опита да резбере вашата гледна точка, ако го обиждате? Имаме ли право на дебат изобщо? Било е допустимо за учените преди много време, но не и сега. Много научни спорове се печелят с клевети, обиди и грубости. Няма го това желание за истината, както е било преди.

Така че какво да кажем за сегашния момент, когато сме просто едни обикновени хора? Нямаме право да спорим, независимо на чия страна сме. Причиняването на омраза и враждебност е забранено и не трябва да въвличаме себе си в това.

Много хора, докато водят някаква борба, когато възприемат нещо като зло, реакцията им също е да отговорят със зло. Тогава кой е по-добрият, когато и двете страни извършват зло? Не може да се загаси огън с бензин!

Той го каза

Това е, когато някой каже нещо, което не ни харесва или ни се иска да сме го казали ние, или искаме да опровергаем, но не можем. Тогава кълнем или атакуваме опонента по неправилен начин и това води до омраза. Само защото някой е казал нещо, което не ни харесва, не означава, че трябва да спорим. Просто трябва да го отминем и да спрем да бъдем толкова чувствителни!

Неуважение

Това се случва и от двете страни. Уаххабитите не одобряват, че Пророка (Аллах да го благослови и приветства) е възхваляван, затова се опитват да противодействат на това до такава степен, че не спазват правилните маниери при споменаване на името му и нарочно не отправят поздрав (салеуат) за него.

От суннитска страна виждаме хора, които нападат другите затова, че са показали „неуважение“ към религиозни фигури, когато всъщност това не се е случило! Много суннити смятат за грешно онова, което другите правят, а те самите не. Това отчасти се дължи на факта, че вярваме, че сме единствените, които могат да говорят за тях, а никой друг не може.

Това се дължи на лошото мнение за нашите братя и на нашите собствени грешни интерпретации. Може да има няколко интерпретации на нечия реч, но ние използваме само онази, която има отрицателно значение, а мюсюлманинът трябва да бъде точно обратното! Той трябва да извинява брат си, а да не говорим, ако става въпрос за някого, който е познат като учен.

Това е пълна заблуда и ме поразява всеки път, когато видя или чуя такова противно поведение. Няма само една интерпретация на исляма и каквото кажете, може да бъде грешно или вярно, като същото се отнася и за мен самия. Но това не ни дава право да обвиняваме своя брат в неуважение, а всъщност той да е невинен.

Да продължим напред

Ако сте приятели с някого от противоположния лагер, онова, с което сте на едно мнение, е по-важно от онова, за което сте в разногласие. Затова не повдигайте въпроси, които причиняват раздор. Трябва да се отбележи също, че суннитският ислям се руши, защото хората не се занимават с придобиване на знание или с посещаване на религиозни лекции.

Трябва да се опитаме да поправим своите общности и да се съгласим, че трябва да участваме в проекти, които повлияват на нашите райони по положителен начин, а не по разрушителен, както е сега. Трябва да дадем на хората ползата от подлагане на съмнение на нещата, а не да нападаме или проклинаме хората.

Суннитският ислям не трябва да съсредоточава цялата си енергия в опити да се опровергаят определени групи, а трябва отново да акцентира върху създаването на институти за обучение. Суннитите трябва да си сътрудничат, а не да подкопават едни други своите  усилия.

Не можем да премахнем групите, така че трябва да се научим да живеем заедно, защото ще се нуждаем един от друг в бъдеще. Трябва да се фокусираме върху търсенето на знание в нашите общности, защото без него сме безсилни. Изучаването на книги на тема полемика е като обличането на палто на гол човек. То може да го стопли, но човекът се нуждае от истински дрехи, а това е свещеното знание. Ето така можем да станем силни.

Проблемът е, че повечето суннити не се интересуват от знанието и дори ако имат възможност да учат, не го правят. Толкова много хора се кланят без валиден абдест и ако дори абдестът е невалиден, тогава можем да забравим за всичко останало. Ходенето на лекции с най-общи теми е като напомпването с въздух! Ефектът си отива преди да си си обул обувките, за да се прибереш вкъщи.

Докато не се научим, че знанието е нашият път, ще си останем с този проблем. Защото най-много хора отстъпват именно от суннизма, за да се присъединят към други групи.

Написахме тези редове от истинска загриженост за състоянието на мюсюлманите, защото трябва да се събудим за работата, която трябва да свършим. Само едно умерено суннитско възраждане може да спаси положението, пред което сме изправени, защото на никоя друга група не ще бъде даден успех, ако суннитите не правят това, което трябва. След това на друга група ще бъде дадена подкрепа. Това е нещо, което виждаме толкова ясно в сегашния момент.

Автор: Арфан Шах, http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/