Айетът за “любовта към ближните” [ел-меўедде фи ел-курба]

Айетът за “любовта към ближните” [ел-меўедде фи ел-курба]

 

С това Аллах благовества Своите раби, които вярват и вършат праведни дела. Кажи [о, Мухаммед]: “Не искам от вас отплата за това, освен любов към ближните.” А който стори добрина, ще му въздадем с по-добро за нея. Наистина Аллах е Многоопрощаващ, Признателен. [еш-Шура: 23]

 

Знай, че след като Всевишният низпосла на Мухаммед [саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем] тази знатна и извисена Книга [Корана] и постави в нея три неща: 1) различните видове доказателства и категории задължения; 2) отреди награда за покорството; 3) и отреди наказание за непокорството. Тогава Той [джелле джелялюху] нареди на Своя Пратеник [саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем] да поясни на хората: “Не искам да се възползвам от вас или да ви карам да изпълнявате желанията ми, заради всичките неща, за които ви известих [от вашия Създател].” Та да не им се стори на невежите, че целта от призива на Мухаммед [саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем] е да се сдобие с богатство и високо положение. Затова казва: “Кажи: Не искам от вас отплата за това, освен любов към ближните.” Този айет съдържа в себе си няколко въпроса.

Първи въпрос: По отношение на този айет има три различни категории предания.

Първата категория: Казва еш-Шеа‘би: “Хората ни разпитваха много по отношение на този айет, затова писахме на Ибн Аббас за да го питаме за него. А Ибн Аббас ни писа в отговор: „Наистина родословието на Пратеника на Аллах [саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем] заемаше централно място сред Курайш. И нямаше род с който да не е роднина. И Аллах каза: Кажи: Не искам от вас заради призива ми към вас отплата за това, освен да ме обичате заради роднинската ми връзка с вас.” Което значи: “Вие сте моят народ и на вас се полага най-много да ми се подчините и да ми отговорите. И щом отказвате да го сторите, спазвайте роднинските ми права и не ми причинявайте страдание, и не въставайте против мен.”

Втората категория: Предава ел-Келби от Ибн Аббас [радийеллаху анху], който казва: „Когато Пророка [саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем] се настани в Медина бе затрупан от проблеми и задължения, а нямаше с какво да се отплати. Тогава помощниците [ел-енсар] казаха [по между си]: “Аллах ви напъти в ръцете на този човек и той е син на вашата сестра и ваш съсед във вашия град, затова съберете му част от вашите богатства.” И го направиха и го дадоха [събраното] на него [саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем], но той [саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем] го отказа. Тогава бяха низпослани словата на Всевишния [по смисъл]: “Кажи: Не искам от вас отплата за това…”, т.е. [отплата] за вярата, освен да обичате близките ми. И ги подбуди да обичат близките му.

Третата категория: А тя е споменатото от ел-Хасен, който пояснява: “Освен да обичате заради Аллах онова, което ви доближава до Него, като добрите дела.”

И така, според първата категория “любов към ближните” означава опазване на роднинските връзки. Според втората категория означава любов към близките [на Пророка (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем)]. А според третата категория означава извършване на добрини [приближаващи към Аллах (джелле джелялюху)].

Някой може да каже, че смисълът на този айет е проблемен, защото търсенето на отплата заради оповестяването на откровението не е позволено поради следните причини:

Първо: Всевишният е посочил чрез думите на повечето от пророците, които категорично са отрекли търсенето на отплата. Например в разказа за Нух [алейхисселям]: “И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.” [еш-Шуара: 109]. По същия начин това е известено и в разказите за Худ и Салих и в разказите за Лют и Шуайб [алейхим селям]. А нашият Пророк [саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем] е по превъзходен от всичките пророци [алейхим селям] и на него се полага повече да не търси отплата заради пророчеството и посланието си.

Второ: Самият той [саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем] е отрекъл търсенето на награда в останалите айети, като казва: “Кажи: “Не искам от вас отплата. Тя е за вас самите.” [Себе: 47] И казва: “Кажи [о, Мухаммед]: “Не моля от вас отплата за това и не съм от онези, които добавят от себе си.”” [Себе: 86]

Трето: Самият разум също посочва това нещо, защото оповестяването беше задължение за него [за Пророка (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем)], по думите на Всевишния: “О, Пратенико, оповести какво ти бе низпослано от твоя Господ! А не го ли сториш, ти не ще си оповестил Неговото послание.” [ел-Маиде: 67] А търсенето на награда за нещо, което е задължение не подобава дори и на най-обикновените хора, камо ли на най-учения сред учените.

Четвърто: Пророчеството е по-превъзходно от мъдростта, а Всевишният описва мъдростта по следния начин: “А който е дарен с мъдростта, е дарен с голямо добро.” [ел-Бакара: 269] И казва [Аллах (аззе ўе джелле)] по отношение на този свят: “Кажи: Насладата на земния живот е мимолетна.” [ен-Ниса: 77] И разумът не може да допусне, че най-превъзходното творение ще приеме най-нищожното творение.

Пето: Търсенето на отплата предизвиква подозрение, а то, от своя страна, премахва категоричната убеденост в истинността на пророчеството.

Чрез тези примери установихме, че не е позволено на Пророка [саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем] да търси дори и най-нищожната отплата за своето оповестяване и своето послание. Но привидното значение на айета [за любовта към ближните] е именно търсенето на отплата заради оповестяването и посланието, и тази отплата е любовта към ближните. Това привидно противоречие се разрешава по следния начин. Наистина не е позволено да се търси отплата за оповестяването и посланието [на пророците (алейхим селям)]. А що се касае до айета за “любовта към ближните”, привидното противоречие в него се разрешава по следните два начина:

Първия: Че айетът значи: “Не искам нищо друго от вас освен това.” А то в действителност не е отплата, защото обичта между мюсюлманите е задължение за тях. Казва Всевишният: “А вярващите мъже и жени са покровители един на друг.” [ет-Теўбе: 71] И казва [Пророка (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем)]: “Вярващите са като [тухлите на] сграда. Подсилват се една друга.” Като айетите и хадисите на тази тема са много. И след като любовта между всички мюсюлмани е задължение за тях, то любовта към най-знатните и най-достойните мюсюлмани е още по-голямо задължение. И айетът “Кажи: Не искам от вас отплата за това, освен любов към ближните.” пояснява точно този факт. И така изяснихме, че “любовта към ближните” в действителност не представлява отплата, а съответно Пророка (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) не получава и прашинка отплата.

Вторият: Че айетът се състои от две отделни по смисъл изречения. Първото от тях завършва при думите на Всевишния: “Кажи: Не искам от вас отплата за това.” А второто: “Освен любов към ближните.” Което значи: “Не искам от вас никаква отплата, но ви напомням за любовта към ближните.” И което прилича на търсене на отплата, а в действителност не е.

Втори въпрос: Авторът на “ел-Кешшаф” [имам ез-Земахшери от му‘атезиле] пренася следните думи от Пророка (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем): “Който умре с обич към рода на Мухаммед, умира шехид. И наистина който умре с обич към рода на Мухаммед, умира опростен. И наистина който умре с обич към рода на Мухаммед, умира покаян. И наистина който умре с обич към рода на Мухаммед, умира вярващ с пълноценна вяра. И наистина който умре с обич към рода на Мухаммед, меляикетата [ангелите] го известяват с Дженнета [Рая], а после [го известяват с Дженнет] и Мункер е Некир. И наистина който умре с обич към рода на Мухаммед, ще се приближи към Дженнета така, както невестата се приближава към дома на своя съпруг. И наистина който умре с обич към рода на Мухаммед, в гроба му се отварят две врати към Дженнета. И наистина който умре с обич към рода на Мухаммед, Аллах прави гроба му обиталище на меляикетата на милостта. И наистина който умре с обич към рода на Мухаммед, умира [последовател] на Суннета и Джемаата. И наистина който умре с ненавист към рода на Мухаммед, ще дойде на Съдния ден с изписано отчаяние от милостта на Аллах между очите му. И наистина който умре с ненавист към рода на Мухаммед, умира безверник. И наистина който умре с ненавист към рода на Мухаммед, няма да помирише уханието на Дженнета.

Това е предадено от автора на “ел-Кешшаф”, а аз [имам Фехруддин ер-Рази] казвам: Родът на Мухаммед (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) са онези, които отнасят своите дела към него (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем). И колкото повече даден човек отнася своите дела към него (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем), толкова по-голямо право има да се смята от рода на Мухаммед. И няма съмнение, че връзката между Фатима и Али, и ел-Хасен, и ел-Хусейн и Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) бе най-силната връзка. И това го знаем от източници, чиято сила достига степента на мутеўатир. Така стигаме до заключението, че те са родът [на Мухаммед (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем)]. Също така някои хора казват, че родът са неговите близки роднини, а други казват, че това е цялата му общност. И ако ние приемем, че това са неговите роднини, тогава те са значението на думата “род”. А ако приемем, че това е цялата му общност, която е отговорила на неговия призив, тогава тя също влиза в значението на думата “род”. Т.е. и при двете положения неговите близки роднини влизат в значението на думата “род”. Дали обаче останалите хора влизат в него? За тях вече има разногласие.

Авторът на “ел-Кешшаф” предава, че когато този айет бива низпослан, хората попитали: “О, Пратенико на Аллах, кои са твоите приближени, за които е наше задължение да ги обичаме?” Каза (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем): “Али и Фатима, и двете им деца.” По този начин установяваме, че те четиримата са приближените на Пророка (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем). А след като е така, те заслужават още по-голяма почит от останалите хора и доказателство за това са следните [три] неща:

Първо: Думите на Всевишния [по смисъл] “освен любов към ближните” и гореспоменатите доказателства, които се съдържат в тях.

Второ: Няма съмнение, че Пророка (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) обичаше Фатима, мирът да бъде над нея. Той (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) казва: “Фатима е част от мен. Онова, което я наранява – наранява и мен!” И също така чрез предания достигащи степента на мутеўатир знаем за обичта на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) към Али и ел-Хасен, и ел-Хусейн. И след като това е установено с толкова висока степен на сигурност, същото нещо става дълг за цялата мюсюлманска общност, заради думите на Всевишния: “И го последвайте за да бъдете напътени!” И заради думите Му: “И да се страхуват онези, които се противят на неговата повеля!” И също заради думите Му: “Наистина за вас има прекрасен образец в Пратеника на Аллах!

Трето: Дуата [молитвата] за рода [на Мухаммед (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем)] има много високо положение, затова тази дуа се чете след тешеххуд по време на петкратната молитва-намаз. А именно думите: “О, Аллах, благослови Мухаммед и рода на Мухаммед и помилвай Мухаммед и рода на Мухаммед.” А това е велика почит и голямо достойнство, което не се среща при никой друг извън рода [на Мухаммед (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем)]. И така всички тези неща са доказателство, че обичта към рода на Мухаммед (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) е задължение [фард за всеки мюсюлманин].

Казва [имам] еш-Шафи‘и, Аллах да е доволен от него:

О, ездачо, спри при ел-Мухассаб в Мина,

и се радвай на онзи, който е притихнал в [месджида] ел-Хайф, и на онзи – деен.

Призори, когато хаджиите се устремят към Мина,

като вълни в преливащ залив, които се разбиват…

Ако обичта към семейството на Мухаммед бе рафд [ши‘изъм],

тогава двете тежести [джинове и хора] нека засвидетелстват, че аз съм рафиди [шиит].

Също така в думите Му [на Всевишния]: “освен любов към ближните” са велика почит и голямо достойнство за сподвижниците – ес-сахаба – [Аллах да е доволен от всички тях], защото Всевишният казва [думи със смисъл]: “И първенците [в богобоязливостта], ­ те са първенците [в Рая] ­ тези са приближените [на Аллах].” А всеки, който се покорява на Аллах, е Аллахов приближен и попада в категорията на айета “освен любов към ближните”.

И така стигаме до извода, че този айет е доказателство за задължението ни [фард] да обичаме рода на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) и да обичаме неговите сподвижници – сахаба. И никой не притежава тази умерена позиция освен нашите другари от Ехлю-с-сунна ўел джема‘а, които носят в себе си едновременно обичта към семейството [на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем)] и обичта към неговите сподвижници.

Чух някои от хората на напомнянето да казват, че Пратеникът на Аллах (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) казва: “Примерът със семейството ми е като примера с кораба на Нух – който се качи на него се спасява.” И казва (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем): “Моите сподвижници са като звездите. Към която и от тях да се придържате ще се напътите.” А ние сега се намираме в морето на непосилните затруднения, където ни удрят вълните на съмненията и страстите, а човека, който е нагазил в това море се нуждае от две неща:

Първо: Кораб, който няма дефекти и пробойни.

Второ: Ясни, ярки и сияещи звезди.

И когато човек се покачи на този кораб и насочи погледа си към тези ясни звезди, го обзема надеждата за спасение.

По същия начин нашите другари от Ехлю-с-сунна [ўел джема‘а] плуват в кораба на обичта към рода на Мухаммед (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) и са насочили погледа си към звездите на сподвижниците [на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем)]. И така се надяват от Всевишния Аллах да бъдат избавени благополучно и щастливо на този свят и на отвъдния – ахирета.

 

От тефсира на Фахруддин ер-Рази

Published in: on 13.03.2015 at 23:30  Коментарите са изключени за Айетът за “любовта към ближните” [ел-меўедде фи ел-курба]  
Tags: ,

Айетът за “въжето на Аллах” [хабл Аллах]

Айетът за “въжето на Аллах” [хабл Аллах]

 

И се дръжте здраво за въжето на Аллах всички заедно, и не се разединявайте. И помнете благодатта на Аллах към вас, когато бяхте врагове, а Той помири сърцата ви и станахте братя чрез Неговата благодат! И бяхте върху ръба на ров от огън, а Той ви спаси от него. Така Аллах ви разяснява Своите знамения, за да бъдете напътени. [Али Имран: 103]

Казва Всевишният: “И се дръжте здраво за въжето на Аллах всички заедно.

Знай, че след като Всевишният им повели да се предпазват от забранените неща, също им повели да се придържат здраво към онова, което е в основата всички добрини и покорства, а то е придържането към въжето на Аллах.

И знай, че всеки, който ходи по тесен път се страхува да не се подхлъзнат краката му. И ако той се придържа към въжета, които са вързани в двата си края и се намират от двете страни на пътя се избавя от страха. И няма съмнение, че пътят на истина е тесен път, а краката на много от творенията се подхлъзват по този път. И който се придържа към указанията на Аллах и явните Му доводи, той се избавя от страха. Затова значението на думата “въже” в този айет е всяко нещо, което позволява на човек да стигне до истината в религията. А тези неща са много и всеки тълкувател споменава различно нещо от тях.

Казва Ибн Аббас (радийеллаху анхума): Значението на думата въже тук е договорът, споменат в думите Му [на Всевишния]: “И спазвайте своя обет към Мен, за да спазвам и Аз Своя обет към вас.” [ел-Бакара: 40] И казва още [Всевишния]: “Освен ако са под закрила от Аллах и под закрила от хората.” [Али Имран: 112] [Буквално: “Освен [ако се придържат] към въже [подадено] от Аллах или въже [подадено] от хората.”] Като думата “въже” в този айет значи договор. А договора е наречен въже, защото чрез него чрез него се премахва страха от ходене по всички пътища по същия начин, както и в горния пример с въжето.

Други казват: Това е Коранът. Предава се от Али (радийеллаху анх) от Пророка (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем), който е казал: “Ще настане смут.” Казаха: “Какъв е изходът от него?” Каза [саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем]: “Книгата на Аллах. В нея са вестите за онова преди вас и известие за онова след вас, и отсъждане за онова между вас, и той е здравото въже на Аллах.” И се предава от Ибн Месуд [радийеллаху анх], че Пророка (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) е казал: “Този Коран е въжето на Аллах.” И се предава от Ебу Саид ел-Худри [радийеллаху анх] от Пророка (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем), който е казал: “Оставям сред вас две тежести. Книгата на Аллах, която е въже, протегнато между небето и земята. И моето семейство – ехлю бейти.

Други казват: Това е религията на Аллах.

Други казват: Това е покорството към Аллах.

Други казват: Това е искреността в покаянието.

Други казват: Това е джемаатът, като словоредът на айета е в подкрепа на това тълкуване, защото продължава с думите: “И не се разединявайте!

Всички тези тълкувания са близки по смисъл, а същността е онова, което споменахме, че когато човек се спуска в кладенец се държи за въже за да не падне в него. И Книгата на Аллах, и договорът с Него, и религията, и покорството към Него, и съгласието с джемаата на вярващите предпазват своя собственик от пропадане в дупката на Джехеннема. Затова тълкувателите са ги посочили за “въжето на Аллах” и са повелили да се придържаме към тях.

Извеждат Саид ибн Менсур, Ибн Еби Шейбе, Ибн Джерир, Ибн ел-Мунзир и ет-Таберани с достоверна верига от Ибн Месуд (радийеллаху анх) за думите Му [на Всевишния]: “И се дръжте здраво за въжето на Аллах…”. Казва: Въжето на Аллах е Коранът.

И извеждат ел-Фирияби, Абд ибн Хумейд, Ибн ед-Дурайс, Ибн Джерир, Ибн ел-Енбари в “ел-Месахиф”, ет-Таберани, Ибн Мердеўейх и ел-Бейхеки в “еш-Шуаб” от ибн Месуд (радийеллаху анх), който казва: „Този път е обладан. Обладават го шейтаните, които казват: “Ей, рабе на Аллах, обърни се по този път!” – за да отклоняват от пътя на Аллах. Затова се дръжте здраво за въжето на Аллах – Корана.“

И извеждат Ибн Еби Шейбе и Ибн Джерир от Ебу Саид ел-Худри (радийеллаху анх), който казва: Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) каза: “Книгата на Аллах е въже, протегнато от небето към земята.

И извежда Ибн Еби Шейбе от Ебу Шурайх ел-Хуза‘и (радийеллаху анх), който казва: Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) каза: “Този Коран е връзка – единият й край е в ръката на Аллах [“Ръката на Аллах” не трябва да се разбира буквално. Пречист е Аллах от всякакво подобие с творенията.], а другият й край е в ръцете ви. Затова се дръжте здраво за него, защото вие никога не ще се заблудите и не ще бъдете погубени, ако го следвате.

И извеждат Ибн Еби Шейбе и ет-Таберани от Зейд ибн Еркам (радийеллаху нах), който казва: Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем)  ни даваше проповед и каза: “Оставям сред вас Книгата на Аллах – тя е въжето на Аллах – който го следва, се намира в напътствие, а който го изостави се намира в заблуда.

И извежда Ахмед от Зейд ибн Сабит (радийеллах анх), който казва: Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) каза: “Оставям сред вас двама наместници [букв. двама халифи – халифетейн]: Книгата на Аллах, Всемогъщия и Превеликия – тя е въже, протегнато между небето и земята. И моето семейство – ехлю бейти. И наистина те двете не ще се отделят едно от друго, докато не се срещнат с мен при [басейна] ел-Хаўд̣.

И извежда ет-Таберани от Зейд ибн Еркам (радийеллаху анх), който казва: Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) каза: “Аз съм ваш предшественик в ахиретa [Думата “ферат” означава награда и откуп за вярващите. Когато почине дете в дуата по време на дженазе сe казва: “О, Аллах, стори го ферат [т.е. откуп и надграда] за нас!”], а вие ще дойдете да пиете при мен от [басейна] ел-Хаўд̣. Затова внимавайте по какъв начин ще ме заместите в отношението си към двете тежести [ес-секалейн].” Казаха: „А кои са двете тежести, о, Пратенико на Аллах?“ Каза: “По-голямата от тях е Книгата на Аллах, Всемогъщия и Превеликия. Тя е връзка, единият край на която е в ръката на Аллах, а другият – в ръцете ви. Затова се дръжте здраво за нея и не ще бъдете погубени, нито ще се заблудите. А по-малката е моето семейство. И наистина те не ще се отделят едно от друго, докато не се срещнат с мен при [басейна] ел-Хаўд̣. И помолих моя Господар за тях двете, затова не ги изпреварвайте, защото ще бъдете погубени, нито ги поучавайте, защото те са по-учени от вас!

И извеждат Ибн Саад, Ахмед и ет-Таберани от Ебу Саид ел-Худри (радийеллаху анх), който казва: Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) каза: “О, хора, оставям сред вас две неща – ако ги последвате, не ще се заблудите след мен. Две неща, едното от които е по-велико от другото. Книгата на Аллах, която е въже, протегнато между небето и земята. И моето семейство – ехлю бейти. И наистина те двете не ще се отделят едно от друго, докато не се срещнат с мен при [басейна] ел-Хаўд̣.

И извеждат Саид ибн Менсур, Абд ибн Хумейд, Ибн Джерир, Ибн ел-Мунзир и ет-Таберани по пътя на еш-Шааби от Ибн Месуд (радийеллаху анх): И се дръжте здраво за въжето на Аллах всички заедно… Казва: „Въжето на Аллах е джемаатът.“

И извеждат Ибн Джерир и Ибн Еби Хатим по пътя на еш-Шаби от Сабит ибн Кутбе ел-Музени, който казва: Чух Ибн Месуд (радийеллаху анх) да дава проповед, казвайки: „О, хора, съблюдавайте на всяка цена покорството и джемаата, защото наистина те двете са въжето на Аллах, което ни е повелено [да се придържаме към него].“

И извежда Ибн Еби Хатим от Семмак ибн ел-Ўелид ел-Ханефи, че е срещнал Ибн Аббас (радийеллаху анх) и го попитал: „Какво ще кажеш по отношение на султан [човек, властващ над нас], който ни угнетява [несправедлив, тиранин], и ни ругае, и злоупотребява със садаката [милостинята] ни? Да го възпрем ли?“ Каза: „Не! Давайте им! Джемаатът! Джемаатът! Наистина предишните общности бяха погубени, защото се разединиха. Не си ли чувал думите на Аллах: “И се дръжте здраво за въжето на Аллах всички заедно, и не се разединявайте.”?

И извеждат Ибн Мадже, Ибн Джерир и Ибн Еби Хатим от Енес (радийеллаху анх), който казва: Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) каза: “Синовете на Исраил се разделиха на седемдесет и една групи, а моята общност ще се раздели на седемдесет и две групи. Всички ще са в Огъня, с изключение на една.” Казаха: „О, Пратенико на Аллах, и коя е тя?“ Каза: “Джемаатът!” А после каза: “И се дръжте здраво за въжето на Аллах всички заедно, и не се разединявайте.

И извеждат Муслим и ел-Бейхеки от Ебу Хурайра (радийеллаху анх), че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) казва: “Наистина Аллах одобрява за вас три неща и ненавижда за вас други три. Одобрява да Му служите и да не съдружавате с него нищо, и да се държите здраво за въжето на Аллах всички заедно, и да не се разединявате, и да давате наставление на онзи, комуто Аллах е поверил вашите дела. И ненавижда за вас “Каза и бе казано…” [т.е. сплетни и клюки], и многото въпроси, и погубването на богатствата.

И извеждат Ахмед и Ебу Даўуд от Муаўийе ибн Еби Суфян, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) е казал: “Наистина хората на двете писания се разделиха по отношение на религията им на седемдесет и две общности. И наистина тази общност ще се раздели на седемдесет и три общности [с различни пристрастия]. Всички те ще бъдат в Огъня, с изключение на една, и тя е джемаатът.

И извежда ел-Хаким, като го определя за достоверен хадис, от Ибн Умер (радийеллаху анх), че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) е казал: “Който излезе извън рамките на джемаата, дори и на педя разстояние, той е свалил възела на Исляма от своя врат до тогава, докато не си го сложи отново. И който умре и над него няма имам, който да води джемаата, умира както по време на невежеството.

И извеждат Ибн Джерир и Ибн Еби Хатим от Ебу ел-Алийе: “И се дръжте здраво за въжето на Алла̄х…” Казва: „Това е искреността изцяло към Аллах.“ “И не се разединявайте.” Казва: „Не се отвръщайте от нея! [или: Не враждувайте против нея!]“ Казва: „От искреността. И бъдете братя заради нея.“

И извежда Ибн Еби Хатим от ел-Хасен: “И се дръжте здраво за въжето на Аллах …” Казва: „Към покорството към Него [Аллах Теаля].“

И извежда от Катаде: “И се дръжте здраво за въжето на Аллах …” Казва: „За договора с Аллах и за Неговата повеля.“

И извежда Ибн Джерир от Ибн Зейд (радийеллаху анх): “И се дръжте здраво за въжето на Аллах …” Казва: „Ислямът!“

 От тефсирите на имам Джелялюддин ес-Суюти и Фахруддин ер-Рази

Published in: Без категория on 13.03.2015 at 17:57  Коментарите са изключени за Айетът за “въжето на Аллах” [хабл Аллах]  
Tags: ,

Тълкуване на 191-ви айет от сура Али Имран

Тълкуване на 191-ви айет от сура Али Имран

 

С името на Аллах, Всемилостивия, Премилосърдния

Онези, в чието съзнание присъствието на Аллах е постоянно – и докато са прави, и докато са седнали, и докато са легнали настрана. И размишляват върху сътворението на небесата и земята, казвайки: “Господарю наш, Ти не си създал това безцелно! Съвършен си Ти! Затова ни спаси от мъчението на Огъня!”

Знай, че онова нещо, чиято специфична същност не може да бъде проумята, може да бъде опознато чрез следите, които оставя и чрез своите действия. И колкото по-знатни и по-възвишени са неговите действия, толкова по-голямо впечатление оставя върху разума за своето съвършенство. Затова обикновените хора са силно убедени в Курана, но въпреки това тяхното убеждение е повърхностно [заето наготово] и обобщено убеждение. Докато специалистът тълкувател, който не престава да открива все нови и нови тайни във всеки един айет, една от друга все по удивителни, а също и съвсем тънки намеци [заложени в него], то неговото убеждение по отношение на величието на Курана е много по-цялостно.

И след като вече си разбрал това, казваме: Доказателствата за единобожието биват два вида: Доказателствата в хоризонтите [на Вселената] и доказателствата в душите [на съзнателните същества]. И няма съмнение, че доказателствата в хоризонтите са по-величествени и по-големи така, както казва Всевишният [по смисъл]: “Наистина сътворението на небесата и земята е по-велико от сътворението на хората!” И след като това е така, няма съмнение, че повелята за размишление върху сътворението на небесата и земята в този айет е защото неговото насочване [на сътворението] и неговото свидетелстване [за Първоизточника] е по-голямо.

И как да не твърдим такова нещо, при положение, че дори човек да погледне към едно малко листенце от многобройните листа на едно дърво ще види в това листенце една жилка, простираща се по средата му. После от тази жилка се разклоняват многобройни други жилки и на двете страни. А после от тези [разклонени] жилки се разклоняват изобилие от още по-фини жилки. И това разклоняване от една жилка в други много по-фини жилки не престава дотогава, докато погледа на човека вече не е в състояние да ги забележи. И в този момент човек осъзнава, че в устройството на това листенце, вложено му от Създателя в тази форма, има безкрайна мъдрост и удивителни тайни. И също, че Всевишният Аллах е заложил в него [листенцето] сила, която привлича хранителните вещества от земните недра. След това тези хранителни вещества протичат по тези жилки, докато всяка част от листенцето получи част от хранителните вещества, според разпределението на Всемогъщия и Всезнаещия. И ако човек пожелае да разбере начина на устройство на това листенце и съвършеното разпределение на всмукателните му сили и способността му да расте – ще бъде безсилен да го стори.

И след като разума на човек осъзнае, че е неспособен да проумее начина на устройство на едно такова малко листенце, нека да направи сравнение между него и между небесата, съдържащи слънцето и луната, и звездите, а също и земята, съдържаща морета и планини, и всякакви минерали, и растения, и животни… И осъзнавайки, че това листенце в сравнение с тези неща [небесата и земята] е като нищо и че наред с това разумът му е неспособен да проумее дори това нищожно листенце, тогава той разбира, че няма никакъв начин да достигне до всички чудеса на Аллаховата мъдрост, заложени в небесата и земята.

И когато човек осъзнае това ярко доказателство за неспособността на разума му да обхване всички тези неща, то не му остава нищо друго освен осъзнаването, че Творецът е по-величествен и по-възвишен от това да бъде обхванат чрез описанията на описателите и познанието на познавачите. И още повече – [човек] разбира, че във всяко Негово творение е вложена безкрайна мъдрост и удивителни тайни, та дори и да не разполага със средства за пълното им разбиране и разкриване.

И при това положение [човек] казва: “Съвършен си Ти!” А смисълът на тези думи е непрекъснатата му заетост с тесбих [приписване на Аллах всички качества на съвършенството и разграничаването Му от всички качества на несъвършенството], техлил [утвърждаване на Неговото единобожие], техмид [прославянето Му с всичката възхвала] и теа‘зим [възвеличаването Му така, както подобава]. И след като той бе зает с тези неща, той отправя молитва, казвайки: “Затова ни спаси от мъчението на Огъня!

А от Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, се предава: “Един човек, лежащ в постелята си, вдигнал главата си и погледнал към звездите и небето. И казал: “Свидетелствам, че ти имаш Господар и Създател! О, Аллах, опрости ми!” И Аллах “погледнал” към него и му опростил.” И казва [по смисъл] Пророкът, Аллах да благослови и приветства него и семейството му: “Няма друго богослужение като размишлението!” А също е казано: “Размишлението премахва нехайството и носи смирение [страхопочитание] на сърцето така, както водата дава растеж на посевите.” И се предава [по смисъл] от Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му: “Не ме поставяйте над Юнус ибн Метта, защото всеки ден на него му се записваше [награда], колкото за делата на всичките земни жители.” Казват: А делото [чрез което той печелеше тази награда] бе размишлението, чрез което опознаваше Аллах. Защото никой не е способен да извърши с физическите си органите толкова дела, колкото делата на всички земни обитатели.

Извадка от тълкуването на Курана на имам Фахруддин ер̣-Рази наречено “Ключовете към неведомото” [Мефатих ел-гайб], 9-ти том, 141-143 стр., тълкуване на 191-ви айет от сура Али Имран.

Published in: on 06.12.2014 at 1:01  Коментарите са изключени за Тълкуване на 191-ви айет от сура Али Имран  
Tags: ,