Двата ракята суннет на сутрешния намаз

 

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) отдавал голямо значение на суннета на феджр, казвайки: „Той е по-добър от света и всичко в него.“ (Сахих Муслим 1:251) Има редица предания, от които може да се разбере важността на този суннет намаз. Това означава, че човек трябва да се увери, че го е кланял преди фард намаза, защото след като е бил кланян фарда на феджр, не е допустимо да се кланя какъвто и да е суннет чак до след изгрев слънце.

Тогава какво трябва да направи онзи, който пристигне късно в джамията и види, че колективният намаз ще започне всеки момент или че вече е започнал? От една страна, той си спомня за важността на суннет намаза на феджр, но от друга страна, той знае хадиса на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), в който се казва, че ако е бил четен икамета, то трябва да кланя само фард намаза. Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) казва:

Щом се прочете икамета за намаза, няма друг намаз, освен предписаният [мектубе; фард намаз]. (Сахих Муслим 1:247)

Кланящият се не е сигурен как да постъпи в тази ситуация. Трябва ли да побърза и да изпълни суннет намаза, а след това да се присъедини към имама за фарда, или трябва да изостави суннета напълно и да се присъедини към джемаата? Има разногласия сред учените по този въпрос.

Различните становища

Едно от мненията е, че е необходимо този човек веднага да се присъедини към джемаата за фард намаза и че не е допустимо да кланя суннета, когато вече протича колективната молитва, точно както е постановлението и за другите намази.

Имам Ебу Ханифе и имам Малик са на мнение, че този човек трябва да се опита да изпълни суннет намаза, ако мисли, че ще може да го свърши бързо и да се присъедини към фарда преди края му, т.е. дори и ако успее да го хване само за последното сядане. Това означава, че той трябва да е сигурен, че няма да пропусне джемаата напълно; в противен случай трябва да изостави суннета и да се присъедини към джемаата, защото, от техническа гледна точка, груповият фард намаз е с по-голяма важност.

Трябва да се помни обаче, че ако колективния фард намаз е започнал, суннетът не трябва да се кланя там, където се кланя джемаатът. Той трябва да се изпълни извън главната молитвена зала (месджид).

Друго становище на някои ханефитски учени е, че човек трябва да се опита да откланя суннет намаза, ако е сигурен, че ще успее да хване поне един ракят зад имама. Това значи, че той трябва да е сигурен, че ще се присъедини към джемаата, преди имамът да се е изправил от руку на втория ракят на фарда.

Разногласията са само във връзка с двата ракята суннет на феджр и няма спорове по отношение на суннетите на другите намази. Всички учени са единодушни, че след като джемаатът за тези намази започне, не е допустимо да се кланя суннет, защото, въпреки че техните суннет намази са важни, на тях не е придадено такова значение, каквото на суннета на феджр. Също така, ако човек пропусне суннета на зухр например, той може да го навакса след фарда, тъй като това не е забранено време.

Важността на суннет намаза на феджр

1. Аише (радийеллаху анха) предава:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не беше толкова постоянен в никой допълнителен [нефл] намаз, така както беше в двата ракята преди феджр. (Сахих Муслим 1:251)

2. Аише (радийеллаху анха) разказва:

Не видях Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да бърза за изпълнението на някой допълнителен [нефл] намаз така, както бързаше, за да изпълни двата ракята преди феджр (Сахих Муслим 1:251)

3. Аише (радийеллаху анха) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Двата ракята [суннет] на феджр са по-добри от света и всичко в него. (Сахих Муслим 1: 251)

4. Аише (радийеллаху анха) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал по отношение на двата ракята [суннет] при зазоряване:

Те са ми по-любими от целия свят. (Сахих Муслим 1:251)

5. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Не изоставяйте ракятите суннет на феджр, дори ако ви газят коне. (Сунен Ебу Давуд 1:186, Асар ес-сунен 1:224)

Всички тези хадиси изтъкват важността на суннет намаза на феджр. Тъй като ракятите суннет на другите намази не са толкова силно подчертани, както суннета на феджр, те се разглеждат по различен начин.

Сподвижниците и техните последователи по този въпрос

Съществуват множество достоверни хадиси, които потвърждават, че сподвижниците на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) се опитвали да изпълнят своя суннет намаз, преди да се присъединят към груповия фард намаз, ако той вече е бил започнал.

1. Имам Тахави предава от Нафиʿ:

Събудих Ибн Умер (радийеллаху анх) за сутрешния намаз, когато намазът вече бе започнал. Той стана и [първо] откланя двата ракята [суннет]. (Шерх меани ел-асар 1:375)

2. Ебу Исхак казва:

Абдуллах ибн Ебу Муса ми предаде от баща си относно случая, когато Саид ибн ел-Ас ги повикал. Той бил извикал Ебу Муса, Хузейфе и Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анхум) преди сутрешния намаз. Когато те си тръгнали от него, джемаатът вече бил започнал, при което Абдуллах ибн Месʿуд застанал зад една колона в джамията, откланял два ракята суннет, а след това се присъединил към джемаата. (Шерх меани ел-асар 1:374)

3. Ебу Усман ел-Енсари разказва:

Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) пристигна, когато имамът водеше сутрешния намаз. Тъй като Ибн Аббас (радийеллаху анх) все още не бе изпълнил двата ракята [суннет], той ги откланя зад имама [т.е. отделно от него], след което се присъедини към джемаата. (Шерх меани ел-асар 1:375)

4. Имам Тахави предава следната случка за Ебу-д-Дерда (радийеллаху анх):

Той влизал в джамията, когато всички вече били в редици и кланяли сутрешния намаз. Той първо изпълнявал своите два ракята в един от ъглите на джамията, а след това се присъединявал към другите в [фард] намаза. (Шерх меани ел-асар 1:375)

5. Ебу Усман ен-Нехди разказва:

[Понякога] стигахме при [джамията, в която] Умер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху анх) [беше имам], без да сме кланяли двата ракята [суннет] на феджр. Умер (радийеллаху анх) вече беше започнал намаза, при което ние първо изпълнявахме своите два ракята в задната част на джамията, а след това се присъединявахме към джемаата. (Шерх меани ел-асар 1:376)

6. Абдуллах ибн Ебу Муса (радийеллаху анх) предава:

Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) пристигна, когато имамът вече водеше сутрешния намаз. Той откланя двата ракята [суннет] зад една колона, защото не ги беше изпълнил още. (Мусаннеф Абдурраззак 1:444)

7. Харисе ибн Мудриб разказва:

Абдуллах ибн Месʿуд и Ебу Муса (радийеллаху анхума) си тръгнаха от Саид ибн ел-Ас [след като му бяха на посещение]. Джемаатът [за феджр] тъкмо беше започнал, при което Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) откланя два ракята [суннет], а след това се включи в намаза с всички останали. Що се отнася до Ебу Муса (радийеллаху анх), той се включи в редиците [веднага]. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:251)

8. Ебу-д-Дерда (радийеллаху анх) казвал относно суннета на феджр:

Да, кълна се в Аллах! Ако някога вляза [в джамията] и видя всички да се кланят вече, аз отивам при някоя колона на джамията и бързо изпълнявам два ракята; след това се присъединявам към джемаата и кланям феджр с тях. (Мусаннеф Абдурраззак 1:443)

9. Според друго предание Ебу-д-Дерда (радийеллаху анх) е казал:

[Понякога] стигам при хората, когато вече стоят в редици и кланят феджр. Изпълнявам два ракята [суннет] и тогава се присъединявам към тях. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:251)

10. Предава се за Ибн Умер (радийеллаху анх), че

понякога се присъединявал към джемаата [веднага], а в други случаи първо кланял двата си ракята в някой края на джамията. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:251)

11. Шаʿби разказва за Месрук:

Той влезе в джамията, когато хората вече кланяха сутрешния намаз. Тъй като още не бе изпълнил двата ракята [сунна], той ги изпълни на край, а след това се присъедини към джемаата в намаза. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:251, Мусаннеф Абдурраззак 2:444)

12. Предава се, че Хасан ел-Басри е наредил:

Когато влезете в джамията и откриете, че имамът [вече] е в намаз, а все още не сте кланяли двата ракята на феджр, тогава [първо] ги откланяйте; след това се присъединете към имама [за фарда]. (Мусаннеф Абдурраззак 2:445, Шерх меани ел-асар 1:376)

Това са само част от множеството хадиси, които подчертават практиката на сподвижниците и техните последователи. Голям правовед [факих] като Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх), както и много други видни сподвижници, като Ебу-д-Дерда и Ибн Умер (радийеллаху анхум), първо отслужвали двата ракята суннет на феджр и след това се включвали в джемаата. Хасан ел-Басри, един от видните последователи [табиʿин], който не се нуждае от представяне, повелява недвусмислено, че суннет намазът трябва да бъде изпълнен, преди присъединяването към джемаата.

Други доводи в подкрепа на ханефитското становище

(1) Акцентът върху суннета на феджр е много по-голям, отколкото върху който и да е друг суннет намаз. Повелено е суннетът на феджр да се кланя дори ако има опасност човек да бъде прегазен от коне. Поради това наблягане, не трябва да остава никакво съмнение относно това защо ханефитите изключват суннета на феджр от повелята на хадиса, в който се съобщава, че е разрешено да се кланя само съответния фард намаз, ако вече е започнал джемаатът.

(2) Суннет е да се удължава четенето на Корана във фарда на сутрешния намаз. Следователно е възможно човек бързо да изпълни двата си ракята суннет и след това да се присъедини към имама по време на първия или втория ракят, или точно преди имамът да даде селям. Обикновено това е трудно в другите намази, в които четенето е сравнително кратко, а броят на препоръчителните ракяти преди тях е четири.

(3) Повелята в горния хадис относно недопустимостта за кланяне на намаз, различен от фарда, по време на джемаата не може да се приеме като обща повеля, обхващаща всички намази. Ако това бе безусловна обща заповед, тогава също би било забранено на човек да изпълнява суннет намаз в дома си, ако е разбрал, че джемаатът в джамията е започнал. Въпреки това, много учени позволяват суннет намазът да се кланя в дома, дори ако джемаатът вече е започнал в джамията. Това не оставя място за критика към ханефитската школа за това, че изключва суннета на феджр от забраната. Много други учени също не приемат повелята за обща.

(4) В хадиса е използвана думата „мектубе“, за да се опише фард намаза. Общият смисъл на тази дума включва и пропуснатите [када] намази, което показва, че би било допустимо да се отслужват пропуснатите намази, дори ако джемаатът вече е започнал. Все пак някои учени не позволяват това. Оттук се разбира, че хадисът (виж началото на раздела), не се приема буквално и че неговата повеля не се приема в общ смисъл.

Въз основа на всички тези точки, може да се заключи, че ханефитската школа е съгласувала двата вида хадиси, като постановява, че човек следва да изпълни първо суннет намаза, ако счита, че ще може да достигне груповия фард намаз, преди той да е свършил. В противен случай, той трябва незабавно да се включи към джемаата с имама. По този начин човек постига както наградата на суннета на феджр, така и наградата за колективното отслужване на фард намаза.

Още нещо за напомняне

Понякога се цитират предания, в които изрично се изключва суннета на феджр от повелята на хадиса (относно недопустимостта за отслужване на друг намаз, след като груповият фард намаз е започнал). Тези предания обикновено са слаби и нито са били използвани като основа за ханефитското становище, нито пък като доказателство срещу другите позиции.

По същия начин има и предания, в които се посочва, че ракятите суннет на феджр са включени в забраната на хадиса. В тези предания се споменават подробности за сподвижник, който попитал: „Ракятите суннет на феджр също ли ще са невалидни, ако бъдат изпълнени, когато джемаатът вече е започнал?“, при което Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) му отговорил утвърдително: „Да! Те също ще са невалидни.“ Тези предания са още по-слаби и от първите и не могат да служат като доказателство в подкрепа на противоположното становище.

Начинът на сядане в намаза: теверрук или ифтираш

 

Друг въпрос, който е добил голяма популярност в днешно време, е въпросът за точния начин на сядане по време на када, или „седналото положение“, в намаза. Богатството от хадиси описва два различни начина на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), които той използвал при сядане. Някои хадиси показват, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал в поза теверрук, а според други хадиси той е сядал в поза ифтираш. Следователно от това можем да заключим, че в един или друг момент от благословения си живот Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал и по двата начина.

Поза теверрук е, когато човек седне с лявата половина на седалището си директно върху земята, дясното ходило е разположено вертикално с пръсти, сочещи към къбле, а лявото ходило е положено легнало на една страна и се подава изпод десния крак.

Малко по-различна е позата ифтираш, при която човек полага лявото си ходило хоризонтално на една страна и сяда върху него, а дясното ходило е разположено вертикално с пръсти, сочещи към къбле.

Различните становища

Според ханефитите по-добрият и предпочитан начин е човек да използва позата ифтираш във всички сядания в намаза. Въпреки че не е предпочетеният метод, като се имат предвид достоверните [сахих] хадиси, би било допустимо да се сяда и в поза теверрук.

Друга група от учени твърдят, че за предпочитане е човек да използва поза теверрук във всички сядания в намаза. Трета група посочват, че предпочетената практика е да се използва поза ифтираш в първото сядане, а теверрук в „последното“ сядане в намаза. Това означава, че по време на кланяне на намаз от два ракята с едно сядане накрая, човек трябва да използва поза теверрук в това сядане, тъй като то е „последното“. Становището на четвъртата група се отличава с това, че човек трябва да използва поза ифтираш в „първото“ сядане на всеки намаз, а теверрук във второто сядане. Това означава, че човек, който кланя намаз от два ракята само с едно сядане, трябва да използва поза ифтираш за това сядане, тъй като то е „първото“; и ако намазът се състои от три или четири ракята, тогава трябва да използва поза ифтираш в първото сядане и теверрук във второто.

Разногласието по този въпрос обаче не е твърде сериозно, тъй като е относно определянето на това кое от две валидни и позволени действия е по-добро. В следния раздел ще опишем причините, поради които ханефитската школа дава предимство на позата ифтираш, а също така ще се опитаме да изясним кога и защо Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е използвал поза теверрук.

Хадисите за ифтираш

Ханефитите твърдят, че през по-голямата част от живота си Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал в поза ифтираш във всички сядания на намаза, а имам Тирмизи твърди, че това е била практиката на мнозинството учени. Що се отнася до няколкото пъти, в които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал в теверрук – както е според някои предания, – то това е било или поради слабост и неспособност да седне в поза ифтираш през последната част от живота си, или е било просто, за да съобщи на сподвижниците за неговата допустимост [беянен лил джеваз]. Следните хадиси говорят за седенето в поза ифтираш от страна на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), докато е бил в намаз.

1. Аише (радийеллаху анха) казва:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) полагаше легнало лявото си ходило, а държеше дясното изправено. (Сахих Муслим 1:195)

2. Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анхума) казва в свое предание:

От сунната на намаза е да се държи дясното ходило изправено, я лявото да е сгънато. (Сахих ел-Бухари 1:114)

Следните хадиси ще изяснят още по-ясно позата, илюстрирана в горните две предания.

3. Ибн Умер (радийеллаху анхума) предава, че

сред суннетите на намаза е човек да държи дясното си ходило изправено с пръсти, сочещи към къбле, и да седи върху левия си крак. (Сунен ен-Неса’и 1:173)

4. Ваил ибн Худжр (радийеллаху анх) разказва:

Дойдох в Медина, за да видя намаза на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Когато той седна за тешеххуд, той положи легнало лявото си ходило, а задържа изправено дясното. (Сунен ет-Тирмизи 1:65)

Имам Тирмизи казва, че това е достоверен [сахих] хадис, и посочва, че това е практиката на мнозинството от знаещите учени и становището на Суфян ес-Севри, Ибн ел-Мубарак и жителите на Куфа.

Според всички тези хадиси Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) обикновено е сядал в поза ифтираш и не предполагат, че той е сядал по друг начин. Това означава, че неговата обичайна практика е била да сяда в поза ифтираш. Възражение, което се отправя тук от страна на втората група (посочена по-горе), е, че тези хадиси се отнасят само за позата в първото сядане, но не и във второто. Ето защо според тях човек трябва да използва поза ифтираш само за първото сядане, а във второто сядане да ползва поза теверрук. Това възражение обаче не е валидно заради думите на Ваил ибн Худжр (радийеллаху анх):

Дойдох в Медина, за да видя намаза на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем).

Това означава, че главната цел на посещението му при Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е била, за да види как той се кланя. Така че изричното споменаване на ифтираш от страна на Ваил ибн Худжр (радийеллаху анх) като единствен начин на сядане, използван от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), и липсата на споменаване на някакъв друг начин, говори, че този сподвижник е видял Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да сяда само в поза ифтираш по време на всички сядания в намаза.

5. Ебу Хумейд ес-Саиди предава:

[…] после, когато [Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)] седна за тешеххуд, той положи легнало лявото си ходило, а вдигна дясното на пръстите му, и прочете тешеххуда. (Шерх меʿани ел-асар 1:260)

Ебу Хумейд разказва този хадис в съвсем общ контекст и не уточнява дали тази поза е била ограничена само до първото сядане или не.

6. Едно предание на Ебу Ваил гласи:

Когато той [Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)] седнел за тешеххуд, той полагал легнало лявото си ходило и сядал върху него, а след това започвал да чете дуʿа, вдигайки показалеца си. (Шерх меʿани ел-асар 1:259)

Този хадис описва как Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е седял в поза ифтираш, докато е отправял дʿуа след тешеххуда. Тъй като е ясно, че дуʿа обикновено се отправя при последното сядане в намаза, от този хадис също се стига до извода, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е използвал ифтираш в последното сядане.

7. Ибрахим предава, че

когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) сядал по време на намаз, той полагал легнало лявото си ходило, докато горната повърхност на ходилото не потъмнеело [поради натиска и продължителното седене в тази поза]. (Сунен Ебу Давуд)

8. Семура (радийеллаху анх) казва:

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) забрани да се сяда в [позите] икʿа [при която човек сяда със седалището си директно върху земята, а краката му са свити в коленете и приближени към корема] и теверрук. (Сунен ел-Бейхеки, ел-Мустедрак)

От всички горепосочени хадиси можем да заключим, че в повечето случаи Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал в поза ифтираш, което ясно показва, че това е сунна и следователно предпочетеният начин за сядане.

Някои учени изтъкват друга причина за предимството на ифтираш пред теверрук. Те твърдят, че ифтираш е малко по-трудна поза от теверрук, и колкото по-трудно е дадено богослужение, толкова по-голяма награда има за него. Аише (радийеллаху анха) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Наградата е съразмерна със затруднението [което изпитвате]. (Сахих ел-Бухари, Муслим)

В началото на тази глава бе споменато, че според някои предания Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал също и в поза теверрук. Следващият раздел ще се занимае с хадисите за теверрук и ще даде представа за причините, поради които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) понякога е сядал по този начин, въпреки че обичайната му практика е била ифтираш. Ханефитските учени предлагат множество обяснения за това защо понякога той е сядал в поза теверрук.

Хадисите за теверрук

1. Яхя ибн Саид предава, че

Касим ибн Мухаммед им показал начина на сядане [в намаза]. Той изправил дясното ходило и положил легнало лявото, а след това седнал с лявата част на седалището си [на земята] и не седнал върху крака си. Тогава той рекъл: „Абдуллах, син на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анхума), ми показа този начин и ми съобщи, че баща му, Ибн Умер (радийеллаху анхума), [също] сядал по този начин.“ (Шерх меʿани ел-асар 257)

Този хадис се използва като довод от онези, които твърдят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) обикновено е сядал в поза теверрук, и въз основа на него те се опитват да докажат превъзходството на тази поза. Ние обаче ще открием, че твърдението им е слабо, поради редица причини:

(а) Ибн Умер (радийеллаху анхума) сядал в поза теверрук (както е в горния хадис) само защото имал някаква слабост в краката си и не успявал да седне в ифтираш. Предава се, че понякога той сядал и в поза тераббуʿ, или с кръстосани крака, но забранявал на другите да го правят. Следното предание на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анхума) обяснява това по-подробно:

Абдуллах, синът на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анхума), виждал баща си да седи с кръстосани крака в намаза. Той разказва: „[Веднъж] и аз седнах по този начин, когато бях още млад, но баща ми ми забрани, казвайки: „Сунна в намаза е да изправиш дясното си ходило и да положиш легнало лявото.“ Тогава отбелязах: „Ти седиш по този начин [т.е. с кръстосани крака]“, а той отговори: „Краката ми не ме държат.“ (Шерх меʿани ел-асар 257-258, Сахих ел-Бухари)

Този хадис ясно постановява, че според Ибн Умер (радийеллаху анхума) сунната и предпочетеният начин за сядане е позата ифтираш. Единствено поради слабостта в краката си Ибн Умер (радийеллаху анхума) не можел да сяда по този начин и в крайна сметка прибягнал до позата теверрук, а понякога и до тераббуʿ [кръстосани крака]. Можем да заключим, че тераббуʿ и теверрук са второстепенни и алтернативни пози, които се използват само когато има затруднения за сядането в ифтираш.

(б) Друга причина, поради която този хадис не може да бъде доказателство срещу преданията, представени от ханефитите, е, че това е просто описание на нечие действие [хадис фиʿли]. Ханефитите, от своя страна, разполагат с предания, съдържащи словесни заповеди [хадис кавли] за ифтираш [хадиси 2 и 3 по-горе]; а словесната заповед, съгласно един от принципите на хадисологията [усул ел-хадис], има предимство пред предание, което просто описва дадено действие.

2. Ебу Хумейд ес-Саиди предава:

Когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) стигнал до последния ракят, в който намаза щял да бъде завършен, той положил легнало лявото си ходило и седнал [отпускайки се] на едната си страна, в теверрук. (Сунен ет-Тирмизи 1:67)

Това е друг хадис, използван от онези, които твърдят, че теверрук трябва да се използва в последното сядане. Ханефитите обясняват хадиса по следния начин:

(а) Това е била позата, възприета от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) в последните му дни, когато му станало твърде трудно да сяда в ифтираш. Самият Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем) споменава в някои предания, че „годините са му натежали“, поради напреднала възраст.

(б) Ебу Хумейд ес-Саиди, разказвачът на хадиса, по друг повод предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал само в поза ифтираш [виж хадис 5 по-горе]. Следователно двете му предания могат да бъдат съгласувани като се приеме, че първото му предание описва нормалния начин на сядане на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), а второто подчертава практиката на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) в последните му години.

(в) Друга причина, поради която Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) понякога е сядал в поза теверрук, би могла да бъде, за да покаже допустимостта на тази поза [беянен лил джеваз], т.е. че не е забранено да се сяда по този начин. Това означава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е седнал в поза теверрук няколко пъти, за да научи сподвижниците си, че това е допустим и алтернативен начин за сядане, ако е възникнала нужда.

От горните точки разбираме, че позата теверрук е била използвана от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) най-вече в последните му години, поради слабостта в краката му, която му пречела да седи в поза ифтираш. Ако някой хадис описва как Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал в теверрук преди това, тогава приемаме, че той е правел това, за да посочи допустимостта на тази поза, а не за да покаже нейното предимство пред ифтираш или за да посочи, че това е постоянната му практика.

Заключение

И двата вида хадиси – тези за ифтираш и тези за теверрук – могат да бъдат открити в сборниците с хадиси. След внимателното им изучаване, ханефитите стигнали до извода, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал и по двата начина в един или друг момент от живота си. И двата начина на сядане са допустими, и човек има право на избор в коя от двете пози да седи в намаза си. Въпреки това, тъй като Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е използвал позата ифтираш през по-голямата част от живота си и тъй като това е била постоянната му практика (както потвърждават и хадисите на Ибн Умер (радийеллаху анхума)), по-добродетелно и заслужаващо по-голяма награда би било да се сяда в поза ифтираш. В случай на неспособност, алтернативен начин би бил да се сяда в поза теверрук.

Преданията, които говорят за позата теверрук, не я описват като постоянeн обичай на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), а като негова практика, която той извършил, за да покаже допустимостта й [беянен лил джеваз], или към която той прибягнал през последната част от живота си, поради слабост и неспособност да сяда в поза ифтираш. По този начин ханефитите са успели да съгласуват различните предания и да представят подходящи тълкувания за всички тях.

Вдигането на ръцете за руку

 

Подобно на въпроса за амин, въпросът да се вдигат или не ръцете на други места в намаза, освен при встъпителния текбир, не е толкова сериозно различие в мненията, колкото всъщност се представя, че е. Дали човек трябва да вдига или не ръцете си преди и след поклона руку е просто различие в установяването на по-добрия от двата начина. Понякога този въпрос се приема толкова сериозно, че някои поддръжници на вдигането на ръцете на тези места наричат невежи, отклонени и новатори онези, които не ги вдигат. Това са сериозни обвинения. Известно е също, че втората група понякога критикува първата по подобен начин.

Трябва да се помни, че както постановлението за невдигането на ръцете на други места, освен при встъпителния текбир [тахриме], произлиза от хадисите, така е и с практиката за вдигането им при руку. Следователно и двата метода са допустими според повечето учени. Единственото разногласие е, че според някои учени невдигането на ръцете е по- добродетелно от вдигането им, докато други са на противното мнение. В терминологията на правоведите [факихи] този въпрос е известен като въпроса за рафʿ ел-йедейн, или „вдигането на ръцете“.

Следващите раздели обсъждат хадисите и доказателствата, свързани с този въпрос. Те също опитват да докажат и силата на ханефитското становище по темата.

Различните становища

Нека първо да разгледаме различните мнения по отношение на вдигането на ръцете в различните моменти от намаза:

(1) Вдигане на ръцете, докато се изрича встъпителния текбир – всички учени са единодушни, че ръцете трябва се вдигат в този момент.

(2) Вдигане на ръцете, преди покланянето в руку и след ставането от него – една група (която по-нататък в тази глава ще бъде наричана „група 1“) твърди, че това е сунна и че е и по-добродетелно да се вдигат ръцете в тези случаи. Друга група, която включва имам Малик и имам Ебу Ханифе, е на мнение, че е сунна и е за предпочитане да не се вдигат ръцете в тези случаи.

(3) Вдигане на ръцете в други моменти от намаза, като например преди отиването на седжде или при връщането в изправено положение [киям] – няма разногласия по отношение на тези случаи. Всички учени на Ехлю-с-сунна са единодушни, че вече не е сунна да се вдигат ръцете в тези моменти, тъй като тази практика е била отменена.

Трябва да се помни обаче, че тъй като това не е спор относно дали нещо е задължително [фард] или забранено [харам], учените твърдят, че е допустимо за човек от група 1 да не вдига ръцете си, точно както е допустимо за един ханефит или маликит да ги вдига. Въпреки това, по-добре е да се следва предпочитаната практика на своята собствена школа по фикх, тъй като това води до по-голяма награда.

Малко история по въпроса

Целият дебат за „вдигането на ръцете“ се върти около две точки. Първата е по отношение на различията, които се откриват в хадисите, свързани с този въпрос, а втората е по отношение на различията в практиката на хората от трите големи града на Исляма през първи век  по хиджра – Мекка, Медина и Куфа.

Имам Малик основава своето мнение върху поведението на жителите на Медина, където той не наблюдавал практиката да се вдигат ръцете. Ето защо той е на мнение, че човек не трябва да вдига ръцете си на други места в намаза, освен при встъпителния текбир. В ел-Мудеввене пише:

Имам Малик казва: „Не смятам, че вдигането на ръцете е част от който и да е текбир в намаза, нито на което и да е възходящо или низходящо движение, освен в началото на намаза.“ Ибн ел-Касим казва: „Вдигането на ръцете [в който и да е друг момент] се смята за слаба практика според имам Малик.“ (ел-Мудеввене ел-кубра 1:71)

Именно имам Малик, който е живял в столицата на Исляма по това време – град Медина, където Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) и праведните халифи [хулефа ер-рашидин] пребивавали, твърди, че рафʿ ел-йедейн е слаба практика.

От друга страна, становищата на имам Шафиʿи обикновено се основавали на фикха на Мекка. Ето защо той предпочел вдигането на ръцете, тъй като това е била практиката на повечето жители на Мекка в съответствие с ученията на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх).

Освен тези два града, най-значимият център на ислямското знание е бил град Куфа. Умер (радийеллаху анх) изпратил Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) като учител в Куфа в допълнение на около хиляда и петстотин други сподвижници, които преди това били пребивавали там. Али (радийеллаху анх) преместил центъра на Ислямския халифат в Куфа, където той също се установил. Ето защо жителите на Куфа, въз основа на учението на Ибн Месʿуд и Али (радийеллаху анхума), не практикували вдигането на ръцете. Големият учен по хадис алляме Ираки пише в книгата си Шерх ет-такриб, че Мухаммед ибн Наср ел-Мервези е казал за жителите на Куфа:

Не ни е известен друг град, в който всички негови жители напълно да са изоставили вдигането на ръцете във всички низходящи или възходящи движения в намаза, освен жителите на Куфа. Никой от тях не вдигал ръцете си, освен при първоначалния текбир. (Итхаф ес-садат ел-муттекин би шерх Ихя улюм ед-дин 3:54)

Следователно само един от трите големи центрове на Исляма предпочитал вдигането на ръцете. Практиката в другите градове била противоположната. Това е много силно доказателство в подкрепа на ханефитското становище, защото много от жителите на Куфа трябва да са пътували до Мекка, но все пак не са възприели практиката на хората в Мекка за вдигане на ръцете.

Имам Тирмизи в Сунен е отделил две глави за този въпрос: една с хадисите за вдигане на ръцете и друга с хадисите за невдигането им. В края на първата глава той отбелязва по отношение вдигането на ръцете: „Това е мнението на няколко [баʿд] сподвижници.“ В края на втората глава, тази за невдигането на ръцете, той казва: „Това е мнението на не един сподвижник.“ Използваният израз – гайру вахидин (не един) – показва по-голям брой, отколкото терминът баʿд (няколко). Тези забележки на имам Тирмизи показват, че практиката да не се вдигат ръцете, е била широкоразпространена.

Различията в преданията

Хадисите относно рафʿ ел-йедейн са три вида:

(1) Такива, в които ясно се споменава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си по време на руку.

(2) Такива, в които се споменава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) никога не е вдигал ръцете си, освен когато изричал встъпителния текбир.

(3) Такива, които описват целия намаз на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), но в които не се споменава дали е вдигал ръцете си след встъпителния текбир.

Хадисите от първата категория стоят като доказателство за група 1, чието становище е, че ръцете трябва да се вдигат; а втората категория хадиси са доказателство за онези, чието мнение е да не се вдигат ръцете. Въпреки че хадисите от първата категория изглежда, че превъзхождат по брой онези от втория вид, това не означава нищо, защото хадисите от третата категория могат да се използват заедно с втората като довод за невдигането на ръцете. Причината за това е, че пропускането да се спомене нещо само доказва, че това не е известна практика. Също така е много трудно да се приеме, че докато е описвал намаза на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), разказвач е пропуснал да спомене нещо толкова значимо като вдигането на ръцете, ако това е било важна част от намаза. Следователно, заедно с хадисите от третата категория, които са допълнително доказателство за онези от втората, хадисите в подкрепа на невдигането на ръцете всъщност ще са повече на брой от онези в подкрепа на вдигането им.

Трябва да се разбере също, че невдигането на ръцете от страна на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е „несъществуващо“ действие, а хората не споменават несъществуващи действия в своите разговори. Например, ако един човек, който се връща у дома от джамията, падне и се нарани, хората ще говорят: „Той падна“, тъй като неговото падане е станало съществуващо действие (нещо, което действително се е случило). От друга страна, ако същият човек пристигне у дома невредим, никой не би рекъл: „Той не падна“, тъй като това е несъществуващо действие. Това е просто едно от стотици други събития, които не са се случили.

Случаят с тези хадиси е подобен, защото, тъй като Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не вдигал ръцете си изобщо, разказвачите не отчели това. Ако то е било редовна практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), която той е пропускал понякога, разказвачът със сигурност е щял да спомене това.

Това може да се оприличи с примера на човек, който има точно определено време за хранене. Ако по някаква причина той не успее да се нахрани в това време, някой ще отбележи, че той не е ял, тъй като яденето в това време трябва да е било съществуващо действие за него, но не се е случило. Никой не би коментирал, ако той не яде в някое друго време, защото храненето му в други времена нормално е несъществуващо действие за този човек, а несъществуващите действия обикновено не се споменават.

И така, хадисите от третата категория не споменават нищо относно това, че вдигането на ръцете е било обичайната практика на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Затова тези хадиси могат да бъдат използвани като доказателство заедно с онези от втората категория в подкрепа на ханефитското мнение. Това увеличава значително броя на хадисите в ​​полза на становището на ханефитите и така те превъзхождат числено хадисите от първата категория.

Друго усложняване на въпроса

Друг усложняващ аспект на този въпрос е, че има и хадиси, които известяват, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си на различни други места в намаза. По-конкретно, има седем места в намаза, за които е предадено, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си в един или друг момент: (1) при встъпителния текбир; (2) преди и след руку; (3) преди отиване на седжде; (4) между двете седждета; (5) при започване на втория ракят; (6) при започване на третия ракят; (7) в някои предания се споменава, че той вдигал ръцете си при смяната на всяка нова поза в намаза.

Становището на „група 1“ е, че човек трябва да вдига ръцете си на първото и второто място, споменати по-горе, докато мнението на имам Ебу Ханифе и имам Малик е, че човек трябва да вдига ръцете си само на първото място. Въпросът, който възниква тук, е: „Защо „група 1“ е приела първите две места, но не и останалите?“ Каквато е причината да приемат само две от местата и да изоставят останалите, такава ще бъде и причината имам Ебу Ханифе и имам Малик да приемат само първото място и да изоставят останалите.

Без съмнение всеки от имамите има своите причини, за да не класифицира като сунна вдигането на ръцете във всичките седем случая, независимо от хадисите, които споменават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) често е вдигал ръцете си по време на намаза. До края на тази глава трябва да се изясни защо тази практика е била изоставена и защо вдигането на ръцете е било ограничено само до встъпителния текбир.

Хадисите за вдигането на ръцете

„Група 1“ обикновено представя преданията на Ибн Умер и Малик ибн ел-Хувейрис (радийеллаху анхума) като свои основни източници на доводи, тъй като и двамата сподвижници са предали вдигането на ръцете при руку. И двамата сподвижници обаче са предали и вдигането на ръцете във всички седем случая, посочени по-горе. „Група 1“ приема само онези предания на двамата сподвижници, които споменават, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си при встъпителния текбир и при руку, а пренебрегват другите предания.

Ханефитските учени не градят своето становище на основата на тези предания, а на онези, чиито разказвачи са последователни. Техният основен източник са преданията на Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх), който казва, че ръцете се вдигат само при първоначалния текбир и на никое друго място в намаза. Всички предания от него описват една и съща практика.

Слабостта на преданията на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх)

Сега стигаме до въпроса за преданията на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх), които обикновено се цитират от онези, които твърдят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) многократно е вдигал ръцете си в намаза. Добре известно е, че имам Малик е взел много предания от Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх). Всъщност известната му верига на предаване, която минава през Нафиʿ до Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх), е позната като „златната верига“ [силсиле ез-зехеб]. Въпреки това, по този въпрос имам Малик не гради мнението си въз основа на тези предания, а вместо това приема преданията на Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) и дава предимство на практиката на жителите на Медина, която е била да се вдигат ръцете само при встъпителния текбир.

Второ, Ибн Ебу Шейбе и имам Тахави предават друг хадис на Ибн Умер (радийеллаху анх) през Муджахид, в който не се споменава нищо за вдигане на ръцете. Ако е била такава нормалната практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), тогава защо това не е посочено в този хадис?

Освен това, въпреки че има много хадиси на Ибн Умер (радийеллаху анх) по отношение на вдигането на ръцете, в тях се откриват много несъответствия. Такава неяснота в преданията на даден разказвач не позволява неговите предания да бъдат приети при наличието на други хадиси, които са по-точни и последователни. Например в едно от неговите предания, което е споменато в Мушкил ел-асар на имам Тахави, се твърди, че ръцете са били вдигани при всяко движение в намаза, докато в други негови хадиси, това не се споменава.

Хадисите за невдигането на ръцете

Сега ще представим преданията на различни сподвижници, в това число и тези на Ибн Умер (радийеллаху анх), които гласят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си само при встъпителния текбир.

Хадисите на Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх)

1. Алкаме предава, че

Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) е казал: „Да ви демонстрирам ли намаза на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем)?“ Той кланя намаза и не повдигна ръцете си, освен при встъпителния текбир. (Сунен ет-Тирмизи 1:59, Сунен ен-Неса’и 1:161, Сунен Ебу Давуд 1:116)

Имам Тирмизи класифицира този хадис като добър [хасен]. Алляме Ибн Хазм го класифицира като достоверен [сахих] (ел-Мухалля 4:88), а алляме Ахмед Мухаммед Шакир, отхвърляйки критиките на някои учени, пише в своя коментар на Сунен ет-Тирмизи:

Този хадис е класифициран като достоверен от Ибн Хазм и други хадисолози [хуффаз] и каквото и да е изтъкнато за него като недостатък е неправилно.

В ел-Джевхер ен-неки се споменава, че разказвачите на хадиса са същите като тези на Сахих Муслим. (Иʿля ес-сунен 3:45)

2. Алкаме предава, че

Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) попитал: „Да ви покажа ли намаза на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем)?“ После той се изправи, вдигна ръцете си в началото и не го стори отново. (Сунен ен-Неса’и 1:158, Иʿля ес-сунен 3:48)

3. Алкаме предава от Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх):

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) вдигаше ръцете си при встъпителния текбир и след това не ги вдигаше отново. (Шерх меʿани ел-асар 224)

4. Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) предава:

Кланях се с Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), Ебу Бекр и Умер (радийеллаху анхума). Те не вдигаха ръцете си, освен в началото на намаза. (Несб ар-рая 1:526, Меджмеʿ ез-зеваид 2:101)

Съдейки от горните хадиси, може да се заключи доста лесно, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не е вдигал ръцете си редовно по време на намаза. Ибн Месʿуд, Али и други сподвижници (радийеллаху анхум) никога е нямало да предадат такива хадиси, ако са виждали Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) и халифите редовно да вдигат ръцете си. Трябва да се отбележи също, че всички предания на Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) са последователни в това, че ръцете се повдигат само в началото, но не и на друго място в намаза.

Хадисите на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх)

Следните предания на Ибн Умер (радийеллаху анх) говорят за вдигането на ръцете само при встъпителния текбир.

5. Салим предава, че баща му [Ибн Умер (радийеллаху анх)] е казал:

Забелязах, че когато Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) започнеше намаза, той вдигаше ръцете си, докато ги изравнеше: някои казват, че на нивото на раменете. После той не ги повдигаше отново преди руку или след него. Някои добавят, че той не ги е повдигал нито между двете седждета. (Сахих Ибн ʿАване 2:90)

В този хадис Ибн Умер (радийеллаху анх) всъщност потвърждава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не е вдигал ръцете си по време на руку. Имам Хумейди, шейхът [учителят] на имам Бухари, също предава този хадис със собствена верига, която е една от най-надеждните вериги (Муснед ел-Хумейди 2:277). Общоприето е, че всички хадиси в Сахих Ибн ʿАване, където се намира и този хадис, са достоверни [сахих].

6. Салим предава от баща си, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си до нивото на раменете, когато е започвал намаза. (ел-Мудеввене ел-кубра 2:71) Имам Малик отхвърля рафʿ ел-йедейн по време на руку заради този хадис.
7. Абдуллах ибн Аббас и Умер (радийеллаху анхума) предават, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Ръцете трябва да бъде повдигнат на седем места: в началото на намаза; при виждане Дома на Аллах; на [хълма] Сафа; на Мeрве; на Арафат; в Музделифе и когато се поздравява [черния] камък. (Несб ер-рая 1:521)

В този хадис не се споменава за вдигане на ръцете по време на руку.

Хадисите на Джабир ибн Семура (радийеллаху анх)

8. Джабир ибн Семура (радийеллаху анх) разказва:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) се приближи до нас и направи забележка: „Защо ви виждам да вдигате ръцете си, сякаш са опашки на неспокойни коне? Стойте спокойно в намаза!“ (Сахих Муслим 1:181, Сунен ен-Неса’и 1:176, Сунен Ебу Давуд 1:150)

В този хадис Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) забранява вдигането на ръцете, докато се кланя намаз. Това може да означава само по време на руку и седжде. Не може да се счита за забранено вдигането им, когато се изрича встъпителният текбир, защото повдигането на ръцете в този момент не се счита като елемент вътре в намаза и затова не нарушава спокойствието, препоръчано за намаза.

Някои учени обаче твърдят, че този хадис е по отношение на забраната за вдигане на ръцете, когато се дава селям в края на намаза. Това е погрешно схващане, което вероятно е породено от друг подобен хадис относно селяма, който гласи:

Всеки път, когато кланяхме с Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), казвахме: „Ес-селяму алейкум ве рахметуллах, ес-селяму алейкум ве рахметуллах“ и правехме движения с ръце към страните си. Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) попита: „Какви движения правите с ​​ръцете си, сякаш са опашки на неспокойни коне? Достатъчно е да оставите ръцете върху скутовете си и да дадете селям към вашите братя отдясно и отляво. (Сахих Муслим 1:181)

Това погрешно схващане може да се е породило заради думи и в двете предания, споменаващи вдигане на ръцете „сякаш са опашки на неспокойни коне“. Това може да е накарало някои учени да заключат, че двете предания се отнасят за едно и също нещо [т.е. за вдигането на ръцете, докато се дава селям]. Въпреки това, ако двата хадиса се анализират и се проучат подробностите на всеки от тях, ин ша Аллах ще е очевидно, че двата хадиса се отнасят до две различни неща. Някои от тези различия са подчертани по-долу:

(а) В първия хадис (преданието на Джабир ибн Семура (радийеллаху анх)) се казва, че сподвижниците били заети със собствените си намази, когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) се обърнал към тях. Вторият хадис споменава, че те кланяли намаз зад Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), след което той се обърнал към тях.

(б) В първия хадис Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) им забранява „да вдигат ръцете си по време на намаза“, а във втория хадис той им забранява „да правят знаци с ръцете си надясно и наляво, когато дават селям“.

(в) В първия хадис Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) им повелява да стоят в покой в намаза, след като им е забранил да вдигат ръце, докато във втория хадис той само им посочва как правилно да дават селям.

(г) В първия хадис Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) използва думите „в намаза“, докато селямът е в края на намаза. Това означава, че хадисът е по отношение на запазване на покой в целия намаз, а не само при даване на селям.

(д) Ако се приеме, че първият хадис се отнася до покоя по време на селям, това би означавало, че стоенето в състояние на покой в самия намаз, например при руку, би било още по-важно. Ако вдигането на ръцете по време селям е забранено, това би означавало, че вдигането им през целия намаз е също забранено.

Хадисите на Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх)

9. Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Ръцете не трябва да се вдигат, освен на седем места: в началото на намаза; при влизане в Месджид ел-Харам [Свещената джамия в Мекка] и виждане Дома на Аллах; на [хълма] Сафа; на Мерве, при стоенето с хаджиите на Арафат и в Музделифе. (Несб ер-рая 1:290, Муʿджем ет-Таберани 1:389)

10. Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) също предава:

Ръцете не трябва да се вдигат, освен на седем места: при започване на намаза; при виждане Дома на Аллах; на [хълма] Сафа; на Мерве; на Арафат; в Музделифе; и когато се замерят с камъни джемератите [каменни стълбове в Мина, които символизират шейтана]. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:237)

Хадисите на Бера ибн Азиб (радийеллаху анх)

11. Ибн Ебу Лейля предава, че е чул Бера (радийеллаху анх) да разказва на група хора, сред които бил и Kяб ибн Уджра (радийеллаху анх):

Видях Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да вдига ръцете си за встъпителния текбир, когато започваше намаза. (Даракутни 1:293)

В Мусаннеф на Ибн Ебу Шейбе се споменава, че Ибн Ебу Лейля също не вдигал ръцете си [освен за встъпителния текбир]. (1:237)

12. Бера ибн Азиб (радийеллаху анх) разказва, че

когато Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) започвал намаза, той вдигал ръцете си до ушите, след което не го правел отново.

В една от версиите на това предание има допълнение: „само веднъж“ (т.е. той ги вдигал само веднъж), а в друга версия се добавя: „след което той не ги повдигал отново до завършване на намаза.“ (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236, Сунен Ебу Давуд 1:109)

Това допълнително пояснява, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си само в началото на намаза. Освен тези предания, има безброй други, в които се съобщава, че той не вдигал ръцете си редовно след първия текбир. Онези, които търсят още разяснения по въпроса, могат да открият други предания и коментари в следните книги: Несб ер-рая на алляме Зейлеʿи, 2:389-416; Евджес ел-месалик на шейх Зекерийя Кандехлеви 1:202-210; и Иʿля ес-сунен на шейх Зафер Усмани 3:43-72.

Сподвижниците и последователите им по този въпрос

1. Есвед предава:

Кланях заедно с Умер (радийеллаху анх) и той вдигна ръцете си само в началото на намаза. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:237)

2. Абдулмелик казва:

Забелязах, че Шаʿби, Ибрахим ен-Нехаʿи и Ебу Исхак не вдигат ръцете си, освен в началото на намаза. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:237)

3. Асим ибн Кулейб предава от баща си, който бил сподвижник на Али ибн Ебу Талиб (радийеллаху анх):

Али (радийеллаху анх) вдигаше ръцете си само за встъпителния текбир в началото на намаза; след това не ги вдигаше отново на никое друго място в намаза (Муватта имам Мухаммед 94, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236)

4. Ибрахим ен-Нехаʿи разказва:

Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) вдигаше ръцете си в началото на намаза, след което не ги повдигаше отново. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236)

5. Муджахид разказва:

Не видях Умер (радийеллаху анх) да вдига ръцете си, освен в началото на намаза. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236)

Разказвачите на този хадис са същите, от които имам Бухари предава в своята Китаб ет-тефсир [виж: Сахих ел-Бухари 2:725]

6. Имам Малик разказва, че

Наʿим ибн Абдуллах ел-Муджмир и Ебу Джаʿфер ел-Кари му съобщили, че Ебу Хурайра (радийеллаху анх) ги водил в намаза. Той изричал текбир всеки път, когато извършвал движение от едно положение в друго, и вдигал ръцете си, когато произнасял текбира в началото на намаза. (Муватта имам Мухаммед 90)

7. Ебу Исхак разказва, че

сподвижниците на Абдуллах ибн Месʿуд и Али (радийеллаху анхума) не вдигали ръцете си, освен в началото на намаза. Векиʿ потвърждава, че те не ги повдигали след това. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236 )

8. Исмаʿил предава, че

Кайс вдигаше ръцете си, когато встъпваше в намаза, след което той не ги повдигаше [отново].  (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236)

Разказвачът Кайс е имал честта да предава от всички десетима сподвижници, които са били благовестени с Дженнета от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) [ашера мубешшера].

9. Есвед и Алкаме предават, че

те повдигали ръцете си, когато започвали намаза, след което не ги вдигали отново. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:237)

10. Суфян ибн Муслим ел-Джухани съобщава, че

Ибн Еби Лейля вдигал ръцете си в началото [на намаза], когато изричал текбира.

11. Хайсеме и Ибрахим ен-Нехаʿи предават, че

те вдигали ръцете си само в началото на намаза. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236)

12. Предава се по отношение на Шаʿби, че той вдигал ръцете си [само] по време на встъпителния текбир, след което не правел това отново. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236)
13. Ебу Бекр ибн Аяш казва:

Никога не съм виждал правовед да прави такова нещо, т.е. да вдига ръцете си на друго място, освен при встъпителния текбир. (Шерх меани ел-асар 1:228)

Тук са личности като Ебу Бекр, Умер, Али, Ибн Месʿуд, Ибн Умер, Ебу Хурайра, както и много други сподвижници (радийеллаху анхум), следвани от Шаʿби, Ибрахим ен-Нехаʿи, Ебу Исхак, Кайс, Есвед, Алкаме и Ибн Ебу Лейля, всички от последователите [табиʿин] – за тях се предава, че не са вдигали ръцете си, освен по време на встъпителния текбир. Ясно е, че те не биха пропуснали „вдигането на ръцете“ по време на руку, ако това е била редовната практика на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем).

Други причини, за да не се вдигат ръцете

(1) Да не се вдигат ръцете, освен за встъпителния текбир, е в най-голямо съгласие със Свещения Коран. Аллах Теаля казва:

Сполуката е за вярващите, които в своята молитва са смирени (хашиʿун). (Коран 23: 2)

Думата хушуʿ означава скромност и смирение. По същия начин в друг айет Аллах Теаля казва:

И заставайте смирени (канитин) пред Аллах! (Коран 2:238)

От тези айети се разбира, че в намаза се изискват смирение и спокойствие. Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е забранил вдигането на ръцете по време на намаза (както е в хадис 8), тъй като това е пречка за поддържането на смирение и спокойствие в него. Невдигането на ръцете би спомогнало за постигането на мира, спокойствието и отдадеността, насърчени от Аллах Теаля в Корана.

Освен това, съгласно принципите на хадисологията [усул ел-хадис], когато някой хадис е в очевидно противоречие с друг хадис – както е в този случай – онзи, който съответства в по-голяма степен на Корана, се приема за по-добър.

(2) Вдигането на ръцете за встъпителния текбир е сунна според единодушие, а разногласия има относно вдигането им преди и след руку. Вдигането на ръцете извън тези две положения единодушно се счита, че не е сунна. Сега нека определим дали текбирът по време на навеждането за руку и тесмиʿ [семиʿаллаху лимен хамидех] при изправяне от него са подобни на встъпителния текбир или на текбирите на другите места в намаза.

Те не са подобни на встъпителния текбир, защото последният е основен елемент [рукн] в намаза, докато текбирът и тесмиʿ за руку са сунна. Текбирите на всички останали места в намаза също са сунна и ръцете не се вдигат, докато те се изричат. Тъй като текбирът и тесмиʿ по време на руку приличат на тези други текбири по това, че са сунна, би следвало, че ръцете не трябва да се вдигат и за руку по същия начин, както не се вдигат и за тези други текбири.

(3) Тъй като има два вида хадиси – такива, които твърдят, че ръцете се вдигат при руку, и такива, които твърдят противното, – важно е да се разбере коя практика е отменила другата. Когато е настъпвала отмяна [несх] по отношение на определено действие в намаза, тя винаги е била свързана с действие, което първоначално е било заповядано и се е практикувало. Несъществуващи практики не са били отменяни. Например в по-ранния период на Исляма е било допустимо да се говори и да се извършват движения по време на намаз. Тези две действия по-късно били забранени и вече не били валидни. Това всъщност се нарича отмяна: когато дадена практика се анулира, след като е съществувала.

Не можем да кажем, че нещо, което никога не се е практикувало, е било отменено от заповед за изпълнението му. Това просто би се считало за нова повеля. По същия начин тук трябва да се разбере, че вдигането на ръцете по време на руку е било първоначално позволено, но по-късно е било отменено, точно както твърдят ханефитите.

(4) Преданията по този въпрос са два вида. Първият вид са тези, които описват метода на намаза на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и дали той е вдигал ръцете си или не. В тези предания се откриват много различия. Някои твърдят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си при всеки текбир, докато други твърдят, че той ги е вдигал само за първия текбир и т.н.

Вторият вид предания са тези, в които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) дава директни заповеди, свързани с вдигането на ръцете в намаза. За разлика от първата категория, в тези предания няма неясноти или противоречия. Във всички тях се споменава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е забранил вдигането на ръцете в намаза. Например в хадис 8 по-горе изрично се забранява повдигането на ръцете в намаза. Според принципите на хадисологията [усул ел-хадис], преданията, които са в противоречие едни с други, се отхвърлят и се приемат тези, които са последователни. Следователно, тъй като хадисите от втората категория са еднозначни в своята забрана за вдигането на ръцете, те са предпочетени пред първата категория, които са противоречиви.

(5) За самите разказвачи на хадисите, като Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх), които споменават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си за руку, се предава, че не са вдигали своите ръце. Главният разказвач на хадисите, които споменават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не е вдигал ръцете си, обаче е Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх). За него не се съобщава, че е практикувал метод, различен от онзи, който се споменава в неговите предания. Това означава, че хадисите на Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) заемат по-силна позиция по този въпрос, тъй като, съгласно принципите на хадисологията [усул ел-хадис], преданията на разказвач, чиято лична практика противоречи на неговите предания, обикновено не се приемат.

(6) Тези, които предават, че ръцете не били повдигани, са правоведи (факихи) от по-висока степен, в сравнение с онези, които предават, че това е била постоянна практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Добре известно е например, че Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) е бил по-голям факих от Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) и че учениците на Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) – Алкаме и Есвед – били по-големи правоведи от Нафиʿ, който предавал от Ибн Умер (радийеллаху анх). Следователно според принципите на хадисологията [усул ел-хадис], преданията по този въпрос на Ибн Месʿуд (радийеллаху анх), Алкаме и Есвед се предпочитат пред преданията на Ибн Умер (радийеллаху анх) и неговите ученици, поради статута им в правото [фикх].

(7) Тъй като Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) е бил по-възрастен от Ибн Умер (радийеллаху анх), той е имал по-голяма възможност да стои в първата редица по-близо до Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и да има по-близък поглед към неговия намаз. Ибн Умер (радийеллаху анх), поради по-младата си възраст, не е заставал в предните редици. Следователно преданията по този въпрос на Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) се разглеждат като по-силни тези на Ибн Умер (радийеллаху анх).

Освен това, Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) се е радвал на много близки отношения с Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Алляме Зехеби, описвайки статута на Ибн Месʿуд (радийеллаху анх), пише:

Абдуллах ибн Месʿуд, ученият водач [ел-имам ер-раббани], Ебу Абдуррахман Абдуллах ибн Умми Абд ел-Хузели; сподвижникът и личният слуга на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем); сред първите, приели Исляма; сред участниците в битката при Бедр; сред вещите правоведи и учители по Коран; сред онези, които се стремели да предават [думите на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)] много прецизно; изключително внимателен в преданията [си]; такъв, който смъмрял своите ученици за небрежността им при записване на точните думи [на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)] […] [Поради изключителна предпазливост], той предавал много малко […] Неговите ученици не предпочитали никой друг сподвижник пред него … Със сигурност той бил сред водещите сподвижници, сред носителите на свещеното знание и сред имамите на напътствието. (Тезкират ел-хуффаз)

Имам Тахави предава много интересна случка:

Мугира ибн Муксим разказва: „Споменах на Ибрахим ен-Нехаʿи хадиса на Ваил ибн Худжр (радийеллаху анх) относно това как Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) вдигал ръцете си преди и след руку. Ибрахим каза: „Ако Ваил е видял Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да вдига ръцете си веднъж, то Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) го е виждал петдесет пъти да не ги вдига. (Шерх меʿани ел-асар)

Урве ибн Мурра разказва:

Когато влязох в джамията на Хадрамевт, чух Алкаме ибн Ваил да предава от баща си, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си преди и след руку. Споменах това на Ибрахим ен-Нехаʿи, а той отговори ядосано: „Ваил ибн Худжр ли е единственият, който е виждал Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем)? Нима Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) и сподвижниците му не са го виждали също?“ (Муватта имам Мухаммед 92)

(8) Друга причина да не се вдигат ръцете по време на руку е, че всички споменавания в намаза се съпровождат от определени движения на тялото. Например има текбир преди руку и тесмиʿ при изправяне от него; има текбир и при навеждането за седжде. Тъй като няма съпътстващо движение на тялото за началото и края на намаза, вдигането на ръцете е било определено за встъпителния текбир, а обръщането на главата надясно и наляво – за селяма [теслим]. Ако ръцете също се вдигат по време на руку, тогава текбир и тесмиʿ по това време щяха да се придружават от две действия (т.е. покланяне и вдигане на ръцете), а това противоречи на нормата с всяко споменаване да има само едно движение.

Заключение

Хадисите, в които се споменава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си по време на руку, не представляват достатъчно доказателство, за да се постанови, че вдигането на ръцете е било негова постоянна практика. Ето защо вдигането на ръцете преди и след руку не може да бъде наречено сунна мустемирра, или „постоянна практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)“, поради множеството автентични предания, които гласят, че ръцете никога не били повдигнати след встъпителния текбир. Практиката на праведните халифи [хулефа рашидун] и на много от големите сподвижници (радийеллаху анхум) била също да не ги повдигат, а хадис 8 всъщност забранява вдигането им. Всички тези точки показват, че вдигането на ръцете за руку е сунна метрука, или „ранна практика на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), която той по-късно изоставил“; следователно сунна и за предпочитане е да не се вдигат ръцете преди и след руку.

Ханефитите признават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си на местата в намаза, които са описани в хадисите; те обаче приемат, че това е била временна негова практика. Единствено по време на встъпителния текбир той ги е повдигал редовно. Не съществува нито едно предание от представителите на „група 1“, което да постановява, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си постоянно преди и след руку.

Едно предание на Ибн Умер (радийеллаху анх), което понякога се споменава, завършва с думите: „Така това остана практиката в намаза на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), докато той се срещна с Аллах.“ Това предание обаче е или изключително слабо или е измислено, поради това, че то съдържа Исма ибн Мухаммед в своята верига от разказвачи. Този разказвач е описан така: (а) Яхя ибн Меʿин го нарича „явен лъжец [кеззаб], който съчинява хадиси; (б) Укайли казва: „Той предава безсмислици от надеждни разказвачи“ (Мизан ел-иʿтидал 3:68); (в) Ибн Ади казва: „Нито едно от неговите предания не е чисто от недостатък“ (Мизан ел-иʿтидал 2:582).

Също така то съдържа още един разказвач – Абдуррахман ибн Курайш, който също е критикуван и обявен за лъжец. (Мизан ел-иʿтидал 2:582)

Следователно всички хадиси, които се представят като доказателство от „група 1“, споменават единствено, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си по време на руку, точно както други хадиси обясняват, че той ги е вдигал на различни други места. Никой от тези хадиси обаче не твърди, че тези допълнителни повдигания на ръцете са били постоянна и доживотна практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем).

 

Фикху-л-Имам – доводи за намаза според ханефитската школа

Много мюсюлмани днес се объркват от различните начини, по които се кланят другите. Онези от тях, които не са наясно, че има четири традиционни суннитски школи (мезхеб) в ислямското право (фикх), са особено податливи на подобно объркване. Последното може да доведе до отправяне на критики към другите с думите, че начинът им на молитва е погрешен и че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) се е кланял по различен начин.

Тук предлагаме превод на книгата „Фикху-л-Имам“ на мюфтия Абдуррахман ибн Юсуф Мангера, в която са изложени доказателства за таклида (придържането към определен мезхеб), както и доводи за ханефитското тълкуване на хадиса на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем):

Кланяйте се, както ме виждате аз да се кланям. (Сахих ел-Бухари)

Ако човек прочете веднъж тази книга, ще почувства намаза си преобразен. Ако до момента се е кланял съгласно правните постановления (фетви), то след прочитане на книгата ще се усили убеждението му, че начинът, по който стои, чете, покланя се в руку и седжде, и седи в намаза, е без съмнение цялостно следване и подражаване на Милостта на световете Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем).

Първа част

1. Таклид: следване на школа в ислямското право [фикх]

2. Имам Азам Ебу Ханифе и хадисите

3. Абдуллах ибн Месуд (радийеллаху анх)

4. Правилното становище при Аллах Теаля

Втора част

1. Разстоянието между краката в намаза

2. Положението на ръцете в намаза

3. Четенето на Фатиха зад имама

4. Въпросът за гласното или тихо казване на „амин“

5. Вдигането на ръцете за руку

6. Начинът на сядане в намаза: теверрук или ифтираш

7. Двата ракята суннет на сутрешния намаз

8. Броят на ракятите на намаза витр

9. Кланянето на намаз след икиндия

10. Кланянето на намаз по време на петъчното хутбе

11. Броят на ракятите на намаза теравих

12. Събирането на два намаза

13. Движенето на показалеца по време на тешеххуд – шейх Рияду-л-Хак*

14. Разликите в намаза между мъжа и жената – шейх Рияду-л-Хак*