Имам Аʿзам Ебу Ханифе и хадисите

80 г. по Хиджра е била свидетел на раждането на една велика личност – личност, която заангажирала себе си с изучаване на религиозните науки при големите учени от времето си; личност, която продължила да подрежда и систематизира това знание, особено в областта на правото [фикх], за благото на уммата на Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем). Тази личност била Ебу Ханифе Нуʿман ибн Сабит от Куфа. Интелигентността, мъдростта, разсъдливостта, благочестието, отдадеността, щедростта и доброто поведение, което той показал, го сторили неповторим за времето си. Той постигнал много високо ниво в различни области на свещеното знание [ʿилм] и му било дадено званието ел-Имам ел-Аʿзам, или „Най-великия имам“.

Тъй като тази книга има връзка по-специално с ханефитската школа по фикх, подобаващо е тази глава за основателя на ханефитската школа да следва главата за таклид. Тук разказваме за живота на тази велика личност, която е известна в целия свят заради своите заслуги към Исляма и която е приета с единодушието на учените на тази умма като надежден тълкувател на свещените текстове. Неговата школа по фикх [мезхеб] продължава да бъде приемана и следвана от мнозинството от хората на сунната и множеството [ехл ес-сунна ве-л-джемаʿа] до ден днешен.

За съжаление има хора, които си позволяват да отправят възражения срещу Имама и да го клеветят. Те се опитват да снижат ранга му и да го покажат като слаб в областта на хадисите. Въпреки това, всеки, който изучава обективно страниците от историята, със сигурност ще бъде впечатлен от неговите знания в различните области на ислямската наука, особено проницателността му по отношение на хадисите, познаването на които е задължително за всеки правовед, камо ли за някого, считан за ел-Имам ел-Аʿзам.

Цялостна биография на Великия имам е извън обхвата на този труд, така че тази глава ще се съсредоточи основно върху няколко аспекта от живота му: неговото място като последовател на сподвижниците [табиʿи], като най-знаещия човек на времето си и като разказвач и експерт по хадиси [хафиз]. Само изказванията на учените по хадис [мухаддиси], на видни правоведи [факихи], на тълкуватели на Корана [муфессири] и на други религиозни експерти ще бъдат представени в това отношение. Аллах Теаля да позволи да бъде представен достоверен образ на истинското място на Имама и на знанията му в областта на свещените науки и особено в областта на хадисите.

Имам Ебу Ханифе: последовател [табиʿи]

Според мнозинството от хадисолозите, табиʿи, или „последовател“, е някой, който се е срещнал със сподвижник на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) или просто го е видял, бидейки в състояние на вяра [иман]. Не е необходимо да е оставал в компанията му или да е предавал от него. Хафиз Ибн Хаджер ел-Аскаляни казва, че това определение е най-предпочитаното. (Иʿля ес-сунен 19:306) Алляме Ираки, Ибн ес-Салях, Невеви и Хаким също приемат това определение.

Съгласно това широко прието мнение, имам Ебу Ханифе се счита за табиʿи и това се потвърждава от много биографи и историци. Тази негова позиция е забележителна, тъй като същото не може да се каже и за другите велики имами, като Шафиʿи, Малик и Ахмед ибн Ханбел (Аллах да е доволен от всички тях).

Алляме Зехеби пише в Тезкират ел-хуффаз, че Ебу Ханифе се родил през 80 г. по Хиджра. Той видял Енес ибн Малик (радийеллаху анх) повече от веднъж (всеки път, когато Енес отивал в Куфа). Хафиз Абдулгани ел-Макдиси казва:

Ебу Ханифе видял Енес (радийеллаху анх). (Тезкират ер-рашид 427)

Ибн Хаджер ел-Мекки пише:

Вярно е, както посочва и Зехеби, че, когато бил млад, Ебу Ханифе видял Енес ибн Малик (радийеллаху анх). (ел-Хайрат ел-хисан)

Хатиб ел-Багдади потвърждава в Тарих ел-Багдад:

Ебу Ханифе видял Енес ибн Малик (радийеллаху анх). (Тезкират ер-рашид 281)

Хамза ес-Сехеми казва:

Чух Даракутни да казва: „Ебу Ханифе не е срещнал друг сподвижник на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), освен Енес ибн Малик (радийеллаху анх).“ (Тебйид ес-сахифе 502)

Следователно, както потвърждават много учени, имам Ебу Ханифе несъмнено е бил табиʿи.

Имам Ебу Ханифе е предавал от сподвижниците

Имам Абдулкадир ел-Мисри казва:

Сподвижниците, от които Ебу Ханифе е предал [хадиси], са Абдуллах ибн Унейс, Абдуллах ибн Джез’е ез-Зебиди, Енес ибн Малик, Джабир ибн Абдуллах, Маʿкил ибн Ясар, Василе ибн ел-Ескаʿ и Аише бинт ел-Еджрад. (ел-Феваид ел-бехиййе 42)

Абдуллах ибн Джаʿфер ер-Рази предава, че Ебу Юсуф е казал:

Чух Ебу Ханифе да ни казва: „Извърших хадж с баща си през 93 г. по Хиджра, когато бях на 16 години. Имаше  учител [шейх] с много хора около себе си и аз попитах баща ми кой е той. Каза ми, че той е сподвижник на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), познат като Абдуллах ибн ел-Харис ибн Джез’е. „Какво притежава той [че хората се събират около него],“ попитах аз баща си. Той ми отговори: „Хадиси, които е чул от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем).“ Тогава аз поисках от баща ми да ме отведе по-близо, за да мога да [го] слушам. Той ме поведе през множеството, докато отидох достатъчно близо, за да слушат. Чух го да предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който се сдобие с разбиране на религията на Аллах, Аллах му е достатъчен за грижите му и Той му дава препитание оттам, откъдето не очаква.“

Големият маликитски учен Ебу Умер ибн Абдулберр предава същата случка. (ел-Джевахир ел-муди’е 1:273) Алляме Хваризми казва:

Сред достойнствата и добродетелите, които не са споделени от никого след Ебу Ханифе, е, че той е предавал [пряко] от сподвижниците на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Учените са единодушни относно този факт, въпреки че има разногласие по отношение на точния брой сподвижници. (Джамиʿ ел-месанид 1:22)

От горните твърдения става ясно, че имам Ебу Ханифе не само е видял някои от сподвижниците, но е и предавал от тях.

Имам Ебу Ханифе: най-ученият човек за времето си

Хафиз ес-Семʿани пише:

Имам Ебу Ханифе се отдал на придобиването на знание и положил усилия, докато не постигнал онова, което другите не успели. Веднъж той посетил Менсур [аббасидския халиф] и открил Иса ибн Муса с него. Иса казал на Менсур: „Днес това е ученият на света.“ (ел-Енсаб 247)

Mекки ибн Ибрахим веднъж се сетил за имам Ебу Ханифе и казал:

Той е бил най-големият учен за времето си. (Иʿля ес-сунен 18:308)

Мекки ибн Ибрахим е бил шейхът на имам Бухари, чрез когото имам Бухари е разказал повечето от преданията си, чиито вериги достигат до Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) само чрез трима разказвачи [сулясийят]. Абдуллах ибн ел-Мубарак казва :

Влязох в Куфа и попитах учените кой е най-ученият човек в града? Те ми казаха, че това е Ебу Ханифе. После ги попитах кой е най-благочестив и най-зает с придобиване на знание. Отново ми казаха, че това е Ебу Ханифе. За всяко добро качество, за което ги питах, те отговаряха: „Не познаваме никого, на когото може да се припише това качество, освен на Ебу Ханифе. (ел-Мизан 58)

Мухаммед ибн ел-Бишр казва:

Посещавах Ебу Ханифе и Суфян ес-Севри. Когато посещавах Суфян, той ме питаше от къде идвам. Казвах, че от Ебу Ханифе, а той отбелязваше: „Идваш от най-великия правовед на света.“

Ебу Вехб Мухаммед ибн Музахин казва:

Чух Абдуллах ибн ел-Мубарак да казва: „Най-великият правовед е Ебу Ханифе. Не съм виждал някого като него в областта на правото.“

Имам Шафиʿи предава, че имам Малик бил попитан дали се е срещал с Ебу Ханифе. Отговорът му бил:

Да, виждал съм човек, който, ако каже, че може превърне този стълб в злато, ще може да приведе доказателства за това. (Тебйид ес-сахифе 16)

Самият имам Шафиʿи веднъж казал:

Хората са зависими от Ебу Ханифе в областта на правото. (Техзиб ет-техзиб 10:450)

Алляме Шаʿрани пише:

Имам Шафиʿи посетил гроба на Ебу Ханифе във времето за сутрешния намаз [феджр]. Той кланял намаза, без да прочете кунут [специална дуа, която шафиʿитите четат в сутрешния намаз] и отбелязал: „Как бих могъл да прочета кунут в присъствието на този имам, когато мнението му е било да не се чете.“ (ел-Мизан)

Мнението на имам Ебу Ханифе е да се чете кунут в сутрешния намаз в продължение на четиридесет дни само по време на бедствия.

Когато вестта за смъртта на Ебу Ханифе достигнала Шуʿбе, той възкликнал: „На Аллах принадлежим и при Него ще се завърнем [инна лилляхи ве инна илейхи раджун].“ После казал:

Светлината на свещеното знание бе угасена в Куфа. Никога няма да открият отново друг като него. (ел-Хайрат ел-хисан 71)

Имам Зехеби пише:

Логиката, споровете и придобиването на мъдрост от предците не са били, кълна се в Аллах, областите на учене, преследвани от сподвижниците и последователите [табиʿин], имамите Евзаʿи, Севри, Малик и Ебу Ханифе. Техните полета на наука са били Коранът и хадисите. (Тезкират ел-хуффаз 192)

Това показва, че онова, което отличавало имам Ебу Ханифе, били науките за Корана и хадисите, а не само другите предмети.

Имам Ебу Ханифе: експерт в хадисите [хафиз]

Големият хадисолог Абдуллах ибн ел-Мубарак казва:

Ако Аллах не бе ме облагодетелствал чрез Ебу Ханифе и Суфян ес-Севри, щях да съм като всеки обикновен човек. (Тебйид ес-сахифе 1617)

Предава се, че Ибн Маʿин е казал:

Никога не бих поставил някого над Векиʿ. Той издавал фетвите си съгласно мнението на Ебу Ханифе и наизустил всички хадиси от него. Той е чул много хадиси от Ебу Ханифе. (Иʿля ес-сунен 19:315)

Горните две твърдения показват, че имам Ебу Ханифе е предал много хадиси, а не само няколко, както някои казват. Мухаммед ибн Семаʿа казва:

Имама е споменал повече от седемдесет хиляди хадиса в книгите си и е подбрал Асар от четиридесет хиляди хадиса.

Големият хадисолог Зафер Усмани, след като цитира това твърдение, пише, че за правотата на това свидетелства онова, което учениците му са предали от него. Например имам Мухаммед предава от него в своите шест книги, известни като Захир ер-ривайе, и в другите книги, известни като ен-Невадир; Ебу Юсуф в своите Амали и Китаб ел-харадж; Абдуллах ибн ел-Мубарак в своите книги; както и Векиʿ и други ученици в своите книги.

Тези постановления [меса’ил] са толкова многобройни, че броят им е неизброим, а пределите им – недостижими. Ако тези постановления, които са или ясно, или по подразбиране в съответствие с мерфуʿ [достигащи до Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)] или мевкуф [достигащи до сподвижниците] предания, бъдат събрани, те със сигурност ще достигнат това голямо число [т.е. четиридесет хиляди]. Това е без да се вземат предвид постановленията, които Имама е направил чрез собствени заключения [иджтихад].

Алляме Зафер Усмани посочва още, че всички тези постановления [месаил] всъщност са хадиси, които Имама е разказал под формата на правни постановления, а не като „официални хадиси“. Фактически невъзможно е неговият иджтихад да е в съответствие с толкова голям брой хадиси, ако не е имал никакви знания за тях.

Алляме Зафер изтъква също, че има много хадиси, които имам Ебу Ханифе официално е предал чрез свои вериги. Това са онези предания, които хадисолозите са събрали, като неговия сборник Месанид, както и онези, които учениците му са предали от него, като имам Мухаммед в своите Китаб ел-асар, Муватта, Худжадж и други трудове; Ебу Юсуф, Ибн ел-Мубарак, Хасан ибн Зияд в своите произведения; Векиʿ ибн ел-Джеррах в Муснед; Ибн Ебу Шейбе и Абдурраззак в своите Мусаннеф; Хаким в Мустедрак други свои трудове; Ибн Хиббан в Сахих, Сикат и други свои книги; Бейхеки в Сунен и други свои произведения; Таберани в своите три Муʿджем; Даракутни в творбите си; и други хадисолози в своите сборници. Ако всички тези предания бъдат събрани заедно, те ще образуват много голям брой хадиси. [виж: Иʿля ес-сунен 18:316]

Имам Ебу Ханифе: познавач и критик на хадисите

Алляме Зехеби пише във въведението към своята Тезкират ел-хуффаз:

Това е преглед на онези личности, които съм оценил като надеждни и притежатели на пророческото знание [ел-ʿилм ен-небеви], както и на онези, чиято преценка на достоверността или слабостта [на предания] и надеждността или слабостта [на разказвачи] може да се взема предвид. (1:2)

Алляме Зехеби включва и имам Ебу Ханифе сред тях, което показва ясно, че той е бил притежател на пророческото знание, знаел е много предания и е бил считан за авторитет в областта на хадисите.

Сувейд ибн Сад предава, че Суфян ибн Уйейне е казал:

Първият човек, който ме поощри да предавам хадиси, бе Ебу Ханифе. Когато пристигнах в Куфа, той обяви, че този човек знае най-големия брой предания от Амр ибн Динар. [Чувайки това] хората започнаха да се събират около мен и аз започнах да им разказвам. (Иʿля ес-сунен 19:315)

В друго предание Суфян ибн Уйейне казва:

Първият човек, който ме направи хадисолог, бе Ебу Ханифе. (ел-Джевахир ел-муди’е 1:30)

Имам Ебу Юсуф казва:

Никога не намерих някого с по-голямо прозрение за тълкуването на хадисите от Ебу Ханифе. (Джамиʿ ел-ʿилм 1:29)

Изказването на Ебу Юсуф може да бъде разбрано по-добре със следното предание на Мулля Али ел-Кари:

Имам Eбу Ханифe [веднъж] бил заедно с Аʿмеш, който го попитал за нещо. Имам Ебу Ханифе отговорил: „Моето мнение по този въпрос е такова и такова.“ След като чул това, Аʿмеш попитал как е достигнал до това [становище]. Имам Ебу Ханифе казал: „Ти ни предаде от Ебу Салих, който е предал от Ебу Хурайра; ти ни предаде и от Ебу Ваил, който е предал от Абдуллах; ти ни предаде и от Ебу Иляс, който е предал от Ебу Месуд ел-Енсари, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал това и това. Ти ни предаде същото и от Ебу Миджлез, който го е предал от Хузейфе, той – от Ебу-з-Зубейр, а той – от Джабир и Язид ер-Раккаши, а те – от Енес (радийеллаху анх).

Аʿмеш възкликнал: „Достатъчно, достатъчно! Онова, което ми отне сто дни, за да го разкажа, ти го повтори само в един пример. Не знаех, че практиката ти се основава на тези хадиси.“ После извикал: „О, група правоведи, вие сте лекарите, а ние сме просто аптекарите; а ти [обръщайки се към Ебу Ханифе] си и двете.“ (Менакиб ел-Имам 484)

Имам Ебу Юсуф също казва:

Никога не се противопоставях на Ебу Ханифе по някой въпрос, а се връщах и размишлявах над него и откривах, че мнението му бе по-добро от моето и по полезно за отвъдното. Понякога аз се хващах за определен хадис, но той доказваше, че имаше по-добра представа относно достоверността му. Имаше пъти, когато силно защитаваше определено мнение, и аз посещавах учените на Куфа, за да видя дали мога да открия някакви [други] хадиси в подкрепа на мнението му. Понякога се връщах с два или три хадиса, а той отбелязваше относно някой от тях: „Този не е силен“, или относно друг: „Този човек не е мерфуʿ“. Възкликвах с изумление: „Как казваш това, когато те подкрепят мнението ти?“, а той отговаряше: „Аз съм проницателен за знанието на Куфа.“ (ел-Хайрат ел-хисан 69)

Яхя ел-Химмани казва:

Чух Ебу Ханифе да казва: „Не съм виждал по-голям лъжец от Джабир ел-Джуфи и никой по-достоен от Ата.“ (Техзиб ет-техзиб 2:48; Китаб ел-ʿилял ли-т-Тирмизи 13:309)

Ебу Саид ес-Санʿани попитал Ебу Ханифе какво е мнението му относно предаването от Суфян ес-Севри. Той казал:

Записвайте хадисите му, защото е надежден [сика], освен преданията му от Ебу Исхак от Харис; и избягвайте преданията му от Джабир ел-Джуфи. (ел-Джевахир ел-муди’е 1:30)

Предадено е също, че имам Ебу Ханифе е казал относно Зейд ибн Аяш, че „той е неизвестен“ [меджхул] (Техзиб ет-техзиб 3:424) Също така Великия имам не само е знаел името на Амр ибн Динар, но е знаел и прозвището му [кунйе]. Ибн eл-Мехди казва:

Никога не съм виждал някого с по-голямо знание за сунната от Ебу Ханифе. Узнахме прозвището на Амр ибн Динар само чрез него.

От тези изказвания на имам Ебу Ханифе относно статута на различни разказвачи става ясно, че за тях е отсъдено само от експерт в проучванията и критиката на разказвачи и хадиси.

Големият историк и социолог на мюсюлманския свят Ибн Халдун пише убедително за статута на правоведите в областта на хадисите. Той казва:

Някои хора със склонност към негодуванието с омраза твърдят, че има правоведи, които знаят само няколко хадиса, и че това е причината да има толкова малко хадиси [разказани] от тях. Това не може да е възможно, особено в случая с големите имами, защото ислямското право [Шериʿа] може да бъде извлечено само от Корана и сунната. Ако някой притежава само повърхностно знание в тази област, за него ще бъде необходимо да се заеме с изучаването му, защото само тогава той ще може да усвои религията [нейните постановления] от правилния източник, т.е. от онзи, който е бил определен да я разпространява [т.е. от Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем)]. (Мукаддиме Ибн Халдун 371)

Това доказва, че е невъзможно някой, когото мнозинство от уммата е приела като компетентен правовед, да притежава само повърхностно знание за хадисите. Доверието към школата на имам Ебу Ханифе от Хората на сунната през по-голямата част от ислямската история, както и високото уважение, с което се вземат мненията му относно приемането или отхвърлянето на хадисите и техните разказвачи, всичко това установява неговото величие в областта на хадисите.

Заключение

От горната дискусия станаха ясни няколко неща. Научихме, че не е възможно някой да бъде правовед, без да познава добре сунната. Имам Ебу Ханифе е бил вникнал дълбоко в науката за хадисите и е бил определен като авторитет в тази област. Алляме Зехеби го е наредил сред експертите в хадисите [хуффаз] в своята книга Тезкират ел-хуффаз и много са го посочили като най-големия учен за времето си.

Много правоведи са предавали хадиси под формата на „религиозно постановление“, което означава, че те са имали по-малко „официални предания“. Това обаче не може да се използва като основание за критика, тъй като задачата на правоведа е да проучи хадисите и да извлече постановления от тях, както научихме от разговора между Имама и големия хадисолог Аʿмеш. Затова е неправилно да се критикува който и да е велик правовед, на основание, че не е знаел хадиси, особено пък някого от величината на имам Ебу Ханифе.

Завършваме настоящата глава, споменавайки някои от значимите аспекти на събранията на имам Ебу Ханифе и как неговата правна школа е била систематизирана:

Хатиб ел-Багдади предава чрез своя верига, че Ибн Кераме е казал: „Бяхме в присъствието на Векиʿ ибн ел-Джеррах, когато някой отбеляза, че Ебу Ханифе е сгрешил. Векиʿ рече: „Как може Ебу Ханифе да е сгрешил, когато е имал в компанията си хора като Ебу Юсуф, Зуфер и Мухаммед с тяхната сила в аналогията [кияс] и умозаключението [иджтихад]; хора като Яхя ибн Зекерийя ибн Ебу За’иде, Хафс ибн Гияс, Хиббан и Мендел – синове на Али, с тяхното наизустяване и разбиране на хадиси; Касим ибн Маʿн с неговото разбиране на арабския език; Давуд ибн Нусайр ет-Та’и и Фудайл ибн Ияд с тяхното въздържание [зухд] и благочестие [вера]? Как може някой, който има такива хора за сподвижници, да допусне грешка? Дори ако е щял да допусне някаква, те със сигурност са щели да го насочат към истината. (Тарих ел-Багдад 14:247)

Имам Тахави предава от Есед ибн ел-Фурат, че е казал:

Сподвижниците на Ебу Ханифе, които събирали и записвали трудовете [на неговата школа] били четиридесет. В предните редици били Ебу Юсуф, Зуфер, Давуд ет-Та’и, Есед ибн Амр, Юсуф ибн Халид ес-Семти, Яхя ибн Ебу Зекерийя ибн Ебу За’иде, който бил техен писар в продължение на тридесет години…

След като цитира горните две изказвания, големият хадисолог Зафер Ахмед Усмани коментира:

Който има експерти по хадис [хуффаз] от такава величина за свои главни ученици, пред които хадисолозите са свели глава в знак на признание на тяхното наизустяване [на хадиси] и обширните им знания, тогава как може да е възможно такъв човек да е предал само няколко хадиса? (Иʿля ес-сунен 19:331)

Аллах Теаля да премахне булата на невежеството и измамата, които изопачават и скриват истината, и нека Той да я разкрие в нейния истински вид и да ни даде възможността да я следваме, амин.

Как трябва да се разбира хадиса, в който се казва, че Аллах се спуска на най-ниското небе в последната трета на нощта?

Въпрос: Аллах съществува извън времето и пространството, но в хадис предаден от Ебу Хурайра (радийеллаху анх) се предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал: „В последната третина на всяка нощ нашият Господар се спуска на най-ниското небе и казва: „Кой Ме зове, за да му отвърна? Кой Ме моли, за да му дам? Кой търси прошка от Мен, за да го опростя?“ [хадис кудси, Сахих ел-Бухари]

Отговор: Учените имат две мнения относно гореспоменатия хадис:

1. Неговата милост, Неговата повеля и ангелите се спускат. [Както например се казва: „Кралят построи този град“, т.е. той е възложил градът да се построи, въпреки че работниците са онези, които са свършили тази работа.]
2. Това е метафора за Неговата благост към онези, които отправят дуа [в това време на нощта], и Неговия отговор на молитвите им.

[Ибн Хаджер ел-Аскаляни, Фетх ел-бари шерх Сахих ел-Бухари; ен-Неўеўи, Шерх Сахих Муслим]

Освен това, Ибн Хаджер ел-Аскаляни, най-известният коментатор на „Сахих ел-Бухари”, споменава цитат на имам ел-Бейдаўи, в който се казва, че онова, което се има в предвид под „спускане“, е светлината на Неговата милост, а не преместването Му от едно място на друго, [което е по-ниско в сравнение с първото].

И Аллах знае най-добре!