Редът на доказателствата според ханефитската правна школа
1. Свещеният Коран
- Докато има ясен айет от Корана, ние не търсим никакви други доказателства!
- Дори и ако повечето от нас (мюсюлманите) се съмняват, че Коранът е велика ръководна книга, то Аллах казва, че тя, без съмнение, е неоспорим пътеводител!
- Ако единичните хадиси (ехад) и аналогията (кияс) са в противоречие с някой айет от Корана, ние се опитваме да обясним противоречието, без да променяме смисъла на айета. Но ако това е невъзможно, тогава ние пренебрегваме хадисите ехад и кияса.
2. Достоверната сунна на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем)
- Според ханефитите, Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е имал задължение да разясни частите от Корана, които могат да имат повече от едно значение.
- Когато казваме „100% достоверни думи на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем)“, имаме предвид хадисите мутеватир.
- Хадисите мешхур могат да ни дадат около 80-90% сигурност, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал нещо.
- Хадисите ехад ни дават само някаква сигурност, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал нещо.
- И ние приемаме хадисите ехад с техните условия.
3. Единодушието (иджма)
- Ако става въпрос за вероубеждение (акиде), тогава иджмата трябва да бъде на всички мюсюлмански секти.
- Но ако въпросът е свързан с ислямското право (фикх), тогава иджмата на Ехлю-с-сунна е достатъчна.
- Иджма, която е срещу Корана или хадисите мутеватир, се отхвърля.
4. Аналогията (кияс)
- Това е валидно доказателство, освен ако не е на лице някое от посочените по-горе доказателства.
- Понякога киясът може да противоречи на хадиси ехад.
- Тогава трябва да се приложат правилните принципи, за да се разреши противоречието.
Що се отнася до списъка с неприемливи доказателства, то той е много, много дълъг. Например: думите на този или онзи, неизвестни източници, видения и сънища, и т.н.
Шейх Атабек Шукуров