Движенето на показалеца по време на тешеххуд

Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх) предава, че

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал показалеца си, когато се кланял, но той не го движел. (Сунен Ебу Давуд 989, Сунен ен-Неса’и 1270, Сахих Ебу Аване 2/226, Сунен ел-Бейхеки 2786, Бегави 676. Имам Невеви определя този хадис като сахих [достоверен] в ел-Меджмуʿ 3/454)

От формулировката на този хадис се разбира, че постоянната практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е била просто да вдига пръста си, без да го движи. Това е правилният и установен суннет на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), който е признат и следван от мнозинството от уммета.

Определени хора обаче избират да движат показалците си по време на целия тешеххуд, смятайки, че това всъщност е суннетът. За довод те привеждат две предания – едното с първоизточник Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх), а другото с първоизточник Ибн Умер (радийеллаху анх). Анализът на тези хадиси обаче разкрива, че те са по-малко достоверни от горния хадис и че значението им, както е разбрано и разтълкувано от хадисолозите – хората, които са ги записали и предали, е различно от това, което обикновено се дава като обяснение от онези, които четат изолирано тези хадиси.

1.Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) казва към края на по-дълъг хадис:

Той [Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)] сключи два от пръстите си, образувайки кръг с тях. После вдигна показалеца си и аз го видях да го движи, молейки се с него. (Муснед Ахмед 18391, Сунен ен-Неса’и 889 и 1268, Сахих Ибн Хузейме 223. След като цитира хадиса, Ибн Хузейме добавя: „Думите „да го движи“ не се споменават в никое предание, освен в това на За’иде.“)

Допълнението юхаррикуха (да го движи) е изолирано [шаз]. Много надеждни разказвачи предават този хадис, но не споменават нищо за движенето на пръста, освен един от тях. В другите хадиси по въпроса за вдигането на показалеца по време на тешеххуд също не се казва нищо за движенето му. Всъщност това категорично се отрича в достоверния хадис на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх), цитиран по-горе. Следователно допълнението юхаррикуха (да го движи) е шаз.

Горният хадис е предаден от Асим ибн Кулейб, от баща му, от Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх). Доста голям брой разказвачи го предават от Асим ибн Кулейб, но от всички тях единствено За’иде ибн Кудаме предава и допълнението юхаррикуха (да го движи).

• Суфян ибн Уйейне го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Ахмед (Муснед 18392), Хумейди (Муснед 885), Неса’и (Сунен 1263) и Таберани (ел-Муʿджем ел-кебир 22/33).
• Халид ибн Абдуллах ел-Васити го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Бейхеки (Сунен 2784).
• Кайс ибн Рабиʿ го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Таберани (ел-Муʿджем ел-кебир 22/33).
• Ебу ел-Ехвес Селям ибн Селим го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Ебу Давуд ет-Таялиси (Муснед 1020) и Таберани (ел-Муʿджем ел-кебир 22/33).
• Суфян ес-Севри го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Абдурраззак (Мусаннеф 2522) и Таберани (ел-Муʿджем ел-кебир 22/34).
• Шуʿбе го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Ахмед (Муснед 18376 и 18398), Таберани (ел-Муʿджем ел-кебир 22/35) и Ибн Хузейме (Сахих 697 и 698).
• Абдуллах ибн Идрис ел-Еведи го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Ибн Мадже (Сунен 912).
• Зухейр ибн Муавийе го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Ахмед (Муснед 18120) и Таберани (ел-Муʿджем ел-кебир 22/36).
• Ебу Аване го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Таберани (ел-Муʿджем ел-кебир 22/38).
• Абдулвахид ибн Зияд го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Ахмед (Муснед 18371).
• Бишр ибн ел-Муфеддал го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Неса’и (Сунен 1265) и Ебу Давуд (Сунен 957).

Всеки от горните разказвачи предава този хадис от Асим ибн Кулейб, но само с думите „вдигна показалеца си“ или „вдигна показалеца си, молейки се с него.“ Никой от тях, с изключение на За’иде ибн Кудаме, не предава допълнението юхаррикуха (да го движи). Това допълнение следователно е изолирано [шаз] и не може да се приеме, особено когато явно противоречи на достоверния хадис на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх), който категорично отхвърля движенето на показалеца, а също и при мълчанието на другите хадиси по въпроса за вдигането на показалеца, като тези на Ибн Умер, Ебу Хумейд ес-Саʿиди и Нумейр ел-Хузаʿи (радийеллаху анхум), в които не се споменава нищо за движене на пръста.

Трябва също да се помни, че Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) говори, след като е видял това действие на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) само веднъж, тъй като казва в началото на хадиса „Аз видях…“. От друга страна, Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх) предава обичайната практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), казвайки „той не го движеше“ [т.е. нормално така е правел].

2.Ибн Умер (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Движенето на пръстите в намаза прогонва шейтана. (Сунен ел-Бейхеки 2788, Ибн Адий 7/483)

Имам Бейхеки определя този хадис като даʿиф [слаб], казвайки: „Единственият, който предава този хадис е Мухаммед ибн Амр ел-Вакиди, и той не е достоверен.“ Хафиз Ибн Хаджер, хафиз Суюти и Мунави също го класифицират като даʿиф.

Имам Ахмед ибн Ханбел обявява Мухаммед ибн Амр ел-Вакиди за лъжец, а Ибн ел-Медини го обвинява в измисляне на хадиси. (Мизан ел-иʿтидал 7999).

Алляме Абдулхай Лякхневи пише в ес-Сияха:

Суюти цитира това предание на Ибн Умер (радийеллаху анх) в ел-Джамиʿ ес-сагир и го приписва на Бейхеки. Азиз казва в коментара си на ел-Джамиʿ ес-сагир: „Неговата верига [иснад] е слаба [даʿиф].“ Постановлението на шафиʿитските учени е, че е желателно да се вдига показалеца, без да се движи.“

Дори ако приемем „движенето на показалеца“ в тези предания, то ще допуснем, че тези думи се отнасят само до движението на вдигане на пръста по време на тешеххуда. Това е тълкуването, дадено от хадисолозите.

Бейхеки, който предава и двата хадиса в своя сборник, обяснява хадиса на Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) по следния начин:

Движението, споменато в този хадис, вероятно означава само вдигането на пръста, а не продължителното му движене. Така този хадис ще може да се съгласува с хадиса на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх). (Сунен ел-Бейхеки 2787)

Шейху-л-хадис мевляна Зекерийя също предлага подобно обяснение в своето тълкуване на арабски език Евджес ел-месалик на ел-Муватта на имам Малик:

Повечето предания на Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) съдържат думите „да го движи, молейки се с него“. Ясно е, че допълнението „молейки се с него“ е уточнение на думите „да го движи“ и не значи друго, освен самото движение на вдигане на пръста. (Евджес ел-месалик 2/117)

В подкрепа на това, той цитира Кешф ел-гумме, че Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх) е казвал, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не е движел показалеца си, освен при самото вдигане на пръста, и чрез вдигането на показалеца той е искал да изрази искреността си и единството на Аллах Теаля.

Той добавя също, че имам Неса’и също клони към подобно тълкуване. Това се подразбира от факта, че в своя Сунен той е добавил раздел, озаглавен „Мястото, към което трябва да се гледа в намаза, и движенето на показалеца“, но изненадващо той е не е включил хадиса за движенето на пръста. Всъщност той цитира противоположния хадис на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх).

Същото може да се каже за „движенето“, споменато в хадиса на Ибн Умер (радийеллаху анх), цитиран по-горе – че той се отнася до единичното движение на вдигане на показалеца и последващото му сваляне.

Хадисологът Халил Ахмед Сахаранпури, в опит да обясни това съгласуване между хадисите, пише Бедл ел-меджхуд – тълкуване на арабски език на Сунен Ебу Давуд:

Във виждането на ханефитските учени няма несъответствия между двата хадиса [хадиса на Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх), който говори за движенето на показалеца, и хадиса на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх), който го отрича], защото те разясняват, че когато се вдига показалецът по време на тешеххуда, това се прави по време на отричането [при изричането на ля иляхе (няма друг бог)], и той се сваля по време на потвърждаването [при изричането на иллеллах (освен Аллах)]. Вдигането и последващото спускане на показалеца е онова, което се има предвид под „движене“ в хадиса. Що се отнася до отричането на движенето [в достоверния хадис на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх)], то това се отнася за продължителното движене на пръста, което се практикува от някои представители на Ехли-л-хадис [наименованието, което носи групата на селефитите в Индустан]. (Бедл ел-меджхуд 5/320)

Постановленията на мезхебите

Шейху-л-хадис мевляна Мухаммед Зекерийя описва постановленията на четирите школи по фикх относно този въпрос, като цитира техните известни произведения. Той пише в Евджес ел-месалик, че становището на ханефитите, шафиʿитите и ханбелитите е едно и също, т.е. че показалецът не трябва да се движи продължително по време на тешеххуда. Някои шафиʿитски учени дори са мнение, че намазът се проваля при продължителното движене на пръста, защото това се счита за „прекалено действие“ – нещо, което е против общоприетото правило за запазване на спокойствие в намаза. И въпреки че той казва, че най-разпространеното становище на маликитските учени е това за движенето на показалеца в тешеххуда, той добавя, че Ибн ел-Касим, един от известните ученици на имам Малик, се противопоставя на това становище и се съгласява с мнозинството от учените. Той цитира и друг известен маликитски учен, Ибн ел-Араби, който силно се противопоставя на практиката на движене на пръста по време на тешеххуд.

Ибн ел-Араби казва в Арида ел-ехвези – тълкуване на Сунен ет-Тирмизи:

Пазете се от продължителното движене на пръстите по време на тешеххуд! Не обръщайте внимание на преданието на Утбиййе, защото то е проблемно. Озадачен съм от онези, които твърдят, че движенето на пръста е начин за отблъскване на шейтана. Знайте, че ако размахате един пръст срещу шейтана, той ще размаха десет срещу вас. Шейтанът може да бъде отблъснат само чрез искреност, отдаденост, молитва и търсене на защита при Аллах, а не чрез движене на пръста. Човек трябва да вдига пръста си само както е посочено в хадиса. Преданието на Ва’ил (радийеллаху анх), което съдържа думите „ръцете им се движеха под наметалата им по време на намаза“ не е достоверно и дори ако допуснем, че е достоверно, неговото правилно обяснение ще е, че тук се има предвид движението на ръката по време на разтварянето и събирането й. (Евджес ел-месалик 2/117, цитирайки Арида ел-ехвези)

Ибн ел-Хаджиб ел-Малики също ясно споменава в ел-Мухтасар, че най-известното становище на имам Малик е, че пръстът не трябва да се движи. Освен това, движенето на показалеца, дори според онези маликитски учени, които са на това мнение, е доста различно от непрекъснатото и строго размахване, което се практикува от някои хора.

Имам Невеви еш-Шафиʿи също категорично казва във Фетава и ел-Меджмуʿ (3/454), че движенето на пръста в намаза е нежелателно [мекрух].

Противно на това, което един определен автор твърди, становището на имам Ахмед ибн Ханбел и неговите последователи също е, че показалецът не трябва постоянно да се движи. Имам Ахмед бил попитан: „Трябва ли човек да вдига показалеца си в намаза?“, при което той отвърнал: „Да, енергично.“ Въпросът е бил относно вдигането на пръста, а не относно движенето му. Изключително странно е в такъв случай да се заключи, че практиката на имам Ахмед е била да движи показалеца си по време на тешеххуд.

Авторът на ер-Равд ел-мураббеʿ [кратък, общоприет труд по ханбелитски фикх] казва:

Той трябва да вдига показалеца си, без да го движи, по време на тешеххуда и дуʿата в намаза, както и при други поводи, когато е зает със споменаване [зикр] на Аллах, с цел да изрази еднобожието [тевхид].

Ибн Кудаме ел-Ханбели пише в ел-Мугни:

Той трябва да вдига показалеца си по време на споменаването на Аллах в тешеххуда, заради онова, което предадохме по-рано, и той не трябва да го движи, заради хадиса на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх), предаден от Ебу Давуд: „Пратеника вдигаше показалеца си и не го движеше.“ (ел-Мугни 2/99)

Същият автор цитира и следния хадис: „Когато той вдигнеше пръста си, го движеше, молейки се с него, и казваше: „Несъмнено той е по-силен срещу шейтана, отколкото желязото, т.е. показалецът.“

Изглежда, че това е цялостен хадис и че постоянното движене на показалеца е по-силно срещу шейтана, отколкото желязото. Всъщност това са два отделни хадиса. Думите: „Когато той вдигнеше пръста си, го движеше, молейки се с него“ са част от хадиса на Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх), а думите: „Несъмнено той е по-силен срещу шейтана, отколкото желязото, т.е. показалецът“ всъщност са част от друг хадис, предаден от Нафиʿ, чието цяло предание е следното:

Нафиʿ предава, че когато Ибн Умер (радийеллаху анх) се кланял, той вдигнал показалеца си, насочил погледа си към него и казал: „Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) рече: „Несъмнено той е по-силен срещу шейтана, отколкото желязото, т.е. показалецът.“ (Муснед Ахмед 5964, Беззар, както е цитиран в Кешф ел-естар 563)

В хадиса на Нафиʿ не се споменава нищо за движене на пръста, а само за вдигането му. Двете отделни предания не бива погрешно да се поставят заедно и да създават впечатлението, че всъщност са един хадис относно постоянното движене на показалеца по време на тешеххуд.

Вдигането на показалеца

Учените от ханефитската школа са на мнение, че показалецът трябва да се вдига по време на отричането [ля иляхе] и да се спуска по време на потвърждаването [иллеллах]. Някои учени също казват, че повдигането на показалеца и стискането на останалите пръсти се прави с цел дуʿа след тешеххуда (както се споменава в горния хадис), ето защо пръстът трябва да се задържи вдигнат до края на намаза. Това ясно е упоменато в следния хадис:

Шихаб (радийеллаху анх) казва: „Дойдох при Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), докато той се кланяше. Той бе поставил лявата ръка върху лявото си бедро, дясната ръка върху дясното си бедро и бе протегнал показалеца си, казвайки: „О, Ти, Който преобръщаш сърцата, затвърди сърцето ми върху религията Ти! (Я, Мукаллибе-л-кулюби, себбит калби ʿаля диник!)“ (Сунен ет-Тирмизи 3587. Мухаддис Зафер Ахмед Усмани казва, че няма недостатъци във веригата на този хадис.)

Подобен хадис се предава от Ебу Яʿля ел-Мевсили в неговия Муснед с думите: „сочейки с показалеца си“, вместо „бе протегнал показалеца си“. (Ебу Яʿля, както е цитиран от Ибн Хаджер в ел-Металиб ел-Алийе 539)

Горното значение е предадено и в следните хадиси:

Нумейр ел-Хузаʿи (радийеллаху анх) предава, че е видял Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), докато е седял в намаза. Той бил поставил дясната ръка върху дясното си бедро и бил вдигнал показалеца си леко свит, докато се кланял. (Муснед Ахмед 15439, Сунен Ебу Давуд 991, Сунен ен-Неса’и 1274, Ибн Хиббан 1943)

Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) разказва:

Кланях намаз зад Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и си казах: „Ще запазя намаза на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем).“ Когато той седна за тешеххуд, той положи лявото си ходило върху земята и седна върху него, постави лявата длан върху лявото си бедро и дясната ръка върху дясното си бедро. После той оформи кръг със средния пръст и палеца си и започна да се моли с другия [т.е. с показалеца]. (Саʿид ибн Менсур, както е цитиран от имам Нимави (Асар ес-сунен 457). Хадисът е предаден също и от имам Тахави (Шерх меʿани ел-асар 1/259). Имам Нимави казва, че веригата му е достоверна. Подобен хадис е предаден и от Ебу Давуд ет-Таялиси (Муснед 1020).)

Той предава също:

Видях Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да прави кръг с палеца и средния си пръст, и да вдига този до него [т.е. показалеца], молейки се с него в тешеххуда. (Сунен Ибн Мадже 912, Сунен ен-Неса’и 1264. Бусири (Мисбах ез-зуджадже 163/336) и имам Нимави (Асар ес-сунен 464) определят хадиса като сахих.)

Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) предава, че

когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) сядал в намаза, той поставял дясната длан върху коляното си и вдигал показалеца си, молейки се с него, докато лявата му длан била изпъната върху лявото му коляно. (Сахих Муслим 580, Сунен ет-Тирмизи 294, Сунен ен-Неса’и 1269)

Такова е становището и на ханефитския хадисолог мевляна Рашид Ахмед Гангохи. Той казва: „Нека се знае относно онова, което някои правоведи са казали за вдигането на пръста по време на отричането и свалянето му по време на потвърждаването, че установеният метод в хадиса е да се държи показалецът вдигнат до края на намаза. (ел-Кевкеб ед-дурри 1/289) Авторът на ел-Мухалля – тълкуване на ел-Муватта – споменава, че се предава от някои маликитски и шафиʿитски имами, че пръстът трябва да се държи вдигнат до края на тешеххуда. Той също цитира Ибн Хаджер ел-Мекки еш-Шафиʿи, който е казал: „Суннет е да се държи пръстът вдигнат до края на тешеххуда.” (Авн ел-меʿбуд)

Автор: шейх Рияду-л-Хак

Събирането на два намаза

 

Съществуват хадиси, в които се казва, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е събирал заедно два задължителни [фард] намаза по време на пътуване. Хадисите обясняват как той слизал от гърба на животното и кланял мегриб и иша заедно, а след това продължавал пътя си. Има разногласия относно тълкуването на тези хадиси, т.е. за това как точно той изпълнявал двата намаза заедно.

Ханефитите предлагат следното обяснение: въпреки че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял намазите един след друг, той всъщност изпълнявал всеки от намазите в собственото му време. Например, когато събирал мегриб и иша, той спирал малко преди времето за мегриб да е свършило и кланял намаза. После, веднага след като времето за иша влезело, той кланял и този намаз и тогава продължавал пътя си.

Други учени предлагат обяснението, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял мегриб и иша във времето за иша, т.е. след като времето за мегриб е било излязло.

Методът, предложен от ханефитската школа, на изпълнение на първия намаз към края на време му, а на втория намаз – веднага след като влезе време му, в терминологията на правоведите [фукаха] е известен като джемʿ ес-сури, или „привидно събиране“. Методът на изпълнение на два задължителни [фард] намаза във времето на един от намазите е известен като джемʿ ел-хакики, или „истинско събиране“.

Има много хадиси, в които е описано събиране на два намаза. Според ханефитските учени, най-подходящото обяснение е, че в тях става въпрос за джемʿ ес-сури, където всеки от намазите се кланя в собственото му време. Подходът на ханефитите при обяснението на този въпрос е в пълно съгласие с Корана и хадисите, в които се набляга на това всеки намаз да се кланя в определеното му време. От друга страна, подходът на джемʿ ел-хакики води до големи противоречия между Корана и хадисите.

В настоящата глава ще стане ясно, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) никога не е събирал заедно два намаза, изпълнявайки единия намаз във времето за другия. Тук трябва да се отбележи, че изпълнението на мегриб и иша във времето на мегриб, и на зухр и аср във времето на зухр се нарича джемʿ ет-такдим, или „ранно събиране“, тъй като един от намазите се кланя преди да е настъпило времето му. Събирането им във времето на по-късния намаз е известно като джемʿ ет-те’хир, или „отложено събиране“, тъй като единият от намазите се отлага извън определеното му време.

Различните становища

Едно от становищата гласи, че е допустимо да се направи джемʿ ел-хакики, ако човек предприеме забързано пътуване. Второто становище гласи, че джемʿ ел-хакики е допустим, когато се предприеме каквото и да е пътуване, независимо дали е забързано или спокойно. Според някои учени, събирането е допустимо и в случай на обилни валежи, а други посочват, че е допустимо и при болест.

Становището на имам Ебу Ханифе е съвсем просто. Според него прилагането на джемʿ ел-хакики не е допустимо, освен на Арафат (по време на хадж), където се прави ранно събиране на зухр и аср; и в Музделифе, където хаджиите правят отложено събиране на мегриб и иша. Практиката за ранно и отложено събиране на тези две места е установено по единодушието на учените. Следователно ханефитите не позволяват джемʿ ел-хакики, освен в тези два случая. Те обясняват, че хадисите, които говорят за събирането на два намаза, се отнасят за джемʿ ес-сури. Този тип събиране е допустим по всяко време, тъй като не може да има съмнение относно допустимостта на изпълнението на два намаза в собствените им времена.

Коранът по този въпрос

1. Аллах Теаля казва:

За вярващите намазът е предписание в определено време. (Коран 4:103)

Това означава, че всеки намаз си има определено време с начало, преди което той не е валиден, и край, след който намазът не трябва да се отлага; в противен случай ще се превърне в када, или пропуснат намаз. Следователно този айет показва важността на изпълнението на всеки намаз в собственото му време.

2. Аллах Теаля казва:

Спазвайте намазите наред със средния намаз… (Коран 2:238)

Този айет също показва, че намазите трябва да се изпълняват във времената им и да не се забавят.

3. Аллах Теаля казва:

Горко на кланящите намаз, които своя намаз [съзнателно] пренебрегват. (Коран 107:5)

Една група учени посочват, че този айет е предупреждение за онези, които отлагат намазите отвъд времената им.

4. Аллах Теаля казва:

Но дойдоха след тях поколения, които изоставиха намаза. (Коран 19:59)

Според група учени, с думите „които изоставиха намаза“ се имат предвид онези, които отлагат намазите извън определените им времена.

Накратко, тези айети от Корана потвърждават, че отлагането на който и да е било намаз е нежелателно и изключително неодобрено. Отлагането на намаза е илюстрирано като черта на лицемерите. Поради тази причина, хадисите, в които изглежда се споменава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е отлагал намаз, трябва да се тълкуват по начин, който да потвърждава тези айети, за да се отстрани представата за нежелателност от практиката на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Единственият начин, по който това може да се постигне, е като се приеме, че събирането, споменато в хадисите, е „привидно събиране“. Сега ще разгледаме няколко хадиса, които са категорични в забраната си за изпълнение на намаза извън времето му.

Хадисите по този въпрос

1. Ебу Муса (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Събирането на два намаза без основателна причина е от големите грехове [кеба’ир]. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:459, ет-Теʿлик ес-сабих 2:124)

Следователно събирането на намази не би било допустимо, дори по време на пътуване или дъжд, точно както другите големи грехове не са позволени при такива обстоятелства.

2. Предава се от Умер (радийеллаху анх), че

той писал на хората [по целия ислямски свят], за да забрани събирането на намази. Съобщил им, че събирането на два намаза заедно е голям грях. (ет-Теʿлик ес-сабих 2:124)

3. Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) разказва:

Никога не видях Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да кланя намаз извън времето му, освен в Музделифе. Той събра мегриб и иша в Музделифе. (Сахих ел-Бухари 1:227, Сахих Муслим 1:417, Шерх меʿани ел-асар 1:164)

4. В друг хадис Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) казва:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) събираше два намаза, докато бе на път. Той събираше мегриб и иша, отлагайки мегриб до малко преди да излезе времето му, и кланяйки иша веднага след като влезеше времето й. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:458)

5. Аише (радийеллаху анха) разказва:

Докато бе на път, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) отлагаше зухр и кланяше аср рано, и отлагаше мегриб и кланяше иша рано [т.е. изпълнявайки всеки намаз в рамките на определеното му време]. (Шерх меʿани ел-асар 1:164, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:457)

6. Предава се, че Ибн Аббас (радийеллаху анх) е казал:

Кланях осем ракята заедно [четирите ракята на зухр и четирите на аср] и седем ракята заедно [трите ракята на мегриб и четирите на иша] с Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). [Един от разказвачите казва]: „Попитах Ебу-л-Шеʿса: „Предполагам, че той е отложил зухр [до малко преди края на време му] и е кланял аср веднага след началото на времето му, и е отложил мегриб [по същия начин] и е кланял иша рано?“ Той отговорил: „Аз също мисля същото.“ (Сахих Муслим 1:246, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:456

Този хадис от Сахих Муслим е много точен в описанието си на събирането на два намаза. Методът, описан от разказвача, е джемʿ ес-сури.

7. Имам Ебу Давуд предава следната случка:

Муеззинът на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) му съобщил, че е време за намаз, но Ибн Умер (радийеллаху анх) му наредил да продължи пътуването. Когато червенината на залеза [шефак ехмер] почти изчезнала, той слязъл от животното си и кланял мегриб. После изчакал, докато червенината напълно изчезне, и кланял иша. После казал: „Винаги когато Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) бързаше поради някаква причина, той правеше същото, което и аз сторих.“ (Сунен Ебу Давуд 1:178)

Както можем да видим, методът на събиране, споменат в горните хадиси, е именно джемʿ ес-сури. Това е всепризнат метод, който никой не  оспорва. Как може да има възражения срещу това два намаза да се кланят заедно, когато те не се изпълняват преди или след определеното им време? Без съмнение това е не само най-сигурният метод за събиране на два намаза, но е и най-подходящият начин да се обяснят хадисите по темата за събирането.

Общоизвестно е, че сутрешният намаз не трябва да се кланя преди да е влязло времето му или пък умишлено да се отлага за след това. Подобно на това, другите намази също не трябва да се кланят извън определените им времена, особено докато се смята, че това всъщност е суннет. Това показва, че методът на събиране на два намаза според суннета е методът джемʿ ес-сури, който се подкрепя от Корана и хадисите. Това е ханефитското становище по този въпрос.

Ако беше позволено да се практикува джемʿ ел-хакики по време на пътуване или при болест, тогава защо той се ограничава само до няколко намаза? Защо не е допустимо например да се кланят едновременно сутрин всички намази за деня, преди да се тръгне на път? Причината е съвсем проста. Практиката за събиране, спомената в хадисите, не трябва да се приема като джемʿ ел-хакики, а като джемʿ ес-сури, където всеки от намазите остава в собственото си време, но двата намаза се изпълняват един след друг.

Хадисите за събиране на намази

Тук ще анализираме някои хадиси, които обикновено се представят като довод за допустимостта на джемʿ ел-хакики.

1. Ибн Умер (радийеллаху анх) разказва:

Винаги когато Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) предприемеше забързано пътуване, той събираше мегриб и иша. (Сахих Муслим 1:245)

Това предание понякога се използва, за да се докаже допустимостта на „истинското събиране“, а всъщност в него се споменава само, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е събирал два намаза, но не става ясно, че това е било джемʿ ел-хакики. Ханефитите обясняват, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е извършвал „привидно събиране“, а не „истинско събиране“, тъй като първото е метод, подкрепян от всички учени.

Тъй като в този хадис Ибн Умер (радийеллаху анх) не споменава действителния метод на събиране, ние се обръщаме към хадис 7 по-горе – също предание на Ибн Умер (радийеллаху анх) – където той разяснява начина на събиране на намази. Методът, който той описва в това предание, е именно джемʿ ес-сури, така че това ще бъде прието като тълкуване на този хадис.

2. Нафиʿ предава:

Когато Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) трябваше да пътува бързо, той събираше мегриб и иша, след като изчезнеше червенината на здрача. Ибн Умер (радийеллаху анх) казваше, че когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е бил принуден да пътува бързо, също е събирал мегриб и иша. (Сахих Муслим 1:245)

3. Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) разказва:

„Веднъж Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) трябваше да пътува бързо, поради някакво извънредно положение в семейството му. Той отложи мегриб, докато червенината на здрача изчезна, след това слезе от животното си и събра двата намаза.“ После Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) съобщил на всички, че това е била практиката на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), когато той трябвало да пътува бързо. (Сунен ет-Тирмизи 1:124)

Тези два хадиси може да изглежда, че са в противоречие с мнението на ханефитите. Ако бъдат разбрани правилно обаче, ще се види, че всъщност те са в пълно съгласие. Това се дължи на следните причини:

(а) Първо, има два вида шефак, или „здрач“: единият е червенината [ехмер], която се вижда на хоризонта след залез слънце, а вторият е белотата [ебйед], която остава за кратко време след изчезването на червенината. Алляме Айни казва:

Възможно е здрачът, за който се говори в преданията, да е червеният. [В ханефитския мезхеб] има две мнения относно изтичането на времето на мегриб. Някои казват, че то свършва, когато червенината изчезне, а според други – когато белотата изчезне. Ето защо, ако Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял двата намаза веднага след изчезването на червенината, това означава, че той е кланял мегриб по време на белотата, т.е. в рамките на определеното му време (според мнението, че мегриб излиза след изчезването на белотата от хоризонта), и той също е кланял иша в рамките на определеното време (според мнението, че мегриб излиза с изчезването на червенината, след което влиза иша). (Умдет ел-кари 3:568)

(б) Друго обяснение, което се споменава в ет-Теʿлик ес-сабих, е, че в различните версии на тези хадиси има определени разлики. Някои съдържат добавката „червенината почти беше изчезнала“. Това показва, че някой от разказвачите може да се е объркал относно точната формулировка поради различните предания, но в крайна сметка, въз основа на своите предположения, той предал думите „след като червенината беше изчезнала“. Това означава, че в действителност Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланял мегриб точно преди да изчезне червенината от хоризонта, т.е. той извършил джемʿ ес-сури.

(в) Друга причина за предпочитането на джемʿ ес-сури е, че, тъй като хадисите на Ибн Умер (радийеллаху анх) по този въпрос са противоречиви и нямат еднакъв изказ, би било по-добре хадис 7 по-горе (също разказан от него) да се приеме като тълкуване на различните версии на неговото предание. От онзи хадис става ясно, че методът на събиране, използван от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), е бил този на „привидно събиране“. Ето защо събирането, споменато в другите хадиси на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх), също ще се приемат за „привидно събиране“.

4. Муʿаз (радийеллаху анх) предава:

По време на похода към Тебук, когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) потеглеше преди слънцето да е започнало да се спуска след зенита си, той отлагаше зухр и го кланяше [точно преди времето му да е изтекло] с аср, а когато потеглеше следобед, той кланяше аср рано, събирайки го със зухр [т.е. кланяше зухр в края на времето му и аср веднага след като времето му влезело]; после той продължаваше пътя си. Когато потегляше преди мегриб, той го отлагаше и го кланяше с иша [в съответните им времена], а ако потеглеше след мегриб, той кланяше иша рано, събирайки я с мегриб. (Сунен ет-Тирмизи 1:124, Сунен Ебу Давуд 1:178)

За това предание са изказани следните коментари:

(а) Алляме Айни казва:

Този хадис е отхвърлен от имам Ебу Давуд и от него се предава, че няма ясен хадис относно кланянето на намаз извън определеното му време.

(б) Друг проблем е силната критика на хадисолозите срещу Хусейн ибн Абдуллах – разказвач във веригата на този хадис. Ибн ел-Медини казва: „Аз съм изоставил неговите предания.“ Имам Ахмед казва: „Той има недостатъци.“ Ибн Меʿин го нарича слаб [даʿиф], а Неса’и казва: „Неговите предания са отхвърлени.“

(в) Дори ако хадисът се приеме за достоверен, той пак би се разглеждал като описващ джемʿ ес-сури, поради различни причини. В хадиса е отбелязано, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е отлагал първия намаз за края на времето му и е кланял втория веднага след настъпване на времето му. Следните две предания на Ибн Аббас (радийеллаху анх) предполагат същото обяснение:

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланя зухр заедно с аср и мегриб заедно с иша, без [да беше в състояние на] страх или пътуване.

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) събра зухр с аср и мегриб с иша, без [да беше в състояние на] страх или дъжд. (Сахих Муслим 1:246)

Тези хадиси твърдят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е събирал намази, дори извън обстоятелства като страх, дъжд или пътуване. Това са основните три обстоятелства, при които човек може да прави джемʿ ел-хакики, според много от учените извън ханефитския мезхеб.

Правил ли е Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) джемʿ ел-хакики, както някои обичат да казват, въпреки че нито една от уважителните причини не е била налице? Правилното обяснение, което можем да предложим тук, е, че в тези хадиси на Ибн Аббас (радийеллаху анх), както и в други предания по този въпрос, не се говори, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е правил джемʿ ел-хакики, а че е прилагал джемʿ ес-сури.

Заключение

Може да достигнем до извода, че ханефитите следват безопасен път в тълкуването на хадисите по тази тема. Тяхното обяснение не противоречи на хадисите или на кораничните айети, които стриктно заповядват намазите да се кланят в определените им времена. Ханефитите твърдят, че хадисите за събирането се отнасят за джемʿ ес-сури, където два намаза се изпълняват един след друг – първият в края на определеното му време, а вторият веднага след това, в началото на времето му. Това изглежда е най-безопасният и най-непротиворечив подход към множеството предания по тази тема.

От друга страна, разглеждането на различните хадиси като джемʿ ел-хакики – където един намаз умишлено се отлага и се кланя във времето на следващия или по-късният намаз се кланя предварително във времето на по-ранния намаз – би означавало тези хадиси да влязат в противоречие с айетите и хадисите, които насърчават намазите да се изпълняват в собствените им времена. При това, онези, които позволяват джемʿ ел-хакики, също казват, че е по-добре да не се събират двата намаза, а всеки от тях да се изпълни в определеното му време.

Броят на ракятите на намаза теравих

 

В продължение на хиляда двеста и петдесет години, до началото на 20-ти век, е нямало спорове относно това колко ракята трябва да се кланят като теравих. Имало е единодушие сред мюсюлманските учени, че теравихът е не по-малко от двадесет ракята, а някои учени дори били на мнение, че теравихът се състои от повече от двадесет ракята. Доскоро не се споменаваше и за джамия, в която се кланят по-малко от двадесет ракята, или за учен, който да поддържа такова мнение. Едва през последните сто години някои хора започнаха да настояват, че намазът теравих се състои само от осем ракята. Практиката на сподвижниците [сахабе], на техните последователи [табиʿин] и на учените, които ги наследили, (Аллах да е доволен от тях), винаги е била да се кланят двадесет ракята.

По времето на Повелителя на правоверните [Емир ел-му’минин] Умер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху анх) сред сподвижниците се постигнало единодушие [иджмаʿ], че теравихът се състои от двадесет ракята. Той назначил Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анх) да води хората в двадесетте ракята, както се разбира от достоверните предания. Той не срещнал никакво опровержение във връзка с това свое решение нито от сподвижниците, които били кланяли теравих с Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), нито от някоя от съпругите на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Ако това е била практика, която той самият е въвел, то непременно е щяла да бъде отхвърлена и опровергана от сподвижниците и семейството на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Тази глава разглежда въпроса в детайли и установява, че правилният брой ракяти на намаза теравих наистина е двадесет.

Становищата на учените

Имам Ебу Ханифе, имам Шафиʿи и имам Ахмед са единодушни, че трябва да се кланят двадесет ракята теравих по време на рамазан. От имам Малик са предадени различни мнения: според едното ракятите са двадесет; според второто – тридесет и шест – и за това мнение имам Малик казва: „Това е нашето предишно становище“; а според третото мнение ракятите са тридесет и осем. Има и становище, според което ракятите са четиридесет и един. (Бидайе ел-муджтехид 1:210). Алляме Айни казва, че второто мнение, за тридесет и шестте ракята, е по-известното мнение на имам Малик.

Става ясно, че никой от четиримата известни имами не е бил на мнение, че теравихът се състои от по-малко от двадесет ракята. Минималният споменат брой е двадесет, а причината имам Малик да изтъква тридесет и шест ракята е практиката на хората от Благородна Мекка да правят таваф [обиколки] на Кяʿбе след всеки четири ракята теравих. По време на паузата между всеки четири ракята теравих хората от Сияйна Медина пък кланяли допълнителни четири ракята на мястото на тавафа [виж: ел-Мугни 2:167].

За теравих били изпълнявани двадесет ракята, които се състояли от пет серии от по четири ракята (всяка серия била наричана тервиха), а хората на Медина кланяли допълнителни четири ракята след всяка тервиха, като по този начин общият брой допълнителни ракяти ставал шестнадесет. Двадесет ракята теравих плюс шестнадесет допълнителни ракята правят общо тридесет и шест ракята. Следователно истинският брой ракяти теравих дори според имам Малик е двадесет.

Теравихът във времето на първите поколения

В продължение на векове, откакто теравихът е започнал да се кланя колективно, мюсюлманите по целия ислямски свят винаги са кланяли не по-малко от двадесет ракята. Нафиʿ, един от известните табиʿин, казва: „Никога не видях някой да кланя по-малко от тридесет и девет ракята (три от които бяха витр)!“ Нафиʿ прекарал в Медина по-голямата част от живота си и починал през 117 г. по хиджра (Фетх ел-бари 4:254). По това време броят на ракятите теравих, които изпълнявали в Медина, бил тридесет и шест (двадесет ракята теравих и шестнадесет допълнителни [нафиле] ракята).

Имам Шафиʿи казва: „Видях хората да кланят тридесет и девет ракята [в това число и три витр] в Медина и двадесет и три ракята в Мекка.“ Имам Шафиʿи е роден през 150 г. и починал през 204 г. по хиджра. Следователно това предание описва втория век на Исляма. Ибн Абдулберр казва: „Двадесет ракята е мнението, следвано от мнозинството учени, включително от тези на Куфа, от имам Шафиʿи и от повечето други правоведи.“ Това показва, че по време на ранния период на Исляма минималният брой ракяти теравих е бил двадесет.

Суфян ес-Севри (починал 161 г. по хиджра) и имам Ебу Ханифе (починал 150 г. по хиджра) от Куфа също поддържали становището за двадесет ракята. Имам Ахмед ибн Ханбел от Багдад (починал 235 г. по хиджра) бил на същото мнение, както и Давуд ез-Захири (починал 270 г. по хиджра). Абдуллах ибн ел-Мубарак (починал 181 г. по хиджра), един от най-видните учени на Хорасан, също поддържал мнението за двадесет ракята. (Бидайе ел-муджтехид 1:210)

От изложеното по-горе лесно може да се заключи, че преобладаващото мнение на учените от Мекка до Хорасан е било, че теравихът се състои от двадесет ракята. Няма нито едно предадено мнение за осем ракята от този дълъг период нито от големите имами, нито от някой друг правовед.

Хората, които следват ханефитската, шафиʿитската, маликитската и ханбелитската школа по фикх и които представляват по-голямата част от уммета, и днес следват мнението за двадесет ракята теравих. В двата свещени града на Исляма – Мекка и Медина – и до днес се кланят двадесет ракята теравих колективно. Едва преди около век и половина се появили първите спорове, че теравихът е осем, а не двадесет ракята, след като вече е било постигнато единодушие от Умер (радийеллаху анх).

Имам Тирмизи, който е известен с това, че в своя Сунен е записал становищата относно правните [фикхи] въпроси на различните учени, при обсъждането си на тази тема не споменава дори като слабо становището, че теравихът е осем ракята. Ако е имало мнение за осем ракята сред ранните учени, то той не би пропуснал да го спомене. [Виж: Сунен ет-Тирмизи 1:166]

Липса на достоверни хадиси относно броя на ракятите на теравиха

Друг важен момент, на който трябва да се обърне внимание по този въпрос, е, че много учени твърдят, че няма достоверни [сахих] и директни [мерфуʿ] вериги на предаване [от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)], които да споменават точния брой ракяти теравих, които той е кланял.

1. Ибн Теймиййе пише:

Който приема, че има определен брой ракяти, предадени от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) относно теравиха, и не приема по-голям или по-малък брой от този, е допуснал грешка. (Меджмуʿ ел-фетава 46, Миркат ел-мефатих 3:381)

2. Алляме Субки пише:

Нека се знае, че не е предадено колко ракята е кланял Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) в онези нощи [заедно с джемаʿат], двадесет или по-малко. (Тухфе ел-ехяр 116)

3. Алляме Суюти казва:

Учените са в разногласие относно броя на ракятите [на теравиха]. Ако той беше определен чрез практиката на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), те нямаше да изпаднат в разногласие. (ел-Месабих 42)

4. Алляме Шевкяни пише:

Онова, което се разбира от хадисите в тази глава, е валидността на нощните намази в рамазан, и че те могат да се кланят както групово, така и индивидуално. Да се ограничи намазът, известен като теравих, до определен брой ракяти… не се разбира от суннета. (Нейл ел-евтар 3:53)

5. Мевляна Вахид ез-Земан казва:

Няма точно определен брой [ракяти] за намаза в нощите на рамазан, т.е. за теравиха. (Незл ел-ебрар 1:126)

Изказванията на учените, споменати по-горе, показват, че няма достоверни предания, в които да се посочва че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял определен брой ракяти теравих. Това опровергава твърдението, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял само осем ракята и че да се кланя различен от осем брой ракяти е „осъдително нововъведение“ [бидʿа], както се твърди от някои.

Има обаче известен брой слаби предания, които дават информация за броя ракяти теравих, изпълнявани от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Например, има хадис на Ибн Аббас (радийеллаху анх), който гласи, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял двадесет ракята. Въпреки че хадисолозите класифицират това предание като слабо, то все пак може да се използва като доказателство, защото е подкрепено от единодушието на сподвижниците и от практиката на целия уммет, поколение след поколение, повече от хиляда и двеста години.

Други слаби предания от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) по този въпрос, които не са подкрепени от практиката и изказванията на благочестивите предшественици, ще бъдат отхвърлени. Трябва да се разбере, че дори и ако хадисът на Ибн Аббас (радийеллаху анх) се отхвърли, то единодушието [иджмаʿ], постигнато от Умер (радийеллаху анх) – което постановява, че теравихът е двадесет ракята – би бил достатъчен довод, за да се докаже, че теравихът наистина се състои от двадесет ракята.

Причината да няма достоверни и директни предания от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) относно броя на ракятите на теравиха, е, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял този намаз с джемаʿат само няколко дни, след което продължил да кланя теравиха вкъщи. Ето защо много от сподвижниците не го видели да кланя намаза. После теравихът продължил да се кланя индивидуално или на малки групи до времето на Умер (радийеллаху анх), когато той определил имам да води всички в двадесет ракята. По този начин намазът започнал да се кланя в голям джемаʿат като двадесет ракята. Малкото сподвижници, които имали честта да кланят теравиха групово заедно с Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), не изразили никакво възражение срещу решението на Умер (радийеллаху анх). Ако Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е бил кланял повече или по-малко от двадесет ракята в някоя от рамазанските нощи, тези сподвижници със сигурност са щели да опровергаят решението на Умер (радийеллаху анх) за изпълнение на теравиха като двадесет ракята.

Хадисите по този въпрос

Тъй като е установено, че няма достоверни хадиси от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) относно броя на ракятите на теравиха, онова, което остава като довод, че теравихът е двадесет ракята, е съгласието на учените с решението на Умер (радийеллаху анх); и веднъж постановено, общността трябва да приеме това решение от все сърце, защото е задължение на мюсюлманите да следват постановленията на сподвижниците.

1. Ирбад ибн Сарийе (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Придържайте се към моя суннет и суннета на халифите, които следват правия път [ел-хулефа ер-рашидин ел-мехдиййин]. Дръжте се здраво за него, стискайте го със зъби! (Сунен Ебу Давуд 2:287, ет-Тирмизи 2:97, Ибн Мадже 5)

Първо, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) много настоятелно повелява: „Придържайте се към моя суннет и суннета на халифите, които следват правия път.“ Това означава, че праведните халифи също трябва да бъдат следвани в решенията им, точно както Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) трябва да се следва. Умер (радийеллаху анх), вторият праведен халиф, е този, който постановил, че теравихът трябва да се кланя двадесет ракята, а сподвижниците единодушно се съгласили с това решение. Заради горния хадис, неговите постановления трябва да се приемат така, сякаш идват от самия Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем).

Второ, трябва да се знае също, че постановеният от Умер (радийеллаху анх) брой ракяти може да е научен единствено от самия Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем). Това е очевидно, защото броят на ракятите на който и да е било намаз не може да се определи въз основа на собствени предпочитания, а трябва да е постановен от Аллах чрез Неговия Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем). Фактът, че Умер (радийеллаху анх) се е произнесъл по този въпрос и не е получил никакви възражения от страна на сподвижниците, показва, че броят на ракятите, изпълнявани от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), е бил двадесет. Преданието на Ибн Аббас (радийеллаху анх), споменато по-горе, също потвърждава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял двадесет ракята теравих.

Умер (радийеллаху анх) определил двадесет да бъде броят на ракятите в теравиха и назначил Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анх) да води хората в намаза. Такава останала практиката на мюсюлманската общност и по времето на халифата на Усман и Али (радийеллаху анхума), и след това хиляда и двеста години. Ето защо е необходимо да следваме и ние примера им. Следните хадиси описват това по-подробно.

2. Абдуррахман ибн Абдулкари разказва, че

в една рамазанска нощ той отишъл в джамията заедно с Умер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху анх). Хората се били пръснали наоколо на групи. Един човек се кланял сам, друг пък водел група от хора в намаз. Умер (радийеллаху анх) казал: „Ако можех да събера всички зад един имам, щеше да е по-добре.“ После той поел твърд ангажимент да стори това и събрал всички да кланят зад Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анх).

Абдуррахман казва, че той отново отишъл с него през друга нощ и открил хората събрани зад имам. Виждайки това, Умер (радийеллаху анх) възкликнал: „Колко хубаво нововъведение е това!“ [ниʿме ел-бидʿату хазихи, т.е. практика, която е била възродена]. (Сахих ел-Бухари 1:269, Муватта имам Малик 42)

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланял теравиха в джемаʿат в продължение на няколко дни, а след това спрял от страх да не би да се превърне в задължение за уммета. Това продължило и през целия халифат на Ебу Бекр (радийеллаху анх), който бил зает с множеството проблеми, които били възникнали по негово време. След това Умер (радийеллаху анх) възродил практиката, като сторил всеки да кланя двадесет ракята теравих зад един и същи имам.

Той нарекъл тази практика добра и казал, че ако това е било нововъведение, то наистина е добро нововъведение. После тази практика била продължена през поколенията.

Хадис 1 по-горе ясно показва, че без съмнение лошо нововъведение не може да бъде приписано на Умер (радийеллаху анх) или на някого от останалите трима халифи. Относно думите на Умер (радийеллаху анх) „хубаво нововъведение“, алляме Тиби пише:

Умер (радийеллаху анх) е имал предвид похвалното дело на насърчаване на намаза и възстановяване на джемаʿата, след като това не е било съблюдавано по време на халифата на Ебу Бекр (радийеллаху анх), въпреки че се е съблюдавало в продължение на няколко дни по времето на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) обаче преустановил тази практика от страх да не се превърне в задължение [фард] за неговата общност. Умер (радийеллаху анх) бил наясно с това и определил тази практика като суннет за в бъдеще [т.е. като суннет муеккеде, а не като фард]. Следователно за него е наградата за възраждането на този обичай и наградата на всички, които го спазват до Съдния ден. (Фетх ел-мулхим 2:319)

Това изяснява, че практиката на Умер (радийеллаху анх) е била в съответствие с тази на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Тъй като през по-голямата част от управлението си Ебу Бекр (радийеллаху анх) бил ангажиран да се занимава с вероотстъпниците и с онези, които се обявявали за пророци след смъртта на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) или искали радикални промени в религията, много въпроси, които се обсъждали по негово време, били изяснени едва по времето на Умер (радийеллаху анх).

3. Язид ибн Хусайфе предава, че Саиб ибн Язид е казал:

По времето на Умер (радийеллаху анх) се кланяха двадесет ракята теравих и се четяха сурите, съдържащи стотина айета. А по времето на Усман ибн Аффан (радийеллаху анх) хората се опираха на тоягите си заради стоенето [толкова дълго време]. (Сунен ел-Бейхеки 2:496)

Разказвачите на този хадис са надеждни, както алляме Нимави потвърждава в Асар ес-сунен. Този хадис е ясно доказателство, че по времето и на Умер, и на Усман (радийеллаху анхума) са се кланяли двадесет ракята.

4. Язид ибн Руман предава:

По времето на Умер (радийеллаху анх) хората кланяха двадесет и три ракята в рамазан. (Сунен ел-Бейхеки 2:496, Муватта имам Малик 1:71)

Въпреки че това е достоверен хадис, той е мурсел, или такъв с прекъсната верига. Това обаче не отменя приложимостта му поради редица причини:

(а) По единодушието на хадисолозите хадисите мурсел могат да се използват като доказателство.

(б) Този хадис е предаден от имам Малик, а е известен факт, че хадисите мурсел на имам Малик, записани в неговия сборник Муватта, се нареждат наред с хадисите мевсул [тези с непрекъснати вериги].

(в) Има много други мурсел и мевсул хадиси, които подсилват този хадис; например хадис 2 по-горе.

(г) Шах Велийюллах пише, че имам Шафиʿи е казал:

Най-достоверната книга след Корана е Муватта на имам Малик и хадисолозите са единодушни, че всички предания в нея са достоверни, съгласно преценката на [имам] Малик, и всички мурсел хадиси в нея достигат до Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) по един или друг начин. (Худжджетуллах ел-балига 1:106)

5. Яхя ибн Саʿид предава, че

Умер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху анх) назначил имам, който да ги води в двадесет ракята. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:393)

6. Абдулазиз ибн Рафиʿ разказва, че

по време на рамазан в Медина Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анх) водел джемаʿата в двадесет ракята теравих, последвани от три [ракята] витр. (Мусаннеф Ибн Еби Шейбе 2:393)

7. Ата предава:

Видях хората да кланят двадесет и три ракята, които включваха и витра. (Мусаннеф Ибн Еби Шейбе 2:393)

8. Ебу Хусайб разказва, че

Сувейд ибн Гафеле ги водел в намаза по време на месец рамазан. Той изпълнявал пет тервиха [серии от по четири ракята] – [общо] двадесет ракята. (Сунен ел-Бейхеки 2:496)

9. Нафиʿ ибн Умер разказва, че

Ибн Ебу Мулейке ги водел в двадесет ракята намаз по време на рамазан. (Мусаннеф Ибн Еби Шейбе 2:393)

10. Саʿид ибн Убейд разказва, че

по време на рамазан Али ибн Рабиʿа ги водел в пет тервиха [т.е. двадесет ракята] и в три ракята витр. (Мусаннеф Ибн Еби Шейбе 2:393)

11. Ибн Аббас (радийеллаху анх) предава:

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланяше двадесет ракята по време на рамазан и три ракята витр. (Мусаннеф Ибн Еби Шейбе 2:394)

Този хадис може да е слаб, тъй като за един от разказвачите във веригата му – Ебу Шейбе Ибрахим ибн Усман – има някои критики. Въпреки това обаче, както споменахме и по-рано, тъй като общността е практикувала същия брой ракяти през по-голямата част от историята, този хадис няма да бъде напълно отхвърлен, а ще се използва като допълнително доказателство.

12. От Шутейр ибн Шекл, сподвижник на Али (радийеллаху анх), се предава, че

в месец рамазан той ги водел в двадесет ракята [теравих] и три ракята витр. (Сунен ел-Бейхеки 4:496)

13. Мухаммед ибн Кяб ел-Курази разказва:

По времето на халифата на Умер (радийеллаху анх) хората кланяха двадесет ракята в месец рамазан. Те удължаваха четенето и кланяха три ракята витр. (Киям ел-лейл 91)

14. Аʿмеш предава, че Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) кланял двадесет ракята [теравих] и три ракята витр. (Киям ел-лейл 91)

Всички тези предания гласят, че ракятите на теравих са двадесет и не по-малко.

Становищата на различните правоведи и учени

1. Авторът на Бидайе ел-муджтехид, Ибн Рушд, пише:

Имам Малик (според едно от неговите мнения), заедно с имам Ебу Ханифе, Шафиʿи, Ахмед и Давуд ез-Захири считат, че теравихът, който се кланя в месец рамазан, се състои от двадесет ракята без витра. Ибн ел-Касим предава от Малик, че той предпочел тридесет и шест ракята с три ракята витр [според друго от неговите мнения]. (Бидайе ел-муджтехид 210)

2. Големият хадисолог имам Тирмизи представя подробно различните становища по този въпрос:

Знаещите са в разногласие относно броя на ракятите, които се кланят в теравиха по време на рамазан. Някои казват четиридесет и един ракята включително витра – това е мнението на жителите на Медина и такава е практиката им. Мнението на мнозинството обаче е, че теравихът се състои от двадесет ракята, и това мнение е в съгласие с преданията на Али, Умер и други сподвижници на Пратеника (радийеллаху анхум); това също е становището и на Суфян ес-Севри, Абдуллах ибн ел-Мубарак и имам Шафиʿи. Всъщност имам Шафиʿи казва: „Видях хората от моя град, Мекка, да кланят двадесет ракята.“ Имам Ахмед казва: „Има различни предания относно теравиха, но няма потвърден точен брой.“ Исхак казва: „Ние предпочитаме четиридесет и един ракята, въз основа на това, което е предадено от Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анх).“ (Сунен ет-Тирмизи 1:166)

В такъв подробен анализ на становищата дори не се споменава за осем ракята, пък даже и като слабо становище.

3. В своя коментар на Сахих ел-Бухари алляме Касталяни пише:

Имам Бейхеки е съгласувал различните предания и е стигнал до извода, че първоначално сподвижниците кланяли единадесет ракята теравих, а по-късно започнали да кланят двадесет с три ракята витр. Учените приели постановлението за двадесет ракята единодушно по времето на Умер (радийеллаху анх).

4. В маликитската книга по фикх ел-Енвар ес-сатиа се казва:

Ние казваме, че двадесет ракята теравих след нощния (ятсъ, иша) намаз е потвърден [муеккеде] суннет през месец рамазан, като селям се дава на всеки втори ракят.

5. Ибн Кудаме казва:

Предава се, че Али (радийеллаху анх) назначил имам да води хората в двадесет ракята теравих по време на рамазан. (ел-Мугни)

Този предание доказва, че практиката да се кланят двадесет ракята е продължила и по времето на Али (радийеллаху анх).

6. Големият шафиʿитски учен имам Невеви пише:

Броят на ракятите на теравиха се е запазил двадесет, тъй като това е било прието век след век.

7. В Миркат ел-мефатих се предава, че хафиз Ибн Хаджер е казал:

Сподвижниците достигнали единодушно решение, че теравихът е двадесет ракята. (Миркат ел-мефатих 3:382)

8. Ибн Теймиййе казва:

Това е мнението, което повечето мюсюлмани следват [т.е., че теравихът е двадесет ракята]. (Аʿзами в Ракят-и теравих 92)

9. Шейх Менсур ибн Идрис ел-Ханбели пише:

Теравихът по време на рамазан е двадесет ракята.

10. Есед ибн Амр предава, че имам Ебу Юсуф е казал:

Попитах Ебу Ханифе относно теравиха и за ролята на Умер (радийеллаху анх) в него. Той ми каза, че теравихът е потвърден суннет и че не е нещо, което Умер (радийеллаху анх) е установил въз основа на собствените си предпочитания или което е нововъвел, а което е определил на базата на доказателства или информация от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). (Иʿля ес-сунен 46)

11. Имам Газали казва:

Теравихът е двадесет ракята, начинът му [на изпълнение] е добре известен, и той е потвърден суннет. (Ихя улюм ед-дин 1:139)

12. Сеййид Абдулкадир Джиляни пише:

Теравихът е суннет на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) и е двадесет ракята. (Гунйе ет-талибин 567)

13. Имам Невеви казва:

Нека се знае, че теравихът е суннет по съгласието на всички мюсюлмани, и той е двадесет ракята. (Китаб ел-езкяр 83)

14. Ибн Теймиййе казва:

Установено е, че Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анх) водел хората в двадесет ракята теравих по време на месец рамазан, след което той кланял три ракята витр. Ето защо повечето учени приемат за суннет двадесет ракята, тъй като Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анх) изпълнявал този брой ракяти заедно с преселниците [мухаджирун] и помощниците [енсар] и никой не възразил. (Фетава Ибн Теймиййе 23:112)

Други важни аспекти, които трябва да се отбележат

Първо, трябва да се проумее, че броят на ракятите на който и да е намаз не е нещо, което може да се установи въз основа на собствените разум и разсъждения. Той трябва да се установи от Аллах Теаля и Неговия Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем). Ето защо учените казват, че когато нещо подобно (т.е. нещо, което не се установява единствено чрез рационално мислене) се предава от сподвижник, то трябва да се счита, че то е било научено директно от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем).

Според единодушието на хадисолозите, всички сподвижници се считат за заслужаващи доверие и за правдиви. Не може да се смята, че те биха въвели нова концепция в религията, която да е в противоречие с принципите на Шериʿата. Затова, въпреки че няма мерфуʿ [пряко предадени от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)] хадиси относно броя на ракятите на теравиха, постановлението на Умер (радийеллаху анх) за двадесет ракята теравих се приема. Счита се, както е обяснено и от имам Ебу Ханифе [хадис 10 по-горе], че броят на ракятите е възприет от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), а не че Умер (радийеллаху анх) го е постановил въз основа на собственото си желание.

Второ, след като е било постигнато единодушие относно броя на ракятите, не се съобщава за нито един сподвижник на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), който да е възразил. Сподвижниците, които кланяли теравих с Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) [няколкото нощи, в които той го кланял с джемаʿат] и които били живи и по времето на Умер (радийеллаху анх), също не опровергали неговото постановление.

Умер (радийеллаху анх) дори не получил критика от съпругите на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), които постоянно наблюдавали теравиха на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) в дома му, след като той преустановил изпълнението му с джемаʿат. Това показва, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) трябва да е кланял двадесет ракята, и именно поради този факт сподвижниците подкрепили решението на Умер (радийеллаху анх) за двадесет ракята теравих.

Трето, алляме Халеби казва нещо, което заслужава да се отбележи, относно това защо броят на ракятите на теравиха може да е определен като двадесет:

Намазите суннет и нафиле са допълнителни намази, компенсиращи недостатъци, които може да са били допуснати в задължителните [фард] намази. Задължителните намази за деня, заедно с трите ракята витр, правят общо двадесет ракята. Ето защо е подходящо да се кланят двадесет ракята теравих, за да има баланс между двата вида намаз, т.е. между ракятите на задължителните фард и ракятите на допълнителните нафиле или суннет намази.

Анализ на преданията за осем ракята теравих

Онези, които твърдят, че теравихът е осем ракята, се опитват да установят това становище по два начина. Първият начин е като твърдят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял само осем ракята, а вторият – като твърдят, че Умер (радийеллаху анх) също бил постановил само осем ракята, но отхвърлянето на това решение от страна на другите довело до установяване на двадесет ракята. Тук ще разгледаме преданията, които те използват, за да обосноват тези две твърдения.

Предава се, че Ебу Селеме

попитал Аише (радийеллаху анха) относно намаза на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) по време на рамазан. Тя обяснила: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не кланяше повече от единадесет ракята нито в рамазан, нито извън него. Той кланяше четири ракята – и не питай за тяхната красота и продължителност!, – последвани от други четири – и не питай за тяхната красота и продължителност!, – след което той кланяше три [витр]. Попитах: „О, Пратенико на Аллах, спиш ли преди да кланяш витра?“, а той ми отговори: „О, Аише, очите ми спят, но сърцето ми не спи.“ (Сахих ел-Бухари 1:154)

Този хадис е може би най-широко използваният в подкрепа на твърдението, че теравихът е само осем ракята. Съществуват обаче редица причини, поради които този хадис не може да се използва като доказателство:

(а) Намазът, споменат в хадиса, не е теравих, а техеджуд. Ебу Селеме пита относно това дали Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял някакви допълнителни ракяти в техеджуд по време на рамазан. Аише (радийеллаху анха) отговаря, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не е кланял повече от осем ракята (техеджуд) през цялата година, независимо кой месец е било.

Аише (радийеллаху анха) говори за намаз, който Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е изпълнявал и в рамазан, и извън него, и затова тя използва думите „нито в рамазан, нито извън него“. Не може да е говорила за теравиха, защото той не се изпълнява извън рамазан. Следователно въпросът на Ебу Селеме трябва да се отнася за техеджуда (който се кланя през цялата година), а не за теравиха.

В подкрепа на това обяснение са и някои предания на Аише (радийеллаху анха), в които се говори, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е увеличавал ибадета си по време на месец рамазан:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) се напрягаше [да прави повече ибадет] през последните десет дни на рамазан повече, отколкото през което и да е друго време. (Сахих Муслим 1:372)

Този хадис и много други като него показват, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял повече намаз през рамазан, отколкото през другите месеци, въпреки че ракятите на техеджуда оставали едни и същи през цялата година. Това означава, че увеличаването на ибадета по време на рамазан е било чрез изпълнение на теравих и други допълнителни намази. Следователно преданието на Аише (радийеллаху анха) по-горе е относно техеджуда, защото броят на ракятите на неговия техеджуд бил един и същи във всички месеци на годината.

(б) В своята книга Киям ел-лейл имам Мухаммед ибн ел-Наср ел-Мервези е събрал много хадиси в раздел, озаглавен: „Раздел за ракятите теравих, изпълнявани от имама по време на рамазан“. Той не споменава горния хадис от Ебу Селеме в тази глава, въпреки че той е достоверен хадис от Сахих ел-Бухари. Подобно на ел-Мервези, много други автори в своите книги не споменават този хадис във връзка с теравиха.

(в) Много автори на сборници с хадиси, като имам Муслим, Неса’и, Ебу Давуд, Тирмизи, Ибн Мадже, Ибн Хузейме и Малик, също не включват този хадис в техните раздели за теравих, въпреки че е достоверен хадис. Вместо това, те го споменавам в разделите за техеджуд и витр. Ако това предание беше по отношение на теравиха, то със сигурност те са щели да го включат в своите раздели за теравих.

(г) Ако този хадис е относно теравиха, защо тогава Аише (радийеллаху анха), разказвачката, не е отхвърлила единодушието [иджмаʿ], постигнато от Умер (радийеллаху анх)? Тя е можела да му съобщи по някакъв начин, че броят на ракятите на теравиха е осем. Следователно намазът, който тя описва в горния хадис, може да бъде само техеджуд.

Друго предание, което често се използва в подкрепа на тезата, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял само осем ракята теравих, е следното:

2. Джабир (радийеллаху анх) предава, че

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) ги водил в намаз по време на рамазан. Той кланял осем ракята, последвани от витра. (Сахих Ибн Хиббан, Ибн Хузейме, Иʿля ес-сунен 7:60:7)

За този хадис се дават следните обяснения:

(а) Този хадис дава подробности само за една нощ, в която Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е водил джемаʿата в теравиха. Следното предание е по-подробно в това отношение:

Джабир (радийеллаху анх) разказва: „В една рамазанска нощ Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланя осем ракята, последвани от витра. Следващата нощ се събрахме в джамията с надеждата, че той ще дойде при нас. Чакахме го до сутринта, когато той [дойде и] каза: „Не желая…“ или [пък той каза]: „Страхувах се, че витрът може да бъде сторен задължителен [юктебу] за вас.“ (Киям ел-лейл 91)

Има много хадиси, които споменават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял теравих с джемаʿат в продължение на три нощи, след което не се появил на четвъртата нощ [виж преданията от Аише (радийеллаху анха) в Сахих ел-Бухари и Муслим]. Горният хадис обаче показва, че груповият намаз се е случил само веднъж и че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не се появил на втората вечер; което означава, че този хадис и другите хадиси са по различен повод.

Други разлики между този хадис и другите предания на Аише (радийеллаху анха) са, че последните не споменават броя на ракятите, изпълнявани за теравих (въпреки че тези предания са толкова широко предадени), докато този хадис го споменава. Също така, в другите предания на Аише (радийеллаху анха) се споменава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) се страхувал теравихът да не стане задължителен за уммета, докато в хадиса на Джабир (радийеллаху анх) се казва, че той се опасявал витрът да не стане задължителен. Поради тази причина хафиз Ибн Хаджер ел-Аскаляни се колебал да приеме, че това предание се отнася за случката, спомената в другите предания. (Фетх ел-бари 2:12)

(б) Друг момент, който мевляна Хабибуррахман Аʿзами споменава относно това предание, е, че има само един човек, който предава хадиса от Джабир (радийеллаху анх). Единственият разказвач, Иса ибн Джарийе, е силно критикуван от хадисолозите. Хафиз Зехеби и Ибн Хаджер ел-Аскаляни пишат много критики за него, а Яхя ибн Меʿин казва: „Той не е силен“ [лейсе би заке]. Имам Неса’и, Ебу Давуд, Укайли, Саджи и Ибн Ади също се изказват сериозно за него – или като директно отхвърлят преданията му, или като го обявяват за слаб разказвач. Само Ибн Хиббан и Ебу Зурʿа не го критикуват. Тъй като критиките на първата група са силни, то те имат предимство пред мнението на втората група относно статуса му на разказвач.

(в) Освен че преданията му са слаби и не могат да се приемат като довод за тезата, че теравихът е осем ракята, никой друг не предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял осем ракята с джемаʿата през онези нощи, в които той изпълнил теравиха колективно. (Аʿзами в Ракят-и теравих 28)

(г) Някои учени казват, че дори ако хадисът се приеме, то той ни информира само за броя на ракятите, които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял с джемаʿат, но не изключва вероятността той да е изпълнил останалите дванадесет ракята в дома си. Джабир (радийеллаху анх) също не отхвърля тази вероятност, а само ни информира за броя на ракятите, които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланял колективно със сподвижниците, преди да се оттегли в дома си.

Има и други предания от Джабир (радийеллаху анх) по този въпрос, в които се говори, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял осем ракята с джемаʿат. Тъй като обаче всички те са предадени чрез Иса ибн Джарийе, те са класифицирани като слаби и не могат да се ползват като доказателство.

3. Са’иб ибн Язид (радийеллаху анх) предава:

Умер (радийеллаху анх) определи Убей ибн Кяʿб и Темим ед-Дари (радийеллаху анхума) да водят хората в единадесет ракята. (Муватта имам Малик 1:71)

Това е преданието, представено в подкрепа на второто им твърдение, че Умер постановил само осем ракят теравих и че никога е нямало единодушие за двадесет ракята. Това твърдение обаче е по-слабо и от първото, поради следните причини:

(а) Този хадис е предаден от Са’иб ибн Язид (радийеллаху анх) от двама души – Мухаммед ибн Юсуф и Язид ибн Хусайфе. Петима след това го предават от Мухаммед ибн Юсуф. И петте предания обаче се различават едно от друго, въпреки че разказвачите ги предават от един и същи човек. Поради тези несъответствия и противоречивата му природа, това предание не може да служи като довод за осем ракята теравих. Различните предания от Мухаммед ибн Язид са следните:

(1) Версията, цитирана по-горе и предадена от имам Малик, говори за единадесет ракята, но в нея не се споменава рамазан.

(2) Във версията на Яхя ибн Каттан се казва, че Умер (радийеллаху анх) събрал хората зад Темим ед-Дари (радийеллаху анх) и кланяли единадесет ракята. Не се споменава нито, че Умер (радийеллаху анх) е постановил точно определен брой ракяти, нито се споменава рамазан.

(3) Във варианта, предаден от Абдулазиз ибн Мухаммед, се казва само, че се кланяли единадесет ракята по време на халифата на Умер (радийеллаху анх). Не се споменава нищо за Убей ибн Кяʿб, Темим ед-Дари (радийеллаху анхума) или за месец рамазан.

(4) Версията на Ибн Исхак гласи, че в рамазан се изпълнявали тринадесет ракята по времето на Умер (радийеллаху анх). Не се говори нищо за наредбите на Умер, нито за Убей ибн Кяʿб или Темим ед-Дари (радийеллаху анхум).

(5) Във варианта на Абдурраззак се казва, че Умер (радийеллаху анх) постановил да се кланят двадесет и един ракята, вместо единадесет.

В една от версиите на хадиса се говори за единадесет ракята, в друга – за тринадесет, а в трета версия – за двадесет и един. Тогава каква е причината да се предпочете варианта за единадесетте ракята пред останалите варианти? Всъщност големият маликитски правовед Ибн Абдулберр дава предимство на версията за двадесет и единия ракят и нарича преданията за единадесетте ракята „грешно предположение“ [вехм] (Ракят-и теравих 39). Ето защо е била възприета версията за двадесетте ракята в светлината на тези и други подобни фактори, които само подсилват достоверността й.

(б) Другият разказвач на този хадис от Са’иб ибн Язид (радийеллаху анх) е Язид ибн Хусайфе, а неговите двама ученици – Ибн Ебу Зи’б и Мухаммед ибн Джафер – предават хадиса от него [виж хадис 3 в „Хадисите по този въпрос“]. Всички версии на това предание през Язид ибн Хусайфе говорят за двадесет ракята, а имам Невеви, Ираки, Суюти и други казват, че неговите вериги на предаване [еснад] са силни и надеждни.

Въпросът, който възниква тук, е: Защо се възприема версията за осемте ракята на Мухаммед ибн Юсуф, въпреки че е толкова объркваща и противоречива в споменаването си за броя на ракятите, а версията на Язид ибн Хусайфе се изоставя, въпреки че тя е последователна? Обективността изисква преданията на Са’иб ибн Язид (радийеллаху анх) през Язид ибн Хусайфе да се приемат, защото са последователни и класифицирани като достоверни от много учени; а преданията през Мухаммед ибн Юсуф, заради тяхната противоречивост, да се тълкуват и съгласуват с преданията на Язид ибн Хусайфе.

(в) Някои учени съгласуват различните версии на преданието на Са’иб ибн Язид (радийеллаху анх), като казват, че първоначално Умер (радийеллаху анх) наредил да се кланят единадесет ракята, но после променил решението си на двадесет ракята, тъй като научил, че това е по-правилното мнение. Никой не отхвърлил постановлението му и през по-голямата част от ислямската история продължили да се кланят двадесет ракята.

След като споменава преданията за единадесет и преданията за двадесет ракята, имам Бейхеки казва:

Възможно е да се съгласуват двата вида предания, защото сподвижниците [първоначално] кланяли единадесет ракята в джемаʿат, след което започнали да кланят двадесет ракята и три витр. (Сунен ел-кубра 2:496)

Имам Бейхеки отбелязва същото и на друго място в книгата си Сунен ел-кубра. Много други учени дават подобни обяснения. Ибн Хабиб Малики пише:

Първоначално били единадесет ракята, но удължавали четенето в тях, което затруднявало хората. Затова те увеличили броя на ракятите и съкратили четенето в тях. Кланяли двадесет ракята без [в това число да се включва] витрa. (Тухфе ел-ехяр 192)

Заключение

Мнението, че суннет е да се кланят само осем ракята теравих, е мнение, което се поддържа от съвсем скоро от определени хора. Някои от тях дори стигат по-далеч, твърдейки, че да се кланят повече от осем ракята е лошо нововъведение [бидʿа], Аллах да пази!

Никой от тях обаче не може да представи дори един пример на джамия, в която да са се кланяли по-малко от двадесет ракята през първите хиляда и двеста или повече години от ислямската история. Също така, никой от учените на праведните ни предци [селеф салихин] не е поддържал мнението за осем ракята. Може ли мненията на съвременните хора да се предпочитат пред знанието на онези, които са се радвали на по-голяма близост до извора на пророчеството?

Как е възможно да се пренебрегва фактът, че в продължение на хиляда и двеста години никой не е оспорил, че ракятите на теравиха са двадесет? Колко абсурдно е да се нарича това нововъведение в религията, когато самият Умер (радийеллаху анх) е постигнал единодушие със сподвижниците относно броя на ракятите и когато неговото постановление е направено въз основа на това, което той трябва да е научил от самия Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем). Нито сподвижниците, нито семейството на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не го опровергали. Той дори възкликнал колко хубава практика е възродил, защото хората не били кланяли теравих в голям джемаʿат по времето на Ебу Бекр (радийеллаху анх).

Ето защо може да се достигне до извода, че, след като има съгласие между четиримата имами и мнозинството от учените на този уммет относно това, че теравихът се състои от двадесет ракята, то наистина този брой ракяти се счита за суннет.

Кланяне на намаз по време на петъчното хутбе

 

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) повелява, че винаги когато човек влезе в джамия, трябва да кланя два ракята намаз преди да седне. Този намаз се нарича техиййету-л-месджид [поздрав за джамията] и е суннет.

Тези два ракята обаче не трябва да се кланят във времената, в които намазът е нежелателен [мекрух]. Ислямският закон определя следните времена като нежелателни: (1) след сутрешния намаз до изгрев слънце; (2) след следобедния намаз до залез слънце; (3) от началото на изгрева, докато слънцето не се вдигне на едно копие разстояние над хоризонта [т.е. когато разстояние, равно на диаметъра на слънцето, остане между слънцето и хоризонта]; (4) от момента, в който слънцето е в най-високата си точка (зенит), докато не започне да се спуска; (5) от момента, в който слънцето пожълтее преди залез, докато не залезе.

Препоръчително е винаги да се кланя техиййету-л-месджид при влизане в джамия, освен в нежелателните времена. Има обаче и едно друго изключение от това правило. Тъй като Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е забранил кланянето на намаз или провеждането на разговор по време на петъчната проповед [хутбе], не е допустимо да се кланя техиййету-л-месджид при влизане в джамията, докато проповедта е в ход. Това е становището на ханефитите и на много други учени.

Някои учени са на мнение, че човек, който влиза в джамия в такъв момент, все пак трябва да кланя два ракята, преди да седне и да заслуша хутбето на имама. Те дори стигат по-далеч, като твърдят, че това е желателно дело, дори и по това време.

Следното разискване е свързано именно с този въпрос. То има за цел да определи как точно човек трябва да действа, ако влезе в джамията по време на петъчното хутбе. Първо ще бъде представен доводът на ханефитския мезхеб за недопустимостта на изпълнението на намаз, докато хутбето е в ход; после ще анализираме на пръв поглед противоречивите хадиси, които се използват, за да се докаже допустимостта на кланянето на намаз в този момент.

Коранът по този въпрос

Аллах Теаля казва:

Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, за да бъдете помилвани! (Коран, 7:204)

Както казахме и по-рано в глава 3, „Четенето зад имама“, този айет е бил низпослан по отношение на намаза (а според някои становища – и по отношение на хутбето). Сега, след като хутбето е оприличено на намаза и след като айетите на Корана се четат в него, повелята на този айет засяга и хутбето; което означава, че човек трябва да запази мълчание по време на хутбето и да слуша внимателно какво се казва в него. Това също означава, че човек не трябва да се ангажира с кланяне на намаз по време на проповедта.

Предава се от Умер (радийеллаху анх), че двете хутбета в петък се равняват на два ракята намаз. Това вероятно е причината петъчният намаз да се състои само от два ракята, докато ракятите на обедния намаз са четири. Той казва:

Хутбето се равнява на два ракята; затова, който пропусне хутбето, трябва да изпълни четири ракята [на зухр]. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:128, Мусаннеф Абдурраззак).

Трябва да се отбележи, че това е неговото лично мнение, а становището на мнозинството учени е, че човек трябва да се присъедини към двата ракята петъчен намаз с имама, дори ако е пропуснал хутбето.

Тъй като хутбето е подобно на намаза, може да се заключи, че човек трябва да мълчи и да слуша внимателно, докато се чете хутбето, точно както човек прави в намаза. Мъдростта на забраната за кланяне на намаз, правене на зикр, отправяне на дуа и дори на повеляване на доброто и забраняване на злото [емр би-л-маʿруф ве нехй ани-л-мункер] – което е допустимо във всички други случаи – се състои в това, че ако човек се ангажира с кланяне на техиййету-л-месджид или с друга дейност, той няма да може да слуша внимателно проповедта на имама.

Хадисите по този въпрос

1. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Който каже: „Мълчи!“, докато имамът чете хутбето, той е унищожил [наградата си]. (Сунен ет-Тирмизи 1:114)

2. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем):

Ако кажеш: „Мълчи!“ на другаря си в петъчен ден, докато имамът  чете хутбето, то ти си унищожил [наградата си]. (Сахих Муслим 1:281, Шерх меани ел-асар)

Щом като само напомнянето на другиго да мълчи по време на петъчното хутбе се забранява от тези хадиси, то следва, че техиййету-л-месджид, който е допълнителен [нафиле] ибадет, също трябва да е забранен, докато се изнася петъчната проповед. Следният хадис допълнително изяснява това:

3. Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) предава, че е чул Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да казва:

Когато някой от вас влезе в джамията и открие имама на минбера [да чете хутбето], тогава няма [позволен] намаз или разговор, докато не приключи имамът.“ (Меджмеʿ ез-зева’ид 2:184)

Този хадис може е класифициран от някои учени като дефектен, заради разказвача във веригата Ейюб ибн ен-Нахик, но за него има противоречиви мнения. Някои хадисолози го определят като заслужаващ доверие, докато други го определят като слаб. Въпреки това обаче, има много други аспекти, които подкрепят приемливостта на хадиса. Ибн Ебу Шейбе предава някои други хадиси от Ибн Умер (радийеллаху анх) (разказвачът на по-горното предание), които показват, че личното становище и практиката на Ибн Умер (радийеллаху анх) са в съответствие с неговото предание. Това само придава сила на хадиса.

Един от принципите на хадисологията [усул ел-хадис] е, че всяко предание, подкрепено от постоянната практика на сподвижниците (сахабе) и техните последователи (табиин), придобива достатъчно сила, за да се използва като доказателство. Това означава, че посланието на горния хадис, въпреки критиките, отправени към неговата верига, може да бъде прието. Фактът, че има много други достоверни [сахих] хадиси, които носят същото послание като това на горния хадис, прави още по-основателна употребата му като довод.

В следващите параграфи ще видим, че това становище не е единично, а че всъщност е становището на много сподвижници и последователи.

4. Предава се от Селман ел-Фариси (радийеллаху анх), че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Който извърши гусл в петък, постигне колкото може повече чистота, намаже се с масло или някакъв аромат, който може да се открие в дома му; след това тръгне към джамията и не кара двама души да се разделят [т.е. като не сяда между тях]; изпълни толкова намаз, колкото Аллах е пожелал за него, и след това запази мълчание, докато имамът говори, то ще му бъдат опростени всички грехове от настоящия петък до следващия. (Сахих ел-Бухари 1:122, Шерх меʿани ел-асар 1:369)

5. Подобен хадис на Ебу Хурайра (радийеллаху анх) в Сахих Муслим има следния вариант:

[…] и изпълни каквото му е било наредено, след което запази мълчание, докато имамът завърши хутбето си… (Сахих Муслим 1:283)

6. Друго предание на Ебу Хурайра и Ебу Саʿид ел-Худри (радийеллаху анхум) съдържа следните думи:

[…] и изпълни каквото Аллах Теаля му е наредил, след което запази мълчание, когато имамът се появи… (Сунен Ебу Давуд 50)

7. Нубейше ел-Хузели предава от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем):

Когато един мюсюлманин извърши гусл в петък, отиде в джамията, без да пречи на никого; ако открие, че имамът все още не се е появил, да се потопи в намаз за колкото може по-дълго; но ако открие имама вече там, да седне тихо и да слуша внимателно, докато имамът завърши петъчния намаз… (Муснед Ахмед)

Имам Хейсеми казва по отношение на горния хадис: „Имам Ахмед е предал този хадис и неговите разказвачи са същите като на Сахих ел-Бухари, с изключение на шейха [учителя] на Ахмед, който [също] е заслужаващ доверие.“ (Меджмеʿ ез-зева’ид 2:171)

В нито един от горните хадиси не се споменава, че е добродетелно или дори допустимо да се кланя намаз, щом имамът се е появил за проповедта. Причината, поради която това е забранено, бе спомената и преди – забраната се дължи на неспособността на кланящия да слуша внимателно хутбето на имама и айетите от Корана, които той чете.

Сподвижниците и последователите им по този въпрос

1. Предава се от Абдуллах ибн Аббас и Ибн Умер (радийеллаху анхум), че

те не харесвали какъвто и да е било намаз или разговор в петък, щом като имамът се е явил [да чете хутбето]. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:124)

2. Предава се от Ибн Умер (радийеллаху анх), че

той кланял намаз в петък, но когато имамът дойдел, той спирал да кланя. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:124)

3. Предава се, че Укбе ибн Амир е казал, че

кланянето на намаз, докато имамът е на минбера, е неподчинение [месийе]. (Шерх меʿани ел-асар 1:370)

4. От Ибн Шихаб ез-Зухри се предава, че

човек [който влиза в джамията в петъчен ден, докато имамът чете хутбето] трябва да седне и да не се ангажира с какъвто и да е било намаз. (Шерх меʿани ел-асар 1:369)

5. Предава се от Халид ел-Хазза, че

Ебу Килябе пристигнал, докато имамът четял хутбето. Той седнал, без да е кланял намаз. (Шерх меʿани ел-асар 1:369)

6. Ебу Малик ел-Курази предава, че

„сядането“ на имама на минбера е знак за прекратяване на всички намази, а неговото „хутбе“ [е знак за прекратяване на] всяко говорене. (Шерх меʿани ел-асар 1:370)

7. Ибрахим ен-Нехаʿи разказва:

Алкаме бе попитан: „Говориш ли, докато имамът чете хутбето или след като е пристигнал [за да го чете]?“ Алкаме отговорил отрицателно. (Шерх меʿани ел-асар 1:370)

8. От Муджахид е предадено, че

той не обичал да се кланя, докато имамът четял хутбето. (Шерх меʿани ел-асар 1:370)

Друг важен момент е фактът, че ангелите също затварят своите регистри, щом започне хутбето. Следващите хадиси показват, че когато имамът започне проповедта си, ангелите оставят своите записи, за да слушат хутбето.

9. Има предание на Ебу Хурайра (радийеллаху анх) в Сахих ел-Бухари, както и в други сборници, относно ангелите, които записват имената и времената, в които хората идват за петъчното хутбе. Към края на този хадис Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) казва:

Когато имамът се появи, ангелите приключват своите записи и започват да слушат споменаването [зикр]. (Сахих Муслим 1:283, Сахих ел-Бухари 1:127, Сунен ен-Неса’и 205)

10. Предание от Ебу Умаме (радийеллаху анх) гласи:

Когато се появи имамът, записите [на ангелите] се прибират. (Меджмеʿ ез-зева’ид 2:177)

11. Хадис от Ебу Саʿид ел-Худри (радийеллаху анх) гласи:

Когато муеззинът извика езана и имамът седне на минбера, записите [на ангелите] се навиват, и те влизат в джамията, слушащи внимателно споменаването [зикр]. (Меджмеʿ ез-зева’ид 2:177)

12. В своя коментар на Сахих Муслим имам Невеви казва, че същата (т.е. да не се кланя намаз по време на хутбето) е била практиката и на Умер, Усман и Али (радийеллаху анхум). (Шерх Сахих Муслим 1:288).
13. Алляме Шевкяни посочва, че големият хадисолог Зейнуддин Ираки предава същата практика и от Мухаммед ибн Сирин, Кади Шурайх, Ибрахим ен-Нехаʿи, Катаде и Зухри.
14. Ибн Ебу Шейбе също предава това становище от Саʿид ибн ел-Мусеййиб, Муджахид, Ата и Урве ибн ез-Зубейр.

Тези предания подчертават и допълнително подсилват позицията на ханефитите по въпроса за кланянето на намаз по време на петъчното хутбе. Тяхното становище е, че не е допустимо да се кланя намаз, докато хутбето е в ход.

Анализ на привидно противоречащите си хадиси

1. Джабир (радийеллаху анх) разказва:

Сулейк ел-Гатафани (радийеллаху анх) дойде в петъчен ден и седна, докато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) четеше хутбето. Тогава Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) му нареди да стане и да кланя два кратки ракята. (Сахих Муслим 1:287)

Този хадис се използва от онези, които твърдят, че е допустимо да се кланят два ракята по време на хутбето. Това обаче е трудно да се приеме, поради следните причини:

(а) Този хадис не може да е доказателство за допустимостта на кланянето на намаз по време на проповедта, защото той говори за единичен, изолиран случай. Само веднъж Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е наредил на някого да кланя два ракята по време на хутбето. В действителност има редица предания, в които се казва, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е повелявал на хората да седят по време на проповедта.

Има един хадис относно бедуин, който дошъл при Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), за да се оплаче от суша, а една седмица по-късно дошъл отново, за да се оплаче от тежки наводнения. Този човек дошъл по време на петъчното хутбе, но Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не му заповядал да кланя два ракята. Енес (радийеллаху анх) разказва:

Един петък мъж влезе в джамията през вратата, която беше срещу минбера, от който Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) изнасяше проповедта. Той се обърна към Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и каза: „О, Пратенико на Аллах, имотите са унищожени и пътищата са блокирани. Поискай от Аллах да ни изпрати дъжд!“ Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) вдигна ръце и се помоли: „О, Аллах, дай ни дъжд!“ Тогава започна да вали и, кълна се в Аллах, не видяхме слънце в продължение на седмица. Следващия петък мъжът дойде и влезе през същата врата, докато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) изнасяше проповедта. Той се обърна към Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и каза: „О, Пратенико на Аллах, имотите е унищожени и пътищата са блокирани. Поискай от Аллах да спре дъжда!“ (Сахих ел-Бухари 1:137)

В друг хадис се казва, че веднъж по време на хутбето Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) забелязал един човек да бърза, минавайки между хората. Тогава Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) му казал:

Седни, защото притесняваш [хората]! (Сунен ен-Неса’и 207, Сунен Ебу Давуд)

Ясно е, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не му повелил да кланя намаз, а му казал бързо да седне. В друго предание на Джабир (радийеллаху анх) се казва:

[Веднъж] Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) застана на минбера и каза: „Седнете!“ Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) [който току-що бе влязъл] седна веднага до вратата на джамията. Когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) го видя, каза: „Приближи се, о, Абдуллах ибн Месʿуд!“ (Сунен Ебу Давуд 156)

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не му повелил да кланя намаз, а му казал да се приближи и да седне. Хадис в Сахих Муслим гласи следното:

Веднъж Усман (радийеллаху анх) пристигна, когато Умер (радийеллаху анх) четеше хутбето. Умер (радийеллаху анх) го порица, че не е извършил гусл, но не му повели да кланя намаз. (Сахих Муслим 1:280)

В нито една от тези случки няма повеля за намаз, докато хутбето е в ход. В действителност в тях се казва, че човек трябва да седне, докато имамът изнася проповедта, което е доказателство, че случаят, в който Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) повелил на Сулейк ел-Гатафани (радийеллаху анх) да стане и да кланя, се дължал на друга причина. Следователно хадисът със Сулейк (радийеллаху анх) не може да се използва като довод за желателното изпълнение на намаз по време на петъчното хутбе. Пълният текст на случката със Сулейк ел-Гатафани (радийеллаху анх) е следният:

Веднъж, докато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) седеше на минбера, изчаквайки да започне хутбето, в джамията влезе сподвижник на име Сулейк ибн Худбе ел-Гатафани (радийеллаху анх), който беше облечен в изпокъсани и износени дрехи. Като видя бедното му състояние, Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) му повели да се изправи и да кланя намаз. Той изпълни това, при което останалите сподвижници също можаха да видят състоянието му. Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) мълчеше, докато той приключи намаза си. После, след като видя, че сподвижниците са го забелязали, той ги насърчи да му помогнат и те сториха това с отворени сърца.

Лесно може да се разбере, че тук става въпрос за едно много специално обстоятелство, в което Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) нарежда на Сулейк (радийеллаху анх) да се изправи и да се кланя, за да разберат за състоянието му сподвижниците. Ето защо тази повеля не може да се приеме за обща, тъй като е била заповядана само веднъж и само на конкретен сподвижник.

(б) Горното обяснение трябва да е достатъчно, за да се разбере истинската същност на случката. Друго обяснение, споменато от някои учени, е, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е дал заповедта за намаз преди началото на хутбето, след което е чакал мълчаливо, докато сподвижникът приключи намаза си. Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не рецитирал и не казал нищо, докато Сулейк (радийеллаху анх) се кланял, както се разбира от следния хадис в Сахих Муслим:

Сулейк ел-Гатафани (радийеллаху анх) влезе в джамията в петък, докато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) седеше на минбера [и все още не се беше изправил за хутбето]. (Сахих Муслим 1:287)

Доказан факт е, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е чел хутбетата си изправен. Следователно, за да е седнал (както е според преданието), това означава, че още не е бил започнал проповедта; така че намазът на Сулейк (радийеллаху анх) не е бил по време на хутбето на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), а преди това. Това твърдение допълнително се подкрепя от включването на хадиса от страна на имам Несаи в раздела, озаглавен „Раздел за намаза преди хутбето”. Това ясно показва, че, според имам Неса’и, тази случка се е състояла преди хутбето да е започнало.

(в) Има обаче и предания, според които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) вече е бил започнал проповедта, когато Сулейк (радийеллаху анх) влязъл. Смисълът на тези хадиси е, че той точно е щял да започне хутбето, когато Сулейк (радийеллаху анх) пристигнал.

(г) Налице са и предания, които споменават, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) прекъснал хутбето си и мълчал, докато Сулейк (радийеллаху анх) завърши намаза си. Хадисът в Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе съдържа следните думи:

Когато повели на сподвижника да кланя два ракята, Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) прекрати своето хутбе, докато той не довърши двата ракята. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:110)

А преданието на Даракутни съдържа следните думи:

Енес (радийеллаху анх) предава, че един човек от племето Кайс влязъл, докато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) четял хутбето. Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) му казал да се изправи и да кланя два ракята, а самият той преустановил хутбето си, докато човекът приключи своя намаз. (Сунен ед-Даракутни 2:15)

Това означава, че сподвижникът вече е бил приключил намаза си, когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е чел хутбето.

(д) Още едно обяснение за тази случка е, че тъй като Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) прекъснал проповедта си и започнал да разговаря с него, то забраната за говорене или кланяне на намаз била вдигната и Сулейк (радийеллаху анх)вече не трябвало да се придържа към повелята за мълчание и внимателно слушане. Ето защо на него му е било позволено да кланя два ракята, докато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е мълчал (и го изчаквал). Ибн ел-Араби предлага това тълкуване и го смята за най-точно.

(е) Вече бе споменато, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) наредил на Сулейк (радийеллаху анх) да се изправи и да кланя намаз, за да покаже своето положение на бедност пред сподвижниците. В тази връзка едно предание в Сунен ет-Тирмизи и ен-Неса’и от Ебу Саʿид (радийеллаху анх) гласи:

Един дрипав човек влезе в джамията… (Сунен ет-Тирмизи 1:93, ен-Неса’и 1:208)

(ж) Друг важен момент, който не бива да се пренебрегва тук, е, че, за да се считат двата ракята за техиййету-л-месджид, те трябва да се кланят веднага след влизането в джамията и преди човек да е седнал. В някои версии на този хадис обаче откриваме, че Сулейк (радийеллаху анх) е седнал, щом пристигнал, а след това Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) му повелил да стане и да се кланя. Във версията в Сахих Муслим се казва: „Стани и се кланяй“ (Сахих Муслим 1:287), а друга версия гласи:

Сулейк (радийеллаху анх) седна, без да се е кланял, при което Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) го попита дали е изпълнил два ракята. Той отговори отрицателно и Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) му повели да стане и да изпълни два ракята. (Сахих Муслим 1:287)

Това доказва, че му е било повелено да се изправи и да се кланя, за да покаже положението си на другите сподвижници.

Когато горните аспекти се вземат под внимание, става трудно да се твърди, че техиййету-л-месджид е разрешен по време на проповедта. Станалото със Сулейк (радийеллаху анх) е единичен и изолиран случай и в него не се съдържа повеля към целия уммет за намаз по това време, особено когато има други предания, които изрично забраняват това.

2. Друго привидно противоречиво предание гласи:

Джабир (радийеллаху анх) разказва, че веднъж, докато Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) четял хутбето, казал: „Когато [влезете в джамията] и откриете, че имамът чете хутбето…“ – или [той казал]: „[…] и откриете, че имамът е пристигнал [за хутбето] – трябва да кланяте два ракята.“ (Сахих ел-Бухари 1:156)

Това е друго предание, което се използва, за да се докаже желателното изпълнение на техиййету-л-месджид по време на проповедта. Същите думи се предават и от имам Муслим в неговия Сахих като част от хадиса за Сулейк ел-Гатафани (радийеллаху анх). (Сахих Муслим 1:287)

Може да се каже, че този хадис е в противоречие с повелята на Свещения Коран и много други достоверни предания, които вече бяха споменати по-горе. Много обяснения са били предложени, за да се разсее противоречието между този и останалите хадиси. Едно от обясненията е, че фразата „чете хутбето“ в повествованието всъщност означава „е на път да започне да чете хутбето“ (т.е. имамът седи в очакване да започне проповедта). Това е един от начините за съгласуване между хадисите.

Вторият начин за справяне с този проблем е хадисът да се приеме като независимо достоверно предание, което е в противоречие с други достоверни предания на забрана, и в светлината на принципите на хадисологията [усул ел-хадис] да се определи кой от хадисите е по-добър и по-силен. Резултатът от подобен анализ е, че хадисите на забрана, представени от ханефитите, са по-силни, поради няколко причини:

(а) Преданията, използвани от ханефитите, имат забранителен характер (т.е. те забраняват намаза в определено време), докато това предание (хадис 2) има разрешителен характер. Един от принципите на хадисологията [усул ел-хадис] е, че, когато има противоречие между хадиси, хадисът, забраняващ нещо, се счита за превъзхождащ хадиса, който го позволява. Ето защо, тъй като хадисите, представени от ханефитите, са от забранителен характер, те се считат за по-добри от хадисите с разрешителен характер (хадис 2).

(б) Хадисите на забрана, представени от ханефитите, са в съгласие с кораничните айети, които забраняват всичко онова, което отвлича вниманието на човек от слушане на хутбето.

(в) Преданията, представени от ханефитите, са потвърдени от практиката на много сподвижници и техни последователи (Аллах да е доволен от всички тях!), както бе подробно споменато; докато този хадис, ако се приеме за независимо предание, се подкрепя само от хадиса за Сулейк (радийеллаху анх).

(г) По-предпазливо е да се действа въз основа на хадисите, забраняващи техиййету-л-месджид по време на хутбето, отколкото въз основа на онези, които го позволяват, тъй като според ничие мнение техиййету-л-месджид не се счита за задължителен намаз. Ако човек е на мнение, че това е допустимо, пренебрегването на този намаз няма да се счита за грях. Ако някой обаче кланя по време на хутбето, бивайки на мнение, че това всъщност е забранено, той ще се счита за грешник, защото е направил нещо, което се счита за забранено.

Заключение

В много предания се казва, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) прекъснал хутбето си, докато Сулейк (радийеллаху анх) се кланя. Какво ще се случи днес, ако много хора започнат да пристигат със закъснение, и още по-лошо – всички по различно време (както се наблюдава в днешно време по джамиите)? Колко пъти и за колко време имамът ще трябва да замълчи и кога ще успее да завърши хутбето?

Ханефитите са взели всички тези аспекти под внимание при формиране на становището си. Те са се придържали към хадисите на забрана и са дали обяснение на всички противоречиви предания. Тяхното становище се подкрепя напълно и от изказванията на редица сподвижници и последователи. Ето защо спокойно можем да заключим, че, взимайки под внимание всички изброени аспекти, се счита за забранено изпълнението на два ракята техиййету-л-месджид, ако имамът вече е започнал хутбето си.