Кланяне на намаз след икиндия

Кланянето на намаз след икиндия

Изучавайки книгите с хадиси, човек ще попадне на някои предания, в които Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) забранява да се кланя друг намаз след следобедния (аср, икиндия). В други предания обаче се посочва, че самият Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял два ракята точно в това време. Следователно е налице противоречие между двата вида предания.

В тази глава ще се опитаме да разрешим това противоречие и да отговорим на въпроса: „Защо Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е забранил кланянето на намаз след икиндия, когато той самият е кланял?“ В този раздел ще се обсъди и дали би било допустимо за друг, освен за Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), да кланя намаз в това време. По-долу ще изясним какво е шериатското постановление относно ракятите след икиндия и дали забраната е обща или по-скоро обвързана с конкретни обстоятелства.

Различните становища

Имам Ебу Ханифе е на мнение, че не е допустимо за един мусалли да кланя техиййету-л-месджид [два ракята при влизане в джамията] или друг допълнителен [нафиле] намаз, ако той вече е кланял следобедния намаз. Според Имама обаче, кланянето на пропуснати [каза] намази е допустимо. Според друга група учени, не е недопустимо да се изпълняват допълнителни [невафил] намази след икиндия, но е допустимо да се наваксват пропуснати намази или да се кланят други незадължителни намази, които са обвързани с конкретна причина, като например погребалния [дженазе] намаз, техиййету-л-месджид или техиййету-л-вуду [два ракята след вземане на абдест].

Горното различие в мненията показва, че всяка от групите приема факта, че един или друг намаз е нежелателен във времето след икиндия. Причината за това е, че има много хадиси, които забраняват намаза след икиндия; и поради тези хадиси ханефитите забраняват кланянето на какъвто и да е незадължителен намаз в това време. Съществуват обаче и други хадиси, които говорят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял два ракята след икиндия. Тези хадиси изглежда са в противоречие с онези, които забраняват това; ето защо първо ще анализираме тези хадиси, за да разберем по-добре това противоречие.

Анализ на противоречивите хадиси

Противоречивите предания са два вида – такива, в които се твърди, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял два ракята след икиндия само веднъж (което предполага, че той никога не е повторил това); и такива, които показват, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е изпълнявал тези два ракята редовно. И двата вида предания ще бъдат разгледани в този раздел.

  1. Аише (радийеллаху анха) предава:

[Веднъж] Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) пропусна двата ракята преди следобедния намаз, така че след като приключи с него, той навакса [пропуснатите два ракята суннет] и никога не стори това отново [т.е. във времето след икиндия]. (Муʿджем ет-Таберани, Меджмеʿ ез-зева’ид 2:223)

  1. Подобен хадис на Умм Селеме (радийеллаху анха) се предава от имам Ахмед в Муснед. (Меʿариф ес-сунен 2:135, Муснед Ахмед 229:2)
  2. Ибн Аббас (радийеллаху анх) предава:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) изпълни два ракята след икиндия, тъй като бяха пристигнали някои неща [за милостиня, която да бъде раздадена] и това му бе попречило да откланя двата ракята [суннет] след обедния намаз. Затова той ги навакса след икиндия и никога не стори това отново. (Сунен ет-Тирмизи 1:45)

От горните три предания научаваме, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял само веднъж два ракята след икиндия. И трите хадиса ясно говорят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е наваксвал двата ракята суннет, които е бил пропуснал след зухр. Тези предания показват също, че намазът след икиндия по никакъв начин не е бил специален намаз, който Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) редовно е кланял в това време. Това твърдение обаче се опровергава от следните хадиси, които споменават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял два ракята след икиндия редовно.

  1. Аише (радийеллаху анха) предава:

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) никога не ме посещаваше денем след икиндия, защото кланяше два ракята. (Сахих ел-Бухари 1:83)

  1. Предава се, че Ебу Селеме

попитал Аише (радийеллаху анха) относно двата ракята, които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) изпълнявал след икиндия. Тя му отговорила, че той ги кланял преди [икиндия], докато веднъж не се случило да ги пропусне или да забрави да ги кланя поради ангажираност с нещо; тогава той ги откланял след икиндия. После той продължил да ги кланя, защото винаги когато той кланял някакъв [нов] намаз [веднъж], той продължавал да го изпълнява редовно след това. (Сахих Муслим 1:277)

  1. Аише (радийеллаху анах) разказва, че

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) никога не пренебрегвал двата ракята след икиндия, когато бил в нейно присъствие. (Сахих Муслим 1:277)

Тези хадиси показват, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял двата ракята редовно. Те посочват, че всеки път, когато той изпълнел някакъв нов намаз веднъж, после продължавал да го кланя редовно. В случая той наваксвал двата ракята на зухр, а не кланял нов намаз, но тъй като ги изпълнил извън обичайното им време, той продължил да ги кланя редовно след икиндия и за по-напред. И в двата случая тези хадиси изглежда, че са в противоречие с първите хадиси, в които се посочва, че той кланял два ракята след икиндия само веднъж. Относно това противоречие се споменава следното:

Хафиз Ибн Хаджер предава, че втората тройка хадиси (4, 5 и 6) са с по-висока степен на достоверност от първите три. Това означава, че, според Ибн Хаджер, хадисите, в които се твърди, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял двата ракята редовно, имат по-висока степен на достоверност, отколкото онези, които споменават, че той ги е кланял само веднъж.

Вярно е, че преданието на Ибн Аббас (радийеллаху анх) (хадис 3) е определено само като добро [хасен] от имам Тирмизи, докато всички други хадиси, споменати след него, са или от Сахих ел-Бухари или Муслим и са достоверни [сахих]. Затова преданието на Ибн Аббас (радийеллаху анх) не може да издържи на това сравнение. Също така, хадис 1, който се предава от Аише (радийеллаху анха), съдържа в своята верига на предаване разказвача Каттат, който е наречен „явен лъжец“ [кеззаб]. Следователно това е твърде слабо предание, за да се изправи срещу другите достоверни [сахих] предания на Аише (радийеллаху анха).

Хадисът на Умм Селеме (радийеллаху анха) (номер 2) обаче не е дефектен и като такъв не може да бъде пренебрегнат. Преданието гласи, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял два ракята след икиндия само веднъж и отрича да ги е кланял в друго време. Това означава, че е налице един достоверен [сахих] хадис, който противоречи на три други хадиса със същата автентичност. Имаме хадисите на Аише (радийеллаху анха), предадени от имамите Бухари и Муслим, които са потвърждващи [мусбит], че тези два ракята са били редовно изпълнявани от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), а от друга страна имаме също достоверния хадис на Умм Селеме (радийеллаху анха), който твърди противното. Следователно отново са налице два противоречащи си текста, и двата от които са достоверни: един отричащ [менфи] текст (в подкрепа на забраната) и един потвърждаващ [мусбит] (против забраната).

Хафиз Ибн Хаджер ел-Аскаляни опитва да съпостави двата вида предания, привеждайки в действие правило от принципите на хадисологията [усул ел-хадис], което гласи, че един потвърждаващ [мусбит] текст има предимство пред един отричащ [менфи] (т.е. потвърждаващото предание е по-силно от отричащото). Той заключава, че тъй като преданията на Аише (радийеллаху анха) са потвърждаващите, то те имат предимство пред отричащото предание на Умм Селеме (радийеллаху анха). Той също твърди, че потвърждението на Аише (радийеллаху анха), че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) редовно е кланял два ракята след икиндия, е въз основа на нейното лично знание за действията му, докато отрицанието на Умм Селеме (радийеллаху анха) е въз основа на нейното собствено наблюдение на намаза на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем).

Обяснението на хафиз Ибн Хаджер би могло да бъде заключително, тъй като изглежда, че е решило противоречието между двата вида предания. Големият правовед и хадисолог алляме Таки Усмани обаче казва в Дерс-и Тирмизи (1:427), че един хадис в Сахих Муслим противоречи на основата на обяснението на хафиз Ибн Хаджер – че и Аише, и Умм Селеме (радийеллаху анхума) разказват въз основа на личните си наблюдения. Хадисът в Сахих Муслим разкрива, че знанието на Аише (радийеллаху анха) относно изпълнението на този намаз от страна на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) всъщност е придобито от Умм Селеме (радийеллаху анха).

  1. Следният хадис обяснява това по-подробно:

Курайб предава, че е бил изпратен от Абдуллах ибн Аббас, Абдуррахман ибн Езхер и Мисвер ибн Мехраме (радийеллаху анхум) при Аише (радийеллаху анха), съпругата на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Казали му да й предадат техния селям и да научат от нея за [кланянето на] двата ракята след икиндия. Поискали да каже, че им е било съобщено, че тя кланя този намаз, а в същото време до тях е достигнало, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е забранил това. Ибн Аббас (радийеллаху анх) казал: „Аз и Умер (радийеллаху анх) възпирахме хората от кланянето им.“

Курайб разказва: „Аз я посетих и предадох посланието им. Тя ми каза да попитам Умм Селеме (радийеллаху анха). Тръгнах си и им съобщих какво ми е казала; тогава те ме изпратиха при Умм Селеме (радийеллаху анха) със същите въпроси. Умм Селеме (радийеллаху анха) каза: „Чух Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да ги забранява, но после видях той [самият] да ги кланя. [Първият път], когато ги кланя, той беше завършил икиндия, влезе в къщата и откри, че няколко жени-енсари от племето Бену Харам са при мен. Така че, когато той започна да кланя намаза, аз изпратих едно малко момиче да застане до него и да го попита: „О, Пратенико на Аллах, Умм Селеме казва, че е чула да забраняваш изпълнението на тези два ракята, а сега те вижда да ги кланяш.“ Казах й също да се върне обратно, ако той даде знак с ръка. Момичето отиде при него и той направил знак с ръка, така че тя се върна обратно. Когато той приключи с намаза, рече: „О, дъще на Ибн Умеййе [Умм Селеме], попита ме за двата ракята след икиндия. Група от племето Абдулкайс бяха дошли при мен, така че не можах да изпълня двата ракята след зухр. Това бяха те [т.е. тези два ракята].“ (Сахих Муслим 1:277)

Този хадис недвусмислено показва, че Умм Селеме (радийеллаху анха) е била източникът на знанието на Аише (радийеллаху анха) относно изпълнението на два ракята след икиндия от страна на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Това е така, защото Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) ги е кланял, докато е бил при Умм Селеме (радийеллаху анха), и Аише (радийеллаху анха) е била наясно с това. Следващото предание дава още по-добро пояснение:

  1. Предава се от Абдуррахман ибн Ебу Суфян, че

Муʿавийе (радийеллаху анх) изпратил човек при Аише (радийеллаху анха), който да я попита за двата ракята след икиндия. Тя отговорила, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не ги е кланял, докато е бил при нея, но че Умм Селеме (радийеллаху анха) й е казала, че той ги е кланял, докато е бил с нея. Тогава Муʿавийе (радийеллаху анх) изпратил някого при Умм Селеме (радийеллаху анха). Тя рекла: „[Веднъж] той ги кланя при мен и тъй като никога не го бях виждала да ги кланя преди, го попитах: „О, Пратенико на Аллах, какви бяха двата ракята, които те видях да кланяш след икиндия? Никога не си ги кланял преди.“ Той отговорил: „Това бяха двата ракята, които [обикновено] кланям след зухр, но няколко камили, събрани като милостиня [садака], бяха докарани при мен [за да ги разпределя], така че забравих да ги изпълня, докато не откланях икиндия [след което ги откланях]. Когато си спомних, сметнах, че не е уместно да ги откланям в джамията с хора наоколо, така че ги изпълних, докато съм при теб.“ (Шерх меʿани ел-асар 1:302)

Този хадис, заедно с предишния, ясно постановяват, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не е кланял намаза в присъствието на Аише (радийеллаху анха), а докато е бил при Умм Селеме (радийеллаху анха).

Алляме Усмани пише, че дори и след обстойно проучване, не е успял да открие убедително обяснение, което да разсее очевидното противоречие между тези предания. Въпреки това, той посочва, че след като е анализирал по-обстойно въпроса, се е оказало, че случката с изпълнението на двата ракята след икиндия от страна на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)първоначално се е състояла в присъствието на Умм Селеме (радийеллаху анха). Това се потвърждава от Аише (радийеллаху анха) в горните две предания (хадиси 7 и 8).

Тъй като обичаят на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е бил да продължава всяка практика, която е започнал, той започнал ежедневно да изпълнява два ракята след икиндия в присъствието на Аише (радийеллаху анха), но Умм Селеме (радийеллаху анха) не знаела за това. Вероятно това е била причината тя да настоява, че той никога повече не ги кланял след онази случка, а Аише (радийеллаху анха) пък да твърди, че той винаги ги кланял в нейно присъствие. Алляме Усмани заключава, че това изглежда е най-доброто възможно обяснение, което да съгласува хадисите и да разсее противоречието. (Дерс-и Тирмизи 1:428)

Дотук обсъдихме различията в хадисите относно това колко пъти Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял двата ракята след икиндия. Стигаме до друг важен въпрос: Какво е постановлението за общността относно тези два ракята след икиндия? Учените имат различни становища по този въпрос.

Една група твърди, че е суннет да се кланят двата ракята след икиндия, въпреки че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е забранил всички незадължителни намази в това време. Те цитират преданията на Аише (радийеллаху анха), споменати по-горе, като довод в подкрепа на твърдението си. Тази група твърди, че тъй като Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) ги е кланял, е допустимо и за другите да правят това. Ханефитските учени обаче, както и много други, казват, че тези два ракята не могат да се считат за всеобщ суннет само въз основа на тези хадиси. В действителност е силно нежелателно [мекрух тахримен] да се изпълнява какъвто и да е незадължителен намаз в това време. Има множество други предания и причини, които изрично забраняват кланянето на намаз след икиндия.

Практика, специфична само за Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем)

Основната причина Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да кланя двата ракята след икиндия, както хадисите гласят, е била, за да компенсира двата пропуснати ракята суннет на зухр (виж хадис 7). Поводът за това е, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е имал изключителната практика да наваксва всички пропуснати суннет намази. Това обаче не се отнася за останалата част от уммета.

Ето защо Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланял след икиндия двата пропуснати ракята суннет на зухр, а след това продължил ежедневно да кланя по два допълнителни ракята след икиндия; което било заради изключителния му обичай да продължава да изпълнява всеки нов намаз, дори ако го е бил кланял само веднъж преди това. Следните предания дават същото обяснение.

  1. След като разказва случката, в която Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланя двата ракята след икиндия, Аише (радийеллаху анха) казва:

Винаги когато той кланяше някакъв [нов] намаз веднъж, той го продължаваше [редовно след това]. (Сахих Муслим 1:277)

Този хадис илюстрира изключителния обичай на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Следващите хадиси ще разяснят въпроса още по-ясно.

  1. Аише (радийеллаху анха) разказва:

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланяше намаз след икиндия, но го забраняваше [на другите]; и той говееше продължително [т.е. без да се храни между дълги периоди от време], но го забраняваше [на другите]. (Сунен Ебу Давуд 1:182)

Този хадис ясно показва, че точно както Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е говеел продължително, но е забранявал на сподвижниците да правят това, така също е забранявал на другите да кланят два ракята след икиндия, но той самият ги кланял. Този хадис е предаден от имам Ебу Давуд, който не прави никакъв коментар след преданието, а това означава, че хадисът е силен. Добре известно е сред учените по хадис, че винаги когато имам Ебу Давуд мълчи след даден хадис (т.е. не коментира неговата степен), това означава, че хадисът е силен.

  1. След като видяла Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да кланя двата ракята, Умм Селеме (радийеллаху анха) го попитала:

„О, Пратенико на Аллах, можем ли да ги наваксаме, ако сме ги пропуснали?“ При това той отговорил отрицателно. (Шерх меʿани ел-асар 1:306)

Алляме Хaйсеми посочва, че този хадис е предаден от имам Ахмед в Муснед и от Ибн Хиббан в Сахих. Той казва също, че разказвачите във веригата на имам Ахмед се споменават и във веригите на предаване на Сахих ел-Бухари. (Меджмеʿ ез-зева’ид 2:223)

От горния хадис научаваме, че на Умм Селеме (радийеллаху анха) й е било забранено да наваксва суннет намаза след икиндия, ако го е била пропуснала. Това показва, че наваксването му е била практика, специфична за Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Алляме Айни предава, че ел-Хатиби е казал: „Този намаз [двата ракята след икиндия] също е сред специфичните практики [хасаис] на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем).“ Ибн ел-Укайли заявява същото.

Всички предания по-горе водят до едно и също заключение – че кланянето на два ракята след икиндия е било изключителна практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и като такава не е регламентирана като суннет. Това се потвърждава от факта, че много хадиси всъщност забраняват изпълнението на какъвто и да е допълнителен намаз в това време.

Хадисите, забраняващи кланянето на намаз след икиндия

  1. Ебу Саʿид ел-Худри (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Няма [допълнителен] намаз след сутрешния, докато слънцето не изгрее, нито след следобедния, докато слънцето не залезе. (Сахих ел-Бухари 1:82-83)

  1. Амр ибн Абесе (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Кланяйте сутрешния намаз; след това се въздържайте от какъвто и да е друг намаз, когато слънцето изгрява, докато не изгрее напълно. И кланяйте следобедния намаз; след това се въздържайте от от какъвто и да е друг намаз, докато слънцето не залезе. (Сахих Муслим)

  1. Ибн Аббас (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е забранил намаза след икиндия. (Сунен ен-Несаи 96)
  2. Предава се, че Али ибн Ебу Талиб (радийеллаху анх)

кланял два ракята след икиндия на път към Мекка. Тогава Умер го повикал при себе си и изразил гнева си, казвайки: „Кълна се в Аллах, ти знаеш, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) ни забрани да ги кланяме.“ (Шерх меани ел-асар 1:303)

  1. Али (радийеллаху анх) разказва, че

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланял два ракята след всеки намаз, освен след сутрешния и следобедния. (Шерх меʿани ел-асар 1:303)

  1. Аише (радийеллаху анха) предава, че

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) никога не кланял намаз, без да го последва от два ракята, с изключение на сутрешния и следобедния, когато той кланял двата ракята преди тях. (Шерх меʿани ел-асар 1:303)

  1. Муʿавийе ибн Ебу Суфян (радийеллаху анх) изнесъл следната проповед:

О, хора! Вие кланяте такъв намаз, какъвто никога не сме виждали Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да кланя, въпреки че сме били в неговото присъствие. Той забрани двата ракята след икиндия. (Шерх меʿани ел-асар 1:304)

  1. Саиб ибн Язид (радийеллаху анх) предава, че

видял Умер (радийеллаху анх) да удря Мункедир, защото бил кланял намаз след икиндия. (Шерх меʿани ел-асар 1:304)

  1. Абдуллах (радийеллаху анх) разказва:

Умер (радийеллаху анх) не харесваше изпълнението на намаз след икиндия и аз не харесвам онова, което Умер (радийеллаху анх) не харесва. (Шерх меʿани ел-асар 1:304)

  1. Джебеле ибн Сухейм предава:

Чух Ибн Умер да разказва, че [баща му] Умер (радийеллаху анх) удрял онзи, който откриел да кланя намаз след икиндия, докато човекът не прекрател намаза си. (Шерх меʿани ел-асар 1:304)

  1. Тавус предава, че

попитал Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) относно двата ракята след икиндия. Последният ги забранил и цитирал айета: „И когато Аллах, и Неговият Пратеник, отсъди някакво дело, нито вярващ, нито вярваща имат право на избор в това дело.“ (Коран 33:36) (Шерх меʿани ел-асар 1:304)

Заключение

Изводът от тази дискусия може да се обобщи по следния начин. Има някои противоречия в преданията, които споменават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял намаз след икиндия. Някои достоверни хадиси показват, че той е правил това само веднъж, докато други достоверни хадиси твърдят, че го е правел редовно. За да премахнат противоречието между преданията и за да изяснят въпроса, ханефитите са постановили, че това е практика, специфична само за Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) .

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) първоначално ги кланял, за да компенсира двата ракята суннет на обедния намаз, които бил пропуснал, защото бил със свои гости. След това започнал редовно да кланя двата ракята след икиндия, заради изключителната му практика да продължава изпълнението на всеки намаз, който бил започнал веднъж. Бяха представени много хадиси в подкрепа на това обяснение.

Бяха споменати и голям брой хадиси, които изрично забраняват изпълнението на намаз след икиндия. Въз основа на тези доводи, ханефитските учени са заключили, че най-силното и правилно мнение относно кланянето на допълнителни намази след икиндия, е, че това е забранено. Що се отнася до онези хадиси, които показват общата допустимост на намаз след икиндия, то те не могат да бъдат приети като довод, тъй като те само илюстрират дело, което е било специфично само за Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем).

Published in: on 11.07.2015 at 16:05  Коментарите са изключени за Кланяне на намаз след икиндия  
Tags:

Броят на ракятите на намаза витр

Броят на ракятите на намаза витр

 

Витрът е един от най-сложните въпроси, свързани с намаза. Има приблизително седемнадесет аспекта, отнасящи се до намаза витр, около които се формират различията в мненията. Въпреки това, в този раздел ще се съсредоточим главно върху следните три въпроса: (1) Колко ракята е намазът витр? (2) Колко селяма се дават в намаза витр? (3) Кланянето на един ракят достатъчно ли е за витр?

Има редица хадиси, които говорят за броя на ракятите във витра. Поради множеството противоречия в тях обаче, е много трудно да се формулира становище, което да е в пълно съответствие с буквалното значение на всяко предание. Ето защо е необходимо някои от тези предания да се тълкуват, за да се съгласува тяхното значение с това на други подобни предания.

В този раздел ще бъдат анализирани в дълбочина различни предания относно намаза витр в опит да се установи онзи начин на изпълнение на витра, който е в най-голямо съответствие със суннета.

  1. Колко ракята е намазът витр?

Първият въпрос е относно броя на ракятите, които трябва да се кланят във витра.

Различните становища

Според имам Шафиʿи витрът може да се кланя един, три, пет, седем, девет или дори единадесет ракята. Той казва в книгата си Китаб ел-умм, че като витр може да се откланя и само един ракят. Въпреки това, алляме Касталяни казва в тълкуването си на Сахих ел-Бухари, Иршад ес-сари, че кадия Ебу-т-Таййиб е на мнение, че е нежелателно [мекрух] да се изпълнява само един ракят за витр. (Иршад ес-сари 2:259)

Кадия Ебу-т-Таййиб е смятан за един от най-големите учени на шафиʿитския фикх и е бил един от основните преподаватели в Ирак за времето си. Учил е при имам Даракутни, а сред неговите ученици били хора, като Хатиб ел-Багдади и Ебу Исхак еш-Ширази.

Има разногласия сред шафиʿитите относно това как трябва да се изпълняват ракятите на витра. Едно становище гласи, че през Рамадан трябва да се кланят три ракята с един селям, а през другите месеци – с два селяма: един във втория ракят и един в третия. Според друго мнение, ако витрът се кланя колективно, тогава се дава един селям, а ако се кланя индивидуално, се дават два селяма.

Становищата на имам Малик и имам Ахмед са подобни на тези на имам Шафиʿи с няколко малки разлики. Тълкувателят на Сифр ес-сеʿаде предава мнение на имам Ахмед, според което кланянето само на един ракят като витр е нежелателно [мекрух]. Според имамът, човек трябва да откланя няколко ракята преди да кланя витра. Подобно становище се предава и от имам Малик. Той предава хадис в своята Муватта с първоизточник Саʿд ибн Ебу Ваккас (радийеллаху анх), в който се описва как сподвижникът кланя един единствен ракят като витр. След това предание имам Малик казва:

Нашата практика не се основава на това, тъй като витрът [според нашето мнение] е най-малко три ракята. (Муватта имам Малик 77)

Горният преглед на становищата може да се обобщи по следния начин: Според имам Шафиʿи, витрът може да се кланя нечетен брой ракяти, вариращ между един и единадесет. Главното и по-популярно становище на имам Ахмед е, че витрът се кланя като един ракят, а ракятите, изпълнени преди това, се разглеждат като киям ел-лейл, или техеджуд [среднощен намаз] (ел-Мугни). Имам Малик също не одобрява извършването само на един ракят като витр, а препоръчва да се кланят най-малко три ракята. Становището на имам Ебу Ханифе е, че витрът трябва да се кланя като три последователни ракята с две сядания – едно във втория ракят и едно в третия – със селям, който се дава само в последното сядане.

Хадисите по този въпрос

Преди да разгледаме очевидно противоречивите хадиси, първо ще разгледаме онези хадиси, в които недвусмислено се споменава, че витрът се състои от три ракята.

  1. От Ебу Селеме се предава, че

той попитал Аише (радийеллаху анха) за намаза на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) по време на Рамадан. Тя обяснява: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не кланяше повече от единадесет ракята нито в Рамадан, нито извън него. Той кланяше четири ракята – и не питай за тяхната красота и продължителност!; последваше ги от още четири – и не питай от тяхната красота и продължителност!; след което кланяше три [ракята витр].“ Аише (радийеллаху анха) продължава: „Попитах: „О, Пратенико на Аллах, спиш ли, преди да кланяш витра?“ Той отговорил: „О, Аише, очите ми спят, но сърцето ми не спи.“ (Сахих ел-Бухари 1:154, Сахих Муслим 1:254, Сунен ен-Неса’и 1:248, Сунен Ебу Давуд 196)

В това предание Майката на вярващите Аише (радийеллаху анха) споменава, че намазът витр на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) се състоял от три ракята.

  1. Саʿд ибн Хишам (радийеллаху анх) предава, че

Аише (радийеллаху анха) му съобщила, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не давал селям във втория ракят на витра. (Сунен ен-Неса’и 1:248, Муватта имам Мухаммед 151)

  1. Същото предание се споменава и от имам Хаким с малки разлики:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не даваше селям в първите два ракята на витра. (ел-Мустедрак 1:304)

Имам Хаким казва относно този хадис: „Достоверен според условията на имамите Бухари и Муслим.“ Алляме Зехеби е на същото мнение.

  1. Следното предание е друг вариант на горното, предадено от имам Хаким:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланяше три ракята витр, като даваше селям само накрая [в последния ракят]. Това бе практиката и на Повелителя на вярващите Умер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху анх) и именно от него жителите на Медина възприеха тази практика. (ел-Мустедрак 1:304)

  1. Саʿд ибн Хишам (радийеллаху анх) разказва:

След като завършеше нощния (иша, ятсъ) намаз, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) отиваше у дома си и кланяше два ракята, последвани от други два по-дълги от първите. После кланяше намаза витр, без никакъв промеждутък в него [т.е. без да дава селям във втория ракят]. След това кланяше два ракята в седнало положение с руку и седжде също седейки. (Муснед Ахмед 6:156)

  1. Абдуллах ибн Кайс предава:

Попитах Аише (радийеллаху анха): „Колко ракята витр кланяше Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем)?“, а тя отговори: „Четири с три, шест с три или осем с три. Той не кланяше повече от тринадесет ракята за витр или пък по-малко от седем.“ (Сунен Ебу Давуд 1:200)

В този хадис целият намаз техеджуд е описан като витр, докато всъщност само трите ракята са витр, а останалите четири, шест или осем са техеджуд. Това е причината Майката на вярващите Аише (радийеллаху анха) да разграничава трите ракята витр от другите ракяти, споменати в преданието.

  1. Абдулазиз ибн Джурайдж разказва:

Попитах Аише (радийеллаху анха) за сурите, които Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е чел във витра. Тя отговори: „Той четеше Себбих исме раббике-л-аʿля [сура ел-Аʿля] в първия ракят, Кул я ейюхе-л-кяфирун [сура ел-Кяфирун] във втория и Кул хувеллаху ехад [сура ел-Ихляс] заедно с Муʿаввизетейн [сурите ел-Фелек и ен-Нас] в третия.“ (Сунен Ебу Давуд 1:208, Сунен ет-Тирмизи 1:106, Сунен Ибн Мадже 1:82)

Имам Тирмизи определя този хадис като добър [хасен].

  1. Имам Хаким предава подобен хадис от Аише (радийеллаху анха) през Амра бинт Абдуррахман и посочва, че отговаря на строгите условия на имамите Бухари и Муслим. Алляме Зехеби също потвърждава това, като посочва, че хадисът се предава по надеждна верига от разказвачи. (ел-Мустедрак 1:305)
  2. Мухаммед ибн Али предава от баща си, който разказва пък от своя баща Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх), че

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) ставал през нощта, почиствал зъбите си със сивак [мисвак, клонче за почистване на зъбите], кланял два ракята намаз, а след това пак заспивал. После отново ставал, използвал сивак и взимал абдест, а след това кланял още два ракята намаз; [и така] докато не изпълнел шест ракята [по този начин]. После той кланял три ракята витр, последвани от два ракята [нафиле]. (Сахих Муслим 1:261, Сунен ен-Неса’и 1:249)

  1. Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) разказва също следното предание относно намаза витр на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем):

През нощта, преди зазоряване, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланяше осем ракята [техеджуд] и три ракята витр, последвани от два ракята [нафиле]. (Сунен ен-Неса’и 1:249)

  1. Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) предава:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланяше три ракята витр. Той четеше Себбих исме раббике-л-аʿля [сура ел-Аʿля] в първия ракят, Кул я ейюхе-л-кяфирун [сура ел-Кяфирун] във втория и Кул хувеллаху ехад [сура ел-Ихляс] в третия. (Сунен ет-Тирмизи 1:106, Сунен ен-Неса’и 1:249, Сунен Ибн Мадже 82)

Много други сподвижници в своите предания също споменават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е чел тези три сури в горепосочения ред по време на витр:

(1) Абдуррахман ибн Ебза (радийеллаху анх) (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:298);

(2) Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анх) (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:300);

(3) Али ибн Ебу Талиб (радийеллаху анх) (Сунен ет-Тирмизи 1:106);

(4) Абдуллах ибн Ебу Евфа (радийеллаху анх) (Меджмеʿ ез-зева’ид 1:241);

(5) Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) (Меджмеʿ ез-зева’ид 1:241);

(6) Нуʿман ибн Бешир (радийеллаху анх) (Меджмеʿ ез-зева’ид 1:241);

(7) Ебу Хурайра (радийеллаху анх) (Меджмеʿ ез-зева’ид 1:241);

(8) Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анхума) (Меджмеʿ ез-зева’ид 1:241);

(9) Имран ибн Хусайн (радийеллаху анх) (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:298);

(10) Ебу Хайсеме от баща си Муʿавийе ибн Хадидж (радийеллаху анх) (Меджмеʿ ез-зева’ид 1:241).

Преданията на тези сподвижници допълнително подкрепят становището, че намазът витр се състои от три ракята.

  1. Сабит ел-Бунани предава, че Енес ибн Малик (радийеллаху анх) се обърнал към него с думите:

О, Сабит, приеми това от мен, тъй като няма да го чуеш от някого по-надежден от мен. Защото аз го чух от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), той го научил от Джибрил (алейхисселям), а Джибрил (алейхисселям) го научил от Аллах Теаля. Докато бях при него, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланя нощния (иша, ятсъ) намаз, а след това шест ракята [нафиле], в които той даде селям на всеки втори ракят. После той откланя три ракята витр със селям накрая. (Кенз ел-ʿуммал 4:196)

Големият историк и хадисолог Ибн Асакир предава този хадис чрез надеждна верига.

От горните предания може да се заключи следното: (1) установено е, че витрът се състои от три ракята; (2) трите ракята трябва да се изпълняват  заедно със селям в края на третия ракят.

Сподвижниците и техните последователи по този въпрос

  1. Мисвер ибн Мехраме предава:

Приключихме с погребението на Ебу Бекр (радийеллаху анх), когато Умер (радийеллаху анх) си спомни, че все още не е кланял витра. Той се изправи и сформирахме редици зад него. Той ни води в три ракята и даде селям само накрая [на третия ракят] (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:293; Мусаннеф Абдурраззак 3:20)

  1. Ибрахим ен-Нехаʿи предава, че Умер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху анх) е казал:

Не бих пренебрегнал трите ракята витр, дори ако ми дават червени камили в замяна. (Муватта имам Мухаммед 150)

В онези времена червените камили били много скъпи.

  1. На Хасан ел-Басри му съобщили, че

Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) давал селям във втория ракят на витра. Тогава Хасан ел-Басри казал, че Умер (радийеллаху анх) е бил по-голям правовед [от сина си] и че неговата практика е била да изрича текбир и да се изправя от втория ракят [за да изпълни трети, без да дава селям във втория]. (ел-Мустедрак 1:304)

  1. Мекхул разказва:

Умер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху анх) кланяше три ракята витр, без да дава селям между тях. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:295)

  1. Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) казва:

Ракятите на витрa са подобни на дневния намаз витр [т.е. на вечерния (мегриб, акшам) намаз]. (Муватта имам Мухаммед 150, Меджмеʿ ез-зева’ид 2:242)

  1. Ибрахим ен-Нехаʿи предава, че Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) е казал:

Един ракят не е достатъчен за витрa. (Муватта имам Мухаммед 150)

  1. От Енес (радийеллаху анх) се предава, че

витрът е три ракята. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:293)

  1. Ебу Менсур разказва:

Попитах Ибн Аббас (радийеллаху анх) за броя на ракятите на витра, а той отговори: „Три ракята.“ (Шерх меʿани ел-асар)

  1. Ата предава, че Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) е казал:

Витрът прилича на вечерния (мегриб, акшам) намаз. (Муватта имам Мухаммед 150)

  1. Хасан ел-Басри предава:

Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анх) кланяше три ракята за витр и даваше селям едва в края на третия ракят. (Мусаннеф Абдурраззак 2:294)

  1. Ебу Галиб разказва, че

Ебу Умаме (радийеллаху анх) кланяше три ракята за витр. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:294)

  1. Алкаме, ученикът на Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх), предава, че

витрът е три ракята. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:294)

  1. Предава се, че Ибрахим ен-Нехаʿи е казвал:

Няма витр, състоящ се от по-малко от три ракята. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:294)

  1. Ебу-з-Зенед предава:

Умер ибн Абдулазиз определи, че броят на ракятите на витра е три, базирайки се на постановлението на правоведите, и че селям се дава само накрая (Шерх меʿани ел-асар).

  1. Предава се, че Хасан ел-Басри е казал:

Мюсюлманите са постигнали единодушие, че витрът е три ракята със селям само накрая. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:294)

Причината да цитираме изказванията на толкова много сподвижници и техни последователи [табиʿин] е, че техните становища и практики имат високо правно положение в ислямското право. Винаги когато се установи противоречие между хадисите, свързани с даден въпрос, учените се обръщат към действията и изказванията на сподвижниците, за да разрешат тези противоречия. Сподвижниците несъмнено са притежавали голяма проницателност за реалността на тези въпроси, поради това, че са били благословени с близостта на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Ето защо учените гледат на техните становища с голямо уважение и обикновено приемат онези хадиси, които отговарят на тяхната практика. По същия начин се гледа и на становищата на табиʿин, тъй като те били наследнаци на сподвижниците и носели техните знания.

По-видните сподвижници, като сеййидина Умер, Али, Абдуллах ибн Месʿуд, Абдуллах ибн Умер, Енес ибн Малик, Абдуллах ибн Аббас, Аише, Убей ибн Кяʿб и Ебу Умаме (радийеллаху анхум), всички те твърдят, че витрът се състои от три ракята. Онези, които дошли след тях, като Ибрахим не-Нехаʿи, Алкаме, Ебу Исхак, Касим ибн Мухаммед и други, поддържали същото мнение. Дори известните фукаха себʿа, „седмината правоведи“, на ранния период [виж по-долу] заключават, че витрът е три ракята. Това е било толкова широко прието становище, че Хасан ел-Басри предава консенсус [иджмаʿ] за него.

  1. Колко селяма се дават в намаза витр?

Ханефитското становище по този въпрос е, че, както при всеки друг намаз, трябва да се дава само един селям във витра. Съгласно това становище, не трябва да се дават два селяма, за да не се кланя третият ракят отделно.

Становището на останалите учени е, че мусаллият [кланящият се] трябва първо да изпълни два ракята, да ги завърши със селям и после да отслужи третия ракят отделно, завършвайки го с отделен селям.

Има редица причини, които установяват превъзходството на позицията ханефитите по този въпрос.

(1) В никое от споменатите по-горе предания не се казва, че трябва да се дава два пъти селям в рамките на триракятовия намаз. Напротив, в много от тях се заявява че трите ракята трябва да се кланят заедно, без прекъсвания. Напълно очевидно е, че, ако е имало интервал между втория и третия ракят, разказвачите със сигурност е щяло да го споменат.

(2) Преданията на Аише (радийеллаху анха) описват витра като всеки друг триракятов намаз, тъй като в тях не се споменава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е давал допълнителен селям във втория ракят. Трябва да се отбележи, че Аише (радийеллаху анха) се счита за най-знаещия човек по отношение на намаза витр на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Това е поради нейното близко наблюдение на намаза витр на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), докато той е бил в дома си, където обичайно го кланял. Ето защо, без по-нататъшно обсъждане, обяснението й, че витрът се състои от три ракята, трябва да се приеме.

(3) В някои предания, съобщени от Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх), се твърди, че витрът е бил кланян като един ракят. Много учени заявяват, че Ибн Умер (радийеллаху анх) всъщност никога не е бил виждал Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да кланя витра, и че неговите предания не могат да бъдат предпочитани пред тези на Аише и Ибн Аббас (радийеллаху анхум), и за двамата от които е известно, че са виждали Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да кланя витра.

(4) Едно предание гласи:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) забрани „непълния намаз“ [букр. бутайра – животно с отрязана опашка] – където човек кланя един ракят като витр.

Въпреки че е казано, че това предание съдържа някои слабости, забраната за кланяне на витра като един ракят е вярна, тъй като е предадена по достоверен начин чрез редица надеждни вериги. В Лисан ел-мизан хафиз Ибн Хаджер предава този хадис чрез силна верига под биографията на Усман ибн Мухаммед, един от неговите разказвачи. С изключение на Укайли, който е известен със своята изключителна строгост в критиката към разказвачите (въпреки че критиката му тук е умерена), повечето хадисолози смятат Усман ибн Мухаммед за надежден. Хаким ен-Нейсабури разказва предание от него в своя Мустедрак и го счита за достоверно, а алляме Зехеби потвърждава това. Следователно статутът на хадиса не може да бъде по-нисък от хасен [добър], а забраната за кланяне на един ракят отделно, посочена в него, се приема за силна повеля. [виж: Фетх ел-мулхим 2:309)

(5) Много от избраните сподвижници, като Умер ибн ел-Хаттаб, Али ибн Ебу Талиб, Ибн Месʿуд, Ибн Аббас, Хузейфе ибн ел-Яман, Енес ибн Малик, Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анхум), кланяли витра само с един селям в края на намаза. Някои от техните предания бяха споменати по-горе, а други могат да бъдат открити в многобройните сборници с хадиси, разделите (за витр) в които са пълни с преданията на Аише (радийеллаху анха). Следователно методът според суннета за отслужване на витра е той да се кланя като непрекъсната поредица от три ракята, каквато е била практиката и на тези велики сподвижници.

(6) В някои хадиси вечерният (акшам, мегриб) намаз, който има само един селям в края на третия ракят, е наречен „дневния намаз витр“. Ето защо „нощният намаз витр“ следва да се кланя като вечерния намаз – само с един селям в последния ракят.

Има предание, в което Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) забранява витрът да се кланя като мегриб. Това всъщност означава, че човек не трябва да кланя единствено витр, подобно на мегриб, т.е. без да кланя никаква двойка ракяти [шуфʿа] преди него. Преданието не означава, че човек трябва да раздели последния ракят от първите два, давайки селям между тях.

(7) И „седмината големи правоведи“ [фукаха себʿа] са на мнение, че витрът трябва да се кланя три ракята със селям само накрая. До тези седем факихи хората се допитвали по различни въпроси и каквото мнозинството от тях одобрявало, това се приемало за законното постановление [фетва]. В книгата си имам Тахави предава тяхното единодушно мнение, че витрът трябва да се кланя като три ракята със селям само в последния ракят. Седмината правоведи са: Саʿид ибн ел-Мусеййиб, Урве ибн ез-Зубейр, Касим ибн Мухаммед, Ебу Бекр ибн Абдуррахман, Харидже ибн Зейд, Убейдуллах ибн Абдуллах и Сулейман ибн Яшар (Аллах да е доволен от всички тях). (Евджез ел-месалик 1:434)

(8) Хасан ел-Басри предава консенсус [иджмаʿ] по отношение на становището, че витрът е три последователни ракята, без никакви прекъсвания между тях; което означава, че това е било широко разпространено мнение.

Горните доводи позволяват да се заключи, че витрът наистина се състои от три ракята с даване на селям само в третия, последен ракят. Това е широко разпространеното мнение сред сподвижниците и последователите им (Аллах да е доволен от тях).

Някои объркващи предания

  1. Саʿд ибн Хишам поискал от Аише (радийеллаху анха) да му опише как Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланял витра, при което тя отговорила:

Ние приготвяхме неговия сивак и вода за неговия абдест. Аллах го събуждаше през нощта, когато Той пожелаеше, и Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) почистваше зъбите си със сивака и вземаше абдест. После кланяше девет ракята, като сядаше само на осмия ракят, в който споменаваше Аллах, възхваляваше Го и отправяше дуа към Него. След това той се изправяше, без да е дал селям, и изпълняваше деветия ракят; после сядаше и [отново] споменаваше Аллах, възхваляваше Го и отправяше дуа към Него. След това даваше селям [достатъчно силно] и го чувахме. След селяма той кланяше още два ракята в седнало положение. Така че, синко, това бяха единадесет ракята. Когато възрастта на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) напредна, той кланяше [само] седем ракята, а практиката му по отношение на двата [последни] ракята бе същата като по-ранната му практика [да ги кланя в седнало положение]. Така че това бяха [общо] седем ракята. (Сахих Муслим 1:256)

Формулировката на това предание предполага, че намазът витр на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е бил общо девет ракята, в които той е сядал само в края на осмия ракят и е завършвал намаза със селям в деветия. В хадиса се казва, че това е била по-ранната му практика и че по-късно той е намалил броя на ракятите до седем, сядайки закратко в шестия и завършвайки със селям в седмия.

В Сунен ен-Неса’и, Муватта имам Малик, както и в редица други сборници, този хадис е предаден по същата верига, но със следното допълнение: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не даваше селям във втория ракят на витра.“ Във варианта от ел-Мустедрак се казва: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланяше три ракята витр със селям само накрая.“ В Муснед Ахмед с казва:

След като Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) изпълнеше нощния (иша, ятсъ) намаз, той се прибираше у дома и кланяше два ракята, последвани от още два, по-дълги от първите. После той кланяше витра, без промеждутъци, а след това той кланяше последни два ракята в седнало положение.

След проучване на различните варианти на това предание, може да се направят следните изводи:

(а) В най-добрия случай Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял общо единадесет ракята през нощта. В това число са били също витрът и двата ракята след него.

(б) Три от единадесетте ракята са били витр.

(в) Той е сядал във втория ракят на витра, без да дава селям.

(г) След витра той е кланял два ракята седнал.

(д) Той е сядал в края на всеки втори ракят.

От тези точки научаваме, че различните предания за витра всъщност описват един и същи начин за кланянето му. Причината да изглеждат противоречиви са различните думи, използвани в повечето от тях.

Във версията на Сахих Муслим само се споменава общият брой ракяти, без да се дават подробности относно начина на изпълнението им заедно с намаза техеджуд. Причината за това е, че Аише (радийеллаху анха) е била попитана специално за намаза витр, а не за техеджуда. Ето защо тя не сметнала за необходимо да дава подробности за ракятите техеджуд, кланяни преди витра. Споменавайки детайли за витра, тя казва: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) сядаше, без да дава селям в осмия ракят.“ Този осми ракят всъщност е бил вторият ракят на витра, който е бил изпълняван след шестте ракята техеджуд; след това, в деветия ракят (третия ракят на витра), той давал селям и по този начин завършвал своя намаз витр.

По онова време било общоизвестно, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) винаги е кланял намаза техеджуд със селям на всеки два ракята, така че Аише (радийеллаху анха) не дала никакви подробности относно тях, а само споменала общия брой ракяти. Също така тя завършва, казвайки, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял още два ракята в седнало положение, след като е свършел деветия ракят, с което общият брой на ракятите ставал единадесет.

Това е вероятно най-достоверното тълкуване на този хадис, тъй като обхваща всички варианти на преданията на Саʿд ибн Хишам, а също така съгласува и очевидните противоречия между тях. В обобщение, Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял техеджуда в серии по два ракята, както се посочва в гореспоменатото предание от Муснед Ахмед (а вероятно и във всички други хадиси за техеджуда); след това той изпълнявал три непрекъснати ракята витр със селям само накрая. След този селям, той кланял още два ракята в седнало положение.

  1. Аише (радийеллаху анха) предава:

Намазът на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) нощем се състоеше от тринадесет ракята, пет от които бяха витр; и той сядаше само накрая.

Очевидната формулировка на този хадис описва намаза витр на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) като непрекъсната поредица от пет ракята. Както и в предишното предание обаче, видимото значение на преданието не е значението на онова, което всъщност се има предвид. Причината за това е, че Аише (радийеллаху анха) само определя общия брой ракяти, кланяни от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) през нощта, като в тях включва и двата ракята нафиле, извършвани в седнало положение след трите ракята витр. Това се има предвид, когато тя казва: „пет от които бяха витр“, (т.е. включително и двата ракята нафиле).

Когато тя казва: „и той сядаше само накрая“, това означава, че той не сядал за продължителен период от време, за да прави допълнителни дуʿа и зикр, освен в самия край на намаза. Той сядал за кратко в другите ракяти само за да прочете тешеххуда. Освен това тя дори не споменава, че той е давал селям в третия ракят на витра, защото е било всеизвестно, че селям трябва да се дава в третия ракят. Онова, което има предвид Аише (радийеллаху анха) с думите: „и той сядаше само накрая“, е последното сядане на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) в двата ракята нафиле, които следвали неговия витр (т.е. Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) сядал за продължителен период от време само в последния ракят от двата ракята нафиле).

Някои ханефитски учени обясняват този хадис по малко по-различен начин. Те посочват, че е известно, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял техеджуда стоейки или седейки и че намазът витр той винаги кланял изправен, докато двата ракята след витра кланял в седнало положение. Следователно, ако към хадиса се подходи, като се имат предвид тези обстоятелства, то не може да се приеме буквалното му значение.

Съгласно обичайната си рутина, Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланял витра заедно с техеджуда в изправено положение, след което сядал, за да изпълни двата ракята нафиле. Аише (радийеллаху анха) описва този намаз с думите: „и той сядаше само накрая“, т.е. след като е отслужил първите единадесет ракята (техеджуд и витр) в изправено положение, Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал, за да откланя последните два ракята нафиле. Тя твърди, че той е сядал за последните два ракята нафиле, едва след като е изпълнел всички други ракяти в изправено положение. [виж: Дерс-и Тирмизи 2:210-220, Фетх ел-мулхим 2:219]

Това прави преданието на Аише (радийеллаху анха) ясно и разсейва представата, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял продължителен намаз, състоящ се от много ракяти, само с едно сядане накрая, без никакви пози в седнало положение в другите ракяти. Следното предание на Ибн Аббас (радийеллаху анх) допълнително потвърждава това тълкуване:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланя осем ракята и седем ракята в Медина, т.е. зухр и аср [заедно] и мегриб и иша [заедно]. (Сахих Муслим 1:246)

Нито един учен не приема това твърдение със значението, че четирите ракята на зухр и четирите ракята на аср, и че трите ракята на мегриб и четирите ракята на иша, са били изпълнени заедно по такъв начин, че да не е имало интервал между тях.

Причината, поради която учените не приемат такова тълкуване е, защото то предлага нов начин за намаз, който е в противоречие с нормалната методика, използвана обичайно от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и сподвижниците му (радийеллаху анхум). По същия начин онези предания, които на пръв поглед описват начин на изпълнение на витра, който е в противоречие с обичайната практика един намаз да се състои минимум от два ракята, трябва да се тълкуват, а не да се приемат буквално.

  1. Кланянето на един ракят достатъчно ли е за витр?

Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) разказва:

Някой попита Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) за намаза през нощта, при което той рече: „Намазът през нощта трябва да се кланя в серии от по два [ракята]. После, когато човек предчувства появата на зората, той трябва да изпълни още един ракят, който ще му се брои за витр.“ (Сахих ел-Бухари 1:135, Сахих Муслим 1:257)

В друга версия на хадиса се казва: „Витрът е един ракят [който се кланя] към края на нощта.“ Версията в Сунен Ибн Мадже гласи: „Среднощният намаз е серии от по два [ракята], а витрът е един ракят [който се кланя] преди зазоряване.“

Някои учени извеждат от тези предания, че витрът е единичен ракят, който се кланя самостоятелно. Това заключение обаче не съдържа истинското значение на хадиса, защото не са взети под внимание и всички характеристики на намаза. Трябва да се разгледат следните аспекти:

(а) Аллах да помилва великия шафиʿитски учен хафиз Ибн Хаджер ел-Аскаляни, който казва във Фетх ел-бари:

Би могло да се твърди, че този [хадис] не е напълно ясен по отношение на интервалите [между втория и третия ракят на витра]. Възможно е с думите си „той трябва да изпълни още един ракят“ Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да е имал предвид, че този ракят трябва да се откланя заедно с двата ракята преди него. (Фетх ел-бари 2:385

Следователно истинското значение на този хадис е, че човек трябва да кланя намаза техеджуд в серии от по два ракята през нощта, а в края на нощното си бдение [киям ел-лейл] той трябва да добави допълнителен ракят към последната двойка ракяти и така да ги направи три общо. По този начин общият брой ракяти на техедждуда и витра ще бъде нечетен и така ще бъде в съответствие със словата на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем):

После, когато човек предчувства появата на зората, той трябва да изпълни още един ракят, който ще му се брои за витр.“ (Сахих ел-Бухари 1:135, Сахих Муслим 1:257)

(б) Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал относно хаджа:

Хаджът е Арафат. (Сунен ет-Тирмизи, Ибн Мадже, ед-Даракутни)

Това предание също не бива да се приема буквално, тъй като това би означавало, че хаджът на човек ще се изпълни просто ако той отиде в местността Арафат, постои там известно време, след което се върне у дома, без дори да е встъпвал в поклонническа святост [ихрам]. Това очевидно не е валидно тълкуване, защото се пренебрегват много основни аспекти на ибадета. В действителност хадисът само изразява важността от стоенето [вукуф] на Арафат, защото това е един от стълбовете на поклонението; а не, че това е единственото нещо, което трябва да се извърши по време на хаджа.

По същия начин с думите си, че витрът е един ракят, който се кланя преди края на нощта, Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) просто определя отличителния фактор между витра и два ракята техеджуд; че добавянето на допълнителен ракят към последните два ракята техеджуд биха превърнали и трите ракята във витр, като по този начин човек ще изпълни изискването за кланяне на витр.

(в) Личната практика на Ибн Умер (радийеллаху анх), въпреки че противоречи на горния хадис, е била да кланя три ракята витр заедно, както се посочва в следното предание на имам Малик:

Ибн Умер (радийеллаху анх) казваше, че вечерният намаз (акшам, мегриб) е витрът на деня. (Муватта имам Малик 77)

Ако вечерният намаз (за който всички са единодушни, че се състои от три непрекъснати ракята) е определен като „витра на деня“, то от това следва, че самият намаз витр трябва да се кланя като три непрекъснати ракята.

С оглед на изложеното по-горе, е много трудно да се постанови, че витрът може да се кланя само като един ракят. Хафиз Ибн Хаджер предава във Фетх ел-бари, че Ибн ес-Салях е казал:

Не може да се направи извод от преданията за витра, въпреки тяхната многочисленост, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял само един ракят като витр. (Фетх ел-бари 2:15)

Следователно всеки хадис, в който се твърди, че намазът витр се състои от брой ракяти, различен от три, не може да се приеме буквално. Той трябва да се анализира и тълкува така, че да се установи неговото истинско значение, и така да се хармонизира с другите предания, в които се говори за витра като триракятов намаз.

Последен въпрос

След прочитането на хадисите в този раздел, човек може да се запита защо тези предания се различават едно от друго в описанието си на намаза витр. Отговорът на този въпрос е много лесен. Има два вида предания. На първо място са тези, в които се говори общо за среднощния намаз [техеджуд] и за намаза витр, като не се споменава някаква разлика между двете молитви. В тях се посочва само общия брой ракяти, които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял през нощта, защото е било общоизвестно, че последните три ракята на техеджуда всъщност са били витр. Следователно те обхващат цялото нощно бдение, когато споменават намаза витр. Примери за това могат да бъдат открити по-горе, в частта „Някои объркващи предания“.

Вторият вид предания не смятат всички ракяти като витр, а описват техеджуда и витра отделно по отношение на броя на ракятите, кланяни във всеки от намазите. Ето защо те не оставят място за предположения. По-голямата част от втория вид предания гласят много ясно, че витрът се състои от три ракята. Примери за това могат да бъдат открити по-горе, в частта „Хадисите по този въпрос“. Имам Тирмизи, цитирайки думите на Исхак ибн Ибрахим Рахуя, заключава:

Преданията, които гласят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял тринадесет ракята витр, всъщност означават (както казва Исхак), че той е кланял тринадесет ракята, в това число и трите ракята витр, и [от това следва,] че целият среднощен намаз е споменат като витр. (Сунен ет-Тирмизи 1:105)

Имам Ебу Мухаммед ел-Менбаджи, ханефитски правовед и хадисолог, пише:

Един от начините за съгласуване между преданията [които си противоречат] е да се каже, че [първоначално] Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял само един ракят като витр и дори повелил на другите да го правят; но последната му позиция била да кланя три ракята. (ел-Любаб фи-л-джемʿи бейне-с-суннети ве-л-китаб 1:173)

Заключение

В заключение, витрът трябва да се кланя като триракятов намаз, защото това е начинът, според по-голямата част от преданията, по който Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял своя витр. Тези три ракята трябва да се изпълняват без отделяне на третия ракят от ​​първите два. Кланянето на един ракят витр е определено като „непълен намаз“ от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Доказателство за това е фактът, че в ислямското право няма друг пример за намаз, състоящ се само от един ракят. Следователно намазът витр трябва да се кланя без прекъсвания, точно както вечерния намаз, а не като единичен ракят.

Освен това бе изяснено, че практиката на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е била да изпълнява витра през нощта след намаза техеджуд. Той кланял техеджуда в серии от по два ракята, докато времето за феджр не наближело, когато той добавял допълнителен ракят към последната двойка ракяти и по този начин превръщал последните два ракята и допълнителния ракят във витр. Със сигурност това е имал предвид Пратеника, когато е казал:

После, когато човек предчувства появата на зората, той трябва да изпълни още един ракят, който ще му се брои за витр.“ (Сахих ел-Бухари 1:135, Сахих Муслим 1:257)

И Аллах знае най-добре!

Published in: on 06.06.2015 at 23:13  Коментарите са изключени за Броят на ракятите на намаза витр  
Tags: ,

Двата ракята суннет на сутрешния намаз

Двата ракята суннет на сутрешния намаз

 

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) отдавал голямо значение на суннета на феджр, казвайки: „Той е по-добър от света и всичко в него.“ (Сахих Муслим 1:251) Има редица предания, от които може да се разбере важността на този суннет намаз. Това означава, че човек трябва да се увери, че го е кланял преди фард намаза, защото след като е бил кланян фарда на феджр, не е допустимо да се кланя какъвто и да е суннет чак до след изгрев слънце.

Тогава какво трябва да направи онзи, който пристигне късно в джамията и види, че колективният намаз ще започне всеки момент или че вече е започнал? От една страна, той си спомня за важността на суннет намаза на феджр, но от друга страна, той знае хадиса на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), в който се казва, че ако е бил четен икамета, то трябва да кланя само фард намаза. Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) казва:

Щом се прочете икамета за намаза, няма друг намаз, освен предписаният [мектубе; фард намаз]. (Сахих Муслим 1:247)

Кланящият се не е сигурен как да постъпи в тази ситуация. Трябва ли да побърза и да изпълни суннет намаза, а след това да се присъедини към имама за фарда, или трябва да изостави суннета напълно и да се присъедини към джемаата? Има разногласия сред учените по този въпрос.

Различните становища

Едно от мненията е, че е необходимо този човек веднага да се присъедини към джемаата за фард намаза и че не е допустимо да кланя суннета, когато вече протича колективната молитва, точно както е постановлението и за другите намази.

Имам Ебу Ханифе и имам Малик са на мнение, че този човек трябва да се опита да изпълни суннет намаза, ако мисли, че ще може да го свърши бързо и да се присъедини към фарда преди края му, т.е. дори и ако успее да го хване само за последното сядане. Това означава, че той трябва да е сигурен, че няма да пропусне джемаата напълно; в противен случай трябва да изостави суннета и да се присъедини към джемаата, защото, от техническа гледна точка, груповият фард намаз е с по-голяма важност.

Трябва да се помни обаче, че ако колективния фард намаз е започнал, суннетът не трябва да се кланя там, където се кланя джемаатът. Той трябва да се изпълни извън главната молитвена зала (месджид).

Друго становище на някои ханефитски учени е, че човек трябва да се опита да откланя суннет намаза, ако е сигурен, че ще успее да хване поне един ракят зад имама. Това значи, че той трябва да е сигурен, че ще се присъедини към джемаата, преди имамът да се е изправил от руку на втория ракят на фарда.

Разногласията са само във връзка с двата ракята суннет на феджр и няма спорове по отношение на суннетите на другите намази. Всички учени са единодушни, че след като джемаатът за тези намази започне, не е допустимо да се кланя суннет, защото, въпреки че техните суннет намази са важни, на тях не е придадено такова значение, каквото на суннета на феджр. Също така, ако човек пропусне суннета на зухр например, той може да го навакса след фарда, тъй като това не е забранено време.

Важността на суннет намаза на феджр

  1. Аише (радийеллаху анха) предава:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не беше толкова постоянен в никой допълнителен [нефл] намаз, така както беше в двата ракята преди феджр. (Сахих Муслим 1:251)

  1. Аише (радийеллаху анха) разказва:

Не видях Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да бърза за изпълнението на някой допълнителен [нефл] намаз така, както бързаше, за да изпълни двата ракята преди феджр (Сахих Муслим 1:251)

  1. Аише (радийеллаху анха) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Двата ракята [суннет] на феджр са по-добри от света и всичко в него. (Сахих Муслим 1: 251)

  1. Аише (радийеллаху анха) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал по отношение на двата ракята [суннет] при зазоряване:

Те са ми по-любими от целия свят. (Сахих Муслим 1:251)

  1. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Не изоставяйте ракятите суннет на феджр, дори ако ви газят коне. (Сунен Ебу Давуд 1:186, Асар ес-сунен 1:224)

Всички тези хадиси изтъкват важността на суннет намаза на феджр. Тъй като ракятите суннет на другите намази не са толкова силно подчертани, както суннета на феджр, те се разглеждат по различен начин.

Сподвижниците и техните последователи по този въпрос

Съществуват множество достоверни хадиси, които потвърждават, че сподвижниците на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) се опитвали да изпълнят своя суннет намаз, преди да се присъединят към груповия фард намаз, ако той вече е бил започнал.

  1. Имам Тахави предава от Нафиʿ:

Събудих Ибн Умер (радийеллаху анх) за сутрешния намаз, когато намазът вече бе започнал. Той стана и [първо] откланя двата ракята [суннет]. (Шерх меани ел-асар 1:375)

  1. Ебу Исхак казва:

Абдуллах ибн Ебу Муса ми предаде от баща си относно случая, когато Саид ибн ел-Ас ги повикал. Той бил извикал Ебу Муса, Хузейфе и Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анхум) преди сутрешния намаз. Когато те си тръгнали от него, джемаатът вече бил започнал, при което Абдуллах ибн Месʿуд застанал зад една колона в джамията, откланял два ракята суннет, а след това се присъединил към джемаата. (Шерх меани ел-асар 1:374)

  1. Ебу Усман ел-Енсари разказва:

Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) пристигна, когато имамът водеше сутрешния намаз. Тъй като Ибн Аббас (радийеллаху анх) все още не бе изпълнил двата ракята [суннет], той ги откланя зад имама [т.е. отделно от него], след което се присъедини към джемаата. (Шерх меани ел-асар 1:375)

  1. Имам Тахави предава следната случка за Ебу-д-Дерда (радийеллаху анх):

Той влизал в джамията, когато всички вече били в редици и кланяли сутрешния намаз. Той първо изпълнявал своите два ракята в един от ъглите на джамията, а след това се присъединявал към другите в [фард] намаза. (Шерх меани ел-асар 1:375)

  1. Ебу Усман ен-Нехди разказва:

[Понякога] стигахме при [джамията, в която] Умер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху анх) [беше имам], без да сме кланяли двата ракята [суннет] на феджр. Умер (радийеллаху анх) вече беше започнал намаза, при което ние първо изпълнявахме своите два ракята в задната част на джамията, а след това се присъединявахме към джемаата. (Шерх меани ел-асар 1:376)

  1. Абдуллах ибн Ебу Муса (радийеллаху анх) предава:

Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) пристигна, когато имамът вече водеше сутрешния намаз. Той откланя двата ракята [суннет] зад една колона, защото не ги беше изпълнил още. (Мусаннеф Абдурраззак 1:444)

  1. Харисе ибн Мудриб разказва:

Абдуллах ибн Месʿуд и Ебу Муса (радийеллаху анхума) си тръгнаха от Саид ибн ел-Ас [след като му бяха на посещение]. Джемаатът [за феджр] тъкмо беше започнал, при което Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) откланя два ракята [суннет], а след това се включи в намаза с всички останали. Що се отнася до Ебу Муса (радийеллаху анх), той се включи в редиците [веднага]. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:251)

  1. Ебу-д-Дерда (радийеллаху анх) казвал относно суннета на феджр:

Да, кълна се в Аллах! Ако някога вляза [в джамията] и видя всички да се кланят вече, аз отивам при някоя колона на джамията и бързо изпълнявам два ракята; след това се присъединявам към джемаата и кланям феджр с тях. (Мусаннеф Абдурраззак 1:443)

  1. Според друго предание Ебу-д-Дерда (радийеллаху анх) е казал:

[Понякога] стигам при хората, когато вече стоят в редици и кланят феджр. Изпълнявам два ракята [суннет] и тогава се присъединявам към тях. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:251)

  1. Предава се за Ибн Умер (радийеллаху анх), че

понякога се присъединявал към джемаата [веднага], а в други случаи първо кланял двата си ракята в някой края на джамията. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:251)

  1. Шаʿби разказва за Месрук:

Той влезе в джамията, когато хората вече кланяха сутрешния намаз. Тъй като още не бе изпълнил двата ракята [сунна], той ги изпълни на край, а след това се присъедини към джемаата в намаза. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:251, Мусаннеф Абдурраззак 2:444)

  1. Предава се, че Хасан ел-Басри е наредил:

Когато влезете в джамията и откриете, че имамът [вече] е в намаз, а все още не сте кланяли двата ракята на феджр, тогава [първо] ги откланяйте; след това се присъединете към имама [за фарда]. (Мусаннеф Абдурраззак 2:445, Шерх меани ел-асар 1:376)

Това са само част от множеството хадиси, които подчертават практиката на сподвижниците и техните последователи. Голям правовед [факих] като Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх), както и много други видни сподвижници, като Ебу-д-Дерда и Ибн Умер (радийеллаху анхум), първо отслужвали двата ракята суннет на феджр и след това се включвали в джемаата. Хасан ел-Басри, един от видните последователи [табиʿин], който не се нуждае от представяне, повелява недвусмислено, че суннет намазът трябва да бъде изпълнен, преди присъединяването към джемаата.

Други доводи в подкрепа на ханефитското становище

(1) Акцентът върху суннета на феджр е много по-голям, отколкото върху който и да е друг суннет намаз. Повелено е суннетът на феджр да се кланя дори ако има опасност човек да бъде прегазен от коне. Поради това наблягане, не трябва да остава никакво съмнение относно това защо ханефитите изключват суннета на феджр от повелята на хадиса, в който се съобщава, че е разрешено да се кланя само съответния фард намаз, ако вече е започнал джемаатът.

(2) Суннет е да се удължава четенето на Корана във фарда на сутрешния намаз. Следователно е възможно човек бързо да изпълни двата си ракята суннет и след това да се присъедини към имама по време на първия или втория ракят, или точно преди имамът да даде селям. Обикновено това е трудно в другите намази, в които четенето е сравнително кратко, а броят на препоръчителните ракяти преди тях е четири.

(3) Повелята в горния хадис относно недопустимостта за кланяне на намаз, различен от фарда, по време на джемаата не може да се приеме като обща повеля, обхващаща всички намази. Ако това бе безусловна обща заповед, тогава също би било забранено на човек да изпълнява суннет намаз в дома си, ако е разбрал, че джемаатът в джамията е започнал. Въпреки това, много учени позволяват суннет намазът да се кланя в дома, дори ако джемаатът вече е започнал в джамията. Това не оставя място за критика към ханефитската школа за това, че изключва суннета на феджр от забраната. Много други учени също не приемат повелята за обща.

(4) В хадиса е използвана думата „мектубе“, за да се опише фард намаза. Общият смисъл на тази дума включва и пропуснатите [када] намази, което показва, че би било допустимо да се отслужват пропуснатите намази, дори ако джемаатът вече е започнал. Все пак някои учени не позволяват това. Оттук се разбира, че хадисът (виж началото на раздела), не се приема буквално и че неговата повеля не се приема в общ смисъл.

Въз основа на всички тези точки, може да се заключи, че ханефитската школа е съгласувала двата вида хадиси, като постановява, че човек следва да изпълни първо суннет намаза, ако счита, че ще може да достигне груповия фард намаз, преди той да е свършил. В противен случай, той трябва незабавно да се включи към джемаата с имама. По този начин човек постига както наградата на суннета на феджр, така и наградата за колективното отслужване на фард намаза.

Още нещо за напомняне

Понякога се цитират предания, в които изрично се изключва суннета на феджр от повелята на хадиса (относно недопустимостта за отслужване на друг намаз, след като груповият фард намаз е започнал). Тези предания обикновено са слаби и нито са били използвани като основа за ханефитското становище, нито пък като доказателство срещу другите позиции.

По същия начин има и предания, в които се посочва, че ракятите суннет на феджр са включени в забраната на хадиса. В тези предания се споменават подробности за сподвижник, който попитал: „Ракятите суннет на феджр също ли ще са невалидни, ако бъдат изпълнени, когато джемаатът вече е започнал?“, при което Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) му отговорил утвърдително: „Да! Те също ще са невалидни.“ Тези предания са още по-слаби и от първите и не могат да служат като доказателство в подкрепа на противоположното становище.

Published in: on 18.04.2015 at 0:02  Коментарите са изключени за Двата ракята суннет на сутрешния намаз  
Tags: ,

Начинът на сядане в намаза: теверрук или ифтираш

Начинът на сядане в намаза: теверрук или ифтираш

 

iftirosy-tawarruk2

Друг въпрос, който е добил голяма популярност в днешно време, е въпросът за точния начин на сядане по време на када, или „седналото положение“, в намаза. Богатството от хадиси описва два различни начина на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), които той използвал при сядане. Някои хадиси показват, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал в поза теверрук, а според други хадиси той е сядал в поза ифтираш. Следователно от това можем да заключим, че в един или друг момент от благословения си живот Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал и по двата начина.

Поза теверрук е, когато човек седне с лявата половина на седалището си директно върху земята, дясното ходило е разположено вертикално с пръсти, сочещи към къбле, а лявото ходило е положено легнало на една страна и се подава изпод десния крак.

Малко по-различна е позата ифтираш, при която човек полага лявото си ходило хоризонтално на една страна и сяда върху него, а дясното ходило е разположено вертикално с пръсти, сочещи към къбле.

Различните становища

Според ханефитите по-добрият и предпочитан начин е човек да използва позата ифтираш във всички сядания в намаза. Въпреки че не е предпочетеният метод, като се имат предвид достоверните [сахих] хадиси, би било допустимо да се сяда и в поза теверрук.

Друга група от учени твърдят, че за предпочитане е човек да използва поза теверрук във всички сядания в намаза. Трета група посочват, че предпочетената практика е да се използва поза ифтираш в първото сядане, а теверрук в „последното“ сядане в намаза. Това означава, че по време на кланяне на намаз от два ракята с едно сядане накрая, човек трябва да използва поза теверрук в това сядане, тъй като то е „последното“. Становището на четвъртата група се отличава с това, че човек трябва да използва поза ифтираш в „първото“ сядане на всеки намаз, а теверрук във второто сядане. Това означава, че човек, който кланя намаз от два ракята само с едно сядане, трябва да използва поза ифтираш за това сядане, тъй като то е „първото“; и ако намазът се състои от три или четири ракята, тогава трябва да използва поза ифтираш в първото сядане и теверрук във второто.

Разногласието по този въпрос обаче не е твърде сериозно, тъй като е относно определянето на това кое от две валидни и позволени действия е по-добро. В следния раздел ще опишем причините, поради които ханефитската школа дава предимство на позата ифтираш, а също така ще се опитаме да изясним кога и защо Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е използвал поза теверрук.

Хадисите за ифтираш

Ханефитите твърдят, че през по-голямата част от живота си Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал в поза ифтираш във всички сядания на намаза, а имам Тирмизи твърди, че това е била практиката на мнозинството учени. Що се отнася до няколкото пъти, в които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал в теверрук – както е според някои предания, – то това е било или поради слабост и неспособност да седне в поза ифтираш през последната част от живота си, или е било просто, за да съобщи на сподвижниците за неговата допустимост [беянен лил джеваз]. Следните хадиси говорят за седенето в поза ифтираш от страна на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), докато е бил в намаз.

  1. Аише (радийеллаху анха) казва:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) полагаше легнало лявото си ходило, а държеше дясното изправено. (Сахих Муслим 1:195)

  1. Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анхума) казва в свое предание:

От сунната на намаза е да се държи дясното ходило изправено, я лявото да е сгънато. (Сахих ел-Бухари 1:114)

Следните хадиси ще изяснят още по-ясно позата, илюстрирана в горните две предания.

  1. Ибн Умер (радийеллаху анхума) предава, че

сред суннетите на намаза е човек да държи дясното си ходило изправено с пръсти, сочещи към къбле, и да седи върху левия си крак. (Сунен ен-Неса’и 1:173)

  1. Ваил ибн Худжр (радийеллаху анх) разказва:

Дойдох в Медина, за да видя намаза на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Когато той седна за тешеххуд, той положи легнало лявото си ходило, а задържа изправено дясното. (Сунен ет-Тирмизи 1:65)

Имам Тирмизи казва, че това е достоверен [сахих] хадис, и посочва, че това е практиката на мнозинството от знаещите учени и становището на Суфян ес-Севри, Ибн ел-Мубарак и жителите на Куфа.

Според всички тези хадиси Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) обикновено е сядал в поза ифтираш и не предполагат, че той е сядал по друг начин. Това означава, че неговата обичайна практика е била да сяда в поза ифтираш. Възражение, което се отправя тук от страна на втората група (посочена по-горе), е, че тези хадиси се отнасят само за позата в първото сядане, но не и във второто. Ето защо според тях човек трябва да използва поза ифтираш само за първото сядане, а във второто сядане да ползва поза теверрук. Това възражение обаче не е валидно заради думите на Ваил ибн Худжр (радийеллаху анх):

Дойдох в Медина, за да видя намаза на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем).

Това означава, че главната цел на посещението му при Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е била, за да види как той се кланя. Така че изричното споменаване на ифтираш от страна на Ваил ибн Худжр (радийеллаху анх) като единствен начин на сядане, използван от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), и липсата на споменаване на някакъв друг начин, говори, че този сподвижник е видял Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да сяда само в поза ифтираш по време на всички сядания в намаза.

  1. Ебу Хумейд ес-Саиди предава:

[…] после, когато [Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)] седна за тешеххуд, той положи легнало лявото си ходило, а вдигна дясното на пръстите му, и прочете тешеххуда. (Шерх меʿани ел-асар 1:260)

Ебу Хумейд разказва този хадис в съвсем общ контекст и не уточнява дали тази поза е била ограничена само до първото сядане или не.

  1. Едно предание на Ебу Ваил гласи:

Когато той [Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)] седнел за тешеххуд, той полагал легнало лявото си ходило и сядал върху него, а след това започвал да чете дуʿа, вдигайки показалеца си. (Шерх меʿани ел-асар 1:259)

Този хадис описва как Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е седял в поза ифтираш, докато е отправял дʿуа след тешеххуда. Тъй като е ясно, че дуʿа обикновено се отправя при последното сядане в намаза, от този хадис също се стига до извода, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е използвал ифтираш в последното сядане.

  1. Ибрахим предава, че

когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) сядал по време на намаз, той полагал легнало лявото си ходило, докато горната повърхност на ходилото не потъмнеело [поради натиска и продължителното седене в тази поза]. (Сунен Ебу Давуд)

  1. Семура (радийеллаху анх) казва:

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) забрани да се сяда в [позите] икʿа [при която човек сяда със седалището си директно върху земята, а краката му са свити в коленете и приближени към корема] и теверрук. (Сунен ел-Бейхеки, ел-Мустедрак)

От всички горепосочени хадиси можем да заключим, че в повечето случаи Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал в поза ифтираш, което ясно показва, че това е сунна и следователно предпочетеният начин за сядане.

Някои учени изтъкват друга причина за предимството на ифтираш пред теверрук. Те твърдят, че ифтираш е малко по-трудна поза от теверрук, и колкото по-трудно е дадено богослужение, толкова по-голяма награда има за него. Аише (радийеллаху анха) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Наградата е съразмерна със затруднението [което изпитвате]. (Сахих ел-Бухари, Муслим)

В началото на тази глава бе споменато, че според някои предания Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал също и в поза теверрук. Следващият раздел ще се занимае с хадисите за теверрук и ще даде представа за причините, поради които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) понякога е сядал по този начин, въпреки че обичайната му практика е била ифтираш. Ханефитските учени предлагат множество обяснения за това защо понякога той е сядал в поза теверрук.

Хадисите за теверрук

  1. Яхя ибн Саид предава, че

Касим ибн Мухаммед им показал начина на сядане [в намаза]. Той изправил дясното ходило и положил легнало лявото, а след това седнал с лявата част на седалището си [на земята] и не седнал върху крака си. Тогава той рекъл: „Абдуллах, син на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анхума), ми показа този начин и ми съобщи, че баща му, Ибн Умер (радийеллаху анхума), [също] сядал по този начин.“ (Шерх меʿани ел-асар 257)

Този хадис се използва като довод от онези, които твърдят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) обикновено е сядал в поза теверрук, и въз основа на него те се опитват да докажат превъзходството на тази поза. Ние обаче ще открием, че твърдението им е слабо, поради редица причини:

(а) Ибн Умер (радийеллаху анхума) сядал в поза теверрук (както е в горния хадис) само защото имал някаква слабост в краката си и не успявал да седне в ифтираш. Предава се, че понякога той сядал и в поза тераббуʿ, или с кръстосани крака, но забранявал на другите да го правят. Следното предание на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анхума) обяснява това по-подробно:

Абдуллах, синът на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анхума), виждал баща си да седи с кръстосани крака в намаза. Той разказва: „[Веднъж] и аз седнах по този начин, когато бях още млад, но баща ми ми забрани, казвайки: „Сунна в намаза е да изправиш дясното си ходило и да положиш легнало лявото.“ Тогава отбелязах: „Ти седиш по този начин [т.е. с кръстосани крака]“, а той отговори: „Краката ми не ме държат.“ (Шерх меʿани ел-асар 257-258, Сахих ел-Бухари)

Този хадис ясно постановява, че според Ибн Умер (радийеллаху анхума) сунната и предпочетеният начин за сядане е позата ифтираш. Единствено поради слабостта в краката си Ибн Умер (радийеллаху анхума) не можел да сяда по този начин и в крайна сметка прибягнал до позата теверрук, а понякога и до тераббуʿ [кръстосани крака]. Можем да заключим, че тераббуʿ и теверрук са второстепенни и алтернативни пози, които се използват само когато има затруднения за сядането в ифтираш.

(б) Друга причина, поради която този хадис не може да бъде доказателство срещу преданията, представени от ханефитите, е, че това е просто описание на нечие действие [хадис фиʿли]. Ханефитите, от своя страна, разполагат с предания, съдържащи словесни заповеди [хадис кавли] за ифтираш [хадиси 2 и 3 по-горе]; а словесната заповед, съгласно един от принципите на хадисологията [усул ел-хадис], има предимство пред предание, което просто описва дадено действие.

  1. Ебу Хумейд ес-Саиди предава:

Когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) стигнал до последния ракят, в който намаза щял да бъде завършен, той положил легнало лявото си ходило и седнал [отпускайки се] на едната си страна, в теверрук. (Сунен ет-Тирмизи 1:67)

Това е друг хадис, използван от онези, които твърдят, че теверрук трябва да се използва в последното сядане. Ханефитите обясняват хадиса по следния начин:

(а) Това е била позата, възприета от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) в последните му дни, когато му станало твърде трудно да сяда в ифтираш. Самият Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем) споменава в някои предания, че „годините са му натежали“, поради напреднала възраст.

(б) Ебу Хумейд ес-Саиди, разказвачът на хадиса, по друг повод предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал само в поза ифтираш [виж хадис 5 по-горе]. Следователно двете му предания могат да бъдат съгласувани като се приеме, че първото му предание описва нормалния начин на сядане на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), а второто подчертава практиката на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) в последните му години.

(в) Друга причина, поради която Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) понякога е сядал в поза теверрук, би могла да бъде, за да покаже допустимостта на тази поза [беянен лил джеваз], т.е. че не е забранено да се сяда по този начин. Това означава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е седнал в поза теверрук няколко пъти, за да научи сподвижниците си, че това е допустим и алтернативен начин за сядане, ако е възникнала нужда.

От горните точки разбираме, че позата теверрук е била използвана от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) най-вече в последните му години, поради слабостта в краката му, която му пречела да седи в поза ифтираш. Ако някой хадис описва как Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал в теверрук преди това, тогава приемаме, че той е правел това, за да посочи допустимостта на тази поза, а не за да покаже нейното предимство пред ифтираш или за да посочи, че това е постоянната му практика.

Заключение

И двата вида хадиси – тези за ифтираш и тези за теверрук – могат да бъдат открити в сборниците с хадиси. След внимателното им изучаване, ханефитите стигнали до извода, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал и по двата начина в един или друг момент от живота си. И двата начина на сядане са допустими, и човек има право на избор в коя от двете пози да седи в намаза си. Въпреки това, тъй като Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е използвал позата ифтираш през по-голямата част от живота си и тъй като това е била постоянната му практика (както потвърждават и хадисите на Ибн Умер (радийеллаху анхума)), по-добродетелно и заслужаващо по-голяма награда би било да се сяда в поза ифтираш. В случай на неспособност, алтернативен начин би бил да се сяда в поза теверрук.

Преданията, които говорят за позата теверрук, не я описват като постоянeн обичай на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), а като негова практика, която той извършил, за да покаже допустимостта й [беянен лил джеваз], или към която той прибягнал през последната част от живота си, поради слабост и неспособност да сяда в поза ифтираш. По този начин ханефитите са успели да съгласуват различните предания и да представят подходящи тълкувания за всички тях.

Published in: on 02.04.2015 at 22:49  Коментарите са изключени за Начинът на сядане в намаза: теверрук или ифтираш  
Tags: , , ,

Вдигането на ръцете за руку

Вдигането на ръцете за руку

 

Подобно на въпроса за амин, въпросът да се вдигат или не ръцете на други места в намаза, освен при встъпителния текбир, не е толкова сериозно различие в мненията, колкото всъщност се представя, че е. Дали човек трябва да вдига или не ръцете си преди и след поклона руку е просто различие в установяването на по-добрия от двата начина. Понякога този въпрос се приема толкова сериозно, че някои поддръжници на вдигането на ръцете на тези места наричат невежи, отклонени и новатори онези, които не ги вдигат. Това са сериозни обвинения. Известно е също, че втората група понякога критикува първата по подобен начин.

Трябва да се помни, че както постановлението за невдигането на ръцете на други места, освен при встъпителния текбир [тахриме], произлиза от хадисите, така е и с практиката за вдигането им при руку. Следователно и двата метода са допустими според повечето учени. Единственото разногласие е, че според някои учени невдигането на ръцете е по- добродетелно от вдигането им, докато други са на противното мнение. В терминологията на правоведите [факихи] този въпрос е известен като въпроса за рафʿ ел-йедейн, или „вдигането на ръцете“.

Следващите раздели обсъждат хадисите и доказателствата, свързани с този въпрос. Те също опитват да докажат и силата на ханефитското становище по темата.

Различните становища

Нека първо да разгледаме различните мнения по отношение на вдигането на ръцете в различните моменти от намаза:

(1) Вдигане на ръцете, докато се изрича встъпителния текбир – всички учени са единодушни, че ръцете трябва се вдигат в този момент.

(2) Вдигане на ръцете, преди покланянето в руку и след ставането от него – една група (която по-нататък в тази глава ще бъде наричана „група 1“) твърди, че това е сунна и че е и по-добродетелно да се вдигат ръцете в тези случаи. Друга група, която включва имам Малик и имам Ебу Ханифе, е на мнение, че е сунна и е за предпочитане да не се вдигат ръцете в тези случаи.

(3) Вдигане на ръцете в други моменти от намаза, като например преди отиването на седжде или при връщането в изправено положение [киям] – няма разногласия по отношение на тези случаи. Всички учени на Ехлю-с-сунна са единодушни, че вече не е сунна да се вдигат ръцете в тези моменти, тъй като тази практика е била отменена.

Трябва да се помни обаче, че тъй като това не е спор относно дали нещо е задължително [фард] или забранено [харам], учените твърдят, че е допустимо за човек от група 1 да не вдига ръцете си, точно както е допустимо за един ханефит или маликит да ги вдига. Въпреки това, по-добре е да се следва предпочитаната практика на своята собствена школа по фикх, тъй като това води до по-голяма награда.

Малко история по въпроса

Целият дебат за „вдигането на ръцете“ се върти около две точки. Първата е по отношение на различията, които се откриват в хадисите, свързани с този въпрос, а втората е по отношение на различията в практиката на хората от трите големи града на Исляма през първи век  по хиджра – Мекка, Медина и Куфа.

Имам Малик основава своето мнение върху поведението на жителите на Медина, където той не наблюдавал практиката да се вдигат ръцете. Ето защо той е на мнение, че човек не трябва да вдига ръцете си на други места в намаза, освен при встъпителния текбир. В ел-Мудеввене пише:

Имам Малик казва: „Не смятам, че вдигането на ръцете е част от който и да е текбир в намаза, нито на което и да е възходящо или низходящо движение, освен в началото на намаза.“ Ибн ел-Касим казва: „Вдигането на ръцете [в който и да е друг момент] се смята за слаба практика според имам Малик.“ (ел-Мудеввене ел-кубра 1:71)

Именно имам Малик, който е живял в столицата на Исляма по това време – град Медина, където Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) и праведните халифи [хулефа ер-рашидин] пребивавали, твърди, че рафʿ ел-йедейн е слаба практика.

От друга страна, становищата на имам Шафиʿи обикновено се основавали на фикха на Мекка. Ето защо той предпочел вдигането на ръцете, тъй като това е била практиката на повечето жители на Мекка в съответствие с ученията на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх).

Освен тези два града, най-значимият център на ислямското знание е бил град Куфа. Умер (радийеллаху анх) изпратил Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) като учител в Куфа в допълнение на около хиляда и петстотин други сподвижници, които преди това били пребивавали там. Али (радийеллаху анх) преместил центъра на Ислямския халифат в Куфа, където той също се установил. Ето защо жителите на Куфа, въз основа на учението на Ибн Месʿуд и Али (радийеллаху анхума), не практикували вдигането на ръцете. Големият учен по хадис алляме Ираки пише в книгата си Шерх ет-такриб, че Мухаммед ибн Наср ел-Мервези е казал за жителите на Куфа:

Не ни е известен друг град, в който всички негови жители напълно да са изоставили вдигането на ръцете във всички низходящи или възходящи движения в намаза, освен жителите на Куфа. Никой от тях не вдигал ръцете си, освен при първоначалния текбир. (Итхаф ес-садат ел-муттекин би шерх Ихя улюм ед-дин 3:54)

Следователно само един от трите големи центрове на Исляма предпочитал вдигането на ръцете. Практиката в другите градове била противоположната. Това е много силно доказателство в подкрепа на ханефитското становище, защото много от жителите на Куфа трябва да са пътували до Мекка, но все пак не са възприели практиката на хората в Мекка за вдигане на ръцете.

Имам Тирмизи в Сунен е отделил две глави за този въпрос: една с хадисите за вдигане на ръцете и друга с хадисите за невдигането им. В края на първата глава той отбелязва по отношение вдигането на ръцете: „Това е мнението на няколко [баʿд] сподвижници.“ В края на втората глава, тази за невдигането на ръцете, той казва: „Това е мнението на не един сподвижник.“ Използваният израз – гайру вахидин (не един) – показва по-голям брой, отколкото терминът баʿд (няколко). Тези забележки на имам Тирмизи показват, че практиката да не се вдигат ръцете, е била широкоразпространена.

Различията в преданията

Хадисите относно рафʿ ел-йедейн са три вида:

(1) Такива, в които ясно се споменава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си по време на руку.

(2) Такива, в които се споменава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) никога не е вдигал ръцете си, освен когато изричал встъпителния текбир.

(3) Такива, които описват целия намаз на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), но в които не се споменава дали е вдигал ръцете си след встъпителния текбир.

Хадисите от първата категория стоят като доказателство за група 1, чието становище е, че ръцете трябва да се вдигат; а втората категория хадиси са доказателство за онези, чието мнение е да не се вдигат ръцете. Въпреки че хадисите от първата категория изглежда, че превъзхождат по брой онези от втория вид, това не означава нищо, защото хадисите от третата категория могат да се използват заедно с втората като довод за невдигането на ръцете. Причината за това е, че пропускането да се спомене нещо само доказва, че това не е известна практика. Също така е много трудно да се приеме, че докато е описвал намаза на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), разказвач е пропуснал да спомене нещо толкова значимо като вдигането на ръцете, ако това е било важна част от намаза. Следователно, заедно с хадисите от третата категория, които са допълнително доказателство за онези от втората, хадисите в подкрепа на невдигането на ръцете всъщност ще са повече на брой от онези в подкрепа на вдигането им.

Трябва да се разбере също, че невдигането на ръцете от страна на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е „несъществуващо“ действие, а хората не споменават несъществуващи действия в своите разговори. Например, ако един човек, който се връща у дома от джамията, падне и се нарани, хората ще говорят: „Той падна“, тъй като неговото падане е станало съществуващо действие (нещо, което действително се е случило). От друга страна, ако същият човек пристигне у дома невредим, никой не би рекъл: „Той не падна“, тъй като това е несъществуващо действие. Това е просто едно от стотици други събития, които не са се случили.

Случаят с тези хадиси е подобен, защото, тъй като Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не вдигал ръцете си изобщо, разказвачите не отчели това. Ако то е било редовна практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), която той е пропускал понякога, разказвачът със сигурност е щял да спомене това.

Това може да се оприличи с примера на човек, който има точно определено време за хранене. Ако по някаква причина той не успее да се нахрани в това време, някой ще отбележи, че той не е ял, тъй като яденето в това време трябва да е било съществуващо действие за него, но не се е случило. Никой не би коментирал, ако той не яде в някое друго време, защото храненето му в други времена нормално е несъществуващо действие за този човек, а несъществуващите действия обикновено не се споменават.

И така, хадисите от третата категория не споменават нищо относно това, че вдигането на ръцете е било обичайната практика на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Затова тези хадиси могат да бъдат използвани като доказателство заедно с онези от втората категория в подкрепа на ханефитското мнение. Това увеличава значително броя на хадисите в ​​полза на становището на ханефитите и така те превъзхождат числено хадисите от първата категория.

Друго усложняване на въпроса

Друг усложняващ аспект на този въпрос е, че има и хадиси, които известяват, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си на различни други места в намаза. По-конкретно, има седем места в намаза, за които е предадено, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си в един или друг момент: (1) при встъпителния текбир; (2) преди и след руку; (3) преди отиване на седжде; (4) между двете седждета; (5) при започване на втория ракят; (6) при започване на третия ракят; (7) в някои предания се споменава, че той вдигал ръцете си при смяната на всяка нова поза в намаза.

Становището на „група 1“ е, че човек трябва да вдига ръцете си на първото и второто място, споменати по-горе, докато мнението на имам Ебу Ханифе и имам Малик е, че човек трябва да вдига ръцете си само на първото място. Въпросът, който възниква тук, е: „Защо „група 1“ е приела първите две места, но не и останалите?“ Каквато е причината да приемат само две от местата и да изоставят останалите, такава ще бъде и причината имам Ебу Ханифе и имам Малик да приемат само първото място и да изоставят останалите.

Без съмнение всеки от имамите има своите причини, за да не класифицира като сунна вдигането на ръцете във всичките седем случая, независимо от хадисите, които споменават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) често е вдигал ръцете си по време на намаза. До края на тази глава трябва да се изясни защо тази практика е била изоставена и защо вдигането на ръцете е било ограничено само до встъпителния текбир.

Хадисите за вдигането на ръцете

„Група 1“ обикновено представя преданията на Ибн Умер и Малик ибн ел-Хувейрис (радийеллаху анхума) като свои основни източници на доводи, тъй като и двамата сподвижници са предали вдигането на ръцете при руку. И двамата сподвижници обаче са предали и вдигането на ръцете във всички седем случая, посочени по-горе. „Група 1“ приема само онези предания на двамата сподвижници, които споменават, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си при встъпителния текбир и при руку, а пренебрегват другите предания.

Ханефитските учени не градят своето становище на основата на тези предания, а на онези, чиито разказвачи са последователни. Техният основен източник са преданията на Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх), който казва, че ръцете се вдигат само при първоначалния текбир и на никое друго място в намаза. Всички предания от него описват една и съща практика.

Слабостта на преданията на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх)

Сега стигаме до въпроса за преданията на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх), които обикновено се цитират от онези, които твърдят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) многократно е вдигал ръцете си в намаза. Добре известно е, че имам Малик е взел много предания от Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх). Всъщност известната му верига на предаване, която минава през Нафиʿ до Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх), е позната като „златната верига“ [силсиле ез-зехеб]. Въпреки това, по този въпрос имам Малик не гради мнението си въз основа на тези предания, а вместо това приема преданията на Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) и дава предимство на практиката на жителите на Медина, която е била да се вдигат ръцете само при встъпителния текбир.

Второ, Ибн Ебу Шейбе и имам Тахави предават друг хадис на Ибн Умер (радийеллаху анх) през Муджахид, в който не се споменава нищо за вдигане на ръцете. Ако е била такава нормалната практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), тогава защо това не е посочено в този хадис?

Освен това, въпреки че има много хадиси на Ибн Умер (радийеллаху анх) по отношение на вдигането на ръцете, в тях се откриват много несъответствия. Такава неяснота в преданията на даден разказвач не позволява неговите предания да бъдат приети при наличието на други хадиси, които са по-точни и последователни. Например в едно от неговите предания, което е споменато в Мушкил ел-асар на имам Тахави, се твърди, че ръцете са били вдигани при всяко движение в намаза, докато в други негови хадиси, това не се споменава.

Хадисите за невдигането на ръцете

Сега ще представим преданията на различни сподвижници, в това число и тези на Ибн Умер (радийеллаху анх), които гласят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си само при встъпителния текбир.

Хадисите на Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх)

  1. Алкаме предава, че

Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) е казал: „Да ви демонстрирам ли намаза на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем)?“ Той кланя намаза и не повдигна ръцете си, освен при встъпителния текбир. (Сунен ет-Тирмизи 1:59, Сунен ен-Несаи 1:161, Сунен Ебу Давуд 1:116)

Имам Тирмизи класифицира този хадис като добър [хасен]. Алляме Ибн Хазм го класифицира като достоверен [сахих] (ел-Мухалля 4:88), а алляме Ахмед Мухаммед Шакир, отхвърляйки критиките на някои учени, пише в своя коментар на Сунен ет-Тирмизи:

Този хадис е класифициран като достоверен от Ибн Хазм и други хадисолози [хуффаз] и каквото и да е изтъкнато за него като недостатък е неправилно.

В ел-Джевхер ен-неки се споменава, че разказвачите на хадиса са същите като тези на Сахих Муслим. (Иʿля ес-сунен 3:45)

  1. Алкаме предава, че

Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) попитал: „Да ви покажа ли намаза на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем)?“ После той се изправи, вдигна ръцете си в началото и не го стори отново. (Сунен ен-Неса’и 1:158, Иʿля ес-сунен 3:48)

  1. Алкаме предава от Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх):

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) вдигаше ръцете си при встъпителния текбир и след това не ги вдигаше отново. (Шерх меʿани ел-асар 224)

  1. Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) предава:

Кланях се с Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), Ебу Бекр и Умер (радийеллаху анхума). Те не вдигаха ръцете си, освен в началото на намаза. (Несб ар-рая 1:526, Меджмеʿ ез-зеваид 2:101)

Съдейки от горните хадиси, може да се заключи доста лесно, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не е вдигал ръцете си редовно по време на намаза. Ибн Месʿуд, Али и други сподвижници (радийеллаху анхум) никога е нямало да предадат такива хадиси, ако са виждали Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) и халифите редовно да вдигат ръцете си. Трябва да се отбележи също, че всички предания на Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) са последователни в това, че ръцете се повдигат само в началото, но не и на друго място в намаза.

Хадисите на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх)

Следните предания на Ибн Умер (радийеллаху анх) говорят за вдигането на ръцете само при встъпителния текбир.

  1. Салим предава, че баща му [Ибн Умер (радийеллаху анх)] е казал:

Забелязах, че когато Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) започнеше намаза, той вдигаше ръцете си, докато ги изравнеше: някои казват, че на нивото на раменете. После той не ги повдигаше отново преди руку или след него. Някои добавят, че той не ги е повдигал нито между двете седждета. (Сахих Ибн ʿАване 2:90)

В този хадис Ибн Умер (радийеллаху анх) всъщност потвърждава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не е вдигал ръцете си по време на руку. Имам Хумейди, шейхът [учителят] на имам Бухари, също предава този хадис със собствена верига, която е една от най-надеждните вериги (Муснед ел-Хумейди 2:277). Общоприето е, че всички хадиси в Сахих Ибн ʿАване, където се намира и този хадис, са достоверни [сахих].

  1. Салим предава от баща си, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си до нивото на раменете, когато е започвал намаза. (ел-Мудеввене ел-кубра 2:71) Имам Малик отхвърля рафʿ ел-йедейн по време на руку заради този хадис.
  2. Абдуллах ибн Аббас и Умер (радийеллаху анхума) предават, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Ръцете трябва да бъде повдигнат на седем места: в началото на намаза; при виждане Дома на Аллах; на [хълма] Сафа; на Мeрве; на Арафат; в Музделифе и когато се поздравява [черния] камък. (Несб ер-рая 1:521)

В този хадис не се споменава за вдигане на ръцете по време на руку.

Хадисите на Джабир ибн Семура (радийеллаху анх)

  1. Джабир ибн Семура (радийеллаху анх) разказва:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) се приближи до нас и направи забележка: „Защо ви виждам да вдигате ръцете си, сякаш са опашки на неспокойни коне? Стойте спокойно в намаза!“ (Сахих Муслим 1:181, Сунен ен-Неса’и 1:176, Сунен Ебу Давуд 1:150)

В този хадис Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) забранява вдигането на ръцете, докато се кланя намаз. Това може да означава само по време на руку и седжде. Не може да се счита за забранено вдигането им, когато се изрича встъпителният текбир, защото повдигането на ръцете в този момент не се счита като елемент вътре в намаза и затова не нарушава спокойствието, препоръчано за намаза.

Някои учени обаче твърдят, че този хадис е по отношение на забраната за вдигане на ръцете, когато се дава селям в края на намаза. Това е погрешно схващане, което вероятно е породено от друг подобен хадис относно селяма, който гласи:

Всеки път, когато кланяхме с Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), казвахме: „Ес-селяму алейкум ве рахметуллах, ес-селяму алейкум ве рахметуллах“ и правехме движения с ръце към страните си. Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) попита: „Какви движения правите с ​​ръцете си, сякаш са опашки на неспокойни коне? Достатъчно е да оставите ръцете върху скутовете си и да дадете селям към вашите братя отдясно и отляво. (Сахих Муслим 1:181)

Това погрешно схващане може да се е породило заради думи и в двете предания, споменаващи вдигане на ръцете „сякаш са опашки на неспокойни коне“. Това може да е накарало някои учени да заключат, че двете предания се отнасят за едно и също нещо [т.е. за вдигането на ръцете, докато се дава селям]. Въпреки това, ако двата хадиса се анализират и се проучат подробностите на всеки от тях, ин ша Аллах ще е очевидно, че двата хадиса се отнасят до две различни неща. Някои от тези различия са подчертани по-долу:

(а) В първия хадис (преданието на Джабир ибн Семура (радийеллаху анх)) се казва, че сподвижниците били заети със собствените си намази, когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) се обърнал към тях. Вторият хадис споменава, че те кланяли намаз зад Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), след което той се обърнал към тях.

(б) В първия хадис Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) им забранява „да вдигат ръцете си по време на намаза“, а във втория хадис той им забранява „да правят знаци с ръцете си надясно и наляво, когато дават селям“.

(в) В първия хадис Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) им повелява да стоят в покой в намаза, след като им е забранил да вдигат ръце, докато във втория хадис той само им посочва как правилно да дават селям.

(г) В първия хадис Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) използва думите „в намаза“, докато селямът е в края на намаза. Това означава, че хадисът е по отношение на запазване на покой в целия намаз, а не само при даване на селям.

(д) Ако се приеме, че първият хадис се отнася до покоя по време на селям, това би означавало, че стоенето в състояние на покой в самия намаз, например при руку, би било още по-важно. Ако вдигането на ръцете по време селям е забранено, това би означавало, че вдигането им през целия намаз е също забранено.

Хадисите на Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх)

  1. Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Ръцете не трябва да се вдигат, освен на седем места: в началото на намаза; при влизане в Месджид ел-Харам [Свещената джамия в Мекка] и виждане Дома на Аллах; на [хълма] Сафа; на Мерве, при стоенето с хаджиите на Арафат и в Музделифе. (Несб ер-рая 1:290, Муʿджем ет-Таберани 1:389)

  1. Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) също предава:

Ръцете не трябва да се вдигат, освен на седем места: при започване на намаза; при виждане Дома на Аллах; на [хълма] Сафа; на Мерве; на Арафат; в Музделифе; и когато се замерят с камъни джемератите [каменни стълбове в Мина, които символизират шейтана]. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:237)

Хадисите на Бера ибн Азиб (радийеллаху анх)

  1. Ибн Ебу Лейля предава, че е чул Бера (радийеллаху анх) да разказва на група хора, сред които бил и Kяб ибн Уджра (радийеллаху анх):

Видях Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да вдига ръцете си за встъпителния текбир, когато започваше намаза. (Даракутни 1:293)

В Мусаннеф на Ибн Ебу Шейбе се споменава, че Ибн Ебу Лейля също не вдигал ръцете си [освен за встъпителния текбир]. (1:237)

  1. Бера ибн Азиб (радийеллаху анх) разказва, че

когато Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) започвал намаза, той вдигал ръцете си до ушите, след което не го правел отново.

В една от версиите на това предание има допълнение: „само веднъж“ (т.е. той ги вдигал само веднъж), а в друга версия се добавя: „след което той не ги повдигал отново до завършване на намаза.“ (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236, Сунен Ебу Давуд 1:109)

Това допълнително пояснява, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си само в началото на намаза. Освен тези предания, има безброй други, в които се съобщава, че той не вдигал ръцете си редовно след първия текбир. Онези, които търсят още разяснения по въпроса, могат да открият други предания и коментари в следните книги: Несб ер-рая на алляме Зейлеʿи, 2:389-416; Евджес ел-месалик на шейх Зекерийя Кандехлеви 1:202-210; и Иʿля ес-сунен на шейх Зафер Усмани 3:43-72.

Сподвижниците и последователите им по този въпрос

  1. Есвед предава:

Кланях заедно с Умер (радийеллаху анх) и той вдигна ръцете си само в началото на намаза. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:237)

  1. Абдулмелик казва:

Забелязах, че Шаʿби, Ибрахим ен-Нехаʿи и Ебу Исхак не вдигат ръцете си, освен в началото на намаза. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:237)

  1. Асим ибн Кулейб предава от баща си, който бил сподвижник на Али ибн Ебу Талиб (радийеллаху анх):

Али (радийеллаху анх) вдигаше ръцете си само за встъпителния текбир в началото на намаза; след това не ги вдигаше отново на никое друго място в намаза (Муватта имам Мухаммед 94, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236)

  1. Ибрахим ен-Нехаʿи разказва:

Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) вдигаше ръцете си в началото на намаза, след което не ги повдигаше отново. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236)

  1. Муджахид разказва:

Не видях Умер (радийеллаху анх) да вдига ръцете си, освен в началото на намаза. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236)

Разказвачите на този хадис са същите, от които имам Бухари предава в своята Китаб ет-тефсир [виж: Сахих ел-Бухари 2:725]

  1. Имам Малик разказва, че

Наʿим ибн Абдуллах ел-Муджмир и Ебу Джаʿфер ел-Кари му съобщили, че Ебу Хурайра (радийеллаху анх) ги водил в намаза. Той изричал текбир всеки път, когато извършвал движение от едно положение в друго, и вдигал ръцете си, когато произнасял текбира в началото на намаза. (Муватта имам Мухаммед 90)

  1. Ебу Исхак разказва, че

сподвижниците на Абдуллах ибн Месʿуд и Али (радийеллаху анхума) не вдигали ръцете си, освен в началото на намаза. Векиʿ потвърждава, че те не ги повдигали след това. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236 )

  1. Исмаʿил предава, че

Кайс вдигаше ръцете си, когато встъпваше в намаза, след което той не ги повдигаше [отново].  (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236)

Разказвачът Кайс е имал честта да предава от всички десетима сподвижници, които са били благовестени с Дженнета от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) [ашера мубешшера].

  1. Есвед и Алкаме предават, че

те повдигали ръцете си, когато започвали намаза, след което не ги вдигали отново. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:237)

  1. Суфян ибн Муслим ел-Джухани съобщава, че

Ибн Еби Лейля вдигал ръцете си в началото [на намаза], когато изричал текбира.

  1. Хайсеме и Ибрахим ен-Нехаʿи предават, че

те вдигали ръцете си само в началото на намаза. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236)

  1. Предава се по отношение на Шаʿби, че той вдигал ръцете си [само] по време на встъпителния текбир, след което не правел това отново. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236)
  2. Ебу Бекр ибн Аяш казва:

Никога не съм виждал правовед да прави такова нещо, т.е. да вдига ръцете си на друго място, освен при встъпителния текбир. (Шерх меани ел-асар 1:228)

Тук са личности като Ебу Бекр, Умер, Али, Ибн Месʿуд, Ибн Умер, Ебу Хурайра, както и много други сподвижници (радийеллаху анхум), следвани от Шаʿби, Ибрахим ен-Нехаʿи, Ебу Исхак, Кайс, Есвед, Алкаме и Ибн Ебу Лейля, всички от последователите [табиʿин] – за тях се предава, че не са вдигали ръцете си, освен по време на встъпителния текбир. Ясно е, че те не биха пропуснали „вдигането на ръцете“ по време на руку, ако това е била редовната практика на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем).

Други причини, за да не се вдигат ръцете

(1) Да не се вдигат ръцете, освен за встъпителния текбир, е в най-голямо съгласие със Свещения Коран. Аллах Теаля казва:

Сполуката е за вярващите, които в своята молитва са смирени (хашиʿун). (Коран 23: 2)

Думата хушуʿ означава скромност и смирение. По същия начин в друг айет Аллах Теаля казва:

И заставайте смирени (канитин) пред Аллах! (Коран 2:238)

От тези айети се разбира, че в намаза се изискват смирение и спокойствие. Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е забранил вдигането на ръцете по време на намаза (както е в хадис 8), тъй като това е пречка за поддържането на смирение и спокойствие в него. Невдигането на ръцете би спомогнало за постигането на мира, спокойствието и отдадеността, насърчени от Аллах Теаля в Корана.

Освен това, съгласно принципите на хадисологията [усул ел-хадис], когато някой хадис е в очевидно противоречие с друг хадис – както е в този случай – онзи, който съответства в по-голяма степен на Корана, се приема за по-добър.

(2) Вдигането на ръцете за встъпителния текбир е сунна според единодушие, а разногласия има относно вдигането им преди и след руку. Вдигането на ръцете извън тези две положения единодушно се счита, че не е сунна. Сега нека определим дали текбирът по време на навеждането за руку и тесмиʿ [семиʿаллаху лимен хамидех] при изправяне от него са подобни на встъпителния текбир или на текбирите на другите места в намаза.

Те не са подобни на встъпителния текбир, защото последният е основен елемент [рукн] в намаза, докато текбирът и тесмиʿ за руку са сунна. Текбирите на всички останали места в намаза също са сунна и ръцете не се вдигат, докато те се изричат. Тъй като текбирът и тесмиʿ по време на руку приличат на тези други текбири по това, че са сунна, би следвало, че ръцете не трябва да се вдигат и за руку по същия начин, както не се вдигат и за тези други текбири.

(3) Тъй като има два вида хадиси – такива, които твърдят, че ръцете се вдигат при руку, и такива, които твърдят противното, – важно е да се разбере коя практика е отменила другата. Когато е настъпвала отмяна [несх] по отношение на определено действие в намаза, тя винаги е била свързана с действие, което първоначално е било заповядано и се е практикувало. Несъществуващи практики не са били отменяни. Например в по-ранния период на Исляма е било допустимо да се говори и да се извършват движения по време на намаз. Тези две действия по-късно били забранени и вече не били валидни. Това всъщност се нарича отмяна: когато дадена практика се анулира, след като е съществувала.

Не можем да кажем, че нещо, което никога не се е практикувало, е било отменено от заповед за изпълнението му. Това просто би се считало за нова повеля. По същия начин тук трябва да се разбере, че вдигането на ръцете по време на руку е било първоначално позволено, но по-късно е било отменено, точно както твърдят ханефитите.

(4) Преданията по този въпрос са два вида. Първият вид са тези, които описват метода на намаза на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и дали той е вдигал ръцете си или не. В тези предания се откриват много различия. Някои твърдят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си при всеки текбир, докато други твърдят, че той ги е вдигал само за първия текбир и т.н.

Вторият вид предания са тези, в които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) дава директни заповеди, свързани с вдигането на ръцете в намаза. За разлика от първата категория, в тези предания няма неясноти или противоречия. Във всички тях се споменава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е забранил вдигането на ръцете в намаза. Например в хадис 8 по-горе изрично се забранява повдигането на ръцете в намаза. Според принципите на хадисологията [усул ел-хадис], преданията, които са в противоречие едни с други, се отхвърлят и се приемат тези, които са последователни. Следователно, тъй като хадисите от втората категория са еднозначни в своята забрана за вдигането на ръцете, те са предпочетени пред първата категория, които са противоречиви.

(5) За самите разказвачи на хадисите, като Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх), които споменават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си за руку, се предава, че не са вдигали своите ръце. Главният разказвач на хадисите, които споменават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не е вдигал ръцете си, обаче е Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх). За него не се съобщава, че е практикувал метод, различен от онзи, който се споменава в неговите предания. Това означава, че хадисите на Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) заемат по-силна позиция по този въпрос, тъй като, съгласно принципите на хадисологията [усул ел-хадис], преданията на разказвач, чиято лична практика противоречи на неговите предания, обикновено не се приемат.

(6) Тези, които предават, че ръцете не били повдигани, са правоведи (факихи) от по-висока степен, в сравнение с онези, които предават, че това е била постоянна практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Добре известно е например, че Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) е бил по-голям факих от Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) и че учениците на Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) – Алкаме и Есвед – били по-големи правоведи от Нафиʿ, който предавал от Ибн Умер (радийеллаху анх). Следователно според принципите на хадисологията [усул ел-хадис], преданията по този въпрос на Ибн Месʿуд (радийеллаху анх), Алкаме и Есвед се предпочитат пред преданията на Ибн Умер (радийеллаху анх) и неговите ученици, поради статута им в правото [фикх].

(7) Тъй като Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) е бил по-възрастен от Ибн Умер (радийеллаху анх), той е имал по-голяма възможност да стои в първата редица по-близо до Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и да има по-близък поглед към неговия намаз. Ибн Умер (радийеллаху анх), поради по-младата си възраст, не е заставал в предните редици. Следователно преданията по този въпрос на Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) се разглеждат като по-силни тези на Ибн Умер (радийеллаху анх).

Освен това, Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) се е радвал на много близки отношения с Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Алляме Зехеби, описвайки статута на Ибн Месʿуд (радийеллаху анх), пише:

Абдуллах ибн Месʿуд, ученият водач [ел-имам ер-раббани], Ебу Абдуррахман Абдуллах ибн Умми Абд ел-Хузели; сподвижникът и личният слуга на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем); сред първите, приели Исляма; сред участниците в битката при Бедр; сред вещите правоведи и учители по Коран; сред онези, които се стремели да предават [думите на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)] много прецизно; изключително внимателен в преданията [си]; такъв, който смъмрял своите ученици за небрежността им при записване на точните думи [на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)] […] [Поради изключителна предпазливост], той предавал много малко […] Неговите ученици не предпочитали никой друг сподвижник пред него … Със сигурност той бил сред водещите сподвижници, сред носителите на свещеното знание и сред имамите на напътствието. (Тезкират ел-хуффаз)

Имам Тахави предава много интересна случка:

Мугира ибн Муксим разказва: „Споменах на Ибрахим ен-Нехаʿи хадиса на Ваил ибн Худжр (радийеллаху анх) относно това как Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) вдигал ръцете си преди и след руку. Ибрахим каза: „Ако Ваил е видял Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да вдига ръцете си веднъж, то Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) го е виждал петдесет пъти да не ги вдига. (Шерх меʿани ел-асар)

Урве ибн Мурра разказва:

Когато влязох в джамията на Хадрамевт, чух Алкаме ибн Ваил да предава от баща си, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си преди и след руку. Споменах това на Ибрахим ен-Нехаʿи, а той отговори ядосано: „Ваил ибн Худжр ли е единственият, който е виждал Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем)? Нима Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) и сподвижниците му не са го виждали също?“ (Муватта имам Мухаммед 92)

(8) Друга причина да не се вдигат ръцете по време на руку е, че всички споменавания в намаза се съпровождат от определени движения на тялото. Например има текбир преди руку и тесмиʿ при изправяне от него; има текбир и при навеждането за седжде. Тъй като няма съпътстващо движение на тялото за началото и края на намаза, вдигането на ръцете е било определено за встъпителния текбир, а обръщането на главата надясно и наляво – за селяма [теслим]. Ако ръцете също се вдигат по време на руку, тогава текбир и тесмиʿ по това време щяха да се придружават от две действия (т.е. покланяне и вдигане на ръцете), а това противоречи на нормата с всяко споменаване да има само едно движение.

Заключение

Хадисите, в които се споменава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си по време на руку, не представляват достатъчно доказателство, за да се постанови, че вдигането на ръцете е било негова постоянна практика. Ето защо вдигането на ръцете преди и след руку не може да бъде наречено сунна мустемирра, или „постоянна практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)“, поради множеството автентични предания, които гласят, че ръцете никога не били повдигнати след встъпителния текбир. Практиката на праведните халифи [хулефа рашидун] и на много от големите сподвижници (радийеллаху анхум) била също да не ги повдигат, а хадис 8 всъщност забранява вдигането им. Всички тези точки показват, че вдигането на ръцете за руку е сунна метрука, или „ранна практика на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), която той по-късно изоставил“; следователно сунна и за предпочитане е да не се вдигат ръцете преди и след руку.

Ханефитите признават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си на местата в намаза, които са описани в хадисите; те обаче приемат, че това е била временна негова практика. Единствено по време на встъпителния текбир той ги е повдигал редовно. Не съществува нито едно предание от представителите на „група 1“, което да постановява, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си постоянно преди и след руку.

Едно предание на Ибн Умер (радийеллаху анх), което понякога се споменава, завършва с думите: „Така това остана практиката в намаза на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), докато той се срещна с Аллах.“ Това предание обаче е или изключително слабо или е измислено, поради това, че то съдържа Исма ибн Мухаммед в своята верига от разказвачи. Този разказвач е описан така: (а) Яхя ибн Меʿин го нарича „явен лъжец [кеззаб], който съчинява хадиси; (б) Укайли казва: „Той предава безсмислици от надеждни разказвачи“ (Мизан ел-иʿтидал 3:68); (в) Ибн Ади казва: „Нито едно от неговите предания не е чисто от недостатък“ (Мизан ел-иʿтидал 2:582).

Също така то съдържа още един разказвач – Абдуррахман ибн Курайш, който също е критикуван и обявен за лъжец. (Мизан ел-иʿтидал 2:582)

Следователно всички хадиси, които се представят като доказателство от „група 1“, споменават единствено, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си по време на руку, точно както други хадиси обясняват, че той ги е вдигал на различни други места. Никой от тези хадиси обаче не твърди, че тези допълнителни повдигания на ръцете са били постоянна и доживотна практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем).

 

Published in: on 28.03.2015 at 23:09  Коментарите са изключени за Вдигането на ръцете за руку  
Tags: ,