Музиката

Най-лошият сценарий, който може да се развие при един човек, болен от някаква болест, е когато болният отказва да повярва, че е болен от тази болест. Същото се отнася не само за болестите, които засягат физическото ни тяло, но и за душевните болести.

Когато човек извърши някакъв грях (Аллах да ни пази) с убеждението, че наистина е извършил нещо забранено, съжалява и има угризения за това дело, тогава това е много по-добре, отколкото извършването на грях с мисълта, че е извършил нещо позволено. В първия случай човек се разкайва за този грях и искрено съжалява, докато във втория случай човек се опитва да се оправдае без да има някакви угризения, след което той повтаря и потретва този грях като смята, че не върши нещо забранено.

Същият е случаят с музиката и пеенето. В шериата много убедително и чрез много доказателства те са забранени. Но още има индивиди, които отказват да повярват, че това е харам и продължават да се оправдават.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ КОРАНА

1. Аллах казва в Свещения Коран:

„А сред хората някой купува слова за забавление, за да отклонява в неведение от пътя на Аллах и да го взимат на присмех. За тези има унизително мъчение.” (Люкман: 6)

Великият сподвижник  Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) в своето обяснение за израза „слова за забавление” казва: „Кълна се в Аллах, значението му е музиката.” (Сунан ел-Бейхеки – 1/223, Мустедрак ел-Хаким – 2/411)

Великият сподвижник и тълкувател на Корана Абдуллах ибн Аббас (радийаллаху анх) казва: „Значението на този израз е музиката, пеенето и подобните на тях.” (Сунан ел-Бейхеки – 1/221, Мусеннеф Ибн Еби Шейбе – 132/5)

Ел-Хасан ел-Басри казва: „Този стих  е низпослан във връзка с пеенето и музикалните инструменти” (Тефсир Ибн Кесир – 3/442)

Същото обяснение за стиха (айета) е дадено и от Муджахид, Икрима, Ибрахим Нехаи, Мекхул и други (Аллах да е доволен от тях)

2. Аллах казва, описвайки качествата на рабите на Всемилостивия (ибаду-р-Рахман): „И които не свидетелстват с измама, и ако минат край празнословие, отминават достойно…” (ел-Фуркан: 72)

Имам Ебу Бекр ел-Джессас предава думите на Имам Ебу Ханифе (Аллах да е доволен от тях), че значението на думата „измама (зур)” е „музиката и песните”.  (Ахкам ел-Куран – 3/428)

3. Аллах казва на Шейтана:

„И подбуждай с твоя глас когото можеш от тях, и ги призовавай с конниците и пехотинците си, и поделяй с тях имотите и децата, и им обещавай!”  (ел-Исра: 64)

Великият тълкувател Муджахид (Аллах да е доволен от него) обяснява думата „глас (саут)” като „музика, пеене, танцуване и безполезни неща” (Рух ел-Маани – 15/111)

Имам Суйути (Аллах да е доволен от него) цитира Муджахид като казва: „Глас” (в стиха) е пеенето и флейтата.” (ал-Иклил фи истинбат ал-тензил – 1444)

Даххак (Аллах да е доволен от него) също обяснява думата „глас (саут)” като „флейти”. (ал-Джамили Ахкам ел-Куран на имам Куртуби – 10/288)

ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ ХАДИСИТЕ

Учените разполагат с над 40 хадиса, които се отнасят до музиката. Някои от тях са достоверни (сахих), други – добри (хасен), а трети не са достоверни. Ето няколко достоверни хадиса:

1. Ебу Малик ел-Ешари (радийаллаху анх) предава, че е чул Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да казва: „Ще се появят хора в моята общност, които ще смятат, че прелюбодеянието, коприната, алкохола и използването на музикални инструменти са позволени неща.” (Сахих ел-Бухари)

Обяснение. В хадиса е използвана думата „ма’азиф”. Учените по арабски език без разногласия твърдят, че думата се отнася за музикалните инструменти.

2. Абдуллах ибн Умер (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Наистина Аллах е забранил алкохола, хазарта, барабана и китарата, и всичко опияняващо е харам.” (Ахмед, Ебу Давуд)

3. Али ибн Ебу Талиб (радийаллаху анх) предава, че Пратеникът на Аллах (САВ) е казал: „Когато моята общност започне да прави 15 неща, ще им бъдат изпращани премеждия (и едно от тези 15 неща казва той) е, когато певиците и музикалните инструменти станат широко разпространени.”  (ет-Тирмизи)

4. Имран ибн Хусейн (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Тази общност ще преживее поглъщането на някои хора от земята, превръщането на някои от тях в животни и хвърляне на дъжд от камъни върху тях”. Човек от мюсюлманите попита: „О, Пратенико на Аллах, кога ще е това?”. Той (саллеллаху алейхи веселлем) отговори: „Когато се появят певици и музикални инструменти и когато консумирането на алкохол стане широко разпространено.” (ет-Тирмизи, Ибн Мадже)

 5. Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Всевишният Аллах ми изпрати упътване и милост за вярващите и ми заповяда да се отърва от музикалните инструменти, флейтите, струнните инструменти,  разпятията на кръст и делата от епохата на невежеството преди исляма.” (Ахмед, Ебу Давуд)

 6. Енес (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „В Деня на съживяването Аллах ще излива разтопен метал в ушите на онзи, който сяда и слуша гласа на певица.” (Ибн Асакир, Ибн ел-Мисри)

 7. Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Песните карат лицемерието в сърцето да расте, така както водата кара тревата да расте.” (ел-Бейхеки)

МНЕНИЯ НА УЧЕНИТЕ

Имам ен-Невеви (Аллах да е доволен от него) казва: „Не е позволено  да се използват или да се слушат музикални инструменти като тези, които са присъщи за пияниците – мандолина,  лютня, чинел, флейта. Позволено е да се използва тамбура на сватби, церемонии по обрязване, дори ако тамбурата има звънчета отстрани. Удрянето от „куба” (тъпан) също е забранено.” (Рияду-с-салихин – 755)

МУЗИКАТА В ШАФИИТСКИЯ МЕЗХЕБ

В книгата „Адабул када”, се предава, че еш-Шафи`и е казал: „Наистина, песните са мекрух; те приличат на безполезните и грешните неща (ел-батил). Човек, който взема участие в тях често, е некадърен глупак, чиито свидетелски показания трябва да се отхвърлят.” (виж: „Тефсир ел-Куртуби”, том 14, стр. 55; „Телбис Иблис”, стр. 231 на Ибн ел-Джевзи). Неговите най-близки и най-отличаващи се ученици ясно определят, че позиция му по този въпрос е, че пеенето е забранено (тахрим) и порицават тези, които приписват на него позволяването му. (виж „Аунул Мабуд”, том 13, стр. 274). Това се потвърждава и от по-късния шафийски учен Ибн Хаджер ел-Хайсеми. Той разказва, че един от учениците на еш-Шафи`и ел-Харис ел-Мухасиби (починал 243г. по хиджра) е казал: „Песните са харам също както мършата”. Твърдение, че пеенето е харам, се намира и в трактата „Еш-шерх ел-кебир” на авторитетния шафийски учен ер-Рафи (починал 623г. по хиджра). Това се потвърждава и от известния шафийски правовед имам ен-Невеви (починал 676г. по хиджра) в неговата „Рияду-с-салихин”. Това е правилното виждане на авторитетните учени в шафийския мезхеб. Но поради ограничено знание и лични прищевки и желания, някои от съвременните шафийски учени не се съгласяват с това виждане по въпроса.