Кланяне на намаз по време на петъчното хутбе

 

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) повелява, че винаги когато човек влезе в джамия, трябва да кланя два ракята намаз преди да седне. Този намаз се нарича техиййету-л-месджид [поздрав за джамията] и е суннет.

Тези два ракята обаче не трябва да се кланят във времената, в които намазът е нежелателен [мекрух]. Ислямският закон определя следните времена като нежелателни: (1) след сутрешния намаз до изгрев слънце; (2) след следобедния намаз до залез слънце; (3) от началото на изгрева, докато слънцето не се вдигне на едно копие разстояние над хоризонта [т.е. когато разстояние, равно на диаметъра на слънцето, остане между слънцето и хоризонта]; (4) от момента, в който слънцето е в най-високата си точка (зенит), докато не започне да се спуска; (5) от момента, в който слънцето пожълтее преди залез, докато не залезе.

Препоръчително е винаги да се кланя техиййету-л-месджид при влизане в джамия, освен в нежелателните времена. Има обаче и едно друго изключение от това правило. Тъй като Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е забранил кланянето на намаз или провеждането на разговор по време на петъчната проповед [хутбе], не е допустимо да се кланя техиййету-л-месджид при влизане в джамията, докато проповедта е в ход. Това е становището на ханефитите и на много други учени.

Някои учени са на мнение, че човек, който влиза в джамия в такъв момент, все пак трябва да кланя два ракята, преди да седне и да заслуша хутбето на имама. Те дори стигат по-далеч, като твърдят, че това е желателно дело, дори и по това време.

Следното разискване е свързано именно с този въпрос. То има за цел да определи как точно човек трябва да действа, ако влезе в джамията по време на петъчното хутбе. Първо ще бъде представен доводът на ханефитския мезхеб за недопустимостта на изпълнението на намаз, докато хутбето е в ход; после ще анализираме на пръв поглед противоречивите хадиси, които се използват, за да се докаже допустимостта на кланянето на намаз в този момент.

Коранът по този въпрос

Аллах Теаля казва:

Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, за да бъдете помилвани! (Коран, 7:204)

Както казахме и по-рано в глава 3, „Четенето зад имама“, този айет е бил низпослан по отношение на намаза (а според някои становища – и по отношение на хутбето). Сега, след като хутбето е оприличено на намаза и след като айетите на Корана се четат в него, повелята на този айет засяга и хутбето; което означава, че човек трябва да запази мълчание по време на хутбето и да слуша внимателно какво се казва в него. Това също означава, че човек не трябва да се ангажира с кланяне на намаз по време на проповедта.

Предава се от Умер (радийеллаху анх), че двете хутбета в петък се равняват на два ракята намаз. Това вероятно е причината петъчният намаз да се състои само от два ракята, докато ракятите на обедния намаз са четири. Той казва:

Хутбето се равнява на два ракята; затова, който пропусне хутбето, трябва да изпълни четири ракята [на зухр]. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:128, Мусаннеф Абдурраззак).

Трябва да се отбележи, че това е неговото лично мнение, а становището на мнозинството учени е, че човек трябва да се присъедини към двата ракята петъчен намаз с имама, дори ако е пропуснал хутбето.

Тъй като хутбето е подобно на намаза, може да се заключи, че човек трябва да мълчи и да слуша внимателно, докато се чете хутбето, точно както човек прави в намаза. Мъдростта на забраната за кланяне на намаз, правене на зикр, отправяне на дуа и дори на повеляване на доброто и забраняване на злото [емр би-л-маʿруф ве нехй ани-л-мункер] – което е допустимо във всички други случаи – се състои в това, че ако човек се ангажира с кланяне на техиййету-л-месджид или с друга дейност, той няма да може да слуша внимателно проповедта на имама.

Хадисите по този въпрос

1. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Който каже: „Мълчи!“, докато имамът чете хутбето, той е унищожил [наградата си]. (Сунен ет-Тирмизи 1:114)

2. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем):

Ако кажеш: „Мълчи!“ на другаря си в петъчен ден, докато имамът  чете хутбето, то ти си унищожил [наградата си]. (Сахих Муслим 1:281, Шерх меани ел-асар)

Щом като само напомнянето на другиго да мълчи по време на петъчното хутбе се забранява от тези хадиси, то следва, че техиййету-л-месджид, който е допълнителен [нафиле] ибадет, също трябва да е забранен, докато се изнася петъчната проповед. Следният хадис допълнително изяснява това:

3. Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) предава, че е чул Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да казва:

Когато някой от вас влезе в джамията и открие имама на минбера [да чете хутбето], тогава няма [позволен] намаз или разговор, докато не приключи имамът.“ (Меджмеʿ ез-зева’ид 2:184)

Този хадис може е класифициран от някои учени като дефектен, заради разказвача във веригата Ейюб ибн ен-Нахик, но за него има противоречиви мнения. Някои хадисолози го определят като заслужаващ доверие, докато други го определят като слаб. Въпреки това обаче, има много други аспекти, които подкрепят приемливостта на хадиса. Ибн Ебу Шейбе предава някои други хадиси от Ибн Умер (радийеллаху анх) (разказвачът на по-горното предание), които показват, че личното становище и практиката на Ибн Умер (радийеллаху анх) са в съответствие с неговото предание. Това само придава сила на хадиса.

Един от принципите на хадисологията [усул ел-хадис] е, че всяко предание, подкрепено от постоянната практика на сподвижниците (сахабе) и техните последователи (табиин), придобива достатъчно сила, за да се използва като доказателство. Това означава, че посланието на горния хадис, въпреки критиките, отправени към неговата верига, може да бъде прието. Фактът, че има много други достоверни [сахих] хадиси, които носят същото послание като това на горния хадис, прави още по-основателна употребата му като довод.

В следващите параграфи ще видим, че това становище не е единично, а че всъщност е становището на много сподвижници и последователи.

4. Предава се от Селман ел-Фариси (радийеллаху анх), че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Който извърши гусл в петък, постигне колкото може повече чистота, намаже се с масло или някакъв аромат, който може да се открие в дома му; след това тръгне към джамията и не кара двама души да се разделят [т.е. като не сяда между тях]; изпълни толкова намаз, колкото Аллах е пожелал за него, и след това запази мълчание, докато имамът говори, то ще му бъдат опростени всички грехове от настоящия петък до следващия. (Сахих ел-Бухари 1:122, Шерх меʿани ел-асар 1:369)

5. Подобен хадис на Ебу Хурайра (радийеллаху анх) в Сахих Муслим има следния вариант:

[…] и изпълни каквото му е било наредено, след което запази мълчание, докато имамът завърши хутбето си… (Сахих Муслим 1:283)

6. Друго предание на Ебу Хурайра и Ебу Саʿид ел-Худри (радийеллаху анхум) съдържа следните думи:

[…] и изпълни каквото Аллах Теаля му е наредил, след което запази мълчание, когато имамът се появи… (Сунен Ебу Давуд 50)

7. Нубейше ел-Хузели предава от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем):

Когато един мюсюлманин извърши гусл в петък, отиде в джамията, без да пречи на никого; ако открие, че имамът все още не се е появил, да се потопи в намаз за колкото може по-дълго; но ако открие имама вече там, да седне тихо и да слуша внимателно, докато имамът завърши петъчния намаз… (Муснед Ахмед)

Имам Хейсеми казва по отношение на горния хадис: „Имам Ахмед е предал този хадис и неговите разказвачи са същите като на Сахих ел-Бухари, с изключение на шейха [учителя] на Ахмед, който [също] е заслужаващ доверие.“ (Меджмеʿ ез-зева’ид 2:171)

В нито един от горните хадиси не се споменава, че е добродетелно или дори допустимо да се кланя намаз, щом имамът се е появил за проповедта. Причината, поради която това е забранено, бе спомената и преди – забраната се дължи на неспособността на кланящия да слуша внимателно хутбето на имама и айетите от Корана, които той чете.

Сподвижниците и последователите им по този въпрос

1. Предава се от Абдуллах ибн Аббас и Ибн Умер (радийеллаху анхум), че

те не харесвали какъвто и да е било намаз или разговор в петък, щом като имамът се е явил [да чете хутбето]. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:124)

2. Предава се от Ибн Умер (радийеллаху анх), че

той кланял намаз в петък, но когато имамът дойдел, той спирал да кланя. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:124)

3. Предава се, че Укбе ибн Амир е казал, че

кланянето на намаз, докато имамът е на минбера, е неподчинение [месийе]. (Шерх меʿани ел-асар 1:370)

4. От Ибн Шихаб ез-Зухри се предава, че

човек [който влиза в джамията в петъчен ден, докато имамът чете хутбето] трябва да седне и да не се ангажира с какъвто и да е било намаз. (Шерх меʿани ел-асар 1:369)

5. Предава се от Халид ел-Хазза, че

Ебу Килябе пристигнал, докато имамът четял хутбето. Той седнал, без да е кланял намаз. (Шерх меʿани ел-асар 1:369)

6. Ебу Малик ел-Курази предава, че

„сядането“ на имама на минбера е знак за прекратяване на всички намази, а неговото „хутбе“ [е знак за прекратяване на] всяко говорене. (Шерх меʿани ел-асар 1:370)

7. Ибрахим ен-Нехаʿи разказва:

Алкаме бе попитан: „Говориш ли, докато имамът чете хутбето или след като е пристигнал [за да го чете]?“ Алкаме отговорил отрицателно. (Шерх меʿани ел-асар 1:370)

8. От Муджахид е предадено, че

той не обичал да се кланя, докато имамът четял хутбето. (Шерх меʿани ел-асар 1:370)

Друг важен момент е фактът, че ангелите също затварят своите регистри, щом започне хутбето. Следващите хадиси показват, че когато имамът започне проповедта си, ангелите оставят своите записи, за да слушат хутбето.

9. Има предание на Ебу Хурайра (радийеллаху анх) в Сахих ел-Бухари, както и в други сборници, относно ангелите, които записват имената и времената, в които хората идват за петъчното хутбе. Към края на този хадис Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) казва:

Когато имамът се появи, ангелите приключват своите записи и започват да слушат споменаването [зикр]. (Сахих Муслим 1:283, Сахих ел-Бухари 1:127, Сунен ен-Неса’и 205)

10. Предание от Ебу Умаме (радийеллаху анх) гласи:

Когато се появи имамът, записите [на ангелите] се прибират. (Меджмеʿ ез-зева’ид 2:177)

11. Хадис от Ебу Саʿид ел-Худри (радийеллаху анх) гласи:

Когато муеззинът извика езана и имамът седне на минбера, записите [на ангелите] се навиват, и те влизат в джамията, слушащи внимателно споменаването [зикр]. (Меджмеʿ ез-зева’ид 2:177)

12. В своя коментар на Сахих Муслим имам Невеви казва, че същата (т.е. да не се кланя намаз по време на хутбето) е била практиката и на Умер, Усман и Али (радийеллаху анхум). (Шерх Сахих Муслим 1:288).
13. Алляме Шевкяни посочва, че големият хадисолог Зейнуддин Ираки предава същата практика и от Мухаммед ибн Сирин, Кади Шурайх, Ибрахим ен-Нехаʿи, Катаде и Зухри.
14. Ибн Ебу Шейбе също предава това становище от Саʿид ибн ел-Мусеййиб, Муджахид, Ата и Урве ибн ез-Зубейр.

Тези предания подчертават и допълнително подсилват позицията на ханефитите по въпроса за кланянето на намаз по време на петъчното хутбе. Тяхното становище е, че не е допустимо да се кланя намаз, докато хутбето е в ход.

Анализ на привидно противоречащите си хадиси

1. Джабир (радийеллаху анх) разказва:

Сулейк ел-Гатафани (радийеллаху анх) дойде в петъчен ден и седна, докато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) четеше хутбето. Тогава Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) му нареди да стане и да кланя два кратки ракята. (Сахих Муслим 1:287)

Този хадис се използва от онези, които твърдят, че е допустимо да се кланят два ракята по време на хутбето. Това обаче е трудно да се приеме, поради следните причини:

(а) Този хадис не може да е доказателство за допустимостта на кланянето на намаз по време на проповедта, защото той говори за единичен, изолиран случай. Само веднъж Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е наредил на някого да кланя два ракята по време на хутбето. В действителност има редица предания, в които се казва, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е повелявал на хората да седят по време на проповедта.

Има един хадис относно бедуин, който дошъл при Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), за да се оплаче от суша, а една седмица по-късно дошъл отново, за да се оплаче от тежки наводнения. Този човек дошъл по време на петъчното хутбе, но Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не му заповядал да кланя два ракята. Енес (радийеллаху анх) разказва:

Един петък мъж влезе в джамията през вратата, която беше срещу минбера, от който Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) изнасяше проповедта. Той се обърна към Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и каза: „О, Пратенико на Аллах, имотите са унищожени и пътищата са блокирани. Поискай от Аллах да ни изпрати дъжд!“ Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) вдигна ръце и се помоли: „О, Аллах, дай ни дъжд!“ Тогава започна да вали и, кълна се в Аллах, не видяхме слънце в продължение на седмица. Следващия петък мъжът дойде и влезе през същата врата, докато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) изнасяше проповедта. Той се обърна към Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и каза: „О, Пратенико на Аллах, имотите е унищожени и пътищата са блокирани. Поискай от Аллах да спре дъжда!“ (Сахих ел-Бухари 1:137)

В друг хадис се казва, че веднъж по време на хутбето Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) забелязал един човек да бърза, минавайки между хората. Тогава Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) му казал:

Седни, защото притесняваш [хората]! (Сунен ен-Неса’и 207, Сунен Ебу Давуд)

Ясно е, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не му повелил да кланя намаз, а му казал бързо да седне. В друго предание на Джабир (радийеллаху анх) се казва:

[Веднъж] Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) застана на минбера и каза: „Седнете!“ Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) [който току-що бе влязъл] седна веднага до вратата на джамията. Когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) го видя, каза: „Приближи се, о, Абдуллах ибн Месʿуд!“ (Сунен Ебу Давуд 156)

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не му повелил да кланя намаз, а му казал да се приближи и да седне. Хадис в Сахих Муслим гласи следното:

Веднъж Усман (радийеллаху анх) пристигна, когато Умер (радийеллаху анх) четеше хутбето. Умер (радийеллаху анх) го порица, че не е извършил гусл, но не му повели да кланя намаз. (Сахих Муслим 1:280)

В нито една от тези случки няма повеля за намаз, докато хутбето е в ход. В действителност в тях се казва, че човек трябва да седне, докато имамът изнася проповедта, което е доказателство, че случаят, в който Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) повелил на Сулейк ел-Гатафани (радийеллаху анх) да стане и да кланя, се дължал на друга причина. Следователно хадисът със Сулейк (радийеллаху анх) не може да се използва като довод за желателното изпълнение на намаз по време на петъчното хутбе. Пълният текст на случката със Сулейк ел-Гатафани (радийеллаху анх) е следният:

Веднъж, докато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) седеше на минбера, изчаквайки да започне хутбето, в джамията влезе сподвижник на име Сулейк ибн Худбе ел-Гатафани (радийеллаху анх), който беше облечен в изпокъсани и износени дрехи. Като видя бедното му състояние, Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) му повели да се изправи и да кланя намаз. Той изпълни това, при което останалите сподвижници също можаха да видят състоянието му. Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) мълчеше, докато той приключи намаза си. После, след като видя, че сподвижниците са го забелязали, той ги насърчи да му помогнат и те сториха това с отворени сърца.

Лесно може да се разбере, че тук става въпрос за едно много специално обстоятелство, в което Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) нарежда на Сулейк (радийеллаху анх) да се изправи и да се кланя, за да разберат за състоянието му сподвижниците. Ето защо тази повеля не може да се приеме за обща, тъй като е била заповядана само веднъж и само на конкретен сподвижник.

(б) Горното обяснение трябва да е достатъчно, за да се разбере истинската същност на случката. Друго обяснение, споменато от някои учени, е, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е дал заповедта за намаз преди началото на хутбето, след което е чакал мълчаливо, докато сподвижникът приключи намаза си. Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не рецитирал и не казал нищо, докато Сулейк (радийеллаху анх) се кланял, както се разбира от следния хадис в Сахих Муслим:

Сулейк ел-Гатафани (радийеллаху анх) влезе в джамията в петък, докато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) седеше на минбера [и все още не се беше изправил за хутбето]. (Сахих Муслим 1:287)

Доказан факт е, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е чел хутбетата си изправен. Следователно, за да е седнал (както е според преданието), това означава, че още не е бил започнал проповедта; така че намазът на Сулейк (радийеллаху анх) не е бил по време на хутбето на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), а преди това. Това твърдение допълнително се подкрепя от включването на хадиса от страна на имам Несаи в раздела, озаглавен „Раздел за намаза преди хутбето”. Това ясно показва, че, според имам Неса’и, тази случка се е състояла преди хутбето да е започнало.

(в) Има обаче и предания, според които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) вече е бил започнал проповедта, когато Сулейк (радийеллаху анх) влязъл. Смисълът на тези хадиси е, че той точно е щял да започне хутбето, когато Сулейк (радийеллаху анх) пристигнал.

(г) Налице са и предания, които споменават, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) прекъснал хутбето си и мълчал, докато Сулейк (радийеллаху анх) завърши намаза си. Хадисът в Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе съдържа следните думи:

Когато повели на сподвижника да кланя два ракята, Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) прекрати своето хутбе, докато той не довърши двата ракята. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:110)

А преданието на Даракутни съдържа следните думи:

Енес (радийеллаху анх) предава, че един човек от племето Кайс влязъл, докато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) четял хутбето. Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) му казал да се изправи и да кланя два ракята, а самият той преустановил хутбето си, докато човекът приключи своя намаз. (Сунен ед-Даракутни 2:15)

Това означава, че сподвижникът вече е бил приключил намаза си, когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е чел хутбето.

(д) Още едно обяснение за тази случка е, че тъй като Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) прекъснал проповедта си и започнал да разговаря с него, то забраната за говорене или кланяне на намаз била вдигната и Сулейк (радийеллаху анх)вече не трябвало да се придържа към повелята за мълчание и внимателно слушане. Ето защо на него му е било позволено да кланя два ракята, докато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е мълчал (и го изчаквал). Ибн ел-Араби предлага това тълкуване и го смята за най-точно.

(е) Вече бе споменато, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) наредил на Сулейк (радийеллаху анх) да се изправи и да кланя намаз, за да покаже своето положение на бедност пред сподвижниците. В тази връзка едно предание в Сунен ет-Тирмизи и ен-Неса’и от Ебу Саʿид (радийеллаху анх) гласи:

Един дрипав човек влезе в джамията… (Сунен ет-Тирмизи 1:93, ен-Неса’и 1:208)

(ж) Друг важен момент, който не бива да се пренебрегва тук, е, че, за да се считат двата ракята за техиййету-л-месджид, те трябва да се кланят веднага след влизането в джамията и преди човек да е седнал. В някои версии на този хадис обаче откриваме, че Сулейк (радийеллаху анх) е седнал, щом пристигнал, а след това Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) му повелил да стане и да се кланя. Във версията в Сахих Муслим се казва: „Стани и се кланяй“ (Сахих Муслим 1:287), а друга версия гласи:

Сулейк (радийеллаху анх) седна, без да се е кланял, при което Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) го попита дали е изпълнил два ракята. Той отговори отрицателно и Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) му повели да стане и да изпълни два ракята. (Сахих Муслим 1:287)

Това доказва, че му е било повелено да се изправи и да се кланя, за да покаже положението си на другите сподвижници.

Когато горните аспекти се вземат под внимание, става трудно да се твърди, че техиййету-л-месджид е разрешен по време на проповедта. Станалото със Сулейк (радийеллаху анх) е единичен и изолиран случай и в него не се съдържа повеля към целия уммет за намаз по това време, особено когато има други предания, които изрично забраняват това.

2. Друго привидно противоречиво предание гласи:

Джабир (радийеллаху анх) разказва, че веднъж, докато Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) четял хутбето, казал: „Когато [влезете в джамията] и откриете, че имамът чете хутбето…“ – или [той казал]: „[…] и откриете, че имамът е пристигнал [за хутбето] – трябва да кланяте два ракята.“ (Сахих ел-Бухари 1:156)

Това е друго предание, което се използва, за да се докаже желателното изпълнение на техиййету-л-месджид по време на проповедта. Същите думи се предават и от имам Муслим в неговия Сахих като част от хадиса за Сулейк ел-Гатафани (радийеллаху анх). (Сахих Муслим 1:287)

Може да се каже, че този хадис е в противоречие с повелята на Свещения Коран и много други достоверни предания, които вече бяха споменати по-горе. Много обяснения са били предложени, за да се разсее противоречието между този и останалите хадиси. Едно от обясненията е, че фразата „чете хутбето“ в повествованието всъщност означава „е на път да започне да чете хутбето“ (т.е. имамът седи в очакване да започне проповедта). Това е един от начините за съгласуване между хадисите.

Вторият начин за справяне с този проблем е хадисът да се приеме като независимо достоверно предание, което е в противоречие с други достоверни предания на забрана, и в светлината на принципите на хадисологията [усул ел-хадис] да се определи кой от хадисите е по-добър и по-силен. Резултатът от подобен анализ е, че хадисите на забрана, представени от ханефитите, са по-силни, поради няколко причини:

(а) Преданията, използвани от ханефитите, имат забранителен характер (т.е. те забраняват намаза в определено време), докато това предание (хадис 2) има разрешителен характер. Един от принципите на хадисологията [усул ел-хадис] е, че, когато има противоречие между хадиси, хадисът, забраняващ нещо, се счита за превъзхождащ хадиса, който го позволява. Ето защо, тъй като хадисите, представени от ханефитите, са от забранителен характер, те се считат за по-добри от хадисите с разрешителен характер (хадис 2).

(б) Хадисите на забрана, представени от ханефитите, са в съгласие с кораничните айети, които забраняват всичко онова, което отвлича вниманието на човек от слушане на хутбето.

(в) Преданията, представени от ханефитите, са потвърдени от практиката на много сподвижници и техни последователи (Аллах да е доволен от всички тях!), както бе подробно споменато; докато този хадис, ако се приеме за независимо предание, се подкрепя само от хадиса за Сулейк (радийеллаху анх).

(г) По-предпазливо е да се действа въз основа на хадисите, забраняващи техиййету-л-месджид по време на хутбето, отколкото въз основа на онези, които го позволяват, тъй като според ничие мнение техиййету-л-месджид не се счита за задължителен намаз. Ако човек е на мнение, че това е допустимо, пренебрегването на този намаз няма да се счита за грях. Ако някой обаче кланя по време на хутбето, бивайки на мнение, че това всъщност е забранено, той ще се счита за грешник, защото е направил нещо, което се счита за забранено.

Заключение

В много предания се казва, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) прекъснал хутбето си, докато Сулейк (радийеллаху анх) се кланя. Какво ще се случи днес, ако много хора започнат да пристигат със закъснение, и още по-лошо – всички по различно време (както се наблюдава в днешно време по джамиите)? Колко пъти и за колко време имамът ще трябва да замълчи и кога ще успее да завърши хутбето?

Ханефитите са взели всички тези аспекти под внимание при формиране на становището си. Те са се придържали към хадисите на забрана и са дали обяснение на всички противоречиви предания. Тяхното становище се подкрепя напълно и от изказванията на редица сподвижници и последователи. Ето защо спокойно можем да заключим, че, взимайки под внимание всички изброени аспекти, се счита за забранено изпълнението на два ракята техиййету-л-месджид, ако имамът вече е започнал хутбето си.

Кланянето на намаз след икиндия

Изучавайки книгите с хадиси, човек ще попадне на някои предания, в които Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) забранява да се кланя друг намаз след следобедния (аср, икиндия). В други предания обаче се посочва, че самият Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял два ракята точно в това време. Следователно е налице противоречие между двата вида предания.

В тази глава ще се опитаме да разрешим това противоречие и да отговорим на въпроса: „Защо Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е забранил кланянето на намаз след икиндия, когато той самият е кланял?“ В този раздел ще се обсъди и дали би било допустимо за друг, освен за Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), да кланя намаз в това време. По-долу ще изясним какво е шериатското постановление относно ракятите след икиндия и дали забраната е обща или по-скоро обвързана с конкретни обстоятелства.

Различните становища

Имам Ебу Ханифе е на мнение, че не е допустимо за един мусалли да кланя техиййету-л-месджид [два ракята при влизане в джамията] или друг допълнителен [нафиле] намаз, ако той вече е кланял следобедния намаз. Според Имама обаче, кланянето на пропуснати [каза] намази е допустимо. Според друга група учени, не е недопустимо да се изпълняват допълнителни [невафил] намази след икиндия, но е допустимо да се наваксват пропуснати намази или да се кланят други незадължителни намази, които са обвързани с конкретна причина, като например погребалния [дженазе] намаз, техиййету-л-месджид или техиййету-л-вуду [два ракята след вземане на абдест].

Горното различие в мненията показва, че всяка от групите приема факта, че един или друг намаз е нежелателен във времето след икиндия. Причината за това е, че има много хадиси, които забраняват намаза след икиндия; и поради тези хадиси ханефитите забраняват кланянето на какъвто и да е незадължителен намаз в това време. Съществуват обаче и други хадиси, които говорят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял два ракята след икиндия. Тези хадиси изглежда са в противоречие с онези, които забраняват това; ето защо първо ще анализираме тези хадиси, за да разберем по-добре това противоречие.

Анализ на противоречивите хадиси

Противоречивите предания са два вида – такива, в които се твърди, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял два ракята след икиндия само веднъж (което предполага, че той никога не е повторил това); и такива, които показват, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е изпълнявал тези два ракята редовно. И двата вида предания ще бъдат разгледани в този раздел.

1. Аише (радийеллаху анха) предава:

[Веднъж] Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) пропусна двата ракята преди следобедния намаз, така че след като приключи с него, той навакса [пропуснатите два ракята суннет] и никога не стори това отново [т.е. във времето след икиндия]. (Муʿджем ет-Таберани, Меджмеʿ ез-зева’ид 2:223)

2. Подобен хадис на Умм Селеме (радийеллаху анха) се предава от имам Ахмед в Муснед. (Меʿариф ес-сунен 2:135, Муснед Ахмед 229:2)
3. Ибн Аббас (радийеллаху анх) предава:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) изпълни два ракята след икиндия, тъй като бяха пристигнали някои неща [за милостиня, която да бъде раздадена] и това му бе попречило да откланя двата ракята [суннет] след обедния намаз. Затова той ги навакса след икиндия и никога не стори това отново. (Сунен ет-Тирмизи 1:45)

От горните три предания научаваме, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял само веднъж два ракята след икиндия. И трите хадиса ясно говорят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е наваксвал двата ракята суннет, които е бил пропуснал след зухр. Тези предания показват също, че намазът след икиндия по никакъв начин не е бил специален намаз, който Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) редовно е кланял в това време. Това твърдение обаче се опровергава от следните хадиси, които споменават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял два ракята след икиндия редовно.

4. Аише (радийеллаху анха) предава:

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) никога не ме посещаваше денем след икиндия, защото кланяше два ракята. (Сахих ел-Бухари 1:83)

5. Предава се, че Ебу Селеме

попитал Аише (радийеллаху анха) относно двата ракята, които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) изпълнявал след икиндия. Тя му отговорила, че той ги кланял преди [икиндия], докато веднъж не се случило да ги пропусне или да забрави да ги кланя поради ангажираност с нещо; тогава той ги откланял след икиндия. После той продължил да ги кланя, защото винаги когато той кланял някакъв [нов] намаз [веднъж], той продължавал да го изпълнява редовно след това. (Сахих Муслим 1:277)

6. Аише (радийеллаху анах) разказва, че

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) никога не пренебрегвал двата ракята след икиндия, когато бил в нейно присъствие. (Сахих Муслим 1:277)

Тези хадиси показват, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял двата ракята редовно. Те посочват, че всеки път, когато той изпълнел някакъв нов намаз веднъж, после продължавал да го кланя редовно. В случая той наваксвал двата ракята на зухр, а не кланял нов намаз, но тъй като ги изпълнил извън обичайното им време, той продължил да ги кланя редовно след икиндия и за по-напред. И в двата случая тези хадиси изглежда, че са в противоречие с първите хадиси, в които се посочва, че той кланял два ракята след икиндия само веднъж. Относно това противоречие се споменава следното:

Хафиз Ибн Хаджер предава, че втората тройка хадиси (4, 5 и 6) са с по-висока степен на достоверност от първите три. Това означава, че, според Ибн Хаджер, хадисите, в които се твърди, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял двата ракята редовно, имат по-висока степен на достоверност, отколкото онези, които споменават, че той ги е кланял само веднъж.

Вярно е, че преданието на Ибн Аббас (радийеллаху анх) (хадис 3) е определено само като добро [хасен] от имам Тирмизи, докато всички други хадиси, споменати след него, са или от Сахих ел-Бухари или Муслим и са достоверни [сахих]. Затова преданието на Ибн Аббас (радийеллаху анх) не може да издържи на това сравнение. Също така, хадис 1, който се предава от Аише (радийеллаху анха), съдържа в своята верига на предаване разказвача Каттат, който е наречен „явен лъжец“ [кеззаб]. Следователно това е твърде слабо предание, за да се изправи срещу другите достоверни [сахих] предания на Аише (радийеллаху анха).

Хадисът на Умм Селеме (радийеллаху анха) (номер 2) обаче не е дефектен и като такъв не може да бъде пренебрегнат. Преданието гласи, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял два ракята след икиндия само веднъж и отрича да ги е кланял в друго време. Това означава, че е налице един достоверен [сахих] хадис, който противоречи на три други хадиса със същата автентичност. Имаме хадисите на Аише (радийеллаху анха), предадени от имамите Бухари и Муслим, които са потвърждващи [мусбит], че тези два ракята са били редовно изпълнявани от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), а от друга страна имаме също достоверния хадис на Умм Селеме (радийеллаху анха), който твърди противното. Следователно отново са налице два противоречащи си текста, и двата от които са достоверни: един отричащ [менфи] текст (в подкрепа на забраната) и един потвърждаващ [мусбит] (против забраната).

Хафиз Ибн Хаджер ел-Аскаляни опитва да съпостави двата вида предания, привеждайки в действие правило от принципите на хадисологията [усул ел-хадис], което гласи, че един потвърждаващ [мусбит] текст има предимство пред един отричащ [менфи] (т.е. потвърждаващото предание е по-силно от отричащото). Той заключава, че тъй като преданията на Аише (радийеллаху анха) са потвърждаващите, то те имат предимство пред отричащото предание на Умм Селеме (радийеллаху анха). Той също твърди, че потвърждението на Аише (радийеллаху анха), че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) редовно е кланял два ракята след икиндия, е въз основа на нейното лично знание за действията му, докато отрицанието на Умм Селеме (радийеллаху анха) е въз основа на нейното собствено наблюдение на намаза на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем).

Обяснението на хафиз Ибн Хаджер би могло да бъде заключително, тъй като изглежда, че е решило противоречието между двата вида предания. Големият правовед и хадисолог алляме Таки Усмани обаче казва в Дерс-и Тирмизи (1:427), че един хадис в Сахих Муслим противоречи на основата на обяснението на хафиз Ибн Хаджер – че и Аише, и Умм Селеме (радийеллаху анхума) разказват въз основа на личните си наблюдения. Хадисът в Сахих Муслим разкрива, че знанието на Аише (радийеллаху анха) относно изпълнението на този намаз от страна на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) всъщност е придобито от Умм Селеме (радийеллаху анха).

7. Следният хадис обяснява това по-подробно:

Курайб предава, че е бил изпратен от Абдуллах ибн Аббас, Абдуррахман ибн Езхер и Мисвер ибн Мехраме (радийеллаху анхум) при Аише (радийеллаху анха), съпругата на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Казали му да й предадат техния селям и да научат от нея за [кланянето на] двата ракята след икиндия. Поискали да каже, че им е било съобщено, че тя кланя този намаз, а в същото време до тях е достигнало, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е забранил това. Ибн Аббас (радийеллаху анх) казал: „Аз и Умер (радийеллаху анх) възпирахме хората от кланянето им.“

Курайб разказва: „Аз я посетих и предадох посланието им. Тя ми каза да попитам Умм Селеме (радийеллаху анха). Тръгнах си и им съобщих какво ми е казала; тогава те ме изпратиха при Умм Селеме (радийеллаху анха) със същите въпроси. Умм Селеме (радийеллаху анха) каза: „Чух Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да ги забранява, но после видях той [самият] да ги кланя. [Първият път], когато ги кланя, той беше завършил икиндия, влезе в къщата и откри, че няколко жени-енсари от племето Бену Харам са при мен. Така че, когато той започна да кланя намаза, аз изпратих едно малко момиче да застане до него и да го попита: „О, Пратенико на Аллах, Умм Селеме казва, че е чула да забраняваш изпълнението на тези два ракята, а сега те вижда да ги кланяш.“ Казах й също да се върне обратно, ако той даде знак с ръка. Момичето отиде при него и той направил знак с ръка, така че тя се върна обратно. Когато той приключи с намаза, рече: „О, дъще на Ибн Умеййе [Умм Селеме], попита ме за двата ракята след икиндия. Група от племето Абдулкайс бяха дошли при мен, така че не можах да изпълня двата ракята след зухр. Това бяха те [т.е. тези два ракята].“ (Сахих Муслим 1:277)

Този хадис недвусмислено показва, че Умм Селеме (радийеллаху анха) е била източникът на знанието на Аише (радийеллаху анха) относно изпълнението на два ракята след икиндия от страна на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Това е така, защото Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) ги е кланял, докато е бил при Умм Селеме (радийеллаху анха), и Аише (радийеллаху анха) е била наясно с това. Следващото предание дава още по-добро пояснение:

8. Предава се от Абдуррахман ибн Ебу Суфян, че

Муʿавийе (радийеллаху анх) изпратил човек при Аише (радийеллаху анха), който да я попита за двата ракята след икиндия. Тя отговорила, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не ги е кланял, докато е бил при нея, но че Умм Селеме (радийеллаху анха) й е казала, че той ги е кланял, докато е бил с нея. Тогава Муʿавийе (радийеллаху анх) изпратил някого при Умм Селеме (радийеллаху анха). Тя рекла: „[Веднъж] той ги кланя при мен и тъй като никога не го бях виждала да ги кланя преди, го попитах: „О, Пратенико на Аллах, какви бяха двата ракята, които те видях да кланяш след икиндия? Никога не си ги кланял преди.“ Той отговорил: „Това бяха двата ракята, които [обикновено] кланям след зухр, но няколко камили, събрани като милостиня [садака], бяха докарани при мен [за да ги разпределя], така че забравих да ги изпълня, докато не откланях икиндия [след което ги откланях]. Когато си спомних, сметнах, че не е уместно да ги откланям в джамията с хора наоколо, така че ги изпълних, докато съм при теб.“ (Шерх меʿани ел-асар 1:302)

Този хадис, заедно с предишния, ясно постановяват, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не е кланял намаза в присъствието на Аише (радийеллаху анха), а докато е бил при Умм Селеме (радийеллаху анха).

Алляме Усмани пише, че дори и след обстойно проучване, не е успял да открие убедително обяснение, което да разсее очевидното противоречие между тези предания. Въпреки това, той посочва, че след като е анализирал по-обстойно въпроса, се е оказало, че случката с изпълнението на двата ракята след икиндия от страна на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)първоначално се е състояла в присъствието на Умм Селеме (радийеллаху анха). Това се потвърждава от Аише (радийеллаху анха) в горните две предания (хадиси 7 и 8).

Тъй като обичаят на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е бил да продължава всяка практика, която е започнал, той започнал ежедневно да изпълнява два ракята след икиндия в присъствието на Аише (радийеллаху анха), но Умм Селеме (радийеллаху анха) не знаела за това. Вероятно това е била причината тя да настоява, че той никога повече не ги кланял след онази случка, а Аише (радийеллаху анха) пък да твърди, че той винаги ги кланял в нейно присъствие. Алляме Усмани заключава, че това изглежда е най-доброто възможно обяснение, което да съгласува хадисите и да разсее противоречието. (Дерс-и Тирмизи 1:428)

Дотук обсъдихме различията в хадисите относно това колко пъти Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял двата ракята след икиндия. Стигаме до друг важен въпрос: Какво е постановлението за общността относно тези два ракята след икиндия? Учените имат различни становища по този въпрос.

Една група твърди, че е суннет да се кланят двата ракята след икиндия, въпреки че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е забранил всички незадължителни намази в това време. Те цитират преданията на Аише (радийеллаху анха), споменати по-горе, като довод в подкрепа на твърдението си. Тази група твърди, че тъй като Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) ги е кланял, е допустимо и за другите да правят това. Ханефитските учени обаче, както и много други, казват, че тези два ракята не могат да се считат за всеобщ суннет само въз основа на тези хадиси. В действителност е силно нежелателно [мекрух тахримен] да се изпълнява какъвто и да е незадължителен намаз в това време. Има множество други предания и причини, които изрично забраняват кланянето на намаз след икиндия.

Практика, специфична само за Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем)

Основната причина Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да кланя двата ракята след икиндия, както хадисите гласят, е била, за да компенсира двата пропуснати ракята суннет на зухр (виж хадис 7). Поводът за това е, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е имал изключителната практика да наваксва всички пропуснати суннет намази. Това обаче не се отнася за останалата част от уммета.

Ето защо Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланял след икиндия двата пропуснати ракята суннет на зухр, а след това продължил ежедневно да кланя по два допълнителни ракята след икиндия; което било заради изключителния му обичай да продължава да изпълнява всеки нов намаз, дори ако го е бил кланял само веднъж преди това. Следните предания дават същото обяснение.

9. След като разказва случката, в която Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланя двата ракята след икиндия, Аише (радийеллаху анха) казва:

Винаги когато той кланяше някакъв [нов] намаз веднъж, той го продължаваше [редовно след това]. (Сахих Муслим 1:277)

Този хадис илюстрира изключителния обичай на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Следващите хадиси ще разяснят въпроса още по-ясно.

10. Аише (радийеллаху анха) разказва:

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланяше намаз след икиндия, но го забраняваше [на другите]; и той говееше продължително [т.е. без да се храни между дълги периоди от време], но го забраняваше [на другите]. (Сунен Ебу Давуд 1:182)

Този хадис ясно показва, че точно както Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е говеел продължително, но е забранявал на сподвижниците да правят това, така също е забранявал на другите да кланят два ракята след икиндия, но той самият ги кланял. Този хадис е предаден от имам Ебу Давуд, който не прави никакъв коментар след преданието, а това означава, че хадисът е силен. Добре известно е сред учените по хадис, че винаги когато имам Ебу Давуд мълчи след даден хадис (т.е. не коментира неговата степен), това означава, че хадисът е силен.

11. След като видяла Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да кланя двата ракята, Умм Селеме (радийеллаху анха) го попитала:

„О, Пратенико на Аллах, можем ли да ги наваксаме, ако сме ги пропуснали?“ При това той отговорил отрицателно. (Шерх меʿани ел-асар 1:306)

Алляме Хaйсеми посочва, че този хадис е предаден от имам Ахмед в Муснед и от Ибн Хиббан в Сахих. Той казва също, че разказвачите във веригата на имам Ахмед се споменават и във веригите на предаване на Сахих ел-Бухари. (Меджмеʿ ез-зева’ид 2:223)

От горния хадис научаваме, че на Умм Селеме (радийеллаху анха) й е било забранено да наваксва суннет намаза след икиндия, ако го е била пропуснала. Това показва, че наваксването му е била практика, специфична за Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Алляме Айни предава, че ел-Хатиби е казал: „Този намаз [двата ракята след икиндия] също е сред специфичните практики [хасаис] на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем).“ Ибн ел-Укайли заявява същото.

Всички предания по-горе водят до едно и също заключение – че кланянето на два ракята след икиндия е било изключителна практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и като такава не е регламентирана като суннет. Това се потвърждава от факта, че много хадиси всъщност забраняват изпълнението на какъвто и да е допълнителен намаз в това време.

Хадисите, забраняващи кланянето на намаз след икиндия

1. Ебу Саʿид ел-Худри (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Няма [допълнителен] намаз след сутрешния, докато слънцето не изгрее, нито след следобедния, докато слънцето не залезе. (Сахих ел-Бухари 1:82-83)

2. Амр ибн Абесе (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Кланяйте сутрешния намаз; след това се въздържайте от какъвто и да е друг намаз, когато слънцето изгрява, докато не изгрее напълно. И кланяйте следобедния намаз; след това се въздържайте от от какъвто и да е друг намаз, докато слънцето не залезе. (Сахих Муслим)

3. Ибн Аббас (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е забранил намаза след икиндия. (Сунен ен-Несаи 96)
4. Предава се, че Али ибн Ебу Талиб (радийеллаху анх)

кланял два ракята след икиндия на път към Мекка. Тогава Умер го повикал при себе си и изразил гнева си, казвайки: „Кълна се в Аллах, ти знаеш, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) ни забрани да ги кланяме.“ (Шерх меани ел-асар 1:303)

5. Али (радийеллаху анх) разказва, че

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланял два ракята след всеки намаз, освен след сутрешния и следобедния. (Шерх меʿани ел-асар 1:303)

6. Аише (радийеллаху анха) предава, че

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) никога не кланял намаз, без да го последва от два ракята, с изключение на сутрешния и следобедния, когато той кланял двата ракята преди тях. (Шерх меʿани ел-асар 1:303)

7. Муʿавийе ибн Ебу Суфян (радийеллаху анх) изнесъл следната проповед:

О, хора! Вие кланяте такъв намаз, какъвто никога не сме виждали Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да кланя, въпреки че сме били в неговото присъствие. Той забрани двата ракята след икиндия. (Шерх меʿани ел-асар 1:304)

8. Саиб ибн Язид (радийеллаху анх) предава, че

видял Умер (радийеллаху анх) да удря Мункедир, защото бил кланял намаз след икиндия. (Шерх меʿани ел-асар 1:304)

9. Абдуллах (радийеллаху анх) разказва:

Умер (радийеллаху анх) не харесваше изпълнението на намаз след икиндия и аз не харесвам онова, което Умер (радийеллаху анх) не харесва. (Шерх меʿани ел-асар 1:304)

10. Джебеле ибн Сухейм предава:

Чух Ибн Умер да разказва, че [баща му] Умер (радийеллаху анх) удрял онзи, който откриел да кланя намаз след икиндия, докато човекът не прекрател намаза си. (Шерх меʿани ел-асар 1:304)

11. Тавус предава, че

попитал Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) относно двата ракята след икиндия. Последният ги забранил и цитирал айета: „И когато Аллах, и Неговият Пратеник, отсъди някакво дело, нито вярващ, нито вярваща имат право на избор в това дело.“ (Коран 33:36) (Шерх меʿани ел-асар 1:304)

Заключение

Изводът от тази дискусия може да се обобщи по следния начин. Има някои противоречия в преданията, които споменават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял намаз след икиндия. Някои достоверни хадиси показват, че той е правил това само веднъж, докато други достоверни хадиси твърдят, че го е правел редовно. За да премахнат противоречието между преданията и за да изяснят въпроса, ханефитите са постановили, че това е практика, специфична само за Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) .

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) първоначално ги кланял, за да компенсира двата ракята суннет на обедния намаз, които бил пропуснал, защото бил със свои гости. След това започнал редовно да кланя двата ракята след икиндия, заради изключителната му практика да продължава изпълнението на всеки намаз, който бил започнал веднъж. Бяха представени много хадиси в подкрепа на това обяснение.

Бяха споменати и голям брой хадиси, които изрично забраняват изпълнението на намаз след икиндия. Въз основа на тези доводи, ханефитските учени са заключили, че най-силното и правилно мнение относно кланянето на допълнителни намази след икиндия, е, че това е забранено. Що се отнася до онези хадиси, които показват общата допустимост на намаз след икиндия, то те не могат да бъдат приети като довод, тъй като те само илюстрират дело, което е било специфично само за Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем).

Защо трябва да се придържам към мезхеб? Какво означава таклид?

Това вече не са деветдесетте години [на безпроблемно и безгранично проникване на уаххабизма/селефизма]! Бях попитан за това и пожелах да напиша нещо по въпроса с надеждата, че то ще помогне на някого. На когото и да било!

Ще [ми се наложи да] използвам два термина с различно изговаряне. Когато използвам думата “селеф”, с нея обозначавам ранната общност на първите три поколения [мюсюлмани; а когато използвам] “селефии”, обозначавам съвременното течение, [претендиращо за завръщане към Корана и суннета], затова не ги бъркайте!

Защо се налага да се придържаме към мезхеб, а не може директно да отворим Корана и Сахих ел-Бухари и да учим от тях, както правят уаххабиите и селефиите? Сподвижниците [сахабетата] не са следвали мезхеб, защо пък ние трябва да го правим? Твърдения като тези не само, че са нереалистични, но не почиват на никаква основа. Повечето уаххабии/селефии не са изучавали формално арабски език [т.е. под надзора на компетентен преподавател, използвайки класически учебник], та дори и самите те да са араби! И без правилно разбиране на езика, човек просто се лута от една заблуда към друга. И точно това правят те. Техните водещи учени смятат, че сподвижниците [сахаба] и останалите праведни предци [селеф] са действали по този начин.

Е, добре! В действителност никой от тях не е постъпвал по този начин. Никой от тях не е избирал случайни цитати от Корана, след което да започне да преподава. Вие щяхте ли да ми се доверите да ви направя мозъчна операция само защото съм отварял няколко пъти учебник по хирургия? Щяхте ли да ми се доверите да извърша ремонт на колата ви, само защото съм отварял няколко пъти наръчника с техническите й спецификации, без да съм преминал през каквото и да било обучение? Всяка професия има своите изисквания за компетентност и натрупан опит; защо тогава смятаме, че преподаването на Ислям е по-различно [и няма каквито и да било изисквания]?

Защо хора, които не са преминали през класическо обучение по отношение на религията, чисто и просто отварят Корана и започват да преподават, при положение, че не са квалифицирани за това? Толкова ли е евтина нашата религия? Сподвижниците [сахаба] се доверяваха единствено на най-големите учени сред тях, а чрез придържането към мезхеб ние правим същото нещо. В действителност придържането към мезхеб е следване на онези, чиято висота бе засвидетелствана от самите селеф. Докато онези, които следваха своите собствени схващания, нито бяха възхвалени от селеф, нито от основоположниците на четирите [правни] школи [т.е. мезхеби във фикх], нито от когото и да било. За повече детайли вижте кратките биографии, изложени по-долу.

В рамките на суннизма [Ехлю-с-суннет уе-л-джемаат] ние имаме системата на иджазетите [иджазе], където учителят дава разрешение за преподаване на своя ученик, [когато той достигне нужната висота]. Освен това сборникът “Сахих ел-Бухари” не е бил наличен почти до самата смърт на имам ел-Бухари, която е през 256-та година. А какво са правили селеф преди това? Чакали са да се роди имам ел-Бухари ли?

Четирите суннитски школи са окончателно установени около единадесети век, защото дотогава всички други школи изчезват окончателно. И така всяка една от тези школи се явява продължение [единственото продължение] на становищата на водещите учени от селеф. Те имат непрекъснати вериги на предаване [от поколение на поколение], които стигат до самия имам, който е основоположник на съответната школа. Вместо това бихте ли предпочели за учител уаххабит/селефит, който няма каквато и да било непрекъсната връзка с учените от миналото, а се гмурка самостоятелно в източниците, без да има никакво разбиране? По този начин те нямат непрекъсната връзка към селеф, въпреки че носят тяхното име!

Те претендират, че следват селеф, но въпреки това, становищата им са базирани единствено на техните собствени предположения. В науката хадис, хадис, който няма верига, не може да бъде доказателство, защото неговата достоверност не може да бъде проверена. Защото именно проверката на разказвачите е един от основните механизми, чрез които се установява надеждността на преданието, а при положение, че разказвачите са неизвестни тази проверка е невъзможна. И така съответното предание бива отхвърлено. Същото важи с пълна сила и за течението на уаххабиите/селефиите. Те подлежат на тотално отхвърляне, защото нямат нито основа, нито право, нито компетентност да говорят, а камо ли да преподават Ислям. По този начин при уаххабиите/селефиите всичко зависи единствено от интерпретацията на лектора. Той може сам да си реши кое е халал и кое харам. Докато четирите мезхеба са [истинското продължения] на пътя на селеф!

В същото време уаххабиите/селефиите чисто и просто избират произволен хадис, без да проверят коментарите към него и скритите дефекти, които може да съдържа. Все едно да изберем продукти за храната си, разхождайки се из полето и късайки съвсем случайни плевели, без дори да знаем дали са вредни или не. За съжаление в наши дни суннитите правят съвсем същото нещо, което е истински срам!

Какво е иджтихад?

Това е достигане до становище по даден въпрос, базирайки се на солидни доказателства. Само човек, който е на най-голяма висота във владеенето на арабски език, запознат е с всички становища, свързани с даден хадис, запознат е с всички позиции по отношение на кораничните айети и пророческите хадиси [свързани с конкретния въпрос], различаващ отменящите от отменените айети и хадиси и т.н. [може да даде самостоятелно и независимо становище, без да се съобразява с мезхеб]. Такова ниво на ислямската наука не съществува в наши дни. Защото дори бедуините от нашето съвремие не познават арабския език [за разлика от техните предшественици].

Таклид

فَاسْأَلُوا أَهْلَ الذِّكْرِ إِنْ كُنْتُمْ لاَ تَعْلَمُونَ

“Питайте хората [носещи] споменаването [знанието], в случай, че не знаете!” [сура ен-Нехл, 43-айет]

Кои са “хората на споменаването”? Това са учените, разбира се! По-късно ще споменем какво казват мнозинството учени по въпроса за придържане към един от четирите суннитски мезхеба. Този айет показва, че трябва да питаме хората, които са квалифицирани да [дадат отговор и са достойни да] бъдат сметнати за учени. Този айет също е доказателство, че ние трябва да се придържаме към компетентните учени. В крайна сметка той потвърждава необходимостта от таклид – следването на школа.

Втората форма на думата “таклид” означава “поверяване”, “възлагане” [речник на Hans Wehr, 919 стр.], а също има значение и на “сляпо следване”. И така уаххабиите/селефиите отричат необходимостта от придържане към школа, но в същото време призовават хората да следват тях самите! Те отхвърлят придържането към когото и да било друг, освен тях самите! По тази причина приемат таклида, когато някой следва тях, но го отхвърлят, когато стане въпрос за следване на друг, освен тях. Те ни обвиняват в “сляпо подражаване”, но това обвинение е много далеч от истината и в същото време то съдържа клевета към хилядите учени от селеф. Например много често учениците на имам Ебу Ханифе са стигали до становища, противни на неговото, и всичко това е добре документирано. Дори понякога официалната позиция на школата е различна от тази на нейния основоположник. Или пък учените, които следват директно методологията [усул] на съответната школа, могат да стигнат до различно становище от официално приетото в нея. Така че обвиненията в сляпо подражаване, отправено както към учените, така и към мукаллидите в рамките на дадена школа, са напълно неоснователни. Но ако човек въпреки всичко иска да е наясно с доказателствата на мезхеба по даден въпрос, трябва да пита съответния експерт или пък [още по-добре] самият той да стане ученик и да започне да изучава тази материя. Ако пък нямате волята за това, за вас е достатъчно да знаете, че придържайки се към школа, вие се доверявате на нещо, което е подлагано на изпитания и на проверки в продължение на повече от хиляда години. В противен случай вие се излагате на произвола на някого, който може би дори не е способен да разчете правилно самите текстове [камо ли да стигне до коректно заключение]!

Някои важни цитати

Повечето от приведените по-долу цитати са от трудовете на шейх Абдулгани ен-Набулси, Аллах да го помилва, по темата.

وقال إمام الحرمين الجويني في البرهان ( 2 \ 744 ) : “ أجمع المحققون على أنّ العوام ليس لهم أن يتعلقوا بمذاهب أعيان الصحابة رضي الله عنهم ، بل عليهم أن يتبعوا مذاهب الأئمة الذين سبروا ونظروا وبوّبوا الأبواب وذكروا أوضاع المسائل وتعرضوا للكلام على مذاهب الأولين ، والسبب فيه أنّ الذين درجوا وإن كانوا قدرة في الدّين وأسوة للمسلمين ، فإنّهم لم يعتنوا بتهذيب مسالك الإجتهاد وإيضاح طرق النظر والجدال وضبط المقال ، ومن خلفهم من أئمة الفقه كفوا من بعدهم النظر في مذاهب الصحابة فكان العامي ماموراً باتباع مذاهب السابرين “ .

Казва Имам ел-Харамейн ел-Джувейни в “ел-Бурхан” (2/744): “Всички компетентни лица [мухаккикун] са постигнали съгласие, че обикновените хора [т.е. неквалифицираните да извършват иджтихад] нямат право да се придържат към школите на самите сподвижници [сахаба], Аллах да е доволен от тях. Вместо това те са длъжни да се придържат към школите на онези имами, които са изпробвали, изследвали и отворили вратите [на иджтихада] и са установили различните категории, в които попадат различните въпроси, и са били изложени и запознати със становищата в школите на онези, преди тях. Причината за това е, че отминалите [учени от първите поколения на сахаба и табиин], макар и да са изключително вещи в религията и да са пример за мюсюлманите, не са се занимавали специално със задачата да класифицират формално методите на иджтихада [въпреки че самите те са били муджтехиди] и да пояснят начините за извличане на заключения, за противопоставяне на доказателствата и за уточняване на смисъла на казаното [в източниците]. А пък за имамите във фикх от следващите ги поколения е било достатъчно само да направят сверка с школите на сахаба [за да стигнат до коректното заключение, тъй като са били техни ученици и са разбирали начина им на аргументация, макар и тяхната методология да не е била формално разработена и документирана]. Затова обикновените хора са длъжни да следват школите с цялостно развита методология.”

Имам ел-Харамейн ел-Джувейни, който е учител на имам ел-Газали [Аллах да се смили над тях!] е нареждал на хората да се придържат към една от четирите суннитски школи.

وقال ابن نجيم في الأشباه والنظائر ( 1\131 ) : “ .. وما خالف الأئمة الأربعة مخالف للإجماع وإن كان فيه خلاف لغيرهم ، فقد صرّح في “ التحرير “ أنّ الإجماع انعقد على عدم العمل بمنصب مخالف للأربعة لإنضباط مذاهبهم واتشارها وكثرة أتباعهم“

Ибн Нуджейм [Аллах да го помилва!] казва в “ел-Ишбах уе-н-Незаир” (1/131): “И онзи, който е в разрез с установеното от четиримата имами, е в разрез с иджма [единодушието на мюсюлманите], макар и [в действителност] да има [становища на други имами] различни от тяхното. И в “ет-Техрир” е ясно указано, че има ясно установено съгласие за невалидността на приложението на становище, което е в разрез с четиримата [имами], заради прецизността, с която са разработени техните школи, широкото им разпространение и многобройните им последователи.”

وجاء في الفروع ، لإبن مفلح ، ( 6\374 ) : “ وفي الإفصاح : إنّ الإجماع انعقد على تقليد كل من المذاهب الأربعة ، وأنّ الحق لا يخرج عنهم ، ويأتي في العادلة لزوم التمذهب بمذهب وجواز الإنتقال عنه “ .

А в “ел-Фуруа” на ибн Муфлих [Аллах да го помилва!] (6/374) се казва: “Споменава се в “ел-Идах”: Постигната е иджма относно придържането към която и да било от четирите школи и че правилното не се намира извън тях. А също едно от условията за адале [надеждността на свидетелството на даден човек] е придържането към определена школа, като той има право да се пренесе към друга школа.”

وقال الزركشي في “ البحر المحيط “ ( 8\240 ) : “ وقد وقع الإتفاق بين المسلمين على أنّ الحق منحصر في هذه المذاهب وحينئذ فلا يجوز العمل بغيرها „

И казва ез-Зеркаши [Аллах да го помилва!] в “ел-Бехр ел-Мухит” (8/240): “И мюсюлманите са постигнали единодушие, че истината се намира в рамките на тези школи и по тази причина не е позволено да се практикуват становища, които са извън тях.

”وقال ابن علاّن  الصدّيقي في شرحه على رياض الصالحين المسمّى “ دليل الفالحين “ ( 1\415 ) : “ أمّا في زماننا فقال بعض أئمتنا : لا يجوز تقليد غير الأئمة الأربعة : الشافعي ومالك وأبي حنيفة وأحمد ، لأنّ هؤلاء عرفت مذاهبهم واستقرت أحكامها وخدمها تابعوهم وحرروها فرعاً فرعاً وحكماً حكماً ، فقلّ أن يوجد فرع إلاّ وهو منصوص لهم إجمالا أو تفصيلا  بخلاف غيرهم فإنّ مذاهبهم لم تحرر وتدوّن كذلك ، فلا يعرف لها قواعد يتخرج عليها أحكامها فلم يجز تقليدهم فيما حفظ عنهم منها ، لأنّه قد يكون مشترطاً بشروط أخرى وكلوها إلى فهمها من قواعدهم ، فقلّت الثقة بخلّو ما حفظ عنهم من قيد أو شرط فلم يجز التقليد حينئذ “ .

И казва Ибн Аллян ес-Сиддики [Аллах да го помилва!] в неговия шерх към “Рияд ес-салихин”, наречен “Делил ел-фалихин” (1/415): “А що се касае до нашето време, някои от имамите ни са казали: Не е позволено придържането към никого, освен [школите на] четиримата имами: еш-Шафии и Малик, и Ебу Ханифе, и Ахмед. Защото именно тези школи са добре известни, правилата им – ясно установени, а последователите им не престават да ги доразвиват – клон по клон и правило по правило [и до ден днешен]. И рядко се случва да възникне въпрос, който вече да не е засегнат косвено или пък да не е разработен съвсем подробно [в изворите на съответната школа]. За разлика от другите имами, чиито школи не са били разработени и развити след тях, по същия начин и по тази причина те нямат установени принципи, на базата на които да се отсъжда точно. Затова не е позволено придържането към онова, което е оцеляло до наши дни като остатък от тези школи, тъй като оцелялото становище е възможно да е било обвързано със специфично условие [останало скрито за нас] или пък принцип [също недостигнал до нас], който е основополагащ за правилното разбиране на въпроса. И поради тези причини достоверността на съответното становище е компрометирана, а практическото му приложение – забранено.

”وقال ابن رجب  في “ الرد على من اتبع غير المذاهب الأربعة “ ص 13 : “ فإن قيل : نحن نسلّم منع عموم النّاس من سلوك طريق الإجتهاد ، لما يفضي ذلك أعظم الفساد ، لكن لا نسلّم منع تقليد إمام متبع من أئمة المجتهدين غير هؤلاء الأئمة المشهورين ، قيل : قد نبهنا علة المنع من ذلك وهو أنّ مذاهب غير هؤلاء لم تشتهر ولم تنضبط ، فربما نسب إليهم ما لم يقولوه أو فهم عنهم ما لم يريدوه ، وليس لمذاهبهم من يذبّ عنها وينبه على ما يقع من الخلل فيها ، بخلاف هذه المذاهب المشهورة ، فإن قيل : فما تقولون في مذهب إمام غيرهم قد دوّن مذهبه وضبط وحفظ كما حفظ هؤلاء ، قيل : أولا : هذا لا يعلم وجوده الآن ، وإن فرض وقوعه الآن وسلّم جواز اتباعه والإنتساب إليه ، فإنّه لا يجوز ذلك إلاّ لمن أظهر الإنتساب إليه والفتيا بقوله والذّبّ عن مذهبه “ .

И казва ибн Рaджеб [Аллах да го помилва!] в “ер-Радд аля мен иттебеа гайра мезахиб ел-ербеа” [“Опровержение на онзи, който следва школа извън четирите установени”] (стр. 13): “И ако някой каже: Приемаме забраната за иджтихад на обикновените хора, заради огромната развала, до която води това. Но не приемаме забраната за придържане [таклид] на който и да било имам муджтехид, освен известните имами.” Отговаря му се: “Вече пояснихме причината за забрана на това. А тя е, че школите на другите имами не са се разпространили толкова широко [и вследствие] не са разработени толкова прецизно. Затова е твърде вероятно на някой от тях да е приписано становище, което самият имам не е изказал, или пък становищата им да бъдат разбрани със смисъл, различен от онова, което са имали предвид, а пък в същото време няма хора, които да защитят тази школа и да пояснят изопаченията, които са й приписани, за разлика от широко разпространените школи.” И ако каже: “А какво ще кажете по отношение на школите на онези имами, освен четиримата, чиито школи са добре развити, прецизно разработени и опазени и предадени без изопачения?” Отговаря му се: “Първо: Не е известно да съществуват такива школи в наши дни. Но ако хипотетично предположим, че такива съществуват и че придържането към тях е позволено, то това е позволено само за хората, които са се убедили в принадлежността на съответното становище към дадената школа, по същия начин са сигурни и относно неговото практикуване и съхранението на школата като цяло.

”وقال المرداوي في التحبير : ( 1\128 ) : “ فإنّ مدار الإسلام واعتماد أهله قد بقي على هؤلاء الأئمة وأتباعهم ، وقد ضبطت مذاهبهم وأقوالهم وأفعالهم وحرّرت ونقلت من غير شك في ذلك ، بخلاف مذهب غيرهم وإن كان من الأئمة المعتمد عليهم ، لكن لم تضبط الضبط الكامل وإن كان صح بعضها فهو يسير فلا يكتفى به وذلك لعدم الأتباع „

Казва ел-Мердауи [Аллах да го помилва!] в “ет-Техрир” (1/128): “Защото оста на Исляма и опората на мюсюлманите е чрез тези имами и техните наследници. Защото техните школи са разработени прецизно, а техните становища и действия са съхранени без изопачение и в принадлежността им [към съответния имам] няма съмнение. За разлика от школите на другите имами, които макар и да са безспорни авторитети, прецизността [на разработката и съхранението] на техните школи не е достигнала нужното съвършенство. И дори някои техни становища да са пренесени по достоверни пътища до наши дни, то те са много малко и не са достатъчни [за да отговорят на цялостните нужди на мюсюлманина]. По тази причина придържането към тях е изоставено.

”و ابن تيمية رحمه الله تعالى في الفتاوى المصرية ص81 : “ وقول القائل : لا أتقيّد بأحد من هؤلاء الأئمة الأربعة ، إن أراد أنّه لا يتقيّد بواحد بعينه دون الباقين فقد أحسن بل هو الصواب من القولين ،وإن أراد أنّي لا أتقيّد بها كلّها ، بل أخالفها فهو مخطيء في الغالب قطعاً ، إذ الحق لا يخرج عن هذه الأربعة في عامة الشريعة „

И казва Ибн Теймиййе, Всевишният Аллах да го помилва, във “Фетауа ел-Мисриййе” (81 стр.): “И ако някой каже: “Няма да се придържам към когото и да било от тези четирима имами.” Ако с това има предвид, че няма да се придържа изцяло към конкретен човек от тях за сметка на останалите – това е добре, а дори това е по-точното от двата варианта. Но ако той има предвид: “Няма да се придържам към когото и да било от тях, влизайки в противоречие с всичките едновременно.” – той със сигурност ще бъде в грешка в мнозинството от случаите, защото като цяло истината не се намира извън тези четири по отношение на законодателството.”

وفي شرح مجلة الأحكام ، لعلي حيدر ( 1 \ 34 ) : “ إنّ للمجتهد شروطاً وصفات معينة في كتب أصول الفقه ، فلا يقال للعالم مجتهد ما لم يكن حائزا على تلك الصفات ، ومع ذلك فالمتأخرون من الفقهاء قد أجمعوا على سدّ باب الإجتهاد خوفاً من تشتت الأحكام ، ولأنّ المذاهب الموجودة وهي ( المذاهب الأربعة ) قد ورد فيها ما فيه الكفاية “ .

А в “Шерх Меджеллету-л-ехкям” на Али Хайдар (1/34) се казва: “За да бъде муджтехид, има определени условия и качества, които човек трябва да притежава и които са описани в книгите по усул ел-фикх [основи на фикха, основи и методология на ислямското законодателство]. И затова на никой учен не се казва муджтехид, ако той не притежава тези качества. Затова учените факихи от по-късните поколения са постигнали съгласие да се затвори вратата на иджтихада от страх от настъпване на хаос в ислямското законодателство. А също и защото съществуващите школи (които са четирите известни школи) съдържат достатъчно [материал за разрешаването на почти всеки проблем].”

Шейх Нух Ха Мим Келлер казва в книгата си “Sea Without Shore” [“Море без бряг”] (248-ма стр.): “Онзи, който следва една от четирите школи, следва Аллах и Неговия Пратеник, Аллах да го благослови и приветства!”

Шах Уелиййуллах ед-Дехлеуи казва в “Худжджетуллах ел-балига” (1-ви том, 286-та стр.), по отношение на единодушието да се следва една от четирите школи: “Това е най-добрата позиция, особено в наши дни, когато последователите [на различните школи] намаляха толкова много, а също имайки предвид, че те са потънали в собствените си страсти и его и всеки от тях е доволен да следва свое собствено становище.” По-нататък той продължава, посочвайки как сахаба [сподвижниците] са правели таклид [придържали се] към най-учените сред тях, като Умер ибн ел-Хаттаб, Али ибн Ебу Талиб, Абдуллах ибн Месуд, Ибн Умер, Ибн Аббас, Аише – майката на вярващите. (пак там, 289-290 стр.) Ибн Месуд е сподвижникът, от когото идва ханефийският мезхеб, а Ибн Умер – от когото идва маликийският мезхеб.

В същото време школата на уаххабиите/селефиите е самовъзникнала [без да има непрекъсната верига от учени и последователи от поколение на поколение, която да стига чак до сахабе [сподвижник] на Пратеника на Аллах, Аллах да благослови и приветства него и семейството му!], като те вземат за източник онова, което си харесат. Тяхната школа няма никаква друга връзка със сподвижниците [сахаба], освен честото споменаване на техните имена. Как тогава е възможно да поверите религията си в ръцете на тези хора, вместо да се придържате към една от тези четири школи.

Имам Сауи казва в своя коментар към “Джеухера ет-теухид” (337-ма стр.) на имам ел-Леккани [Аллах да се смили над тях!]: “Необходимо е да се следват водещите сред тях. Всеки човек, който не е способен да извършва абсолютен иджтихад [като цяло – никой в наши дни], трябва да усвои нужното му знание по пътя на една от четирите школи и за него не е позволено да се придържа към никоя друга, вследствие на постигнатото единодушие.” Абсолютен иджтихад означава нивото, при което човек е способен да извежда правила на базата на свещените текстове, без да се съобразява със становищата на който и да било учен. За целта той трябва да владее арабски език на нивото на поезията от предислямския период и да знае официалните позиции [по различните въпроси] на всички правни [по фикх] и теологични [по келям] школи. А поради високите изисквания, това ниво не е постигано от никого в рамките на последните триста години. Затова в наши дни няма човек, квалифициран да извърши абсолютен иджтихад. А всяка друга школа означава всичко извън тези четири, като шиити, уаххабити, селефити и каквито и да било други. Също така обърнете внимание, че това [т.е. “Джеухера ет-теухид”, която е класически текст по ислямска теология] е споменато в книга свързана с вярата [акида], което още веднъж показва важността на този въпрос.

Ибн Хазм се противопоставя на четирите школи, но неговата позиция е отхвърлена от мнозинството учени. Също така Ибн Хазм е източник на всякакви странни [и слаби] становища, които са в разрез с консенсуса на мнозинството учени. А изолираната позиция на отделен учен не се приема, ако тя е в разрез с болшинството.

Предизвикват ли хаос мезхебите?

Това всъщност е аргументът, който използват симпатизантите на “Мюсюлманско братство” [Ихуан] и UKIM [United Kingdom Islamic Mission], и той е невалиден аргумент. Да, наистина има някакво съперничество между мезхебите, но то е като съперничеството между братята по отношение на бащата.

Има исторически сведения за инциденти на противопоставяне между последователите на различните школи, но те са толкова малко и се случват през толкова отдалечени един от друг периоди от време, че това не може да бъде какъвто и да било аргумент. По-скоро те са аргумент, че това придържане не трябва да е фанатизирано. Защото фанатиците от какъвто и да било сорт винаги са проблем. Да споменем случката с имам еш-Шафии, когато отива на гроба на имам Ебу Ханифе [Аллах да е доволен от тях!] Въпреки, че шафиите вдигат ръцете си по време на молитва на места, където ханефиите не ги вдигат, имам еш-Шафии отслужил своята молитва съобразно ханефийския мезхеб от уважение, защото бил при гроба на Ебу Ханифе. Затова ние приемаме различията помежду ни, без да изпадаме във фанатизъм.

Все още не съм убеден!

Може би все още не сте убедени. Нека да разгледаме случката между имам ел-Еузаи и имам Ебу Ханифе, [Аллах да е доволен от тях!] предадена от молла Али ел-Кари в “Шерх Шерх Нухбету-л-фикр” на Ибн Хаджер ел-Аскаляни (262-263-та стр.): “Имамите Ебу Ханифе и ел-Еузаи се срещнаха на пазара в Мекка при шивачите. Ел-Еузаи попита: “Защо не вдигаш ръцете си, когато се навеждаш и се изправяш?” А той [Ебу Ханифе] отговори: “Защото такава практика не е потвърдена [като необходима] от Пратеника на Аллах [Аллах да благослови и приветства него и семейството му]!” – имайки предвид, че това не е задължително действие, заради дискусиите и разногласията около него. Това става ясно и от самата случка. Ел-Еузаи каза: “Как така не е потвърдено? Ез-Зухри ми предаде от баща му Салим, от неговия баща [Ибн Умер], че Пратеника на Аллах [Аллах да благослови и приветства него и семейството му!] е вдигал ръцете си при започване на молитвата, при навеждане и при изправяне!” Ебу Ханифе отговори: “[На мен пък] Хаммад ми предаде от Ибрахим от Алкаме от ел-Есуед от Абдуллах ибн Месуд, че Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му!] не е вдигал ръцете си освен в началото на молитвата и после не повтарял [това действие].” Ел-Еузаи каза: “Аз ти цитирам [безупречна верига разказвачи] от ез-Зухри от Салим от баща му, а ти ми отговаряш с Хаммад и Ибрахим!” Ебу Ханифе каза: “Хаммад е по-голям факих от ез-Зухри, Ибрахим – по-голям факих от Салим, а Алкаме [макар, че е от табиин] не е на по-ниска степен от Ибн Умер, въпреки че последният е сахаби [сподвижник] и притежава превъзходството на сподвижничеството. Ел-Есуед бе отличен [факих], а пък Абдуллах ибн Месуд е имал повече знание [от всичките тях]!” И по този начин веригата, представена от имам Ебу Ханифе, натежа пред тази, представена от имам ел-Еузаи.”

Както сами виждате, това изобщо не е проста материя. Това е много дълбока наука и ударението при изследването на хадиса пада върху самата верига на предаване. И виждаме как при проследяването на веригата имам Ебу Ханифе дава първенство на големите учени факихи над онези, които не са достигнали тяхната висота. Даваме тази случка само като пример, без да целим с нея критика към вдигането на ръцете, което е прието като правило в шафиийската или която и да било друга школа. Но това също е пример за класическо разногласие по въпрос във фикха, където всяка от школите се придържа към собствената си позиция, като при ханефийската школа няма вдигане на ръцете.

Ако искате да видите пример колко повърхностно и неаргументирано се извеждат становища в наши дни, може да прочетете тази статия за прословутото докосване на краката при подреждане на сафовете [редиците] по време на групова молитва:

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2015/01/touching-feet-in-prayer-misunderstanding.html

Кои са водещите учени на селеф?

Кои са истинските селеф? Периодът на селеф са хората, живели след Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му!] от първото до третото поколение. Селеф означава онези, които вече са отминали.

Кои са водещите учени на това време? Джунейд ел-Багдади, имам ел-Еузаи, Хасан ел-Басри, ет-Табери, Ебу Ханифе, имам Малик, имам еш-Шафии, имам Ахмед ибн Ханбел. Школата на Давуд ез-Захири също била известна, но отхвърлена почти навсякъде.

Школите на всички посочени по-горе имами или изчезнали или били погълнати от други школи. Сегашните селефийски учени нямат никакво право да носят тази титла, защото времето на селеф е приключило още осми век, преди повече от хиляда години. Никой от сегашните селефии не следва някоя от оцелелите до нас школи, така че претенциите им за придържане към селеф са напълно неоснователни. Как може да твърдиш, че следваш селеф и в същото време да се противопоставяш на четирите школи, при положение, че техните основоположници са били най-големите учени сред селеф?

Ние обаче имаме пълното право да се наричаме “ханефии” например, защото тази школа продължава своето съществуване, без никакво прекъсване [чак до времето на селеф. Ето и кратка извадка на биографиите на имамите, основоположници на четирите школи:]

Имам Ебу Ханифе

Ибн ел-Джеузи ел-Ханбели [Аллах да се смили над него!] казва в своята “ел-Мунтезим”: “Няма човек, който да отрича дълбокото разбиране и правната компетенция на Ебу Ханифе!” (от “Мекалят” на имам ел-Кеусери, 314-та стр.) Суфян ес-Сеури и Ибн ел-Мубарак казват: “Ебу Ханифе е най-ученият измежду хората!” (пак там) Имам Малик бил попитан: “Какво ще кажеш за Ебу Ханифе?” Той отговорил: “Видях човек [имайки предвид Ебу Ханифе], който, ако пожелаеше да докаже, че тази камила е златна, щеше да намери нужните доказателства!” Имам еш-Шафии казва: “Всички хора опират до имам Ебу Ханифе във въпросите на фикха!” Всичко това са водещите учени сред селеф и всички те казват, че Ебу Ханифе е най-добрият за тяхното време – златната епоха на ислямските науки. А вие все още мислите, че някой, появил се преди двеста години [Мухаммед ибн Абдулвеххаб] може да надмине тази висота? И то при положение, че уаххабиите/селефиите са повсеместно опровергани и от четирите школи едновременно?

Ахмед Тимур казва в “History of the Four Schools” [“История на четирите школи”]: “Тя е първата от четирите школи. Неин основоположник е великият имам Ебу Ханифе ен-Нуман ел-Куфи [Аллах да е доволен от него!]. Роден е седемдесета година по хиджра и умира в Багдад през сто и петдесета година, според най-силното предание. [Други казват, че е роден през 80-та и умира през 148-ма година.] Тази школа е основана в Куфа – града, в който имамът живееше, а от там се разпространи във всичките градове на Ирак.”

Следните два хадиса са доказателство за ханефийския мезхеб: “Дори и религията да беше окачена на Плеядите, потомък на персийците щеше да я достигне.” [Предаден от ел-Бухари, Муслим и ет-Тирмизи.] А Ебу Ханифе е потомък именно на перси. [Източник: “Prophet Muhammad and his Miracles” – “Пророкът Мухаммед и неговите чудеса” от Бедиуззаман Саид Нурси, 56-та стр.]

Тъй като Ебу Ханифе е бил персиец, това е едно от нещата, което ханефиите посочват в своя полза.

[Също] Пратеника на Аллах [Аллах да благослови и приветства него и семейството му!] казва: “Наистина вие ще завладеете Константинопол. И колко прекрасен водач ще е този водач, и каква прекрасна войска ще е тази войска!” Предаден от имам Ахмед.

Водачът на войската, който превзел Константинопол, бил султан Мехмед, който се придържал към ханефийския мезхеб [по отношение на фикха, в акидата – към матуридийската теологична школа] и към духовната тарика на имам Некшибенд. Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му!] е бил доволен от последовател на ханефийската школа във фикх. Щял ли е той [Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му!] да бъде доволен от човек на нововъведенията [бидат], ако той [султан Мехмед] в действителност е бил такъв? В допълнение към това [не само султан Мехмед], а цялата му армия е била ханефийска! И това е една от главните причини защо османлиите решават да разпространят този мезхеб [в рамките на цялата империя]. И дори и до ден днешен Турция продължава да бъде ханефийска страна.

По-късно имам Мухаммед [един от главните ученици на имам Ебу Ханифе] учи при имам Малик и след това коригира имама [Ебу Ханифе] на някои места, когато пише своя вариант на сборника  “ел-Муветта”.

Освен това имам Ебу Ханифе среща сахабия Енес ибн Малик [Аллах да е доволен от тях!] и поне още един друг сахаби.

Извинявам се на уважаемите читатели [за краткото представяне на другите биографии], тъй като не разполагам с много информация относно имам еш-Шафии, имам Малик и имам Ахмед.

Имам Малик

Имам Малик ибн Енес ел-Есбехи, Аллах да е доволен от него, е роден през деветдесет и трета година, което е добре известно, и има достоверна информация, че умира в Медина през сто седемдесет и девета година.

Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му!] казва: “Много скоро ще дойде време, когато хората ще удрят хълбоците на камилите си в търсене на знание и те няма да намерят по учен от Учения на Медина.” Предаден от ет-Тирмизи.

Кади Ияд, ез-Зехеби и други предават от Суфян ибн Уйейна, Абдурраззак, Ибн Мехди, Ибн Меин, Шуайб ибн Имаме, Ибн ел-Медини и други, че те са считали имам Малик ибн Енес за въпросния учен. Също от Ибн Уйейна се предава, че по-късно той считал, че този учен е Абдуллах ибн Абдулазиз ел-Умери. Ез-Зехеби казва по отношение на последния: “Той притежаваше много знание и имаше добро разбиране по правните въпроси, говореше истината, повеляваше доброто, и стоеше настрани от обществото. Той подканваше Малик, когато бяха насаме, да се откаже от света и да се изолира от хората.”

[Вижте http://www.sunnah.org/publication/khulafa_rashideen/malik.htm]

Известно е, че имам Малик не обичал [хипотетичните] въпроси за неща, които още не са се случили. Но след неговата смърт неговите ученици използват като шаблон въпросите, които са коментирани от ханефиите, и отговорят на тях по начина, по който смятат, че имам Малик би отговорил.

Имам еш-Шафии

Имам Мухаммед ибн Идрис еш-Шафии ел-Курайши, Аллах да е доволен от него, е роден в Газа, през сто и петдесета година и умира в Египет през двеста и четвърта година.

Едно от най-големите доказателства за валидността на шафиийската школа е следният пророчески хадис: “Учен от Курайш ще изпълни различните части на света със знание.” Предаден от имам ел-Бейхеки, Ахмед и Ибн Хаджер.

В младите си години имам еш-Шафии учи при имам Малик, а след това – с имамите Мухаммед и Ебу Юсуф, учениците на имам Ебу Ханифе. Това е и една от причините хората, придържащи се към тази школа да твърдят, че тя превъзхожда останалите.

Имам Ахмед

Имам Ахмед ибн Ханбел еш-Шейбани, Аллах да е доволен от него, е роден в Багдад през сто шестдесет и четвърта година и умира през двеста четиридесет и първа година. Някои казват, че той е роден в Мара [Персия], а се е преселил в Багдад като дете. Неговата школа е четвъртата суннитска школа, която все още се прилага според единодушието на мюсюлманите.

Имам Ахмед е известен с това, че е наизустил един милион хадиси, заедно с техните вериги на предаване. Той е учил за кратко при имам еш-Шафии, като по този начин разбираме как всички четири школи са свързани помежду си.

Известни учени от различните школи

От ханефийската школа:

Имам Мухаммед, имам Ебу Юсуф, Ибн ел-Мубарак, Давуд ет-Таи, Бишр ел-Хафи, имам Керхи, имам ел-Джессас, имам ел-Матуриди, Али ел-Кари, Али Хиджвири, имам ер-Руми, Яхя ибн Муин, имам ет-Тахави, Ибн Абидин, имам Рида Хан, имам Ебу Лейс ес-Самарканди, преобладаващата част от Османската империя и др.

От шафиийската школа:

Имам ен-Невеви, имам ел-Газали, имам ес-Суюти, шейх Юсуф ен-Небхани, имам ел-Бейхеки, Ибн Кесир, Ибн Хаджер ел-Хайсеми, Ибн Хаджер ел-Аскаляни, имам ез-Зехеби, Саляхуддин ел-Ейюби и много други.

От маликийската школа:

Имам Ебу-л-Хасен еш-Шазили, Ибн Ебу Зейд, Яхя Ебу Лейс, Ибн Халдун, Кади Ияд, Усман дан Фодио, имам еш-Шатиби, Ибн Муфлех, имам ел-Карафи и много други.

От ханбелийската школа:

Имам Абдулкадир ел-Джейляни, имам Мекдиси, имам Ибн ел-Джеузи, имам Ибн Кудейме, Ибн Раджеб и много други.

В такъв случай коя школа трябва да следвам?

Следвайте онази школа, при която ще имате най-лесен достъп до учител, от когото да учите и на когото да задавате въпросите си. Имате свободен избор в рамките на тези четири.

Една от благословиите в тези школи е, че истината има различни проявления, които да улеснят живота на хората и да ги избавят от затруднения.

Те пропускали ли са хадиси [останали неизвестни за тях]?

Това е глупаво твърдение, защото те са живели във време, когато хадисите са били достъпни за всеки, желаещ да ги чуе. И дори да допуснем, че са пропуснали нещо, по-късно техните ученици са коригирали пропуска или дори да допуснем и че те са пропуснали, онези учени от школата от още по-късните поколения непременно са направили корекция. Както и да разглеждаме въпроса, тези школи водят началото си от [най-учените сред] самите сподвижници [на Пратеника на Аллах, Аллах да благослови и приветства него и семейството му!], а да приписваме такава неграмотност на сподвижниците не е основателно. Имам Малик има сборник с хадиси наречен “ел-Муветта”, имам Ебу Ханифе – сборник, наречен “Муснед”, имам еш-Шафии е автор на “ел-Умм” и на “ер-Рисале”, а имам Ахмед – на неговия “Муснед”. Всички те са майстори в областта на науката хадис и не е логично да предполагаме, че те биха пропуснали който и да било важен аспект от религията, който по-късно да бъде магически преоткрит, например от Ибн Абдулвеххаб. Това е абсурдно!

Също така, всичко това се случва във времето преди превземането на Багдад от монголците, когато водите на реките почерняват от мастилото на книгите. Затова много често откриваме трудове по хадис, които са известни единствено, заради това, че са цитирани в книгите по фикх.

И въпреки това съвременната уаххабийска/селефийска култура има самосъзнанието, че учените й са по-добре запознати с хадисите, отколкото имамите на школите, въпреки че единственото, което правят е да отварят и цитират от сборници [с хадиси], които те самите не разбират. И дори не са наясно дали книгата, от която цитират, е автентична. Например най-автентичният вариант на сборника на имам ел-Бухари е неговото предание от имам ел-Фарабри, а той дори не е широко публикуван и разпространен. Останалите версии съдържат грешки. И така те предават хадиси, без да имат нужната квалификация за това, нито пък нужното разбиране, нито пък правилната версия на самия текст! Мислите ли, че такива хора ще намерят истината? Това е нелогично и нерационално.

Заключение

Вече пояснихме отвъд всякакво съмнение, че следването на уаххабийската/селефийска пропаганда и подобните на тях идеологии е равносилно на пускането на огромен трактор във вашата всекидневна, без да очаквате никакви щети от това! Не само, че от всекидневната ви нищо няма да остане, а дори цялата ви къща ще пропадне.

Те нямат каквато и да било връзка с учените [от миналото], към които се приписват, и техните претенции са фалшиви и неоснователни.

Ако четете техните книги [на уаххабиите/селефиите] ще забележите, че те рядко цитират някой извън кръга на Ибн Баз, Ибн Усеймин и Албани [съответно Ибн Теймиййе и Ибн ел-Каййим]. Тези хора през първите три века на Исляма ли са родени? Какво право имат те да преподават? Къде е следването на селеф при това положение?

Суннитите имат правни принципи, които са положени върху Курана и хадисите. А уаххабиите/селефиите могат ли да се похвалят със същото? Веднъж един от тях бе казал, че след като кажеш “Бисмиллях!” [“С името на Аллах!”] е позволено да ядеш каквото пожелаеш! Как може да вземаш такъв човек насериозно, без да му се изсмееш, заради липсата на каквото и да било разбиране? Същите тези уаххабии/селефии се разпространиха сред мюсюлманските земи чрез външно финансиране, с преднамерената цел да се подкопае ролята на тези традиционни школи.

Ако приемем тяхното твърдение, че тези школи са нововъведение, то тогава следва, че никога никой шериатски закон, извън времето на Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, не е бил валиден! И чак когато уаххабиите/селефиите се появиха, те магически прескочиха в този пророчески период. Наистина? Как може милиони учени от златните поколения, всички, които са се придържали към школа, да са били заблудени едновременно? Това е толкова нелогично!

Доверяването на такава [класическа] школа е все едно да учиш от дърво, което е засадено от селеф. А ученето при уаххабиите/селефиите по-същество представлява научаване, че всеки един в продължение на цялата ислямска история е бил в грешка и заблуда, освен самите тях!

Затова намерете учен специалист в някоя от тези школи и изучете поне един класически текст във фикх при него! А по отношение на теологичните школи, имам Ебу Ханифе написва “Фикх ел-екбер” и диктува “Акиде ет-Тахавиййе”. И така всичките главни текстове на двете теологични школи, “Ешари” и “Матуриди”, произлизат от тези текстове.

И така дефиницията за Суннитски Ислям означава именно тези четири школи във правото-фикх, тези две школи в теологията-акида и различните духовни тарики в тасаввуфа по отношение на пречистването на сърцето. Това е мнозинството, за което се предава, че Пророка, Аллах да благослови него и семейството му, казва: “Моята общност няма да се събере върху заблуда!”

Целият този хаос в наши дни, че всеки има право на всичко, е следствие на външно влияние. И не само че това е истинска катастрофа, но то също е главната причина за всички спорове между мюсюлманите по целия свят. Колкото по-скоро се събудим – толкова по-добре за нас. Не очаквайте произведение на изкуството от човек, който никога не се е занимавал с изкуство. Това е глупост от най-висока степен и точно такава глупост извършвате, когато дадете на неквалифициран човек достъп до вашата религия. Те няма да намерят покой, докато не разрушат всичко!

И когато човек престане да следва тези класически школи, той започва да следва заблудата. Нека Всевишният Аллах напътства всички ни!

Автор: сеййид Арфан Шах ел-Бухари, 7 юни 2015 г.

Забележка: Текстът в правоъгълните скоби не е част от оригинала, а пояснение на преводача.

За по-нататъшно четене:

Какво му е нередното да бъдеш уаххабит/селефит?

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2013/11/whats-wrong-with-being-wahabiselefi.html

Как суннитският ислям бе повлиян от уаххабизма

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2013/09/how-sunni-islam-has-been-affected-by.html

И превод на български:

https://bgislam.wordpress.com/2015/04/05/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D1%83%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC-%D0%B1%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D1%83/

Фетвата на шейх Мурабит ел-Хадж относно следването на мезхеб

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2010/09/sheikh-hamza-yusuf_11.html

Таклид – да се довериш на муджтехид

http://marifah.net/articles/taqlid-tahirkiani.pdf

История на четирите мезхеба

http://straighttranslations.blogspot.co.uk/2012/11/history-of-spread-of-four-sunni-schools.html

Ебу Ханифе предава от сахаба

http://masud.co.uk/upholding-the-opinion-that-imam-abu-hanifa-was-one-of-the-tabiin/

Защо трябва да се следва мезхеб?

http://masud.co.uk/why-does-one-have-to-follow-a-madhhab-2/

Различията между мезхебите

http://masud.co.uk/ikhtilaf-differences-among-the-madhhabs-in-islam/

Броят на ракятите на намаза витр

 

Витрът е един от най-сложните въпроси, свързани с намаза. Има приблизително седемнадесет аспекта, отнасящи се до намаза витр, около които се формират различията в мненията. Въпреки това, в този раздел ще се съсредоточим главно върху следните три въпроса: (1) Колко ракята е намазът витр? (2) Колко селяма се дават в намаза витр? (3) Кланянето на един ракят достатъчно ли е за витр?

Има редица хадиси, които говорят за броя на ракятите във витра. Поради множеството противоречия в тях обаче, е много трудно да се формулира становище, което да е в пълно съответствие с буквалното значение на всяко предание. Ето защо е необходимо някои от тези предания да се тълкуват, за да се съгласува тяхното значение с това на други подобни предания.

В този раздел ще бъдат анализирани в дълбочина различни предания относно намаза витр в опит да се установи онзи начин на изпълнение на витра, който е в най-голямо съответствие със суннета.

1. Колко ракята е намазът витр?

Първият въпрос е относно броя на ракятите, които трябва да се кланят във витра.

Различните становища

Според имам Шафиʿи витрът може да се кланя един, три, пет, седем, девет или дори единадесет ракята. Той казва в книгата си Китаб ел-умм, че като витр може да се откланя и само един ракят. Въпреки това, алляме Касталяни казва в тълкуването си на Сахих ел-Бухари, Иршад ес-сари, че кадия Ебу-т-Таййиб е на мнение, че е нежелателно [мекрух] да се изпълнява само един ракят за витр. (Иршад ес-сари 2:259)

Кадия Ебу-т-Таййиб е смятан за един от най-големите учени на шафиʿитския фикх и е бил един от основните преподаватели в Ирак за времето си. Учил е при имам Даракутни, а сред неговите ученици били хора, като Хатиб ел-Багдади и Ебу Исхак еш-Ширази.

Има разногласия сред шафиʿитите относно това как трябва да се изпълняват ракятите на витра. Едно становище гласи, че през Рамадан трябва да се кланят три ракята с един селям, а през другите месеци – с два селяма: един във втория ракят и един в третия. Според друго мнение, ако витрът се кланя колективно, тогава се дава един селям, а ако се кланя индивидуално, се дават два селяма.

Становищата на имам Малик и имам Ахмед са подобни на тези на имам Шафиʿи с няколко малки разлики. Тълкувателят на Сифр ес-сеʿаде предава мнение на имам Ахмед, според което кланянето само на един ракят като витр е нежелателно [мекрух]. Според имамът, човек трябва да откланя няколко ракята преди да кланя витра. Подобно становище се предава и от имам Малик. Той предава хадис в своята Муватта с първоизточник Саʿд ибн Ебу Ваккас (радийеллаху анх), в който се описва как сподвижникът кланя един единствен ракят като витр. След това предание имам Малик казва:

Нашата практика не се основава на това, тъй като витрът [според нашето мнение] е най-малко три ракята. (Муватта имам Малик 77)

Горният преглед на становищата може да се обобщи по следния начин: Според имам Шафиʿи, витрът може да се кланя нечетен брой ракяти, вариращ между един и единадесет. Главното и по-популярно становище на имам Ахмед е, че витрът се кланя като един ракят, а ракятите, изпълнени преди това, се разглеждат като киям ел-лейл, или техеджуд [среднощен намаз] (ел-Мугни). Имам Малик също не одобрява извършването само на един ракят като витр, а препоръчва да се кланят най-малко три ракята. Становището на имам Ебу Ханифе е, че витрът трябва да се кланя като три последователни ракята с две сядания – едно във втория ракят и едно в третия – със селям, който се дава само в последното сядане.

Хадисите по този въпрос

Преди да разгледаме очевидно противоречивите хадиси, първо ще разгледаме онези хадиси, в които недвусмислено се споменава, че витрът се състои от три ракята.

1. От Ебу Селеме се предава, че

той попитал Аише (радийеллаху анха) за намаза на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) по време на Рамадан. Тя обяснява: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не кланяше повече от единадесет ракята нито в Рамадан, нито извън него. Той кланяше четири ракята – и не питай за тяхната красота и продължителност!; последваше ги от още четири – и не питай от тяхната красота и продължителност!; след което кланяше три [ракята витр].“ Аише (радийеллаху анха) продължава: „Попитах: „О, Пратенико на Аллах, спиш ли, преди да кланяш витра?“ Той отговорил: „О, Аише, очите ми спят, но сърцето ми не спи.“ (Сахих ел-Бухари 1:154, Сахих Муслим 1:254, Сунен ен-Неса’и 1:248, Сунен Ебу Давуд 196)

В това предание Майката на вярващите Аише (радийеллаху анха) споменава, че намазът витр на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) се състоял от три ракята.

2. Саʿд ибн Хишам (радийеллаху анх) предава, че

Аише (радийеллаху анха) му съобщила, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не давал селям във втория ракят на витра. (Сунен ен-Неса’и 1:248, Муватта имам Мухаммед 151)

3. Същото предание се споменава и от имам Хаким с малки разлики:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не даваше селям в първите два ракята на витра. (ел-Мустедрак 1:304)

Имам Хаким казва относно този хадис: „Достоверен според условията на имамите Бухари и Муслим.“ Алляме Зехеби е на същото мнение.

4. Следното предание е друг вариант на горното, предадено от имам Хаким:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланяше три ракята витр, като даваше селям само накрая [в последния ракят]. Това бе практиката и на Повелителя на вярващите Умер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху анх) и именно от него жителите на Медина възприеха тази практика. (ел-Мустедрак 1:304)

5. Саʿд ибн Хишам (радийеллаху анх) разказва:

След като завършеше нощния (иша, ятсъ) намаз, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) отиваше у дома си и кланяше два ракята, последвани от други два по-дълги от първите. После кланяше намаза витр, без никакъв промеждутък в него [т.е. без да дава селям във втория ракят]. След това кланяше два ракята в седнало положение с руку и седжде също седейки. (Муснед Ахмед 6:156)

6. Абдуллах ибн Кайс предава:

Попитах Аише (радийеллаху анха): „Колко ракята витр кланяше Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем)?“, а тя отговори: „Четири с три, шест с три или осем с три. Той не кланяше повече от тринадесет ракята за витр или пък по-малко от седем.“ (Сунен Ебу Давуд 1:200)

В този хадис целият намаз техеджуд е описан като витр, докато всъщност само трите ракята са витр, а останалите четири, шест или осем са техеджуд. Това е причината Майката на вярващите Аише (радийеллаху анха) да разграничава трите ракята витр от другите ракяти, споменати в преданието.

7. Абдулазиз ибн Джурайдж разказва:

Попитах Аише (радийеллаху анха) за сурите, които Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е чел във витра. Тя отговори: „Той четеше Себбих исме раббике-л-аʿля [сура ел-Аʿля] в първия ракят, Кул я ейюхе-л-кяфирун [сура ел-Кяфирун] във втория и Кул хувеллаху ехад [сура ел-Ихляс] заедно с Муʿаввизетейн [сурите ел-Фелек и ен-Нас] в третия.“ (Сунен Ебу Давуд 1:208, Сунен ет-Тирмизи 1:106, Сунен Ибн Мадже 1:82)

Имам Тирмизи определя този хадис като добър [хасен].

8. Имам Хаким предава подобен хадис от Аише (радийеллаху анха) през Амра бинт Абдуррахман и посочва, че отговаря на строгите условия на имамите Бухари и Муслим. Алляме Зехеби също потвърждава това, като посочва, че хадисът се предава по надеждна верига от разказвачи. (ел-Мустедрак 1:305)
9. Мухаммед ибн Али предава от баща си, който разказва пък от своя баща Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх), че

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) ставал през нощта, почиствал зъбите си със сивак [мисвак, клонче за почистване на зъбите], кланял два ракята намаз, а след това пак заспивал. После отново ставал, използвал сивак и взимал абдест, а след това кланял още два ракята намаз; [и така] докато не изпълнел шест ракята [по този начин]. После той кланял три ракята витр, последвани от два ракята [нафиле]. (Сахих Муслим 1:261, Сунен ен-Неса’и 1:249)

10. Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) разказва също следното предание относно намаза витр на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем):

През нощта, преди зазоряване, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланяше осем ракята [техеджуд] и три ракята витр, последвани от два ракята [нафиле]. (Сунен ен-Неса’и 1:249)

11. Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) предава:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланяше три ракята витр. Той четеше Себбих исме раббике-л-аʿля [сура ел-Аʿля] в първия ракят, Кул я ейюхе-л-кяфирун [сура ел-Кяфирун] във втория и Кул хувеллаху ехад [сура ел-Ихляс] в третия. (Сунен ет-Тирмизи 1:106, Сунен ен-Неса’и 1:249, Сунен Ибн Мадже 82)

Много други сподвижници в своите предания също споменават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е чел тези три сури в горепосочения ред по време на витр:

(1) Абдуррахман ибн Ебза (радийеллаху анх) (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:298);

(2) Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анх) (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:300);

(3) Али ибн Ебу Талиб (радийеллаху анх) (Сунен ет-Тирмизи 1:106);

(4) Абдуллах ибн Ебу Евфа (радийеллаху анх) (Меджмеʿ ез-зева’ид 1:241);

(5) Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) (Меджмеʿ ез-зева’ид 1:241);

(6) Нуʿман ибн Бешир (радийеллаху анх) (Меджмеʿ ез-зева’ид 1:241);

(7) Ебу Хурайра (радийеллаху анх) (Меджмеʿ ез-зева’ид 1:241);

(8) Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анхума) (Меджмеʿ ез-зева’ид 1:241);

(9) Имран ибн Хусайн (радийеллаху анх) (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:298);

(10) Ебу Хайсеме от баща си Муʿавийе ибн Хадидж (радийеллаху анх) (Меджмеʿ ез-зева’ид 1:241).

Преданията на тези сподвижници допълнително подкрепят становището, че намазът витр се състои от три ракята.

12. Сабит ел-Бунани предава, че Енес ибн Малик (радийеллаху анх) се обърнал към него с думите:

О, Сабит, приеми това от мен, тъй като няма да го чуеш от някого по-надежден от мен. Защото аз го чух от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), той го научил от Джибрил (алейхисселям), а Джибрил (алейхисселям) го научил от Аллах Теаля. Докато бях при него, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланя нощния (иша, ятсъ) намаз, а след това шест ракята [нафиле], в които той даде селям на всеки втори ракят. После той откланя три ракята витр със селям накрая. (Кенз ел-ʿуммал 4:196)

Големият историк и хадисолог Ибн Асакир предава този хадис чрез надеждна верига.

От горните предания може да се заключи следното: (1) установено е, че витрът се състои от три ракята; (2) трите ракята трябва да се изпълняват  заедно със селям в края на третия ракят.

Сподвижниците и техните последователи по този въпрос

1. Мисвер ибн Мехраме предава:

Приключихме с погребението на Ебу Бекр (радийеллаху анх), когато Умер (радийеллаху анх) си спомни, че все още не е кланял витра. Той се изправи и сформирахме редици зад него. Той ни води в три ракята и даде селям само накрая [на третия ракят] (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:293; Мусаннеф Абдурраззак 3:20)

2. Ибрахим ен-Нехаʿи предава, че Умер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху анх) е казал:

Не бих пренебрегнал трите ракята витр, дори ако ми дават червени камили в замяна. (Муватта имам Мухаммед 150)

В онези времена червените камили били много скъпи.

3. На Хасан ел-Басри му съобщили, че

Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) давал селям във втория ракят на витра. Тогава Хасан ел-Басри казал, че Умер (радийеллаху анх) е бил по-голям правовед [от сина си] и че неговата практика е била да изрича текбир и да се изправя от втория ракят [за да изпълни трети, без да дава селям във втория]. (ел-Мустедрак 1:304)

4. Мекхул разказва:

Умер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху анх) кланяше три ракята витр, без да дава селям между тях. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:295)

5. Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) казва:

Ракятите на витрa са подобни на дневния намаз витр [т.е. на вечерния (мегриб, акшам) намаз]. (Муватта имам Мухаммед 150, Меджмеʿ ез-зева’ид 2:242)

6. Ибрахим ен-Нехаʿи предава, че Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) е казал:

Един ракят не е достатъчен за витрa. (Муватта имам Мухаммед 150)

7. От Енес (радийеллаху анх) се предава, че

витрът е три ракята. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:293)

8. Ебу Менсур разказва:

Попитах Ибн Аббас (радийеллаху анх) за броя на ракятите на витра, а той отговори: „Три ракята.“ (Шерх меʿани ел-асар)

9. Ата предава, че Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) е казал:

Витрът прилича на вечерния (мегриб, акшам) намаз. (Муватта имам Мухаммед 150)

10. Хасан ел-Басри предава:

Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анх) кланяше три ракята за витр и даваше селям едва в края на третия ракят. (Мусаннеф Абдурраззак 2:294)

11. Ебу Галиб разказва, че

Ебу Умаме (радийеллаху анх) кланяше три ракята за витр. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:294)

12. Алкаме, ученикът на Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх), предава, че

витрът е три ракята. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:294)

13. Предава се, че Ибрахим ен-Нехаʿи е казвал:

Няма витр, състоящ се от по-малко от три ракята. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:294)

14. Ебу-з-Зенед предава:

Умер ибн Абдулазиз определи, че броят на ракятите на витра е три, базирайки се на постановлението на правоведите, и че селям се дава само накрая (Шерх меʿани ел-асар).

15. Предава се, че Хасан ел-Басри е казал:

Мюсюлманите са постигнали единодушие, че витрът е три ракята със селям само накрая. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:294)

Причината да цитираме изказванията на толкова много сподвижници и техни последователи [табиʿин] е, че техните становища и практики имат високо правно положение в ислямското право. Винаги когато се установи противоречие между хадисите, свързани с даден въпрос, учените се обръщат към действията и изказванията на сподвижниците, за да разрешат тези противоречия. Сподвижниците несъмнено са притежавали голяма проницателност за реалността на тези въпроси, поради това, че са били благословени с близостта на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Ето защо учените гледат на техните становища с голямо уважение и обикновено приемат онези хадиси, които отговарят на тяхната практика. По същия начин се гледа и на становищата на табиʿин, тъй като те били наследнаци на сподвижниците и носели техните знания.

По-видните сподвижници, като сеййидина Умер, Али, Абдуллах ибн Месʿуд, Абдуллах ибн Умер, Енес ибн Малик, Абдуллах ибн Аббас, Аише, Убей ибн Кяʿб и Ебу Умаме (радийеллаху анхум), всички те твърдят, че витрът се състои от три ракята. Онези, които дошли след тях, като Ибрахим не-Нехаʿи, Алкаме, Ебу Исхак, Касим ибн Мухаммед и други, поддържали същото мнение. Дори известните фукаха себʿа, „седмината правоведи“, на ранния период [виж по-долу] заключават, че витрът е три ракята. Това е било толкова широко прието становище, че Хасан ел-Басри предава консенсус [иджмаʿ] за него.

2. Колко селяма се дават в намаза витр?

Ханефитското становище по този въпрос е, че, както при всеки друг намаз, трябва да се дава само един селям във витра. Съгласно това становище, не трябва да се дават два селяма, за да не се кланя третият ракят отделно.

Становището на останалите учени е, че мусаллият [кланящият се] трябва първо да изпълни два ракята, да ги завърши със селям и после да отслужи третия ракят отделно, завършвайки го с отделен селям.

Има редица причини, които установяват превъзходството на позицията ханефитите по този въпрос.

(1) В никое от споменатите по-горе предания не се казва, че трябва да се дава два пъти селям в рамките на триракятовия намаз. Напротив, в много от тях се заявява че трите ракята трябва да се кланят заедно, без прекъсвания. Напълно очевидно е, че, ако е имало интервал между втория и третия ракят, разказвачите със сигурност е щяло да го споменат.

(2) Преданията на Аише (радийеллаху анха) описват витра като всеки друг триракятов намаз, тъй като в тях не се споменава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е давал допълнителен селям във втория ракят. Трябва да се отбележи, че Аише (радийеллаху анха) се счита за най-знаещия човек по отношение на намаза витр на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Това е поради нейното близко наблюдение на намаза витр на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), докато той е бил в дома си, където обичайно го кланял. Ето защо, без по-нататъшно обсъждане, обяснението й, че витрът се състои от три ракята, трябва да се приеме.

(3) В някои предания, съобщени от Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх), се твърди, че витрът е бил кланян като един ракят. Много учени заявяват, че Ибн Умер (радийеллаху анх) всъщност никога не е бил виждал Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да кланя витра, и че неговите предания не могат да бъдат предпочитани пред тези на Аише и Ибн Аббас (радийеллаху анхум), и за двамата от които е известно, че са виждали Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да кланя витра.

(4) Едно предание гласи:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) забрани „непълния намаз“ [букр. бутайра – животно с отрязана опашка] – където човек кланя един ракят като витр.

Въпреки че е казано, че това предание съдържа някои слабости, забраната за кланяне на витра като един ракят е вярна, тъй като е предадена по достоверен начин чрез редица надеждни вериги. В Лисан ел-мизан хафиз Ибн Хаджер предава този хадис чрез силна верига под биографията на Усман ибн Мухаммед, един от неговите разказвачи. С изключение на Укайли, който е известен със своята изключителна строгост в критиката към разказвачите (въпреки че критиката му тук е умерена), повечето хадисолози смятат Усман ибн Мухаммед за надежден. Хаким ен-Нейсабури разказва предание от него в своя Мустедрак и го счита за достоверно, а алляме Зехеби потвърждава това. Следователно статутът на хадиса не може да бъде по-нисък от хасен [добър], а забраната за кланяне на един ракят отделно, посочена в него, се приема за силна повеля. [виж: Фетх ел-мулхим 2:309)

(5) Много от избраните сподвижници, като Умер ибн ел-Хаттаб, Али ибн Ебу Талиб, Ибн Месʿуд, Ибн Аббас, Хузейфе ибн ел-Яман, Енес ибн Малик, Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анхум), кланяли витра само с един селям в края на намаза. Някои от техните предания бяха споменати по-горе, а други могат да бъдат открити в многобройните сборници с хадиси, разделите (за витр) в които са пълни с преданията на Аише (радийеллаху анха). Следователно методът според суннета за отслужване на витра е той да се кланя като непрекъсната поредица от три ракята, каквато е била практиката и на тези велики сподвижници.

(6) В някои хадиси вечерният (акшам, мегриб) намаз, който има само един селям в края на третия ракят, е наречен „дневния намаз витр“. Ето защо „нощният намаз витр“ следва да се кланя като вечерния намаз – само с един селям в последния ракят.

Има предание, в което Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) забранява витрът да се кланя като мегриб. Това всъщност означава, че човек не трябва да кланя единствено витр, подобно на мегриб, т.е. без да кланя никаква двойка ракяти [шуфʿа] преди него. Преданието не означава, че човек трябва да раздели последния ракят от първите два, давайки селям между тях.

(7) И „седмината големи правоведи“ [фукаха себʿа] са на мнение, че витрът трябва да се кланя три ракята със селям само накрая. До тези седем факихи хората се допитвали по различни въпроси и каквото мнозинството от тях одобрявало, това се приемало за законното постановление [фетва]. В книгата си имам Тахави предава тяхното единодушно мнение, че витрът трябва да се кланя като три ракята със селям само в последния ракят. Седмината правоведи са: Саʿид ибн ел-Мусеййиб, Урве ибн ез-Зубейр, Касим ибн Мухаммед, Ебу Бекр ибн Абдуррахман, Харидже ибн Зейд, Убейдуллах ибн Абдуллах и Сулейман ибн Яшар (Аллах да е доволен от всички тях). (Евджез ел-месалик 1:434)

(8) Хасан ел-Басри предава консенсус [иджмаʿ] по отношение на становището, че витрът е три последователни ракята, без никакви прекъсвания между тях; което означава, че това е било широко разпространено мнение.

Горните доводи позволяват да се заключи, че витрът наистина се състои от три ракята с даване на селям само в третия, последен ракят. Това е широко разпространеното мнение сред сподвижниците и последователите им (Аллах да е доволен от тях).

Някои объркващи предания

1. Саʿд ибн Хишам поискал от Аише (радийеллаху анха) да му опише как Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланял витра, при което тя отговорила:

Ние приготвяхме неговия сивак и вода за неговия абдест. Аллах го събуждаше през нощта, когато Той пожелаеше, и Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) почистваше зъбите си със сивака и вземаше абдест. После кланяше девет ракята, като сядаше само на осмия ракят, в който споменаваше Аллах, възхваляваше Го и отправяше дуа към Него. След това той се изправяше, без да е дал селям, и изпълняваше деветия ракят; после сядаше и [отново] споменаваше Аллах, възхваляваше Го и отправяше дуа към Него. След това даваше селям [достатъчно силно] и го чувахме. След селяма той кланяше още два ракята в седнало положение. Така че, синко, това бяха единадесет ракята. Когато възрастта на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) напредна, той кланяше [само] седем ракята, а практиката му по отношение на двата [последни] ракята бе същата като по-ранната му практика [да ги кланя в седнало положение]. Така че това бяха [общо] седем ракята. (Сахих Муслим 1:256)

Формулировката на това предание предполага, че намазът витр на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е бил общо девет ракята, в които той е сядал само в края на осмия ракят и е завършвал намаза със селям в деветия. В хадиса се казва, че това е била по-ранната му практика и че по-късно той е намалил броя на ракятите до седем, сядайки закратко в шестия и завършвайки със селям в седмия.

В Сунен ен-Неса’и, Муватта имам Малик, както и в редица други сборници, този хадис е предаден по същата верига, но със следното допълнение: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не даваше селям във втория ракят на витра.“ Във варианта от ел-Мустедрак се казва: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланяше три ракята витр със селям само накрая.“ В Муснед Ахмед с казва:

След като Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) изпълнеше нощния (иша, ятсъ) намаз, той се прибираше у дома и кланяше два ракята, последвани от още два, по-дълги от първите. После той кланяше витра, без промеждутъци, а след това той кланяше последни два ракята в седнало положение.

След проучване на различните варианти на това предание, може да се направят следните изводи:

(а) В най-добрия случай Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял общо единадесет ракята през нощта. В това число са били също витрът и двата ракята след него.

(б) Три от единадесетте ракята са били витр.

(в) Той е сядал във втория ракят на витра, без да дава селям.

(г) След витра той е кланял два ракята седнал.

(д) Той е сядал в края на всеки втори ракят.

От тези точки научаваме, че различните предания за витра всъщност описват един и същи начин за кланянето му. Причината да изглеждат противоречиви са различните думи, използвани в повечето от тях.

Във версията на Сахих Муслим само се споменава общият брой ракяти, без да се дават подробности относно начина на изпълнението им заедно с намаза техеджуд. Причината за това е, че Аише (радийеллаху анха) е била попитана специално за намаза витр, а не за техеджуда. Ето защо тя не сметнала за необходимо да дава подробности за ракятите техеджуд, кланяни преди витра. Споменавайки детайли за витра, тя казва: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) сядаше, без да дава селям в осмия ракят.“ Този осми ракят всъщност е бил вторият ракят на витра, който е бил изпълняван след шестте ракята техеджуд; след това, в деветия ракят (третия ракят на витра), той давал селям и по този начин завършвал своя намаз витр.

По онова време било общоизвестно, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) винаги е кланял намаза техеджуд със селям на всеки два ракята, така че Аише (радийеллаху анха) не дала никакви подробности относно тях, а само споменала общия брой ракяти. Също така тя завършва, казвайки, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял още два ракята в седнало положение, след като е свършел деветия ракят, с което общият брой на ракятите ставал единадесет.

Това е вероятно най-достоверното тълкуване на този хадис, тъй като обхваща всички варианти на преданията на Саʿд ибн Хишам, а също така съгласува и очевидните противоречия между тях. В обобщение, Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял техеджуда в серии по два ракята, както се посочва в гореспоменатото предание от Муснед Ахмед (а вероятно и във всички други хадиси за техеджуда); след това той изпълнявал три непрекъснати ракята витр със селям само накрая. След този селям, той кланял още два ракята в седнало положение.

2. Аише (радийеллаху анха) предава:

Намазът на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) нощем се състоеше от тринадесет ракята, пет от които бяха витр; и той сядаше само накрая.

Очевидната формулировка на този хадис описва намаза витр на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) като непрекъсната поредица от пет ракята. Както и в предишното предание обаче, видимото значение на преданието не е значението на онова, което всъщност се има предвид. Причината за това е, че Аише (радийеллаху анха) само определя общия брой ракяти, кланяни от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) през нощта, като в тях включва и двата ракята нафиле, извършвани в седнало положение след трите ракята витр. Това се има предвид, когато тя казва: „пет от които бяха витр“, (т.е. включително и двата ракята нафиле).

Когато тя казва: „и той сядаше само накрая“, това означава, че той не сядал за продължителен период от време, за да прави допълнителни дуʿа и зикр, освен в самия край на намаза. Той сядал за кратко в другите ракяти само за да прочете тешеххуда. Освен това тя дори не споменава, че той е давал селям в третия ракят на витра, защото е било всеизвестно, че селям трябва да се дава в третия ракят. Онова, което има предвид Аише (радийеллаху анха) с думите: „и той сядаше само накрая“, е последното сядане на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) в двата ракята нафиле, които следвали неговия витр (т.е. Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) сядал за продължителен период от време само в последния ракят от двата ракята нафиле).

Някои ханефитски учени обясняват този хадис по малко по-различен начин. Те посочват, че е известно, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял техеджуда стоейки или седейки и че намазът витр той винаги кланял изправен, докато двата ракята след витра кланял в седнало положение. Следователно, ако към хадиса се подходи, като се имат предвид тези обстоятелства, то не може да се приеме буквалното му значение.

Съгласно обичайната си рутина, Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланял витра заедно с техеджуда в изправено положение, след което сядал, за да изпълни двата ракята нафиле. Аише (радийеллаху анха) описва този намаз с думите: „и той сядаше само накрая“, т.е. след като е отслужил първите единадесет ракята (техеджуд и витр) в изправено положение, Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал, за да откланя последните два ракята нафиле. Тя твърди, че той е сядал за последните два ракята нафиле, едва след като е изпълнел всички други ракяти в изправено положение. [виж: Дерс-и Тирмизи 2:210-220, Фетх ел-мулхим 2:219]

Това прави преданието на Аише (радийеллаху анха) ясно и разсейва представата, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял продължителен намаз, състоящ се от много ракяти, само с едно сядане накрая, без никакви пози в седнало положение в другите ракяти. Следното предание на Ибн Аббас (радийеллаху анх) допълнително потвърждава това тълкуване:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланя осем ракята и седем ракята в Медина, т.е. зухр и аср [заедно] и мегриб и иша [заедно]. (Сахих Муслим 1:246)

Нито един учен не приема това твърдение със значението, че четирите ракята на зухр и четирите ракята на аср, и че трите ракята на мегриб и четирите ракята на иша, са били изпълнени заедно по такъв начин, че да не е имало интервал между тях.

Причината, поради която учените не приемат такова тълкуване е, защото то предлага нов начин за намаз, който е в противоречие с нормалната методика, използвана обичайно от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и сподвижниците му (радийеллаху анхум). По същия начин онези предания, които на пръв поглед описват начин на изпълнение на витра, който е в противоречие с обичайната практика един намаз да се състои минимум от два ракята, трябва да се тълкуват, а не да се приемат буквално.

3. Кланянето на един ракят достатъчно ли е за витр?

Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) разказва:

Някой попита Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) за намаза през нощта, при което той рече: „Намазът през нощта трябва да се кланя в серии от по два [ракята]. После, когато човек предчувства появата на зората, той трябва да изпълни още един ракят, който ще му се брои за витр.“ (Сахих ел-Бухари 1:135, Сахих Муслим 1:257)

В друга версия на хадиса се казва: „Витрът е един ракят [който се кланя] към края на нощта.“ Версията в Сунен Ибн Мадже гласи: „Среднощният намаз е серии от по два [ракята], а витрът е един ракят [който се кланя] преди зазоряване.“

Някои учени извеждат от тези предания, че витрът е единичен ракят, който се кланя самостоятелно. Това заключение обаче не съдържа истинското значение на хадиса, защото не са взети под внимание и всички характеристики на намаза. Трябва да се разгледат следните аспекти:

(а) Аллах да помилва великия шафиʿитски учен хафиз Ибн Хаджер ел-Аскаляни, който казва във Фетх ел-бари:

Би могло да се твърди, че този [хадис] не е напълно ясен по отношение на интервалите [между втория и третия ракят на витра]. Възможно е с думите си „той трябва да изпълни още един ракят“ Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да е имал предвид, че този ракят трябва да се откланя заедно с двата ракята преди него. (Фетх ел-бари 2:385

Следователно истинското значение на този хадис е, че човек трябва да кланя намаза техеджуд в серии от по два ракята през нощта, а в края на нощното си бдение [киям ел-лейл] той трябва да добави допълнителен ракят към последната двойка ракяти и така да ги направи три общо. По този начин общият брой ракяти на техедждуда и витра ще бъде нечетен и така ще бъде в съответствие със словата на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем):

После, когато човек предчувства появата на зората, той трябва да изпълни още един ракят, който ще му се брои за витр.“ (Сахих ел-Бухари 1:135, Сахих Муслим 1:257)

(б) Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал относно хаджа:

Хаджът е Арафат. (Сунен ет-Тирмизи, Ибн Мадже, ед-Даракутни)

Това предание също не бива да се приема буквално, тъй като това би означавало, че хаджът на човек ще се изпълни просто ако той отиде в местността Арафат, постои там известно време, след което се върне у дома, без дори да е встъпвал в поклонническа святост [ихрам]. Това очевидно не е валидно тълкуване, защото се пренебрегват много основни аспекти на ибадета. В действителност хадисът само изразява важността от стоенето [вукуф] на Арафат, защото това е един от стълбовете на поклонението; а не, че това е единственото нещо, което трябва да се извърши по време на хаджа.

По същия начин с думите си, че витрът е един ракят, който се кланя преди края на нощта, Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) просто определя отличителния фактор между витра и два ракята техеджуд; че добавянето на допълнителен ракят към последните два ракята техеджуд биха превърнали и трите ракята във витр, като по този начин човек ще изпълни изискването за кланяне на витр.

(в) Личната практика на Ибн Умер (радийеллаху анх), въпреки че противоречи на горния хадис, е била да кланя три ракята витр заедно, както се посочва в следното предание на имам Малик:

Ибн Умер (радийеллаху анх) казваше, че вечерният намаз (акшам, мегриб) е витрът на деня. (Муватта имам Малик 77)

Ако вечерният намаз (за който всички са единодушни, че се състои от три непрекъснати ракята) е определен като „витра на деня“, то от това следва, че самият намаз витр трябва да се кланя като три непрекъснати ракята.

С оглед на изложеното по-горе, е много трудно да се постанови, че витрът може да се кланя само като един ракят. Хафиз Ибн Хаджер предава във Фетх ел-бари, че Ибн ес-Салях е казал:

Не може да се направи извод от преданията за витра, въпреки тяхната многочисленост, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял само един ракят като витр. (Фетх ел-бари 2:15)

Следователно всеки хадис, в който се твърди, че намазът витр се състои от брой ракяти, различен от три, не може да се приеме буквално. Той трябва да се анализира и тълкува така, че да се установи неговото истинско значение, и така да се хармонизира с другите предания, в които се говори за витра като триракятов намаз.

Последен въпрос

След прочитането на хадисите в този раздел, човек може да се запита защо тези предания се различават едно от друго в описанието си на намаза витр. Отговорът на този въпрос е много лесен. Има два вида предания. На първо място са тези, в които се говори общо за среднощния намаз [техеджуд] и за намаза витр, като не се споменава някаква разлика между двете молитви. В тях се посочва само общия брой ракяти, които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял през нощта, защото е било общоизвестно, че последните три ракята на техеджуда всъщност са били витр. Следователно те обхващат цялото нощно бдение, когато споменават намаза витр. Примери за това могат да бъдат открити по-горе, в частта „Някои объркващи предания“.

Вторият вид предания не смятат всички ракяти като витр, а описват техеджуда и витра отделно по отношение на броя на ракятите, кланяни във всеки от намазите. Ето защо те не оставят място за предположения. По-голямата част от втория вид предания гласят много ясно, че витрът се състои от три ракята. Примери за това могат да бъдат открити по-горе, в частта „Хадисите по този въпрос“. Имам Тирмизи, цитирайки думите на Исхак ибн Ибрахим Рахуя, заключава:

Преданията, които гласят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял тринадесет ракята витр, всъщност означават (както казва Исхак), че той е кланял тринадесет ракята, в това число и трите ракята витр, и [от това следва,] че целият среднощен намаз е споменат като витр. (Сунен ет-Тирмизи 1:105)

Имам Ебу Мухаммед ел-Менбаджи, ханефитски правовед и хадисолог, пише:

Един от начините за съгласуване между преданията [които си противоречат] е да се каже, че [първоначално] Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял само един ракят като витр и дори повелил на другите да го правят; но последната му позиция била да кланя три ракята. (ел-Любаб фи-л-джемʿи бейне-с-суннети ве-л-китаб 1:173)

Заключение

В заключение, витрът трябва да се кланя като триракятов намаз, защото това е начинът, според по-голямата част от преданията, по който Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял своя витр. Тези три ракята трябва да се изпълняват без отделяне на третия ракят от ​​първите два. Кланянето на един ракят витр е определено като „непълен намаз“ от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Доказателство за това е фактът, че в ислямското право няма друг пример за намаз, състоящ се само от един ракят. Следователно намазът витр трябва да се кланя без прекъсвания, точно както вечерния намаз, а не като единичен ракят.

Освен това бе изяснено, че практиката на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е била да изпълнява витра през нощта след намаза техеджуд. Той кланял техеджуда в серии от по два ракята, докато времето за феджр не наближело, когато той добавял допълнителен ракят към последната двойка ракяти и по този начин превръщал последните два ракята и допълнителния ракят във витр. Със сигурност това е имал предвид Пратеника, когато е казал:

После, когато човек предчувства появата на зората, той трябва да изпълни още един ракят, който ще му се брои за витр.“ (Сахих ел-Бухари 1:135, Сахих Муслим 1:257)

И Аллах знае най-добре!