Наръчник за оцеляване на Ехл ел-Бейт (шерифи и сеййиди)

Наръчник за оцеляване на Ехл ел-Бейт (шерифи и сеййиди)

[1]

Живеем във времена на големи смутове, в които незаконното е леснодостъпно, а законното е труднооткриваемо. Виждаме как настъпват поразителни промени [в човешкото развитие]; в същото време виждаме как навсякъде се извършват убийства.

В тази бъркотия, настъпила в човешката природа, все още е възможно да открием потомците и родословието на Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, между нас. И това е голяма благодат за нас, но дали ние се възползваме максимално от нея? Аз не мисля така. Ние претендираме и ни е приятно да мислим, че се възползваме, но в действителност фактите са студени и шокиращи.

Аз все още изпитвам трудности да открия човек от благословеното семейство, който да не страда по някакъв начин от хората. Ако [високия статус на семейството] беше гаранция [за доброто отношение на хората към тях], тогава никой нямаше да се оплаква, но в повечето случаи такава гаранция няма. И в повечето случаи вредата, която хората им причиняват е в следствие на религиозен или друг вид екстремизъм.

И така, този труд е посветен на онези членове от Ехл ел-Бейт, които се борят да открият своето място в един свят, изпълнен със страдание и предателство. Затова повечето от написаното ще изглежда смислено най-вече за хората, които са сеййид или шериф, защото то е адресирано най-вече към тях.

Това шиитско нещо ли е?

С най-голяма сигурност – не! Това е суннитско нещо. Терминът “Ехл ел-Бейт” е използван както в Корана, така и от Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му. Също така ислямската история е свидетел за тяхната почит и уважение. Но в последните сто години те [почитта и уважението към тях] бавно ерозираха до такава степен, че в наши дни те не представляват нищо повече от думи без съдържание.

إِنّمَا يُرِيدُ اللهُ لِيُذْهِبَ عَنْكُمُ الرّجْسَ أَهْلَ الْبَيْتِ وَيُطَهّرَكُمْ تَطْهِيرًا

Наистина Аллах желае да премахне от вас мръсотията, Ехл ел-Бейт [семейство от дома], и да ви пречисти напълно!” [ел-Ехзаб: 33]

Когато този айет бе низпослан, Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, събра семейството си, а именно – Фатима, Али, Хасан и Хусейн, Аллах да ги благослови всичките, и отправи молитва към Аллах, в която заяви, че именно те са неговото семейство. По този начин техните потомци също бяха включени в тази молитва.

Що се касае до шиитите, те започват като политическо движение в подкрепа на Али ибн Ебу Талиб, Аллах да е доволен от него, и едва след убийството на ел-Хусейн, Аллах да е доволен от него, те се отделят от суннитската традиция. След това те формулират свои собствени убеждения и т.н. и т.н. Но всичко това не се случва във вакуум, а е реакция срещу потисничеството на управниците спрямо тях.

Настоящата ситуация

И така, когато чуем някой да говори за Ехл ел-Бейт, или Ехли Бейт, забелязваме че говорителите използват тази тема, за да развълнуват своите слушатели, но онова, което се казва по същество е много малко. Това е и причината да казваме, че обичта към Ехл ел-Бейт се е превърнала в празни думи и нищо повече.

При положение, че мюсюлманите, които спазват правата помежду си, са толкова малко, какво остава за спазващите правата на Ехл ел-Бейт? [Например:] когато се случи хора да спорят с член от семейството, те използват всички възможни средства, за да го съкрушат, без оглед на техния подбор. И дори когато стане ясно, че те защитават грешна позиция, това не ги интересува изобщо, защото единственото, което искат, е да спечелят спора и те ще направят всичко възможно, за да го постигнат.

Дори съм бил свидетел на случаи как хора, спорещи с членове от Ехл ел-Бейт, отричат тяхното родословие веднага щом чуят от тях нещо, което не им се харесва. Това ли е начинът, по който се държим с Ехл ел-Бейт? Ако те са съгласни с нас – те са от Ехл ел-Бейт. Но ако те не са съгласни с нас – те са новатори [хора на бид‘ата], те са съдружаващи [извършващи ширк] или дори безверници [кяфири]! Колко ниско сме способни да паднем само за да спечелим един спор!

Титлите

В зависимост от това от коя част на ислямския свят идвате, членовете на Ехл ел-Бейт е възможно да бъдат наричани “сеййид” и “шериф” или “хасени” и “хусейни”. Първите две от тях, а именно “сеййид” е известна в Индопакистанския субконтинент, а втората – “шериф” – е известна повече в арабския свят. Също много известна е титлата “шах”, която понякога се използва като синоним на Ехл ел-Бейт, най-вече в индопакистанския и малайзийския регион.

Много исторически водачи в тези райони са били шахове, шерифи или сеййиди, макар че на други места това може да не е съвсем очевидно, заради фамилното име на човека. Струва да се отбележи още, че някои индуси също носят титлата “шах”. Аз съм използвал думата “семейство” в това съчинение, като превод на думата “ехл”.

В много случаи членове от семейството не знаят, че са такива. Това е резултат от много причини. Например заселване на род от семейството в земи, където са изолирани от останалите членове. А също така и скъсването с нормите на старата култура, нещо, с което всяка емигрантска общност е добре запозната. Много хора се опитват да се “интегрират” в района, където са се настанили.

Терминът “шериф” означава пазител на реда в даден район, особено в Америка. Като напълно възможно е американската дума “шериф” да произхожда от ислямската такава, защото добре известен факт е, че ислямската религия е присъствала в американския континент още преди “бащите основатели [на САЩ – the Founding Fathers]”, но мюсюлманите били систематично ликвидирани от местния клон на испанската инквизиция. Но също, както в самата Испания, инквизицията е била неспособна да изкорени много неща; съвсем възможно е и тази дума да е едно от нещата, което тя не е успяла да изкорени напълно от Америка. От това разбираме, че в тези ранни времена, местните управници били “шерифи” [от Ехл ел-Бейт], а след това значението на думата било променено в друга посока.

Може ли някой да се превърне в Ехл ел-Бейт?

Това не е позиция, която човек може да придобие, защото това е нещо, с което човек се ражда. Става въпрос за родословие, което се предава от бащата на децата му, наречено “несеб”, което значи, че бащата е от Ехл ел-Бейт.

Ако майката е от Ехл ел-Бейт, а бащата не е, децата имат статус на “сибт”. Разликата е, че “несеб” продължава линията, докато при “сибт” линията свършва с децата на майката от Ехл ел-Бейт.

И така, ако бащата на даден човек е от Ехл ел-Бейт, то неговата линия продължава, но ако майката е от Ехл ел-Бейт, то нейната линия спира с децата й.

Това е нещо, което се получава по рождение и не може да бъде придобито, защото то е дар от Всевишния Аллах.

Проблеми, свързани с женитбата

Женитбата на мъж, който не е от Ехл ел-Бейт, за жена, която е от Ехл ел-Бейт, е нещо, което принципно не би трябвало да се случва, защото то е причина за прекъсване на родословието. И човек, който иска да сключи такъв брак, би трябвало добре да помисли дали по този начин няма да нарани своята съпруга, защото ако той я нарани, това се счита за нараняване на самия Пророк, Аллах да благослови и приветства него и семейството му. Затова е желателно мъжете да избягват такъв тип женитби, защото има много други начини, чрез които човек може да изрази уважението си към Ехл ел-Бейт.

Затова отговорността, свързана с женитбата, е огромна, както за мъжете, така и за жените от Ехл ел-Бейт. Защото когато хората от семейството сключват брак по между си, те запазват невредима линията на родословието. И това трябва да е главното съображение при женитбата на хората от Ехл ел-Бейт, защото по този начин линията на родословието се запазва и потомството се увеличава.

В региони като Йемен не е позволено за хора от Ехл ел-Бейт да се женят извън семейството, като това трябва да бъде поставено в съответния контекст и да бъде посрещнато с нужното разбиране, защото то е предпазна мярка за опазване на чистотата на линията.

Какви са техните отговорности?

За разлика от обикновения мюсюлманин, който представлява ислямската религия, хората от Ехл ел-Бейт представляват своя баща [Мухаммед], Аллах да благослови и приветства него и семейството му. Това изобщо не е толкова лесно, колкото звучи, и много членове проявяват недостатъци в това отношение, заради липсата на знание или ситуацията, в която се намират.

Някои от тях не практикуват Исляма на нивото, което хората очакват, и това е наша вина [на Ехл ел-Бейт]. Затова е възможно да се натъкнете на членове от Ехл ел-Бейт, които извършват големи грехове, но поменете едно – рано или късно те ще се покаят. И ако ви се наложи да им дадете наставление за грях, който са извършили, направете го по възможно най-деликатния начин – все едно давате наставление на своя баща. Но също имайте предвид, че понякога хората не се вслушват в наставления. Дори когато член на Ехл ел-Бейт дава наставление на друг член [не трябва да губи търпение] и трябва да бъде много внимателен. В противен случай и двамата ще изгубят благословията, с която са удостоени.

Религиозният и практикуващ член на Ехл ел-Бейт би трябвало да бъде най-добрият човек в района, където живее. Въпреки това, ние сме хора и често се проваляме да достигнем висините, които другите очакват от нас. Затова молим хората, да ни простят за нашата небрежност.

Ние [хората от семейството] трябва да сме заети с разпространяването на Исляма и свещеното познание. И то по начина, по който са били разпространени в най-ранните му стадии, премахвайки от него всякакви културни обременявания.

Хората от Ехл ел-Бейт [по натура] са по-различни и не са като нормалните хора. Често те реагират на събитията по-различно от другите. Те могат да изглеждат странни и дори чудати на мнозина. Това е един от признаците за принадлежност към семейството. Ехл ел-Бейт са по-полезни за другите хора, отколкото за себе си. Много често се случва така, че те да помагат на другите, но никой да не помага на тях самите.

Хората от Ехл ел-Бейт са много добре запознати с факта, как другите са склонни да ги проклинат, атакуват и унижават по най-различни начини. Понякога това става открито, друг път – прикрито. И всичко това [заради предубеждението] – “Ако ти не си като нас, значи ти си против нас!” Дори когато предполагате добро за другите [имате добро мнение за другите], вие ставате обект на атака. Затова бъдете готови да простите на онези, които ви атакуват и проклинат. Повечето от тях ще дойдат при вас, използвайки най-уважителните титли [шах сааб] и в същото време ще ви наранят още в същия разговор, дори в същото изречение. Повечето от хората, които твърдят, че уважават Ехл ел-Бейт, не ги уважават в действителност. Това е просто израз, който те използват, за да издигнат себе си [защото неуважението към Ехл ел-Бейт ще остави лоши впечатления]. Затова не се поддавайте на техните изобилни ласкателства, защото те ще ви атакуват най-яростно още в момента, в който си позволите да изразите несъгласие с тях по който и да било въпрос. И аз съм бил свидетел на това толкова много пъти.

Веднъж, след като сте били обидени от човек, който е наясно с факта, че вие сте от Ехл ел-Бейт, става изключително трудно да му простите и да пренебрегнете този факт, но въпреки това трябва да опитате. Защото много от тях не ще бъдат способни да разберат величината на греха, който са извършили, чак докато си заминат от този свят. Затова добро правило за вас е винаги да очаквате липса на каквото и да било уважение и така никога няма да бъдете разочаровани.

Човек, който е член на семейството не трябва да смята себе си за по-добър от другите, защото въпреки своето родословие, ако той куца в делата – с нищо не е по-добър от останалите. Но когато той започне да практикува, ще е способен на големи пробиви, за които на другите хора са нужни изключителни усилия.

Той не трябва да използва родословието си, за да се докопа до неща, които другите са неспособни да придобият. Нито пък да го използва като оправдание за несправедливо отношение към другите. Той трябва да се държи отговорно винаги, макар и това да не е най-лесното нещо, защото често биваш предизвикван, когато имаш лош ден.

Чувал съм за случаи, когато мъж сеййид се преструва на духовен наставник, за да печели пари по този начин. Разбира се, че това е грешно. Такъв човек трябва да бъде посъветван по най-деликатния начин, а после да бъде оставен сам. Да мамиш хората чрез Исляма, както той е направил, е един от възможно най-лошите грехове, които човек може да извърши. И ако той не се покае, ще бъде застигнат от своите грехове.

Знайте, че греховете на сеййидите [хората от Ехл ел-Бейт] винаги ги застигат, затова бъдете много внимателни. Покайвайте се при всеки възможен случай и се опитайте да не вредите на никого. Също знайте, че когато сеййид опита да извърши грях може да срещне много пречки по пътя и това трябва да е причина да се осъзнае и да се откаже.

Също така сеййидите не трябва да притежават голямо богатство и дори ако притежават, [да знаят, че] може да го изгубят във всеки един момент от живота си. Също така вие, за разлика от другите, ще имате някакво изпитание, което ще ви преследва непрекъснато през целия ви живот, затова не очаквайте да прекарате дните си леко. Давайте милостиня, ако можете, и дори не си помисляйте да мамите хората чрез продаване на Ислям!

Има много хора от Ехл ел-Бейт, които дори не знаят, че са от Ехл ел-Бейт! Затова питайте своите родители и съберете колкото е възможно повече информация по въпроса.

Какви са нашите отговорности и как трябва да ги изпълняваме?

Ние трябва да обичаме семейството, както е повелено в следния кораничен айет:

قُل لا أَسألكم عَلَيه أَجراً إلا المَوَدّةَ في القُربَى

Кажи: Не искам отплата за това освен обич към близките!” [еш-Шура: 23]

Размислете над тази повеля, идваща от Всевишния Аллах към Неговия Пророк, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, да прогласи, че семейството му трябва да бъде уважавано, което е плод от любовта. Айетът не казва да ги обичаме, ако са праведни, и да ги мразим, ако са грешници. [Айетът ни повелява] да ги обичаме – праведни или грешници. Това е позицията на суннитския ислям, неповлияна от каквито и да било регионални изопачения.

Ако бяхме способни да изпълним тази повеля на Всевишния Аллах, това щеше да изпълни много от нашите [на Ехл ел-Бейт] нужди. Помислете си как бихте се чувствали, ако някой уважаваше вашите внуци? Какво бихте почувствали към този човек? Вие щяхте да сте щастливи и да се чувствате негов длъжник, защото добрите хора чувстват дълг [към благодетелите си]. Затова, когато вие сте причина за щастието на Ехл ел-Бейт – вие сте причина за щастието на самия Пророк, Аллах да благослови и приветства него и семейство му. Но имайте предвид, че вие не може да пристъпвате към забраненото [харам], за да се сдобиете със задоволството на някой от тях.

Обратното също е вярно, защото ако вие сте причина за нещастието на Ехл ел-Бейт, то вие сте причина за нещастието на самия Пророк, Аллах да благослови и приветства него и семейството му. Веднъж шейх ел-Араби ед-Деркауи, [Аллах да освети душата му,] присъствал на сбирка, където член на семейството го обиждал, но въпреки това, той не отвърнал на обидата. И когато този шериф осъзнал своята грешка, поискал прошка от шейха. Вижте само колко високо било уважението на този шейх към Ехл ел-Бейт и как той не отвърнал на обидата, която наблюдавал със собствените си очи! Това не може да се случи в наши дни, защото вместо това хората ще ви атакуват с такава сила, че да стигнат до отричане на вашето родословие. И аз съм бил свидетел на такива случаи със собствените си очи.

Също ако се случи човек от семейството да отнеме ваше право или да бъде несправедлив с вас, посъветвайте го. И ако той не си вземе поука, му простете и оставете нещата на Всевишния Аллах. И не настоявайте да получите своето право, особено ако се страхувате, че може да породите несправедливост [от която и да било страна]. Защото да таиш лоши чувства в сърцето си към Ехл ел-Бейт [или обратното] е много лошо нещо и вие трябва да премахнете тези чувства, колкото може по-скоро. Много хора атакуват Ехл ел-Бейт заради позиция, която искат да докажат, като по този начин не осъзнават с кого говорят, докато не е станало прекалено късно и обидата вече не е нанесена.

Ако се натъкнете на човек от Ехл ел-Бейт без родословно дърво “шеджера”, ако въпросният човек е всеобщо известен като член на Ехл ел-Бейт в своя район – това е достатъчно. И в този случай вие трябва да го уважавате като такъв и никога да не му казвате: “Ти не си от Ехл ел-Бейт, защото нямаш родословно дърво!” А [за съжаление] това може да се чуе толкова често от “любовниците” [претендиращите за обич] на Ехл ел-Бейт. Не се шегувам. Чувал съм го със собствените си уши. И то единствено, защото въпросният “любовник” не бе съгласен с казаното от човека от семейството. Колко странно е как хората се стремят да целунат ръката ти, а в същото време те обиждат в лицето ти!

Дори и да видите членове на Ехл ел-Бейт, които извършват грехове, нека това не бъде причина да се съмнявате в родословието им. Защото ако вие проследите по-внимателно живота им, ще откриете как те извършват други необичайни добрини. Познавам едно дете шериф, което имаше лошо поведение и бе изключително трудно за възпитание. Веднъж, по време на футболна игра, друго дете бе наранено. И въпреки че никой не спря играта, а самото дете шериф бе на страната на губещия отбор, то остави играта и отиде при нараненото дете. Това не беше нормалното поведение за останалите деца и вие ще откриете много такива необикновени примери сред членовете на Ехл ел-Бейт. Ще откриете как те проявяват състрадание към другите в ситуации, за които смятате, че това е невъзможно.

Много хора използват Ехл ел-Бейт за определени [користни] цели или пък когато имат нужда от това, а когато вече нямат нужда от тях, ги изхвърлят като стар парцал. Възползват се от тяхната известност, въпреки че ги обиждат в лицата им. Веднъж един човек ми каза: “Как може човек, обиждащ Ехл ел-Бейт, да счита себе си за мюсюлманин?” Само този един единствен факт е достатъчен да покаже, че вярата на толкова много мюсюлмани не е истинска.

Заключителни бележки

Ако ви сте от Ехл ел-Бейт, опитайте се да намерите родословното си дърво. Това може да се окаже много трудно, но въпреки това, дайте най-доброто от себе си. Научете своите роднини за важността и отговорностите, които имате. Опитайте се да живеете на нивото на високите очаквания, които хората имат към вас и се опитвайте да страните от греховете с всички сили. Замислете се наистина дълбоко за крайната точка на своето пътуване и се опитайте да подготвите за нея най-добрите дела.

Практикувайте Исляма по най-добрия начин, който можете, и се опитайте да бъдете праведни. Хората изпитват потребност да видят семейството на Пророка, Аллах да ги благослови и приветства, устремено към отвъдното, а не устремено към парите. Те изпитват потребност да видят в нас добър модел за поведение, за разлика от действителното ни положение.

Също знайте, че една от причините Всевишният Аллах да настройва хората срещу вас е за да изгубите надежда в тях и да се обърнете единствено към Него.

Знайте, че този свят е игрище на шейтана, а вие сте децата, които той мрази най-много, затова той непрекъснато изпраща лоши хора след вас, та бъдете нащрек. Шейтанът мрази Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, защото той е светлината на напътствието, и така той [шейтанът] се опитва да се добере до него [Пророка] чрез вас [Ехл ел-Бейт].

Хората, познаващи членове от Ехл ел-Бейт трябва да се опитат да имат най-добро отношение към тях и да бъдат изключително внимателни в действията си към тях. Ако вие сте извършили несправедливост спрямо тях, те трябва да вземат своето право от вас по възможно най-бързия начин, защото в противен случай рискувате да бъдете наказани или още по-лошо – наказанието да премине върху децата ви. В същото време обаче, вие никога не трябва да им позволявате да извършват измами от името на Исляма. Това е нещо, за което нямате право да мълчите, и вие трябва да ги посъветвате по възможно най-деликатния начин.

Моля се на Всевишния Аллах да опрости безкрайните ни прегрешения и да ни позволи да живеем на нивото на високите очаквания към нас! И нека безкрайни благословии, приветствия, благодат и милост бъдат над нашия повелител Мухаммед и неговото семейство!

 

Автор: сеййид Арфан Шах ел-Бухари, Аллах да го опази!

http://sheikhynotes.blogspot.com/

Източник:

http://sheikhynotes.blogspot.com/2013/06/syedahl-al-baytsharif-survival-guide.html

За още информация относно Ехл ел-Бейт на английски език:

Шераф ел-М’убед ли’али Мухаммед на имам Юсуф ен-Небхани:

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2013/08/new-book-about-ahl-al-bayt.html

А също на български език:

Четиридесет хадиса за превъзходствата на Ехл ел-Бейт от имам Юсуф ен-Небхани:

https://bgislam.files.wordpress.com/2014/11/arbain-ahl-al-bayt-an-nabhani.pdf

Съживяване на мъртвия с превъзходствата на Ехл ел-Бейт [шестдесет хадиса] от имам Джелялюддин ес-Суюти:

https://bgislam.files.wordpress.com/2014/11/ihya-al-mayyit-bi-fada_il-ahl-al-bayt.pdf

Published in: on 02.05.2015 at 23:18  Коментарите са изключени за Наръчник за оцеляване на Ехл ел-Бейт (шерифи и сеййиди)  
Tags: , , ,

Двата ракята суннет на сутрешния намаз

Двата ракята суннет на сутрешния намаз

 

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) отдавал голямо значение на суннета на феджр, казвайки: „Той е по-добър от света и всичко в него.“ (Сахих Муслим 1:251) Има редица предания, от които може да се разбере важността на този суннет намаз. Това означава, че човек трябва да се увери, че го е кланял преди фард намаза, защото след като е бил кланян фарда на феджр, не е допустимо да се кланя какъвто и да е суннет чак до след изгрев слънце.

Тогава какво трябва да направи онзи, който пристигне късно в джамията и види, че колективният намаз ще започне всеки момент или че вече е започнал? От една страна, той си спомня за важността на суннет намаза на феджр, но от друга страна, той знае хадиса на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), в който се казва, че ако е бил четен икамета, то трябва да кланя само фард намаза. Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) казва:

Щом се прочете икамета за намаза, няма друг намаз, освен предписаният [мектубе; фард намаз]. (Сахих Муслим 1:247)

Кланящият се не е сигурен как да постъпи в тази ситуация. Трябва ли да побърза и да изпълни суннет намаза, а след това да се присъедини към имама за фарда, или трябва да изостави суннета напълно и да се присъедини към джемаата? Има разногласия сред учените по този въпрос.

Различните становища

Едно от мненията е, че е необходимо този човек веднага да се присъедини към джемаата за фард намаза и че не е допустимо да кланя суннета, когато вече протича колективната молитва, точно както е постановлението и за другите намази.

Имам Ебу Ханифе и имам Малик са на мнение, че този човек трябва да се опита да изпълни суннет намаза, ако мисли, че ще може да го свърши бързо и да се присъедини към фарда преди края му, т.е. дори и ако успее да го хване само за последното сядане. Това означава, че той трябва да е сигурен, че няма да пропусне джемаата напълно; в противен случай трябва да изостави суннета и да се присъедини към джемаата, защото, от техническа гледна точка, груповият фард намаз е с по-голяма важност.

Трябва да се помни обаче, че ако колективния фард намаз е започнал, суннетът не трябва да се кланя там, където се кланя джемаатът. Той трябва да се изпълни извън главната молитвена зала (месджид).

Друго становище на някои ханефитски учени е, че човек трябва да се опита да откланя суннет намаза, ако е сигурен, че ще успее да хване поне един ракят зад имама. Това значи, че той трябва да е сигурен, че ще се присъедини към джемаата, преди имамът да се е изправил от руку на втория ракят на фарда.

Разногласията са само във връзка с двата ракята суннет на феджр и няма спорове по отношение на суннетите на другите намази. Всички учени са единодушни, че след като джемаатът за тези намази започне, не е допустимо да се кланя суннет, защото, въпреки че техните суннет намази са важни, на тях не е придадено такова значение, каквото на суннета на феджр. Също така, ако човек пропусне суннета на зухр например, той може да го навакса след фарда, тъй като това не е забранено време.

Важността на суннет намаза на феджр

  1. Аише (радийеллаху анха) предава:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не беше толкова постоянен в никой допълнителен [нефл] намаз, така както беше в двата ракята преди феджр. (Сахих Муслим 1:251)

  1. Аише (радийеллаху анха) разказва:

Не видях Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да бърза за изпълнението на някой допълнителен [нефл] намаз така, както бързаше, за да изпълни двата ракята преди феджр (Сахих Муслим 1:251)

  1. Аише (радийеллаху анха) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Двата ракята [суннет] на феджр са по-добри от света и всичко в него. (Сахих Муслим 1: 251)

  1. Аише (радийеллаху анха) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал по отношение на двата ракята [суннет] при зазоряване:

Те са ми по-любими от целия свят. (Сахих Муслим 1:251)

  1. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Не изоставяйте ракятите суннет на феджр, дори ако ви газят коне. (Сунен Ебу Давуд 1:186, Асар ес-сунен 1:224)

Всички тези хадиси изтъкват важността на суннет намаза на феджр. Тъй като ракятите суннет на другите намази не са толкова силно подчертани, както суннета на феджр, те се разглеждат по различен начин.

Сподвижниците и техните последователи по този въпрос

Съществуват множество достоверни хадиси, които потвърждават, че сподвижниците на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) се опитвали да изпълнят своя суннет намаз, преди да се присъединят към груповия фард намаз, ако той вече е бил започнал.

  1. Имам Тахави предава от Нафиʿ:

Събудих Ибн Умер (радийеллаху анх) за сутрешния намаз, когато намазът вече бе започнал. Той стана и [първо] откланя двата ракята [суннет]. (Шерх меани ел-асар 1:375)

  1. Ебу Исхак казва:

Абдуллах ибн Ебу Муса ми предаде от баща си относно случая, когато Саид ибн ел-Ас ги повикал. Той бил извикал Ебу Муса, Хузейфе и Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анхум) преди сутрешния намаз. Когато те си тръгнали от него, джемаатът вече бил започнал, при което Абдуллах ибн Месʿуд застанал зад една колона в джамията, откланял два ракята суннет, а след това се присъединил към джемаата. (Шерх меани ел-асар 1:374)

  1. Ебу Усман ел-Енсари разказва:

Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) пристигна, когато имамът водеше сутрешния намаз. Тъй като Ибн Аббас (радийеллаху анх) все още не бе изпълнил двата ракята [суннет], той ги откланя зад имама [т.е. отделно от него], след което се присъедини към джемаата. (Шерх меани ел-асар 1:375)

  1. Имам Тахави предава следната случка за Ебу-д-Дерда (радийеллаху анх):

Той влизал в джамията, когато всички вече били в редици и кланяли сутрешния намаз. Той първо изпълнявал своите два ракята в един от ъглите на джамията, а след това се присъединявал към другите в [фард] намаза. (Шерх меани ел-асар 1:375)

  1. Ебу Усман ен-Нехди разказва:

[Понякога] стигахме при [джамията, в която] Умер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху анх) [беше имам], без да сме кланяли двата ракята [суннет] на феджр. Умер (радийеллаху анх) вече беше започнал намаза, при което ние първо изпълнявахме своите два ракята в задната част на джамията, а след това се присъединявахме към джемаата. (Шерх меани ел-асар 1:376)

  1. Абдуллах ибн Ебу Муса (радийеллаху анх) предава:

Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) пристигна, когато имамът вече водеше сутрешния намаз. Той откланя двата ракята [суннет] зад една колона, защото не ги беше изпълнил още. (Мусаннеф Абдурраззак 1:444)

  1. Харисе ибн Мудриб разказва:

Абдуллах ибн Месʿуд и Ебу Муса (радийеллаху анхума) си тръгнаха от Саид ибн ел-Ас [след като му бяха на посещение]. Джемаатът [за феджр] тъкмо беше започнал, при което Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) откланя два ракята [суннет], а след това се включи в намаза с всички останали. Що се отнася до Ебу Муса (радийеллаху анх), той се включи в редиците [веднага]. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:251)

  1. Ебу-д-Дерда (радийеллаху анх) казвал относно суннета на феджр:

Да, кълна се в Аллах! Ако някога вляза [в джамията] и видя всички да се кланят вече, аз отивам при някоя колона на джамията и бързо изпълнявам два ракята; след това се присъединявам към джемаата и кланям феджр с тях. (Мусаннеф Абдурраззак 1:443)

  1. Според друго предание Ебу-д-Дерда (радийеллаху анх) е казал:

[Понякога] стигам при хората, когато вече стоят в редици и кланят феджр. Изпълнявам два ракята [суннет] и тогава се присъединявам към тях. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:251)

  1. Предава се за Ибн Умер (радийеллаху анх), че

понякога се присъединявал към джемаата [веднага], а в други случаи първо кланял двата си ракята в някой края на джамията. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:251)

  1. Шаʿби разказва за Месрук:

Той влезе в джамията, когато хората вече кланяха сутрешния намаз. Тъй като още не бе изпълнил двата ракята [сунна], той ги изпълни на край, а след това се присъедини към джемаата в намаза. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:251, Мусаннеф Абдурраззак 2:444)

  1. Предава се, че Хасан ел-Басри е наредил:

Когато влезете в джамията и откриете, че имамът [вече] е в намаз, а все още не сте кланяли двата ракята на феджр, тогава [първо] ги откланяйте; след това се присъединете към имама [за фарда]. (Мусаннеф Абдурраззак 2:445, Шерх меани ел-асар 1:376)

Това са само част от множеството хадиси, които подчертават практиката на сподвижниците и техните последователи. Голям правовед [факих] като Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх), както и много други видни сподвижници, като Ебу-д-Дерда и Ибн Умер (радийеллаху анхум), първо отслужвали двата ракята суннет на феджр и след това се включвали в джемаата. Хасан ел-Басри, един от видните последователи [табиʿин], който не се нуждае от представяне, повелява недвусмислено, че суннет намазът трябва да бъде изпълнен, преди присъединяването към джемаата.

Други доводи в подкрепа на ханефитското становище

(1) Акцентът върху суннета на феджр е много по-голям, отколкото върху който и да е друг суннет намаз. Повелено е суннетът на феджр да се кланя дори ако има опасност човек да бъде прегазен от коне. Поради това наблягане, не трябва да остава никакво съмнение относно това защо ханефитите изключват суннета на феджр от повелята на хадиса, в който се съобщава, че е разрешено да се кланя само съответния фард намаз, ако вече е започнал джемаатът.

(2) Суннет е да се удължава четенето на Корана във фарда на сутрешния намаз. Следователно е възможно човек бързо да изпълни двата си ракята суннет и след това да се присъедини към имама по време на първия или втория ракят, или точно преди имамът да даде селям. Обикновено това е трудно в другите намази, в които четенето е сравнително кратко, а броят на препоръчителните ракяти преди тях е четири.

(3) Повелята в горния хадис относно недопустимостта за кланяне на намаз, различен от фарда, по време на джемаата не може да се приеме като обща повеля, обхващаща всички намази. Ако това бе безусловна обща заповед, тогава също би било забранено на човек да изпълнява суннет намаз в дома си, ако е разбрал, че джемаатът в джамията е започнал. Въпреки това, много учени позволяват суннет намазът да се кланя в дома, дори ако джемаатът вече е започнал в джамията. Това не оставя място за критика към ханефитската школа за това, че изключва суннета на феджр от забраната. Много други учени също не приемат повелята за обща.

(4) В хадиса е използвана думата „мектубе“, за да се опише фард намаза. Общият смисъл на тази дума включва и пропуснатите [када] намази, което показва, че би било допустимо да се отслужват пропуснатите намази, дори ако джемаатът вече е започнал. Все пак някои учени не позволяват това. Оттук се разбира, че хадисът (виж началото на раздела), не се приема буквално и че неговата повеля не се приема в общ смисъл.

Въз основа на всички тези точки, може да се заключи, че ханефитската школа е съгласувала двата вида хадиси, като постановява, че човек следва да изпълни първо суннет намаза, ако счита, че ще може да достигне груповия фард намаз, преди той да е свършил. В противен случай, той трябва незабавно да се включи към джемаата с имама. По този начин човек постига както наградата на суннета на феджр, така и наградата за колективното отслужване на фард намаза.

Още нещо за напомняне

Понякога се цитират предания, в които изрично се изключва суннета на феджр от повелята на хадиса (относно недопустимостта за отслужване на друг намаз, след като груповият фард намаз е започнал). Тези предания обикновено са слаби и нито са били използвани като основа за ханефитското становище, нито пък като доказателство срещу другите позиции.

По същия начин има и предания, в които се посочва, че ракятите суннет на феджр са включени в забраната на хадиса. В тези предания се споменават подробности за сподвижник, който попитал: „Ракятите суннет на феджр също ли ще са невалидни, ако бъдат изпълнени, когато джемаатът вече е започнал?“, при което Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) му отговорил утвърдително: „Да! Те също ще са невалидни.“ Тези предания са още по-слаби и от първите и не могат да служат като доказателство в подкрепа на противоположното становище.

Published in: on 18.04.2015 at 0:02  Коментарите са изключени за Двата ракята суннет на сутрешния намаз  
Tags: ,

Религията на родителите на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем)

Религията на родителите на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем)

 

Предлагаме на вниманието Ви материал, посветен на родителите на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) и на това, че те ще са сред спасените в Съдния ден. Автор на брошурата е Али ефенди ед-Дагестани, Аллах да се смили над него. Материалът се състои от три раздела и завършек:

Първи раздел: Доказателства, посочващи тяхната вяра и това,
че са сред спасените

Втори раздел: Опровергаване на доказателствата на опонентите

Трети раздел: Коментар върху написаното в ел-Фикх ел-екбер на имам Ебу Ханифе

Завършек

В брошурата се намира и коментар от сеййид Хасан ибн Али ес-Секкаф относно вярата на Ебу Талиб, който според редица ислямски учени също ще бъде сред спасените.

Можете да изтеглите брошурата оттук

Published in: on 06.04.2015 at 0:01  Коментарите са изключени за Религията на родителите на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем)  
Tags:

Как суннитският ислям бе засегнат от уаххабизма и селефизма

Как суннитският ислям бе засегнат от уаххабизма и селефизма

 

Модернистките корени

Двете течения имат различни корени, но и двете били подхранвани от британската външна политика. Селефитите идват от Египет по пътя на учениците на Мухаммед Абдух (1905). Абдух бил известен масон, който не отрекъл, когато бил обвинен в това. (виж: Afghani and Abduh by Eli Kedourie) Най-известният ученик на Абдух бил Рашид Рида (1935), който се занимавал с писателска дейност и успял да разпространи голяма част от идеите на своите учители, както и свои собствени идеи.

Основната им идея била, че чуждата окупация е настъпила в резултат на упадъка на исляма, и затова, според тях, ако той се реформира, тогава ще се постигне победа. Историята е показала, че това не е вярно и че политическият ислям се провали, защото не се базира на традиционните корени. Възходът на идеята на Рашид Рида се осъществил заради подкрепата му за британската външна политика да подронва репутацията на традиционните ислямски учени. И това проработило – погледнете хаоса, в който се намираме в момента, когато идеите за противопоставяне на суфизма са толкова зрели, колкото са били и тогава.

В крайна сметка идеята му суфизмът да бъде отстранен от публичното пространство и да се остави на заден план повлияла мнозина в Египет. Сеййид Кутб също косвено бил повлиян, тъй като пишел, пропагандирайки тези идеи, както и мутезилитски такива. Той е описван като баща на фундаментализма и спомогнал за внасянето на марксистките идеи в съвременния дискурс.

Уаххабистските корени

Мухаммед Абдул Уаххаб (1792) се родил в Неджд, откъдето е казано, че ще излезе рога на шейтана. Баща му и брат му били известни ханбелитски учени и по-късно съветвали хората да не го следват.

Той проповядвал, че сред уммата се е разпространило кланянето на гробове и че мнозина са станали езичници. В крайна сметка той сключил договор с Mухаммед ибн Сауд да пропагандира идеите си с меч. Така че в момент, когато мюсюлманите бивали убивани из цяла Европа, заради въстанията срещу Османската империя [от страна на друговерците], както и в други части на мюсюлманските земи, уаххабитите се развилнели и избили голяма част от населението на Мекка и Медина.

Впоследствие османският султан наредил на Мухаммед Али Паша (1849), тогавашният управител на Египет, да се бори срещу уаххабитите.  Така повторното завладяване на свещените земи приключило през 1803 г.

Уаххабитите отстъпили към Кувейт и изчакали до 1920 г., когато се върнали в Мекка и Медина и избили отново голяма част от жителите им, а също се насочили и към Таиф. (виж: History of Middle East by Peter Mansfeild) Едно от най-отвратителните кланета било проливането на кръвта на четири хиляди хаджии. Жените били взети за роби и можете да се досетите как са се отнесли с тях. Уаххабитите били финансирани в размер на 26 000 от британците. (Пак там)

Защо ли? За да разклатят основите на Османската държава. Тук се проследяват корените на уаххабизма. Крал Абдулазиз (1953) бил лидерът, чиито действия уверили, че няма да остане племе в Арабия, което да се бунтува срещу него.

Той се сродил с всяко племе, за да се затвърди тяхната лоялност към него. Също така оттогава насам, благодарение на петродоларите, те пропагандират своите и селефитските идеи. Ако Абдулазиз е бил загрижен за исляма и мюсюлманите, защо той подкрепил унищожаването на Османската империя и основаването на Израел?

Ислямът се гради върху това да се следват законите на Корана и пророческата традиция, а не нечие мнение!

Така че корените на тези групи са различни, но общо взето представляват един и същи проблем. И двете групи били основани, за да се бунтуват срещу Османската държава, а също и двете групи са против Запада. Изглежда, че в резултат на подкопаването на исляма, били засегнати и самите британци. Тези течения се противопоставят на западните си господари и така върху тях пада натиска за омразата към Запада! Всъщност повечето хора мразят работодателите си!

Опровержения

Има множество опровержения на тези две течения. Някои са по-добри от други, а два от последните превода, които намираме за полезни, са The Notions That Need Correcting (Идеите, които се нуждаят от поправяне) от шейх Мухаммед Алеуи ел-Мекки и The Realities of Sufism (Реалностите на суфизма) от Шейх Абдулкадир Иса. И двете заглавия са издадени от Sunni publications.

Има и други издания, но те не са полезни, а и използват реторика, която не е градивна, тъй като не може да се загаси огън, като се налива бензин отгорему. Много опровержения са написани в отбранителен и обиждащ стил.

Враждебност

И двете групи подкопават ролята на традиционните суннитски учени. Защо?  Те могат да подкопаят авторитета на вековната суннитска традиция. Нападат учени и повлияват обикновения човек, като му предлагат идеи, които той не може да опровергае лесно. Объркват го с неща, за които той няма достатъчно знание и на които не може да им отговори по друг начин, освен да се съгласи с тях. Например те проповядват, че мюсюлманите се кланят на гробове, въпреки че това никога не е било така. Хората, които посещават гробовете на евлиите, го правят, за да отправят дуа към Аллах на тези места [защото те са изпълнени с берекет]. Изобщо не съществува такова нещо като кланяне на гробове!

Също така неправилно изобразяват концепцията за единството на Аллах (теухид), а също и че нововъведенията са широко разпространени сред мюсюлманската умма. Затова те се стремят към реформи чрез своите идеи, но всичко това е безсмислено, тъй като единствената причина да говорим за уаххабизма сега са петродоларите. Ако те ги нямаха, щяха да отдавна да са изчезнали в пустинята, откъдето са дошли! Странното е, че те унищожават религиозни обекти, но пък построиха часовникова кула, която засенчва Кяаба, а твърдят, че са нейни служители! Това не е ли нововъведение? Това е най-голямото нововъведение на тази група.

Тук трябва да се обърне внимание на две важни неща. Много от тях са самозвани учени, които могат да издават фетви, без да е необходимо да са учили някъде. Ако аз ви кажа, че мога да извърша операция на сърце, защото съм прочел някаква книга, бихте ли ми имали доверие? Няма начин! Тогава религията ли е по-важна или операцията? По-важна е религията, така че я научете от онези с нужната квалификация. Второто нещо е, че те се бунтуват срещу учените и това е много важен момент, който всички трябва да отбележим.

Те спорят и объркват хората относно техния зикр и това се прави, за да се откажат суннитите от правенето на зикр! Те са мюсюлмани, които имат изключително големи бради, приличащи по размер на еврейските. Ако си мислите, че се шегувам, тогава хвърлете един поглед на занемарената брада на някой евреин и ще видите, че приликите са налице. Не се подигравам, а просто констатирам, защото това е много страшно.

Тяхната версия на исляма се свежда само до два цвята: черно и бяло. Те игнорират цветовете на исляма, защото твърдят, че дъгата няма цветове.

Мечтата на ориенталиста

Ориенталистите описвали мюсюлманина като човек, който има ненаситен апетит за жени и за убиване на неверници. Пример за това никога не би могъл да бъде открит, докато тези две групи не излезли на преден план. Сякаш ориенталистите са предсказали това.

Антимезхебизъм

Както всички знаем, четирите мезхеба на суннитския ислям са нещо, което определя един мюсюлманин, а горната група категорично ги отхвърля. Да се отхвърлят тези школи е нещо повече от катастрофа, защото учените от тези течения никога няма да достигнат високото ниво на разбиране на арабския език, но въпреки това се опитват да вадят постановления от език, който не разбират!

Вие не сте хора като тях, защото те са от златните три поколения и техните учители са били сподвижници. Затова ако вашите учители са били обучени от сподвижници, може би и вие щяхте да сте като тях, но вие следвате некомпетентни възгледи, които сте си измислили, защото вашите преводи не са нищо друго, освен заблуда. Вие сте заблудени и ще заблудите всеки, който се допита до вас. Забравете за учение – всичко, което ви трябва, за да изведете постановление, е Коранът и Сахих ел-Бухари, дори не е нужно да знаете арабски език!

Ако някой каже, че сподвижниците не са имали мезхеби, то това е вярно, но само ако и вие сте сподвижници, тогава мога да приема аргументите ви, в противен случай се нуждаете от мезхебите. Следвайте учените, които мнозинството от уммата е следвала в продължение на 1400 години! Сподвижниците не са гледали в сборника с хадиси на Бухари, за да изведат постановление! Той е написан двеста и петдесет години по-късно! Вместо това, те учили при учители, за разлика от уаххабитите, които не учат.

Въстания

Исторически суннитите не се бунтували срещу своите лидери, най-вече защото лидерите от вчера не са като днешните лидери. Днес повечето, ако не всички, са марионетни правителства, които подават купичките си за просия към богатите страни за пари, които отиват в тайни банкови сметки. Най-лошият бунт е бунтът срещу учените. Той се осъществява чрез оспорване лице в лице или чрез публикуване в чатове и интернет форуми и отправяне на обвинения за това как са допуснали грешка.

Това е нормално за уаххабитите и селефитите, тъй като те мислят, че са учени. Въпреки че не могат да четат Корана правилно, мислят, че могат да извеждат постановления от него. Как може да разбираш дадена книга, ако дори не можеш да я четеш правилно?

Отношението към учените

Суннитите в днешно време са резервирани спрямо много учени и често уронват репутацията дори на собствените си духовни наставници. Те поправят „грешките им“, които често са просто валидно различие в мненията.

Онези с най-малко знания създават най-големи проблеми, понеже си мислят, че знаят повече от учените. И това не е друго, освен пряк резултат от влиянието на уаххабизма и селефизма.

Уважението към някого се изпарява веднага щом той не се съгласи с вас по даден въпрос. Тогава ги нападате със същия хъс, както бихте нападнали враг.

Уважението към обикновения мюсюлманин си е отишло, а уважението спрямо Ехл ел-Бейт също вече не съществува.

Интелектуалност

Интелектуално уаххабитите и селефитите изгубиха своите видни имена, защото те бяха унищожени от англоезични учени в края на 90-те години. Тогава видяхме връщане към суннитския ислям на много последователи на тези групи, както и на последователи на Мюсюлманско братство (Ихуан ел-муслимун). Въпреки че влиянието им все още е налице, то е в много по-малка степен.

Трябва също да се отбележи, че урдуговорящите не унищожиха интелектуалната сила на тези групи, а това го сториха именно англоезични учени. Виждате ли необходимостта от англоговорящи учени? Учени като шейх Хамза Юсуф, Абдулхаким Мурад, шейх Нух Ха Мим Келлер и шейх Мухаммед ел-Якуби и други. Независимо дали ви харесва или не.

Реакции

Основната цел на някои групи е да се борят с уаххабизма и селефизма, без да имат друга цел. Това не е благородно, защото тези групи се опитват да направят и нещо практично, като например да допуснат жените до джамиите и учението и т.н. Това е нещо, което жените не получават в много традиционалистки общности. Също така те се занимават с реални въпроси, като значението на молитвата, хиджаба и вредата от наркотиците. Все неща, които по принцип не се обсъждат от урдуговорящите, защото те не познават средата, в която са били доведени.

Когато спорим помежду си, ние се проклинаме и показваме неуважение един към друг. Мислите ли, че някой ще се опита да резбере вашата гледна точка, ако го обиждате? Имаме ли право на дебат изобщо? Било е допустимо за учените преди много време, но не и сега. Много научни спорове се печелят с клевети, обиди и грубости. Няма го това желание за истината, както е било преди.

Така че какво да кажем за сегашния момент, когато сме просто едни обикновени хора? Нямаме право да спорим, независимо на чия страна сме. Причиняването на омраза и враждебност е забранено и не трябва да въвличаме себе си в това.

Много хора, докато водят някаква борба, когато възприемат нещо като зло, реакцията им също е да отговорят със зло. Тогава кой е по-добрият, когато и двете страни извършват зло? Не може да се загаси огън с бензин!

Той го каза

Това е, когато някой каже нещо, което не ни харесва или ни се иска да сме го казали ние, или искаме да опровергаем, но не можем. Тогава кълнем или атакуваме опонента по неправилен начин и това води до омраза. Само защото някой е казал нещо, което не ни харесва, не означава, че трябва да спорим. Просто трябва да го отминем и да спрем да бъдем толкова чувствителни!

Неуважение

Това се случва и от двете страни. Уаххабитите не одобряват, че Пророка (Аллах да го благослови и приветства) е възхваляван, затова се опитват да противодействат на това до такава степен, че не спазват правилните маниери при споменаване на името му и нарочно не отправят поздрав (салеуат) за него.

От суннитска страна виждаме хора, които нападат другите затова, че са показали „неуважение“ към религиозни фигури, когато всъщност това не се е случило! Много суннити смятат за грешно онова, което другите правят, а те самите не. Това отчасти се дължи на факта, че вярваме, че сме единствените, които могат да говорят за тях, а никой друг не може.

Това се дължи на лошото мнение за нашите братя и на нашите собствени грешни интерпретации. Може да има няколко интерпретации на нечия реч, но ние използваме само онази, която има отрицателно значение, а мюсюлманинът трябва да бъде точно обратното! Той трябва да извинява брат си, а да не говорим, ако става въпрос за някого, който е познат като учен.

Това е пълна заблуда и ме поразява всеки път, когато видя или чуя такова противно поведение. Няма само една интерпретация на исляма и каквото кажете, може да бъде грешно или вярно, като същото се отнася и за мен самия. Но това не ни дава право да обвиняваме своя брат в неуважение, а всъщност той да е невинен.

Да продължим напред

Ако сте приятели с някого от противоположния лагер, онова, с което сте на едно мнение, е по-важно от онова, за което сте в разногласие. Затова не повдигайте въпроси, които причиняват раздор. Трябва да се отбележи също, че суннитският ислям се руши, защото хората не се занимават с придобиване на знание или с посещаване на религиозни лекции.

Трябва да се опитаме да поправим своите общности и да се съгласим, че трябва да участваме в проекти, които повлияват на нашите райони по положителен начин, а не по разрушителен, както е сега. Трябва да дадем на хората ползата от подлагане на съмнение на нещата, а не да нападаме или проклинаме хората.

Суннитският ислям не трябва да съсредоточава цялата си енергия в опити да се опровергаят определени групи, а трябва отново да акцентира върху създаването на институти за обучение. Суннитите трябва да си сътрудничат, а не да подкопават едни други своите  усилия.

Не можем да премахнем групите, така че трябва да се научим да живеем заедно, защото ще се нуждаем един от друг в бъдеще. Трябва да се фокусираме върху търсенето на знание в нашите общности, защото без него сме безсилни. Изучаването на книги на тема полемика е като обличането на палто на гол човек. То може да го стопли, но човекът се нуждае от истински дрехи, а това е свещеното знание. Ето така можем да станем силни.

Проблемът е, че повечето суннити не се интересуват от знанието и дори ако имат възможност да учат, не го правят. Толкова много хора се кланят без валиден абдест и ако дори абдестът е невалиден, тогава можем да забравим за всичко останало. Ходенето на лекции с най-общи теми е като напомпването с въздух! Ефектът си отива преди да си си обул обувките, за да се прибереш вкъщи.

Докато не се научим, че знанието е нашият път, ще си останем с този проблем. Защото най-много хора отстъпват именно от суннизма, за да се присъединят към други групи.

Написахме тези редове от истинска загриженост за състоянието на мюсюлманите, защото трябва да се събудим за работата, която трябва да свършим. Само едно умерено суннитско възраждане може да спаси положението, пред което сме изправени, защото на никоя друга група не ще бъде даден успех, ако суннитите не правят това, което трябва. След това на друга група ще бъде дадена подкрепа. Това е нещо, което виждаме толкова ясно в сегашния момент.

Автор: Арфан Шах, http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/

Published in: on 05.04.2015 at 22:45  Коментарите са изключени за Как суннитският ислям бе засегнат от уаххабизма и селефизма  
Tags: , ,

Начинът на сядане в намаза: теверрук или ифтираш

Начинът на сядане в намаза: теверрук или ифтираш

 

iftirosy-tawarruk2

Друг въпрос, който е добил голяма популярност в днешно време, е въпросът за точния начин на сядане по време на када, или „седналото положение“, в намаза. Богатството от хадиси описва два различни начина на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), които той използвал при сядане. Някои хадиси показват, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал в поза теверрук, а според други хадиси той е сядал в поза ифтираш. Следователно от това можем да заключим, че в един или друг момент от благословения си живот Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал и по двата начина.

Поза теверрук е, когато човек седне с лявата половина на седалището си директно върху земята, дясното ходило е разположено вертикално с пръсти, сочещи към къбле, а лявото ходило е положено легнало на една страна и се подава изпод десния крак.

Малко по-различна е позата ифтираш, при която човек полага лявото си ходило хоризонтално на една страна и сяда върху него, а дясното ходило е разположено вертикално с пръсти, сочещи към къбле.

Различните становища

Според ханефитите по-добрият и предпочитан начин е човек да използва позата ифтираш във всички сядания в намаза. Въпреки че не е предпочетеният метод, като се имат предвид достоверните [сахих] хадиси, би било допустимо да се сяда и в поза теверрук.

Друга група от учени твърдят, че за предпочитане е човек да използва поза теверрук във всички сядания в намаза. Трета група посочват, че предпочетената практика е да се използва поза ифтираш в първото сядане, а теверрук в „последното“ сядане в намаза. Това означава, че по време на кланяне на намаз от два ракята с едно сядане накрая, човек трябва да използва поза теверрук в това сядане, тъй като то е „последното“. Становището на четвъртата група се отличава с това, че човек трябва да използва поза ифтираш в „първото“ сядане на всеки намаз, а теверрук във второто сядане. Това означава, че човек, който кланя намаз от два ракята само с едно сядане, трябва да използва поза ифтираш за това сядане, тъй като то е „първото“; и ако намазът се състои от три или четири ракята, тогава трябва да използва поза ифтираш в първото сядане и теверрук във второто.

Разногласието по този въпрос обаче не е твърде сериозно, тъй като е относно определянето на това кое от две валидни и позволени действия е по-добро. В следния раздел ще опишем причините, поради които ханефитската школа дава предимство на позата ифтираш, а също така ще се опитаме да изясним кога и защо Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е използвал поза теверрук.

Хадисите за ифтираш

Ханефитите твърдят, че през по-голямата част от живота си Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал в поза ифтираш във всички сядания на намаза, а имам Тирмизи твърди, че това е била практиката на мнозинството учени. Що се отнася до няколкото пъти, в които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал в теверрук – както е според някои предания, – то това е било или поради слабост и неспособност да седне в поза ифтираш през последната част от живота си, или е било просто, за да съобщи на сподвижниците за неговата допустимост [беянен лил джеваз]. Следните хадиси говорят за седенето в поза ифтираш от страна на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), докато е бил в намаз.

  1. Аише (радийеллаху анха) казва:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) полагаше легнало лявото си ходило, а държеше дясното изправено. (Сахих Муслим 1:195)

  1. Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анхума) казва в свое предание:

От сунната на намаза е да се държи дясното ходило изправено, я лявото да е сгънато. (Сахих ел-Бухари 1:114)

Следните хадиси ще изяснят още по-ясно позата, илюстрирана в горните две предания.

  1. Ибн Умер (радийеллаху анхума) предава, че

сред суннетите на намаза е човек да държи дясното си ходило изправено с пръсти, сочещи към къбле, и да седи върху левия си крак. (Сунен ен-Неса’и 1:173)

  1. Ваил ибн Худжр (радийеллаху анх) разказва:

Дойдох в Медина, за да видя намаза на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Когато той седна за тешеххуд, той положи легнало лявото си ходило, а задържа изправено дясното. (Сунен ет-Тирмизи 1:65)

Имам Тирмизи казва, че това е достоверен [сахих] хадис, и посочва, че това е практиката на мнозинството от знаещите учени и становището на Суфян ес-Севри, Ибн ел-Мубарак и жителите на Куфа.

Според всички тези хадиси Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) обикновено е сядал в поза ифтираш и не предполагат, че той е сядал по друг начин. Това означава, че неговата обичайна практика е била да сяда в поза ифтираш. Възражение, което се отправя тук от страна на втората група (посочена по-горе), е, че тези хадиси се отнасят само за позата в първото сядане, но не и във второто. Ето защо според тях човек трябва да използва поза ифтираш само за първото сядане, а във второто сядане да ползва поза теверрук. Това възражение обаче не е валидно заради думите на Ваил ибн Худжр (радийеллаху анх):

Дойдох в Медина, за да видя намаза на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем).

Това означава, че главната цел на посещението му при Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е била, за да види как той се кланя. Така че изричното споменаване на ифтираш от страна на Ваил ибн Худжр (радийеллаху анх) като единствен начин на сядане, използван от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), и липсата на споменаване на някакъв друг начин, говори, че този сподвижник е видял Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да сяда само в поза ифтираш по време на всички сядания в намаза.

  1. Ебу Хумейд ес-Саиди предава:

[…] после, когато [Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)] седна за тешеххуд, той положи легнало лявото си ходило, а вдигна дясното на пръстите му, и прочете тешеххуда. (Шерх меʿани ел-асар 1:260)

Ебу Хумейд разказва този хадис в съвсем общ контекст и не уточнява дали тази поза е била ограничена само до първото сядане или не.

  1. Едно предание на Ебу Ваил гласи:

Когато той [Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)] седнел за тешеххуд, той полагал легнало лявото си ходило и сядал върху него, а след това започвал да чете дуʿа, вдигайки показалеца си. (Шерх меʿани ел-асар 1:259)

Този хадис описва как Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е седял в поза ифтираш, докато е отправял дʿуа след тешеххуда. Тъй като е ясно, че дуʿа обикновено се отправя при последното сядане в намаза, от този хадис също се стига до извода, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е използвал ифтираш в последното сядане.

  1. Ибрахим предава, че

когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) сядал по време на намаз, той полагал легнало лявото си ходило, докато горната повърхност на ходилото не потъмнеело [поради натиска и продължителното седене в тази поза]. (Сунен Ебу Давуд)

  1. Семура (радийеллаху анх) казва:

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) забрани да се сяда в [позите] икʿа [при която човек сяда със седалището си директно върху земята, а краката му са свити в коленете и приближени към корема] и теверрук. (Сунен ел-Бейхеки, ел-Мустедрак)

От всички горепосочени хадиси можем да заключим, че в повечето случаи Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал в поза ифтираш, което ясно показва, че това е сунна и следователно предпочетеният начин за сядане.

Някои учени изтъкват друга причина за предимството на ифтираш пред теверрук. Те твърдят, че ифтираш е малко по-трудна поза от теверрук, и колкото по-трудно е дадено богослужение, толкова по-голяма награда има за него. Аише (радийеллаху анха) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Наградата е съразмерна със затруднението [което изпитвате]. (Сахих ел-Бухари, Муслим)

В началото на тази глава бе споменато, че според някои предания Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал също и в поза теверрук. Следващият раздел ще се занимае с хадисите за теверрук и ще даде представа за причините, поради които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) понякога е сядал по този начин, въпреки че обичайната му практика е била ифтираш. Ханефитските учени предлагат множество обяснения за това защо понякога той е сядал в поза теверрук.

Хадисите за теверрук

  1. Яхя ибн Саид предава, че

Касим ибн Мухаммед им показал начина на сядане [в намаза]. Той изправил дясното ходило и положил легнало лявото, а след това седнал с лявата част на седалището си [на земята] и не седнал върху крака си. Тогава той рекъл: „Абдуллах, син на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анхума), ми показа този начин и ми съобщи, че баща му, Ибн Умер (радийеллаху анхума), [също] сядал по този начин.“ (Шерх меʿани ел-асар 257)

Този хадис се използва като довод от онези, които твърдят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) обикновено е сядал в поза теверрук, и въз основа на него те се опитват да докажат превъзходството на тази поза. Ние обаче ще открием, че твърдението им е слабо, поради редица причини:

(а) Ибн Умер (радийеллаху анхума) сядал в поза теверрук (както е в горния хадис) само защото имал някаква слабост в краката си и не успявал да седне в ифтираш. Предава се, че понякога той сядал и в поза тераббуʿ, или с кръстосани крака, но забранявал на другите да го правят. Следното предание на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анхума) обяснява това по-подробно:

Абдуллах, синът на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анхума), виждал баща си да седи с кръстосани крака в намаза. Той разказва: „[Веднъж] и аз седнах по този начин, когато бях още млад, но баща ми ми забрани, казвайки: „Сунна в намаза е да изправиш дясното си ходило и да положиш легнало лявото.“ Тогава отбелязах: „Ти седиш по този начин [т.е. с кръстосани крака]“, а той отговори: „Краката ми не ме държат.“ (Шерх меʿани ел-асар 257-258, Сахих ел-Бухари)

Този хадис ясно постановява, че според Ибн Умер (радийеллаху анхума) сунната и предпочетеният начин за сядане е позата ифтираш. Единствено поради слабостта в краката си Ибн Умер (радийеллаху анхума) не можел да сяда по този начин и в крайна сметка прибягнал до позата теверрук, а понякога и до тераббуʿ [кръстосани крака]. Можем да заключим, че тераббуʿ и теверрук са второстепенни и алтернативни пози, които се използват само когато има затруднения за сядането в ифтираш.

(б) Друга причина, поради която този хадис не може да бъде доказателство срещу преданията, представени от ханефитите, е, че това е просто описание на нечие действие [хадис фиʿли]. Ханефитите, от своя страна, разполагат с предания, съдържащи словесни заповеди [хадис кавли] за ифтираш [хадиси 2 и 3 по-горе]; а словесната заповед, съгласно един от принципите на хадисологията [усул ел-хадис], има предимство пред предание, което просто описва дадено действие.

  1. Ебу Хумейд ес-Саиди предава:

Когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) стигнал до последния ракят, в който намаза щял да бъде завършен, той положил легнало лявото си ходило и седнал [отпускайки се] на едната си страна, в теверрук. (Сунен ет-Тирмизи 1:67)

Това е друг хадис, използван от онези, които твърдят, че теверрук трябва да се използва в последното сядане. Ханефитите обясняват хадиса по следния начин:

(а) Това е била позата, възприета от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) в последните му дни, когато му станало твърде трудно да сяда в ифтираш. Самият Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем) споменава в някои предания, че „годините са му натежали“, поради напреднала възраст.

(б) Ебу Хумейд ес-Саиди, разказвачът на хадиса, по друг повод предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал само в поза ифтираш [виж хадис 5 по-горе]. Следователно двете му предания могат да бъдат съгласувани като се приеме, че първото му предание описва нормалния начин на сядане на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), а второто подчертава практиката на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) в последните му години.

(в) Друга причина, поради която Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) понякога е сядал в поза теверрук, би могла да бъде, за да покаже допустимостта на тази поза [беянен лил джеваз], т.е. че не е забранено да се сяда по този начин. Това означава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е седнал в поза теверрук няколко пъти, за да научи сподвижниците си, че това е допустим и алтернативен начин за сядане, ако е възникнала нужда.

От горните точки разбираме, че позата теверрук е била използвана от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) най-вече в последните му години, поради слабостта в краката му, която му пречела да седи в поза ифтираш. Ако някой хадис описва как Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал в теверрук преди това, тогава приемаме, че той е правел това, за да посочи допустимостта на тази поза, а не за да покаже нейното предимство пред ифтираш или за да посочи, че това е постоянната му практика.

Заключение

И двата вида хадиси – тези за ифтираш и тези за теверрук – могат да бъдат открити в сборниците с хадиси. След внимателното им изучаване, ханефитите стигнали до извода, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е сядал и по двата начина в един или друг момент от живота си. И двата начина на сядане са допустими, и човек има право на избор в коя от двете пози да седи в намаза си. Въпреки това, тъй като Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е използвал позата ифтираш през по-голямата част от живота си и тъй като това е била постоянната му практика (както потвърждават и хадисите на Ибн Умер (радийеллаху анхума)), по-добродетелно и заслужаващо по-голяма награда би било да се сяда в поза ифтираш. В случай на неспособност, алтернативен начин би бил да се сяда в поза теверрук.

Преданията, които говорят за позата теверрук, не я описват като постоянeн обичай на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), а като негова практика, която той извършил, за да покаже допустимостта й [беянен лил джеваз], или към която той прибягнал през последната част от живота си, поради слабост и неспособност да сяда в поза ифтираш. По този начин ханефитите са успели да съгласуват различните предания и да представят подходящи тълкувания за всички тях.

Published in: on 02.04.2015 at 22:49  Коментарите са изключени за Начинът на сядане в намаза: теверрук или ифтираш  
Tags: , , ,